Христо Ангеличин: Няма оправдание за дупките. София трябва да стане европейски град.

Бяхте назначен за заместник- кмет на София по култура, образование, спорт и превенция на зависимости. Хората много често си представят, че тези назначения са следствие на политически пазарлъци. Как беше при вас?

Какво наричате политически пазарлъци? Между Йорданка Фандъкова, от една страна, и партиите от Синята коалиция – ДСБ и СДС, от друга, се подписа официално споразумение, с което ние подкрепихме кандидатурата й на кметските избори. А тя пое конкретни ангажименти по отделните политики, а също и ангажимента след изборите Синята коалиция да влезе в управлението на града. Аз не съм избран за заместник-кмет, защото някой някъде се е пазарил скришом, а защото ДСБ – София, на своя председателски съвет взе решение да излъчи такъв представител във властта.

Тежи ли ви да сте един от малкото представители на ДСБ в управлението? Всъщност освен вас и заместник-министрите Константин Димитров и Eвдокия Манева май други няма…

Има голяма разлика между моето назначение и това на г-жа Манева и г-н Димитров. Те бяха поканени в правителството в качеството им на експерти. Аз съм назначен като представител на ДСБ. Ако утре ДСБ оттегли доверието си от ГЕРБ, ще съм първият, който ще си подаде оставката. С това не искам да омаловажавам, разбира се, експертизата си в сферата, в която работя – достатъчно е да погледнете дейността ми в ресорните комисии в общината, за да видите, че отдавна се готвя за подобно развитие и имам ясен план в главата си какво трябва да се прави. За себе си обаче съм взел решението, че в публичната си дейност съм преди всичко част от екипа на ДСБ и едва после всичко останало.

Между другото какво точно означава „превенция на зависимости“?

Ако трябва да го кажа с едно изречение – играеш футбол не ходиш да пушиш. Идеята е преди всичко чрез спорта в тийнейджърите да се развие страст към нещо различно от цигарите, алкохола или тревата, а бих казал и от компютърните игри и гледането на риалити шоута по телевизията.

Според вас чувства ли се някакво влияние на премиера Бойко Борисов върху управлението на София? До каква степен сегашният кмет г-жа Фандъкова е самостоятелна при вземането на решения?

Аз се надявам, че от позицията си в правителството Бойко Борисов няма да забрави нещата, които говореше като кмет на София – за децентрализацията, за финансовата независимост и т.н. Иначе съвсем нормално е Йорданка Фандъкова да се съобразява с мнението на Бойко Борисов, защото освен премиер той е и председател на нейната партия. По същия начин за мен е от значение какво мисли лидерът на ДСБ, националното ни ръководство и софийската организация по проблемите на София и начините за тяхното решаване.

С какви заръки ДСБ ви номинира за заместник- кмет? Как смятате да съчетаете длъжността си на заместник-кмет с политическите виждания и цели на ДСБ?

Интересът на ДСБ е софянци да видят, че ние като партия – наследник на реформаторското управление на Иван Костов, продължаваме да имаме както компетентността да управляваме качествено, така и смелостта да правим смели и решителни реформи. Знаете ли, ако има нещо, в което определено не мога да се съглася с министър-председателя Борисов, това е тезата му, че преди него никой не е правил сериозни реформи. Всъщност наистина големите реформи, тези, които преобразиха България и я превърнаха в европейска страна, без изключение бяха осъществени от правителството на Иван Костов. Именно това наследство ме задължава да се справя успешно с отговорностите, които съм поел.

Как най-общо се отнасяте към взаимодействието между ДСБ и ГЕРБ? Като общински съветник имахте ли някакви противоречия с колегите си от ГЕРБ?

Противоречия, разбира се, съм имал. Ако нямахме противоречия, ДСБ и ГЕРБ щяхме да сме една, а не две политически партии, нали? Но ако тези противоречия бяха непреодолими, нямаше да бъдем част от едно политическо семейство и нямаше да управляваме заедно София. Може би като повечето „десебари“ аз съм максималист и за мен най-важно е управлението да постига поставените си цели дори с цената на непопулярни решения. Като че за колегите от ГЕРБ накърняване на общественото доверие е недопустимо.

Проявяват ли се по някакъв начин политическите различия при сегашното коалиционно управление на София? Имат ли софиянци дясно управление? В какво се изразява то?

За мен кодът да се разчете дали едно управление е наистина дясно се състои в това притежава ли едновременно два много важни и трудни за балансиране елемента. От една страна, да е консервативно, т.е. да отчита политическите традиции и да се придържа към определен набор от ценности като антикомунизма, патриотизма, пазарната икономика, атлантическата интеграция и т.н. От друга страна, за да наречете едно управление дясно, то трябва да бъде реформаторско, т.е. да притежава волята и смелостта за реформи дори на цената на моментна загуба на обществено доверие. Мисля, че за всички е очевидно, че с участието на Синята коалиция в управлението на София неговата „дясност“ става по-отчетлива.

Смятате ли, че Бойко Борисов досега съумява да се справи с кризата? Колко дълго според вас ще продължи подкрепата на ДСБ за ГЕРБ?

Колко дълго ще продължи подкрепата зависи от това доколко кабинетът ще се справи с кризата. Вижте, това отново е проблемът да правим реформи или да си браним рейтинга. За да управлява, едно правителство се нуждае от широка подкрепа, а радикалните реформи обикновено я ерозират. Само че в ситуация на криза българската политика познава само два модела на разрешаване на този проблем. Моделът „Жан Виденов“ беше именно замитане на проблемите, харчене на резервите и така, докато накрая всичко катастрофира. Моделът „Иван Костов“ беше да се направят бързо нужните реформи, дори за това да се плати тежка политическа цена. И вижте, вярно е, че Костов си спечели много врагове и много омраза, но е вярно и че той единствен от своето политическо поколение оцеля в политиката. Оказа се, че в крайна сметка има хора, които да оценят саможертвата. А НЯКОЙ днес да знае къде е и с какво се занимава Жан Виденов?

Как се отразява кризата върху живота на софиянци?

Зле. Достатъчно е да се разходите по централните улици и ще видите колко магазини се затварят. Но това е конюнктура, на която софийското кметство трудно може да повлияе. Аз се надявам обаче, че ние няма да допуснем кризата да се отрази на управлението и на комуналните услуги. В моя случай – на детските градини, училищата, културните институции и пр.

Какво се промени при управлението на София половин година след избора на г-жа Фандъкова за кмет?

Това все пак е въпрос, на който преди всичко трябва да отговори тя. Аз съм в екипа й само от две седмици. Това, което обаче е очевидно за всички, е, че сега София се управлява много по-диалогично и че се чува гласът на много по-широк кръг от експерти.

Какви ваши виждания за София ще се стремите да осъществите?

Най-голямото ми предизвикателство е да работя за това през 2019 г. София да стане европейска столица на културата. Читателите на вестник СЕДЕМ, които имат поглед върху това, което например се случи с Истанбул, когато той беше определен за такава, ще ме разберат за какво говоря. Наред с привличането на световноизвестни артисти – музиканти, художници, актьори и пр., ако София спечели номинацията, това ще означава и огромни инвестиции в инфраструктурата, в зелените площи, в стандарт на живот на хората в най-широкия смисъл на това понятие.
Освен това моя лична амбиция е да осъществим проекта на „Горичка“ за освобождаване на част от централните софийски улици от движението в неделя за лятото и превръщането им в място за спорт, изкуство, общуване. Това е нещо, което се прави в много европейски градове и създава съвсем различна среда на живот за децата, за младите хора, за пенсионерите. В крайна сметка това е основната функция на един град – да се живее в него.
Важно е също така да се приеме стратегия за развитие на Витоша, за да се спре унищожаването на планината, която е може би най-красивото нещо в София. Трябва да се отбранява културно-историческото наследство на града ни. Да продължи откриването на детски градини и т.н.

Какво трябва да знаят хората от страната при идването си в София ?

Че този град не е просто място, където по-лесно може да се намери работа, а място с историческа и културна памет, с традиции в отношенията между хората, с определен тип възпитание и ценности. София е и трябва да е отворена за всеки, който иска да се препитава тук, но той пък е длъжен да пази градския дух на това място, да се впише в него с необходимото уважение и респект. Иначе се изправяме пред феномена столицата ни да е най-привлекателният град в България, но същевременно да е по-мръсен, по-шумен, по-хаотичен и по-неприятен за живеене от почти всяко друго място в страната.

Кога ще приключи мъката с дупките из софийските улици?

Честно казано, достатъчни са ми проблемите с детските градини и спортните площадки, та да се нагърбвам с отговорите на такива, които излизат извън моя ресор. Като гражданин обаче мога да кажа, че няма никакво, повтарям никакво оправдание софийските улици да са като лунен пейзаж, а улиците примерно на Белград, на Скопие, Букурещ или дори Прищина да нямат дупки. Явно не става въпрос за липса на пари (македонците и косоварите ли са по-богати от нас), а за липса на достатъчна политическа воля.