
Сега има нова „партида“ за сметопочистване на райони от 1 декември – „Слатина“, „Изгрев“ и „Подуяне“. Към края на декември сме „Средец“, „Лозенец“ и „Студентски град“. Ние отсега се готвим. Самата Столична община създаде капацитет, създаде и алгоритми и процеси за мобилизиране на различни обществени и общински ресурси. Аз съм положил усилия, за да имаме и резервен капацитет в случай на нужда, който също може да се добави – от камиони и хора. Ако се наложи, те ще се включат в сметопочистването в София. Това няма да е безплатно, но няма да е по-скъпо, дори може би ще е по-евтино от парите, които сега се плащат.
Щеше да е грешка да се сключат договорите с фирмите, които искаха двойно възнаграждение. Ако беше станало, това щеше да означава, че ако едно домакинство е платило средно 400 лв. за цялата година за боклука, който произвежда в сивите контейнери, догодина ще трябва да плати 1500 лв. Това не ми се струва нито редно и аргументирано, нито приемливо за хората. Така че аз не мисля, че въобще стои въпросът, че трябва да се сключват договори на тези високи цени.
Ремонтът на сградата на Народното събрание привлече интереса на хората с пълно основание, но всъщност е една рутинна част от дейността на районната администрация. Нашите служители от „Контрол по строителството“ ежедневно обикалят из района и правят такива предписания. Особено приоритизираме случаите, в които има опасност за преминаващите пешеходци. Със сградата на Народното събрание беше точно такова положението, тъй като имаше падаща мазилка, отлепени плочи и т.н.
Сега ми отказват поставянето на пешеходни пътеки по някои булеварди, защото са правителствени трасета – защото ще пречат на коли със специален режим на движение. Преди 10 ноември беше така. Защо пак е така? Не е редно.
Дискусията между експертите и политическите лица е фокусирана най-вече в частта, в която се дава право да се разпорежда с активи, което е изключително тънък юридически лед. Не бих посъветвал да се стига до такива действия. В бъдеще, когато се променят обстоятелствата и няма санкции, ще бъде разглеждано доста критично на международния пазар, особено от собственика на „Лукойл“.
Ако „Лукойл“ затвори, изчезва огромно количество горива. Такива с най-ниски разходи за достигане до потребителя. Не е задължително да се стига до такава ситуация. Важно е да не се разпродават активи. Целта на санкциите е средствата от работата на тези активи да не отиват за финансиране войната в Украйна. Но това не означава, че не трябва да работят активите. Просто средствата, които получават, се събират някъде и в бъдещ период се предават на собственика.