УСИЛИЕТО КОАЛИЦИЯ, Светослав Малинов, в. “Седем”

Още от древността под политика са разбирали само онези действия, които засягат всички членове на определена общност. Класиците са ни завещали максимата, че целта на подобна публична дейност трябва да бъде общото благо. Те са допускали, че разбиранията за общото благо в рамките на едно общество могат и да се разминават, но са искали дълбоките основания за политиката да съдържат нещо повече от личното, частното и частичното. Защото само тези основания превръщат дейността, наречена „политика“, в нещо полезно и достойно.
Затова и всяко отделно политическо действие има своя цел. По дефиниция то се разгръща в конкретна ситуация, която задава възможности и граници. Истинското умение се състои в това никога да не изпускаш от очи големите и полезни за цялото цели и винаги да съумяваш да откриваш средства за постигането им. В правовата демократична държава тези средства трябва да бъдат в съответствие със законите.
Политическите партии са части от цялото. Не само латинският корен на думата, но и вековната практика показва, че те представляват само част от цялото на една общност. Това не е недостатък – напротив, това е доказано най-добрата форма на представителство при демокрацията, където разнообразието от политически цели е неизбежно. Стига партиите да не забравят, че са само част от нещо по-голямо, та дори и да са най-смелата и компетентна негова част.
ДСБ е част от цялото на българската политика. По наше мнение – най-добрата част. Това е политическа партия с национални цели, чиито лидери вече са участвали в успешно формулиране и успешно постигане на национални цели в предишен политически контекст. Можем със сигурност да твърдим, че партия ДСБ е най-подготвена за осъществяване на общата национална цел „силна България в обединена Европа“ със средствата на ново дясно управление. Можем да бъдем и по-скромни: ДСБ е задължителна част от онези, които ще осъществят тази цел и ще боравят с тези средства. Да, но за жалост сме само част от онези, които желаят промяна през дясно управление, само част от избирателите, които имат тази обща цел. ДСБ е част от цялото на българската десница. По наше мнение заслужаваме да бъдем цялото; засега мнението на голяма част от избирателите е различно от нашето. Трябва да го приемем и да се опитаме да действаме спрямо този политически контекст. Това el Ограничението на днешната политическа ситуация пред ДСБ. Умението, повтарям, на десните политици се състои в`това, без да изпускат от очи общата цел, да намерят средствата за постигането й. Огромното изкушение днес е да се изостави общата цел и да се тръгне към преследване на по-малки, по-тесни и дори лични цели. „Да бъдем първа сила в дясното пространство“, „да провалим конкурентите вдясно“, „да запазя депутатското си място“, „да се чувствам добре“, „да не работя с хора, които не харесвам“ са примери за частични и съподчинени цели. Преследването им в публичното пространство е недостойно, а на моменти абсурдно и комично. ДСБ се пита: какво да правим, когато целта е висока, но възможностите са малки, а границите на действие – тесни. Да преформулираме целта? Или да се откажем от нея? Никога. Та нали заради нея сме в политиката. Верният отговор е: да направим всичко възможно за нейното постигане в днешната ситуация. Да се вгледаме внимателно в смисъла на думите: нима не е очевидно, че задължително средство за постигане на тази цел изисква участие на ДСБ в следващото правителство?
Без ирония – една партия по природа се стреми към самостоятелност и мечтае за само-достатъчност. Или, казано сега иронично, естествено и приятно е да се коалираш единствено със себе си (пример практиката на БСП). Единственият смисъл от коалирането е да подобри шансовете за осъществяване на висока обща цел. ДСБ заяви, че след изборите е готова да участва в коалиция със СДС и ГЕРБ за формиране на ново правителство. Заяви го предварително и достатъчно рано, за да могат всички да чуят и да осмислят това намерение. Това беше честно и далновидно, защото дава време на хората да го приемат или отхвърлят, да се чуят различните гласове и алтернативните предложения. Както от партийните членове, така и от избирателите. Не е даден обаче отговор на въпроса за коалиция преди изборите. Убеден съм, че избирателите, желаещи промяна, вече се чувстват част от голяма и искрена гражданска коалиция за ново дясно управление. Тя обаче е лишена от форма – нейното политическо структуриране е задача на политиците.
А ДСБ мрази коалициите. И въпреки това българският политически процес ни въвлече в коалиционни действия в няколко кампании със СДС. Опитът ни е горчив – тежки загуби, макар и с проблясъци на оптимизъм. Явихме се самостоятелно на първите си парламентарни и първите си европейски избори – първите ни донесоха някакво удовлетворение, но ни отпратиха в опозиция; последните се превърнаха в най-тежкото символно поражение на ДСБ и СДС едновременно. Излиза, че нито заедно, нито поотделно можем да постигаме големи цели. Най-много да се докопаме до някоя тяснопартийна такава. Прилича на политическа безизходица. Но не е. Досега не сме имали политическа ситуация, която да изисква коалиция, способна да мобилизира в максимална степен избирателите както на ДСБ, така и на СДС. Винаги едната страна се чувстваше насилена, изиграна, подведена, принудена да прави неприемливи компромиси – както в София, така и в цялата страна. Винаги голяма част от избирателите предварително решаваха, че няма да подкрепят кандидатите, защото не са на тяхната партия. И най-важното, винаги се създаваше илюзията, че общата загуба ще навреди на другата партия и на практика е скрита победа за нашата партия. Накратко: ситуацията винаги е давала възможност да се преследват по-ниски от общата цел. Затова я коалицията се оказа негодно средство за постигане на по-високи цели.
Днес за първи път има възможност една предизборна коалиция между ДСБ и СДС да се превърне в коалиция между техните избиратели. Горчивият опит от евроизборите, съчетан с надеждата за формиране на дясно правителство, недвусмислено обединява техните сили и за първи път ги задвижва наистина в една посока. Общите листи за европейски избори и след това общите листи за парламентарни избори ще дадат възможност всяка от партиите да работи с пълни сили за себе си, допринасяйки за общия успех. Скептиците ще трябва да признаят, че в най-добрия си вариант такава коалиция ще бъде по-успешна от отделното явяване на избори. Те ще ни изтъкват най-лошия вариант. Отказвам да мисля за най-лошия вариант, защото отказвам да приема, че десните лидери са политици отмъстителни, късогледи и неспособни да си поставят високи цели. Защото отказвам да смятам десните избиратели за озлобени, неразумни и нетолерантни. Защото отказвам да повярвам, че всички ние сме толкова оглупели, че несъзнателно ще работим за втори мандат на БСП, преследвайки недостойни и жалки партийни и лични цели. Отказвам! Защото България има нужда от промяна. Защото има нужда от дясно правителство. Защото трябва да управляваме, глупако!