Г-н Ангеличин, наричат София държава в държавата. Със специфични проблеми и потребности са над 2 000 000 граждани. Каква е спецификата, когато се решават въпроси на образованието?
Проблемите в Столичното образование се доближават само до тези на Варна и Пловдив – поради големия брой жители. Сред специфичните проблеми е недостигът, който изпитва общината по отношение на местата в детските заведения. Според инвестиционната програма за строителство, през 2010 година ще бъдат построени 21 сгради на детски градини. В тях ще бъдат приети още 2200 деца.
Акцент в работата ни е и подобряване на материалната база в училища и детски градини. Искаме да създадем по-добри условия за обучение, възпитание и отглеждане на децата.
Стои проблемът за разпределяне на средствата в условия на делегиран бюджет и допълнителните педагогически услуги. Специално внимание отделяме на столовото хранене и изискванията на наредбата за здравословно хранене на учениците.
Поставете акцент върху слабите места. Щрихирайте набелязаните мерки за преодоляването им?
Мога да посоча няколко примера. В съществуващия закон изискванията към детските градини са завишени. Общината е принудена да прави огромни и скъпоструващи сгради за малък брой деца. За да удовлетворим тези стандарти, средната инвестиция за настаняването на едно дете възлиза на 35 000 лева. Това не включва цената на терена, върху който се строи.
Средствата за подобряване на материалната база в училищата и детските градини намаляват прогресивно. Ако през 2008 година сме разполагали с 30 млн. лева, а през 2009 с 8 млн. лева, то през 2010 година сумата вече е 4 млн. лева. При огромните бюджетни затруднения на общината, тази тенденция се запазва и през предстоящата година.
Многократно пред финансовото и образователното министерство е поставян въпросът за диференциране на единния разходен стандарт. Трябва да има разлика между крайградските училища с малък брой ученици и училищата в централната част на София с голям брой ученици. За пореден път този стандарт е еднакъв за всички училища. Действително училищата с по-малко ученици трудно се справят с делегираните бюджети. Повечето са принудени да оптимизират персонала.
В София работят 12 000 учители. От тях само 117 са “младши” учители според наредбата за кариерно развитие. След няколко години това ще е сериозен проблем – поради дефицита на млади специалисти.
Какво е съотношението бюджет – проектно финансиране в сферата на столичното образование?
Цифрите се базират на факти, структурирани в три области. От отделяните от общината средства за изграждане, поддържане и модернизиране на образователната инфраструктура, 97% са бюджетна издръжка. Възможностите за програмно финансиране са само по национални програми, от които се възползваме. Тоест, тази област е изцяло бюджетно финансирана.
За съжаление, министерството на образованието е абдикирало от ангажимента си за извънкласните и извънучилищни дейности. 90% от финансирането е от оперативни програми. Но общината може да кандидатства по тях като самостоятелен бенефициент само веднъж. Разбира се, партньори сме в много от финансираните проекти и участваме в реализацията им. Тази област е изцяло проектно финансирана.
Финансирането за допълнителна квалификация на учителите е смесено и има относителна равнопоставеност на разходите в съотношението бюджет – проектно финансиране.
В експозето си на срещата на българските медии във Виена Йорданка Фандъкова посочи, че чуждестранните инвеститори у нас дават впечатляваща оценка за качеството на средното ни образование. Какво ще предприемете занапред, за да запазите тази тенденция?
Бих предпочел положителните сигнали за качеството на нашето образование да идват не само отвън, а и от всички, с които то има допир ежедневно. Усилията и стремежът ни са не само да запазваме нивото, но и да надграждаме качество. Квалификацията на педагогическия персонал и подобряването на материалната база са фактор за качество.
Пазарът на труда е един от най-обективните показатели за качеството на образованието. Какво казват работодателите за столичното образование?
Хубаво е да попитате самите работодатели. Моето мнение е, че бизнесът има нужда от подготвени млади хора. Скоростта, с която се развиват бизнеса и образованието, не винаги е еднаква. Изградена е система от дейности, които дават индикация за нуждите на бизнеса по отношение на образователната система и ние изцяло се съобразяваме с това.
В тази връзка правим всичко възможно училището да бъде една благоприятна среда, както за обучение и възпитание, така и за развиване на личните и индивидуални качества на всеки ученик.
Училище по мярка на детето, или на учителя?
Така поставен въпросът сякаш ги конфронтира. Не е така. Грижата за децата днес, се връща многократно утре. И кой друг полага тази грижа ако не учителите. Ако отиват на работните си места с усмивка, тази усмивка ще се мултиплицира на лицата на възпитаниците им.
Изследвания сочат, че 14,8% от децата отпадат от училище. По данни на Евростат средно за ЕС тези проценти са 18. Какъв е делът на отпадащите ученици в София?
Приблизително 15%. Естествено, наша основна грижа е да намалим максимално броя отпадащи ученици в задължителна училищна възраст. Развили сме система от социални мерки за подпомагане на тези деца. Включват се много правителствени и неправителствени организации. Благодарността ни за подкрепата и съдействието им е голяма. Разчитаме на тях и занапред.
В първото си изказване новият здравен министър заяви, че България все още няма здравна карта. Как ще провеждаме превенция, като не знаем от какво да се пазим?
Трябва ли ни здравна карта за да пазим и учим децата да стоят далеч от алкохол, цигари и дрога? Трябва ли ни здравна карта за да знаем, че спортът развива ценни качества? Нима здравната карта ще даде универсална формула за семейно възпитание? Мисля, че не. Не трябва да разбираме превенцията само през погледа на здравното министерство – дали има или не съответния документ. Това по-скоро би следвало да е постоянно поведение.
Изследвания сочат, че учителската професия е най-трудно адаптивна – три години трябват на младия специалист, за да стане добър специалист. Какви са Вашите наблюдения?
Не бих казал, че учителската професия е най-трудно адаптивна. Тя е изключително тежка и отговорна. Въпрос на лична мотивация е всеки един специалист да култивира познания и да повишава квалификацията си. В последните години се разработи система за индивидуална оценка на учителите, която дава добри резултати. По-добрите учители по обективни критерии получават допълнителни поощрения и по-високи заплати. Столична община за 2008-2009 г. участва в програма “Диференцирано заплащане”, средствата за която бяха осигурени от просветното министерство.
Как ще се инвестира в квалификацията на учителите? Къде е балансът с наложителните антикризисни мерки?
Нямаме основание да променяме системата на финансиране на квалификациите. Те са нормативно обосновани. Нашите наблюдения сочат, че съвместно с работодателските организации се провежда добра квалификационна политика, съобразно спецификата на всеки регион.
Според експерти професиите, които се изучават в професионалните училища, трябва да са функция на регионалната политика. Какво е Вашето мнение?
Всеки регион развива специфични сегменти от икономиката. В София са концентрирани изключително голям кръг от потребности в професионалната сфера. Не случайно тук има най-много професионални гимназии. Съвместно с образователното министерство провеждаме успешна политика, която кореспондира с Националната програма за развитие на средното образование до 2016 г. в частта й за професионалното образование.
Ще се промени ли схемата на професионалните училища в съответствие с регионалните потребности?
Професионалните училища са 100% държавни. София като мегаполис удовлетворява не само собствените нужди от специалисти, но и на национално ниво.
По данни от РИО София, най-много са кандидатите за техникуми. Каква е причината според Вас?
Аз самият завърших техникум по електроника. Навремето това даваше професия. Сега не е по различно. И родители, и ученици искат средното образование да дава не общо, а профилирано и професионално обучение. Езиковите гимназии и техникумите отговарят именно на това търсене.