Управляващите използват медиите като бухалки

Йонко Грозев: Здравейте. Повод за днешната пресконференция е използването на репресивния апарат за натиск на медиите. На първо място става въпрос за реакция на полицията по сигнал за нещо, което не представлява по никакъв начин нарушение. Телевизионен екип, който се намира на улицата, който снима дома на виден влиятелен български политик. Това не е нарушение дори и според предложенията на НК, което сегашното правителство се опитва да прекара през НС. Със сигурност това не е нарушение от гледна точка на международните стандарти за свобода на изразяване. Напротив, това е задължение на една публична медия да разследва икономическото състояние на един политик. Независимо от това, че няма никакво нарушение, полицията реагира. Защо полицията реагира ние нямаме отговор на този изключително важен въпрос. Реагира по начин, по който очевидно целта е да бъде спряно това журналистическо разследване, реагира по начин, по който очевидно е изтекла информация през полицията, така че да бъде оказан натиск върху хора от екипа, които са съдействали на журналистите от телевизия АРТЕ. Как тази информация е изтекла от полицията, за да може да бъде оказан натиск върху журналистическия екип е изключително важен въпрос. Ние нямаме отговор на този въпрос, а фактът, че е изтекла информация е потвърден от много косвени доказателства, включително и самия репортаж, излъчен от телевизия АРТЕ. Ние нямаме отговор, имаме отказ да ни бъде предоставен отговор от страна на МВР. Всичко това за нас е индикация за това защо в България няма разследваща журналистика по отношение на хора със сериозна власт, индикация за злоупотреба с политическа власт със службите за сигурност и в една нормална, функционираща демокрация подобна злоупотреба с власт се разследва от парламента. Затова за нас в тази ситуация парламентарна комисия за разследване на случая е абсолютно задължителна.

Петър Москов: Здравейте и от мен. АРТЕ, Пеевски, имотите на властта е поводът. Причината е това, че в България има срастване между репресивния апарат и медийния свят. Фактът, случката с телевизия АРТЕ е пряко доказателство, не единственото, но е пряко доказателство за това, че по същество целогодишните протести на огромна част от българите, с повод назначението на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, всъщност всички тези протестиращи са били излъгани от държавата. Това действие, тази репресия на полицията спрямо една медия, искаща да разследва пряко имотите на г-н Пеевски е доказателството, че всъщност г-н Пеевски продължава да бъде фактическия шеф на репресивния апарат на България, а г-н Писанчев изпълнява длъжността председател на ДАНС. В България нещо, което е недопустимо за демокрацията, има срастване през фигури като г-н Пеевски, на репресивния апарат, на службите за сигурност и медиите. Службите за сигурност и част от медиите се използват не за осигуряване на сигурността и информацията на българските граждани, а като силови, медийни или публични „бухалки“ срещу политическите противници или неудобни обществени говорители. Това е недопустимо за едно демократично общество – най-строго пазената тайна и от репресивния апарат и от ръководството на част от медиите са имотите, стандарта на живот, доходите на тези, от които зависят политическите решения за бъдещето на българското общество. Доколко това е абсолютно недопустима практика ние предлагаме във връзка с решението на тези проблеми следните мерки:

  1. Председателят на парламента г-н Миков незабавно да сформира парламентарна анкетна комисия, която да разследва връзки между медиите, службите за сигурност и икономически структури и групировки. Това е задължително, за да е ясно има ли разделение между властите, има ли свободен медиен пазар и това задкулисие, заради което хората излязоха на улицата, продължава в същия му вид със същите изпълнители. До колкото имаме притеснения за възможността българския парламент да извърши смислено и почтено тази дейност, в момента сме в процедура, която нашия евродепутат г-н Светослав Малинов е поискал среща от г-жа Нийли Круз, която е зам. – председател на ЕК, за съдействие от страна на европейските структури за мониторизиране на целия този процес и на цялата тази анкетна комисия, свързана с Парламента. В тази връзка за нас е особено важно и нужно проактивно и наистина смислено действие на парламентарната опозиция, на ГЕРБ по отношение на това как те гледат на това срастване на медийния и икономическия пазар и сферата на сигурността. За нас е важно тяхното поведение в парламента и желанието им такава комисия да бъде съставена.
  2. Ние имаме практическа готовност за сериозни законодателни промени във връзка със състоянието на свободата на медиите и във връзка с премахването на състоянието, което по същество е овладяване на медийния пазар от една страна от икономическо задкулисие, от друга страна от репресивния апарат на държавата. Подробности за тези мерки ще даде г-жа Огнянова, която е член на Гражданския съвет на РБ.

Нели Огнянова: Здравейте и то мен. Искам да започна с това, че през 2013г. ЕС прие резолюция за свободата на медиите и там е казано изрично, че медиите трябва да бъдат свободни от дейности като натиск, заплашване и тормоз. Журналистите трябва да могат да вършат работата си. През 2014г. в България една френско-германска обществена телевизия не може да извърши своята дейност. Не може да отрази събитие, което представлява важен обществен интерес. Във връзка с това като вземем повода от препятстването на работата на АРТЕ можем да заключим, че в България това не е еднократен акт, това е тенденция. Тенденция е и това се вижда не само от АРТЕ, журналисти са препятствани да работят, помним случая с Дойче Веле. Ако върнем лентата няколко месеца назад ще си спомним за посланика на Великобритания който каза, че международната общност е в шок от назначението на Пеевски и че тя би желала да знае защо Пеевски е назначен. Очевидно става дума за т.нар. преобладаващ обществен интерес. Трябва непременно да припомним факта, че посланици са цензурирани, става дума за посланика на Германия, който беше цензуриран от в. Монитор. Към това трябва да прибавим и събитията от последно време, научихме, че екип на БТВ е бил задържан във връзка с отразяване на Бисер Миланов – Петното, което също е проблематично. Очевидно трябва категорично да се противопоставим на невъзможността на журналистите да вършат работата си. Как може да стане това? Сегашното управление не приема мерки за защита в тази посока? Напротив. Съдейки от дейността, от проекта на новия НК ние виждаме, че мерките продължават в същата посока към ограничаване. Във връзка с това е важно да кажем, че действащите норми, които предвиждат прозрачност на собствеността на медиите не са ефективни, не вършат работа, публичния регистър по закона за депозиране на печатните издания не е ефективна гаранция за прозрачността на медиите. Необходимо е още да се каже, че конкурентният регулатор не създава ефективни прегради пред по-нататъшния процес за овладяване на медиите. Ето защо се обявяваме за радикални законодателни мерки и за нова система на контрол върху овладяването на медиите, която да бъде основана на най-добрите европейски практики. Действащи модели има, остава само да има политическа воля те да бъдат приложени тук. Има действащ модел във Великобритания, там контролът върху овладяването на медиите е двоен, не е само от конкурентния регулатор, но праговете са много по-сериозни, с тях се занимава целия комуникационен регулатор. Например когато една британска медия пожела да придобие част от друга британска медия, която не беше голяма, стана ясно в следствие на този двоен контрол, че на 7% придобиване би попречил на медийния плурализъм. Така че британските институции позволиха придобиване само на 7% независимо от нормите, които съществуват в тяхното конкурентно право. Германия отива още по-нататък. Там има отделен регулатор, който се занимава само с проучване на медийни концентрации. Това е важно, защото тяхната дейност е предварителна, превантивна. Целта е да не се допусне концентрация, а не в последствие да се овладяват последствията от нея. Също така важна за нас е и практиката в Австрия, защото там има специален контрол върху разходването на публичните средства за медии. Представителите на Австрия казват, че вестник може да се купи по два начина – единият начин е като купиш вестник, а другият – като разходваш публичен ресурс, за да придобиеш влияние там. Ето защо около 5600 институции на всеки 3 месеца попълват декларации, в които отчитат разходването на публичния ресурс. Смятам, че тези мерки са приложими. Искам да завърша с изказването на Ренате Уебър, член на ЕП, която призова към яростна защита на свободата на информация и казва, че това е въпрос в сърцето на правото на ЕС. Благодаря ви.