За 5 г. разходите за чистота в София нараснаха 2,5 пъти т.г. и софиянци плащат най- висока такса смет на жи­тел в страната. Остро се ди­скутира, че данъчната оценка на имот не е адек­ватна база за определяне на таксата; че несправед­ливо са натоварени бизне­сът и някои категории граж­дани и райони на София; че едни плащат, а други не. А общината предвижда за 2009 г. увеличение на мест­ните данъци и такса смет с 50%! Обяснението е наив­но: държавата е виновна, че увеличи с толкова да­нъчните оценки! Да, ама не – законът позволява общи­ните сами да определят техния размер.

Справедлива ли е так­сата? По закон размерът й зависи от количеството произведена смет, а по из­ключение тя се обвързва и с данъчната оценка на имо­тите. За 2008 г. бизнесът в София е осигурил 70% от приходите от нея, а гражда­ните 30%, докато бизнесът генериране 1/4 от отпадъ­ците, а гражданите – 3/4. И все повече фирми сключ­ват индивидуални договори за събиране и извозване на сметта, по-евтино им е.

Несправедливост е нали­це и между районите, поради различните данъчни оценки на еднакви по площ и качество жилища. През 2007 г. район „Искър“ е ге­нерирал 9,07% от всички битови отпадъци, а жителите му са осигурили 2,01 % от общите постъпления от фи­зическите лица. А за „Триа­дица“ числата са съответно 9,12% срещу 29,10%!

Освен това от имотите с данъчна оценка над 100 000 лв., които са под 3% от всички имоти в София, се получават над половината приходи от такса смет. Средната събираемост на таксата е малко над 70% и колкото е по-ниска данъчната оценка, толкова по-ниска е и събираемостта. Поносима ли е такса смет? По европейската норма прагът на поноси-мост е 1,5% от средния го­дишен доход на домакин­ствата. Ако през 2008 г. ед­но домакинство е платило 90 лв. такса, през тази ще плати 135 лв. т. е. таксата е поносима,` ако годишният доход е над 9000 лв. Обаче над 60% от домакинствата в София са с по-нисък до­ход. Ако таксата се увели­чи, както е решил кметът, ще се засили несправедли­вото разпределение на те­жестта и тя ще стане социално непоносима за все повече хора. Увеличеният размер рискува да намали и събираемостта й.

Какво да направи кме­тът? Първо, да оптимизира разходите чрез точно це­нообразуване в управле­нието на отпадъците – цени­те на горивата намаляха, а те бяха довод за поскъпва­не науслугите; да се въведе GPS контрол върху движе­нието на автомобилите на концесионерите; да се на­лагат и сериозни глоби за замърсяваме.

На второ място, да се преразгледа приходната част на проектобюджета, в която не е предвидено, че:

• ще се получат т. нар. недобори от минали години (за 2008 г. са 29,4 млн. лв.);

• ще се въведат в ек­сплоатация нови обекти, които веднага започват да плащат такса смет;

• от сепарирането на от­падъците ще се получат над 160 000 т хартия, мета­ли, стъкло и др., които ще бъдат продавани;

• ще намалеят разходи­те за депониране поради отделянето на половината отпадъци при сепариране.

Допълнителни приходи ще има, ако се повиши съ­бираемостта на таксата, и т. н. Да не забравяме и мерките и финансовите стимули за участие в раз­делно събиране и за нама­ляване количеството на, отпадъците – това също е ` цел в не по-малка степен-“ от повишаването на при­ходите.