България винаги се е гордяла със своята етническа толератност и е служила за пример в това отношение на Балканския полуостров. Векове наред християни и мюсюлмани тук сме живели заедно, заедно сме празнували, уважавали сме си взаимно вярата.
Днес обаче сме свидетели на уникална за нашите земи криза в мюсюлманската общност. От 1879 г. насам за първи път мюсюлманското изповедание в България отава без Главен мюфтия. И причаната за това e директната намеса в делата на изповеданието политици ДПС, БСП и безхаберието на НДСВ. Отношение на днешните управляващи доведе до парадоксалната ситуация да бъде потъпкано достойнството на мюсюлманите и не от кой да е, а от партия, която се самопредлага като политически представител на мюсюлманската общност. Същатата тази партия, която твърди, че защитава интересите на българските мохамедани си позволи с нечувана арогантност да потъпче вярата им. И всичко това в услуга на някакви частнопартийни, котерийни интереси единствено в полза на лидера на ДПС Ахмед Доган и шепа негови слуги. Тези хора се опитаха да подчинят на собствените си политически и дори икономически интереси мюсюлманската общност и да я превърнат в удобен трамплин за личните си цели и амбиции. За да си осигурят власт и механизми за манипулация, върхушката на ДПС не се посвени да посегне на най-святото за мюсюлманина – неговата вяра.
Преди 1990 г. тоталитарният режим използваше тайните служби и Държавна сигурнос, за да манипулира и контролира чрез свои послушни лица мюсюлманската, християнската и всички религиозни общности в страната. Тази тенденция бе прекъсната едва през 1997г, когато Обединената конференция на мюсюлманите свали човекът на ДС Недим Генджев и избра за Главен мюфтия Мустафа Хаджи. Три години по-късно редовно свикана конференция избра на мястото на Мустафа Хаджи Селим Мехмед. Недим Генджев и поддръжниците му Кемал Мутлу, Али Хаджи Садък и др. се опитаха да не признаят легитимността на двата форума и подадоха жалби във Върховния административен съд срещу регистрация отстрана на Министерски съвет, изисквана от закона. ВАС отхвърли безпочвените им претенции.
През 2003 г.обаче тенденцията политическите сили да се намесват в мюсюлманското вероизповедание беше възобновена по един безогледен и брутален начин. ДПС си позволи да упражни аругантен натиск върху работата и избора на редовната конференция на мюсюлманите. Манипулацията беше толкова ясна и нагла, че голяма част от делегатите напуснаха демонстративно в знак на протест. Централната избирателна комисия на Националната Мюсюлманска конференция обяви избора за нелегитимен и отмени решенията на форума. Междувременно, възползвайки се от новия Закон за вероизповеданията, приет от мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП приближеният до Недим Генджев Кемал Мутлу обжалва, чрез граждански иск конференциите проведени през 1997 и 2000 г. и печели делото заради бездействието на Фикри Сали..
По този начин бе отписано цялото ръководство на мюфтийството и Уставът и бе заличено седалището на изповеданието. Така, по силата на решение на Софийски градски съд в момента действа отново Уставът отпреди 1997 г, както и ръководството, регистрирано от правителството на Жан Виденов начело с Недим Генджев.
Всичко това показва, че правителството на НДСВ и ДПС връща политиката на тоталитарната държава по верските въпроси. Чрез политически интриги и манипулации бъха възродени конфликти, характерни за управлението на БКП, а по-късно и на БСП, когато мюсюлманската общност беше разделена, а хората принудени да доносничат един срещу друг. Обезглавяването на Главното мюфтийство и Висшия мюсюлмански съвет създаде дълбоки противоречия сред българските мюсюлмани. ДПС, НДСВ и БСП носят отговорността, че за първи път в България мюсюлманската общност остана без юридическа легитимност.
Проблемът трябва да бъде решен възможно най-бързо. Наложително е да се свика нова мюсюлманска конференция, която свободно и без политически натиск да обедини отново българските мюсюлмани и да избере нов устав и ново достойно ръководство дистанцирано от политическа намеса и шантаж. Недопустимо е сега, когато сме на прага на Европейския съюз да се примиряваме с каквото и да е политическо вмешателство в работата на една религиозна общност.