Христо Ангеличин: Русия ще загуби Украйна

Христо Ангеличин е роден в София през 1973 г. Завършва финанси и банково дело в Софийския университет. От 2006 г. е член на софийското ръководство на ДСБ. От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от групата на ДСБ, заместник-председател на комисиите по екология и по култура, член на комисията по обществен ред и сигурност. В края на 2004 г., по време на Оранжевата революция в Украйна, е наблюдател на ОССЕ в Киев и Харков.



Русия ще загуби Украйна изцяло

Христо Ангеличин е роден в София през 1973 г. Завършва финанси и банково дело в Софийския университет. От 2006 г. е член на Софийското ръководство на ДСБ. От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от групата на ДСБ, заместник-председател на Комисиите по екология и по култура, член на Комисията по обществен ред и сигурност. В края на 2004 г., по време на Оранжевата революция в Украйна е наблюдател на ОССЕ в Киев и Харков.

Г-н Ангеличин, Вие сте човек, който е бил в епицентъра на събитията в Украйна по време на Оренжевата революция през 2004 г. От тази гледна точка, как гледате на газовата криза между Русия и Украйна днес?

Няма нужда да си бил в Украйна, достатъчно е да си живял в която и да е тоталитарна страна, завзета от Съветската армия преди половин век, за да си направиш верните изводи. Става въпрос не за икономически, а за политически спор. Украйна води борба за своята независимост от Русия. Случващото се днес е продължение на това, което стана в Грузия преди няколко месеца, само че не с оръжия, а с газ.

Има ли Украйна ресурса да се освободи от опеката на Русия?

Когато преди пет години пристигнах в Украйна видях, че това е една тотално разделена страна. Половината украинци по нищо не се различават от централно-европейците. Те са възпитани, коректни хора, с ясен проект за бъдещето на обществото и страната си. Те искат да станат част от Запада, а това значи от ЕС и НАТО. И да скъсат руските окови, с които са живели през последните два века. От друга страна другата половина от Украйна живеят в някакъв нереален съветски свят и при тях демокрацията кажи-речи не е настъпила още. Те говорят на руски, обръщат се един към друг с „товарищ“, имат носталгия по миналото и страх от бъдещето, гледат намръщено в стил „вие ще видите като си върнем властта“, не пътуват навън, не чуват нищо друго освен това, което им се казва от Москва.

Коя от двете „половини“ все пак ще надделее?

Със сигурност прозападната. Има нещо много показателно, когато през 1991 г. Украйна обявява независимост около 50% от нейните граждани говорят украински. Днес, две десетилетия по-късно над 85% говорят този език. Това означава, че милиони украинци, в зряла възраст са положили усилия да научат един нов език за да се откъснат от Русия. Читателите ви може би не знаят, че дори Юлия Тимошенко, която в някои периоди се сочеше като най-националистическия лидер в Украйна, преди падането на комунизма не е владеела родния си език. Съзнавате ли за каква национална енергия и какво желание за откъсване от Русия става дума. В някои региони, най-вече в Западна Украйна, родителите специално пращат децата си в по-скъпи детски градини и училища, в които има гаранция, че няма да им се говори на руски. Почти в цяла Украйна хората си сменят русифицираните имена с традиционни украински. Няма как да бъде наречено всичко това, освен Национално възраждане.

Въпросът е това отразява ли се на политическия им избор?

В началото не прехода прозападната визия се олицетворяваше от Леонид Кравчук, а проруската от Леонид Кучма. И Кучма спечели изборите. Преди пет години същото разделение се наблюдаваше между Виктор Юшченко и Виктор Янукович. Този път обаче спечели прозападната линия. Не казвам, че Юшченко е идеален. И за него, и за Тимошенко има много въпросителни. Но населението на Украйна е все по-западно настроено. Това не означава, че украинците няма да бъдат лъгани, както бяхме лъгани ние българите и че няма да имат своите разочарования от прехода. Каквото и да се случи на следващите избори обаче, дори да има някакво връщане назад, общата тенденция е Украйна да се измъква от хватката на Кремъл.

Не забравяме ли обаче финансовите ресурси на Русия?

Повечето наблюдатели от няколко години обясняват, че Русия на Путин е колос на газови крака. Няма как да не произвеждаш нищо, да не строиш нищо, да не търгуваш с нищо, да имаш икономика като от 18 век и да разчиташ само на износа на природни ресурси като газ, нефт и дървесина. Това не е модерна държава. Видяхте как покрай глобалната криза „могъщата“ руска икономика падна на колене само за няколко месеца, защото паднаха цените на петрола. Предстои да падне и цената на газта и това ще изправи Газпром пред фалит. Новият руски диктатор – Путин знае всичко това и го е страх, че именно такъв срив в цените на петрола през 80-те години доведе до разпада на Съветския съюз. Така, че Русия няма нито моралния, нито икономическия ресурс да спре обръщането на Украйна на Запад. Може само да го бави.

Докога?

Докато Запада си отвори очите и подаде ръка на Киев. Това е от интерес на Европа и най-вече на България. Знаете ли защо?

Защо?

Защото окончателната загуба на Украйна ще превърне Русия от евразийска в азиатска сила. Загубата на влияние над 50 милиона души – славяни и православни, Русия ще може да компенсира само със засилване на натиска над Централноазиатските мюсюлмански държави, с търсене на стратегическо партньорство с Китай и Иран, въобще с преориентиране на руската политика. За слаба държава като България, с корумпирана политическа класа е много важно да не сме сред основните руски приоритети.

Адекватна ли беше реакцията на българското правителство на газовата криза?

Разбира се, че не. Как може да очаквате адекватна реакция, при положение че премиерът ни допреди десет години е бил руски, а не български гражданин. Пълен абсурд е да мислим, че той може да защити българския интерес и да прояви твърдост срещу Русия – истинския виновник за кризата. Есента, мисля, Станишев отиде да се срещне с руския си колега Путин в Сочи и стоя два часа на изтривалката пред кабинета му, докато Путин благоволи да го приеме. Можете ли да си представите такова унижение? Тройната коалиция предоговори в ущърб на България газовата спогодба. Заради тях сега търпим колосални загуби и въпреки тяхната сервилност, руснаците все пак ни спряха кранчето.

Защитниците на кабинета обаче казват, че България няма инструмент, с който да повлияе на кризата…

Когато си сервилен и продажен, няма как да не се отнасят така с теб. Разбира се, че има начини една държава да отстои националния си интерес. Спомнете си, че през 1998 г. правителството на Костов води дори по-тежка газова война с Русия от тази, която сега води Украйна. И въпреки това, газта не беше спряна нито за един ден. Напротив, България спечели тази „война“, постигна най-ниските цени на газа в Европа и запази собствеността си върху газопреносната мрежа. Всичко това беше проиграно от Станишев.

А адекватна ли е реакцията на Столична голяма община на кризата? Вие сте общински съветник и имате поглед върху случващото се там.

За кметската администрация могат да се кажат много неща, но в никакъв случай, че реагира компетентно на кризи. Докато бивши кадри на ДС присъстват на „Московска“ 33 е нереално да очакваме адекватно поведение.

Благодаря ви за това интервю!