Тези, които днес искат вот, носят политическа отговорност за доклада

Водеща Лили Маринкова: Начало на политическите коментари с Веселин Методиев, заместник-председател на „Демократи за силна България“. Господин Методиев, като историк как се отнасяте към неочакваната ситуация, в която се озовахме да бъдем терен на такава злокобна акция?

Веселин Методиев: Здравейте. Отнасям се като всички българи, притеснен за собствената си страна. Защо се стигна дотук и може би най-важният въпрос и… можеше ли България да избегне да стане мишена на международен тероризъм е фактически конкретният въпрос. В момента има множество хипотези по тази тема, но едно е сигурно. Да провеждаш политика, която е дълготрайна, на сложен баланс между Израел и арабския свят и да пазиш страната си встрани от тези сблъсъци, не е проста работа. България наследи от комунистическото време една политика в Близкия изток и в частност сред страните от арабския свят, която беше политика на, да го кажем съветски колониализъм. Обаче в деветдесетте години полека и много внимателно в някаква степен заслуга на… на няколко правителства и в началото на този век се зае позиция, в която арабският свят беше желан партньор при възможност добри отношения които да се материализират и, от друга страна, добри отношения с Израел, като част от един свят, към който България вече принадлежеше, евро-атлантически свят. Същевременно обаче в самия арабския свят протекоха събития, които го смениха и в тези събития нещата станаха по-сложни. Мисля, че последните години като че ли това избегна от очите на управлението на страната. Тук не съм толкова опозиционно настроен, просто се опитвам да го представя фактологично. Защо този крехък баланс на моменти беше нарушаван, заемайки рязко позиция в едната или в другата посока. Това е поправима грешка. Тя не е фатална. Тя не е нещо, което е катастрофично, но тя би трябвало да произтича и от това дали си ляв или десен. Ще кажа защо. Защото в началото на деветдесетте години, може би за вашите слушатели, които обичат да четат книги, това ще е любопитно и ще си го спомнят, имаше един голям сблъсък между Фукуяма и Хънтингтън. Фукуяма, мислител, който написа „Краят на историята“, и Хънтингтън, който му отговори със „Сблъсъкът на цивилизациите“. Появи се такова разделение, което се политизира, в някаква степен Хънтингтън стана един модерен философ на новата десница в Европа и в Америка и този сблъсък на цивилизациите… той наистина след 2001 година разбрахме, че… че не е само теория, не е само наука, а е реална политика.

Водеща: Две хиляди и единадесета, най-паче.

В. Методиев: И в някаква степен 2011, както вие се изразихте, най-паче. Така че човек, който се нагърбва с управлението на страната, трябва много да бъде внимателен, говоря за една малка държава, каквато сме ние, българите, и да прави всичко възможно, за да стои на една ръка разстояние от тези опасности, които дебнат целия цивилизован свят.

Водеща: А вие с един много внимателен анализ всъщност формулирате, че трябва да се промени, очевидно трябва да се промени нашата политика в Близкия изток.

В. Методиев: Не, аз по-скоро смятам, че трябва този баланс, който външно министерство познава, който е на разположение на специалните ни служби, те го имат в своите архиви най-малкото. Той трябва да бъде възстановен на 100 процента и да се върви по този път, защото е доказал в тези две десетилетия успеха си, в една много сложна ситуация, наистина.

Водеща: Но към кои свои действия… от кое време трябва да се върнат?

В. Методиев: Ами тези действия, които не са поставяли България в съсредоточието на вниманието на тероризма. Явно, че ние сме станали вече такъв обект, въпреки че, на всяка цена трябва да се направи тази уговорка, въпреки че ние все още гадаем кой пое отговорност за този атентат. Появяват се вече сведения за нищо незначещи… за момента в този ареал на ислямски тероризъм организация… и това също е важно. Като се изчисти и този въпрос, ще може още по-конкретно да се говори какво би трябвало да се коригира в тази политика.

Водеща: Дали бихте препоръчали промяна в службите за сигурност или в начина, по който са контролирани и организирани?

В. Методиев: Аз ще си позволя да кажа за една от тях поради много големия дебат, който помня много добре преди година по време на… по-малко от година, на създаването на бюджета на страната за 2012 година. Това е дебатът, в който Комисията за контрол на Държавната агенция за национална сигурност, която се състои от паритетни петима народни представители от всички парламентарни групи, излезе с единодушно становище, че държавният бюджет силно е подценил тази агенция, и то с оглед на нейното функциониране именно като защитник на националната сигурност, като контраразузнавателна служба, както депутати от опозицията, така и колегата, който е от ГЕРБ. Този дебат беше проведен в залата на Народното събрание и въпреки всичко не беше коригиран бюджетът на агенцията. Когато контролираш толкова отблизо една специална служба, както е случаят с ДАНС… тези колеги наистина са станалимного компетентни в годините. Те занаят точно за какво става дума, те знаят, че тези разходи не са излишни, те знаят, че тези разходи не са пилеене на средства. И щом толкова много настояваха да бъдат увеличени, това не беше случайно. Инатът, с който господин Дянков е популярен в страната, в случая беше откровена беля. И мисля, че това е едно от нещата, които трябва да се коригират в сегашния бюджет, който ще бъде валиден за 2013 година. Не може агенцията за национална сигурност да бъде оставена в някаква степен на произвола на финансовите виждания на Министерството на финансите. В никакъв случай.

Водеща: Сега, за вота на недоверие, който се очаква да бъде обсъден през седмицата, който е най-общо за провала в областта на правосъдието и вътрешните работи. Как се отнасяте към този вот. Не участвате в подписката на народните представители, а за самото гласуване как бихте се включили?

В. Методиев: Не може да участваме в подписка с колеги, които носят политическа отговорност за този доклад, защото докладът е за 5-годишен период от време, първите две години от които са управлявали те, тези, които днес искат вот. От друга страна, те искат вот в една ситуация, изцяло срещудебат в момента по тази тема, предизвикана от това, че станахме обект на терористична атака, и в някаква степен в голяма услуга на управляващите. Аз гледах господин министър-председателя в петък на парламентарния контрол как той веднага в типичния му стил си взема преднина и каза „ами ние във вторник ще дебатираме“. Те кога ще дебатират в крайна сметка, да го кажем на слушателите, в една ситуация под булото на все още незаглъхналите ни притеснения от терористичната атака, няколко дни преди лятна ваканция. И този изключително важен въпрос за правителствената политика в борбата с организираната престъпност ще се замете в ъгъла. Фактически това ще се случи. Не може да съучастничиш на такова нещо, при условие че си заявявал много пъти по много ясни поводи много категорично своята позиция към тази политика. Само да напомня, че господин Шарков от нашата парламентарна група чете декларация тази седмица именно във връзка с политиката в областта на вътрешния ред и сигурност по повод на това, че лекарите в Горна Оряховица бяха оневинени, а вътрешният министър ги определи за престъпници от трибуната на Народното събрание.

Водеща: Да, помним.

В. Методиев: Тоест ние сме били винаги и на позиция съвсем категорично, съвсем ясно, съвсем обосновано по тази тема, сега изведнъж трябва да участваме в нещо, което има за цел да смете и, пак да кажа, да скрие в ъгъла всички тези проблеми в една абсолютно неподходяща обществена ситуация.

Водеща: Нима смятате, че БСП и ДПС извършват несъзнателна услуга на кабинета по този начин?

В. Методиев: Абсолютно съм сигурен, защото моят опит ми е показал, че август месец някак си е непреодолим от политическа гледна точка. Хората наистина имат нужда да се отделят в интимния си свят, в семействата си, сред приятелите, да забравят за това, че са част от едно гражданско общество, че трябва да имат отношение към политическите въпроси, и забравят наистина, и то е съвсем основателно, в смисъл никой не може да търси в това някаква корист.

Водеща: Да, но ние сме свидетели как ехото заглъхва от докладите, колкото те да са критични, препоръчителни или справедливи. В случая още по-логично е това, което казвате, че през август докладът ще бъде забравен.

В. Методиев: Именно. Затова казвам, че ако имаш…

Водеща: В този смисъл кога му е времето на вота?

В. Методиев: Ако имаш желание да проведеш един дебат, който да има и конкретни мерки, конкретни решения, както казах преди малко примера с бюджета на страната, то септември месец, октомври месец е много по-подходящо да се прави такъв дебат, защото тогава ти се подготвяш за следващата година. И още нещо във връзка… само може би препратка към въпроса за доклада, ако вие имате към мен такива въпроси. Не е случаен фактът, че България няма да има мониторинг до изборите. Това също не е случайно. И това също трябва да бъде обект на разговор, и то много сериозен, много задълбочен и не така отлитащ в август месец.

Водеща: За разлика от 11-те препоръки към румънското правителство, ние нямаме задача да отговаряме толкова бързо, а резултатът би трябвало да бъде ясен или наблюдението се отлага за 2013 година.

В. Методиев: Края.

Водеща: Това какво означава според вас?

В. Методиев: На първо място представянето на доклада от г-н Барозу съдържа всебе си изречение, което аз видях на сайта на националното радио като заглавие – че се чакат убедителни резултати.

Водеща: Кой е автор на това обещание?

В. Методиев:

Не, не, не. Това е искането на г-н Барозу, когато представя доклада за България, а авторът на заглавието е ваш колега, който е извел неговите думи – убедителни резултати. Очакване на убедителни резултати е фактически преценка, че такива няма. Очакването, че няма да се случат в следващите месеци и при това управление, е фактът, че няма за какво да се прави мониторинг. А на всичкото отгоре пак г-н Барозу каза „България обаче ще се нуждае от мониторинг, защото сама не може да се справя“. Това са толкова тежки оценки за България, че трябва наистина да си сляп, за да не виждаш, че пет години от твоето живеене като страна – член на Европейския съюз, ти получаваш най-лошата оценка за такава важна сфера – борбата с престъпността и корупцията. Фактически чиста двойка.

Водеща: Това, което вие казвате, говори, че ваканцията е малко излишна. Няма време за ваканция, при положение че тази преценка е така немилостива.

В. Методиев: Няма време за ваканция, ако може да се свърши нещо. Но аз мисля, че ние сме в предизборна ситуация, в която ваканцията, в кавички, щебъде една година до следващите избори, защото заниманието на всички ще бъде адресирано към самите избори. Да кажа, че тук не правим някакво голямо изключение, това е практика в страните с парламентарна демокрация, в последните десетина – дванадесет месеца преди изборите всички погледи, и на опозиция, и на управляващи, да са насочени към датата на изборите.

Водеща: Добре, ама, защо е необходимо това забавяне на основното драматично действие с това изчакване? Вие бихте могли да се отнесете съвсем радикално към това правителство, вдигайки вот на недоверие.

В. Методиев: Това означава да станем защитници на безхаберието и бездействието на тройната коалиция в първите две години. Заставайки до тях в този момент, в който те понасят конкретната вина за двойката, за която говорих, е абсурд, на хора, както се изрази един мой колега, бивш председател на комисията по външна политика в сложния момент, когато трябваше да получим поканата за Европейския съюз в края на миналото десетилетие, на хора, които сме били архитект на този европейски път на България, на хора, които сме полагали огромни усилия, за да може да се стигне до поканата и България да напусне съветската зона. Така че не можеш в такъв момент да застанеш до тези, които носят отговорност. Абсурд е това.

Водеща: Аз прочетох пък популярния във ваши среди Васил Гарнизов, който казваше, че други са сценаристите на прехода и че те са основали тази негова недемократична същност.

В. Методиев: Господин…

Водеща: Имаме предвид… разбира се, вие си давате сметка за кого той говори.

В. Методиев: Да, да, да, аз съм добър колега с г-н Гарнизов. Скоро съм разговарял с него на тези теми. Той е прав, когато казва, че ако някой на светло, пред прожекторите правеше усилия, за да вкара България в релсите на проевропейското развитие, то други на тъмно непрекъснато се опитваха да държат България в съветската зона. Те я държат и в момента дотолкова, доколкото трябва да бъдем зависими от една политика на една абсолютно недемократична страна, за съжаление каквато и днес е Русия.

Водеща: Това, което също би трябвало да не ни дава мира наред с множеството криминални задачи, пред които обикновено сме изправени в България, прилича на филм нашето положение, са 12-те групировки, които са определени в доклада, да имат бюджет, колкото… два милиарда близо и да пречат на българското развитие. Но тези 12 групировки, забележете, не са грижа на официалните власти, за да кажат веднага, за да ни изведат от това неведение, да ги определят и да видим коя е тази престъпна граница.

В. Методиев: Този факт от доклада е може би най-тежкият удар, който се нанася в момента на управлението, тъй като данните, които Европейската комисия събира, са по две линии. От една страна, тя го прави през сътрудничеството с българските администратори, на различни равнища, събира оттам информация. От друга страна обаче, тя има и свои служби, като Европол например, от които също събира информация. За да акумулира такъв извод, в който милиард и осемстотин милиона и 12 групировки са конкретно споменати в една от бележките на доклада, това означава абсолютна сигурност във фактите. Не може да си позволи дипломатичният език на Брюксел да сложи такива факти и да не може да ги защити с множество информация зад тях. И затова вашият въпрос е основателен – къде е българското управление в това време.

Водеща: Като реакция, веднага, незабавно. Дори Диана Ковачева, министър на правосъдието казва, че не знае, не знае кои са те. Излиза отположението. А иначе сега ще преминем и към други въпроси, които са свързани с доклада…

Водеща: Сега, г-н Методиев, вие специално, ДСБ как ще гласувате?

В. Методиев: Дали ще се въздържим и дали няма да участваме в гласуването е въпрос, който ще решим в утрешния ден. Аз искам само да взема отношение по две теми, които минаха. Първото е за честта на фактите, че в нашето управление поръчковите убийства не можаха да се преброят на пръстите на едната ръка и България живееше в друга ситуация на относително спокойствие вътре сред обществото, 150 бяха само по времето на управлението на Сакскобургготски, когато г-н Борисов беше главен секретар на МВР. Това, за да изчистим тези факти. А що се отнася до принципния въпрос, който постави г-н Сидеров за наличие на правителство, което в ситуация, в която България е навлязла – обект на терористични удари, трябва да бъде програмно, от всички и прочее, това е единият възглед. Искам да кажа и на него, и на вас, и на слушателите, че в демократични страни, които пострадаха жестоко, като започнем през Съединените щати и минем през европейските държави, никой не реши да подмени волята на избирателите, които да определят кой да управлява и кой да е в опозиция, в името на това, че бяха в състояние фактически на война, това е вярно. Ако ние тръгнем по път, в който да се откажем, аз ще ви го кажа като историк, тези, които се отказаха от парламентарната демокрация между двете световни войни, доведоха тоталитарните си режими на власт, тези, които останаха на полето на демокрацията и спечелиха войната и не допуснаха обществата им да станат обект на тоталитарни режими… Аз съм от тези, които, докато съм в политиката, а и дори, независимо на каква позиция, чисто граждански го казвам, винаги ще се противопоставям на политическа пътека, през която страната ни, националната ни общност ще бъде тласната към възможност за авторитарно управление. Мисля, че това е най-страшното от всички злини, които можем да видим през очите си.

Водеща: Но нима е реалистично въобще да се оттегли това управление?

В. Методиев: Не говоря за днес, аз говоря…

Водеща: По принцип.

В. Методиев: …за близките месеци, защото България ще живее в степен на трудност повече, отколкото преди.

Водеща: Да, за съжаление не можахме да обсъдим другата много важна тема, за която говори днес един коментар в „Дойче веле“ за демократичната основа както на българското, така и на румънското общество. Но вие по един допълнителен начин казахте вашето мнение. Благодаря за участието ви.

В. Методиев: Благодаря и аз.