За поредна година от екрана на националната телевизия имахме възможността да гледаме конкурса за песен “Българската Евровизия”. Приятна изненада беше фактът, че тази година конкурсът премина без задължителните публични скандали, съпътствали голяма част от предните издания. Хубаво впечатление направи и количеството млади изпълнители, които бяха дали много от себе си, за да покажат на аудиторията, че имат самочувствието да се изправят в една привидно конкурентна среда и да представят нелошия си творчески и изпълнителски потенциал. Определено им симпатизирам -най-малкото заради усилията, които са вложили, и страстта им към музикалните стилове, са водещи из световните класации, но за жалост все по-затихващи в българския субкултурен вакуум.
Винаги съм се чудил обаче защо е толкова важно да участваме на този фестивален конкурс. Ако е за да покажем, че и в България се пишат хубави пестни, то със сигурност не ни се получава. Но не защото в България няма кой да пише хубави песни, а защото тук има нещо фундаментално сбъркано още от етапа на създаване на една песен до етапа на нейното селектиране. По-точно казано липсва най-фундаменталното условие, за да може един продукт да е конкурентен – свободният пазар! Защото с не-пазарни методи на селектиране, каквито са в сърцевината на фестивалните конкурси от типа на “Евровизия”, не може да бъде заменен смисълът от конкуренцията в условията на един свободен пазар. У нас понастоящем няма почти никакви продуцентски къщи (които да инвестират в талантливите изпълнители), нито останаха магазини, в които да се продава издадената продукция. Да не говорим, че освен едно радио (като един последен мохикан) почти не можем да открием в родния радио-телевизионен ефир и кабелно разпространение (витрините на една музикална индустрия) каквото и да е българско изпълнение, различно от мутренската поп-фолк култура. Съвсем логично е при липса на фактор пазар добрите професионалисти постепенно да пренасочат труда си към други географски дестинации. При тези тенденции е просто въпрос на време цялата та оригинална българска популярна музика да просъществува единствено под формата на ексцентрично хоби, от което ще лъха читалищният непрофесионализъм.
Но да се върнем към конкурса. Истински хубавата песен няма необходимост да участва в социалистически съревнования, за да се докаже. Тя просто е хубава и хората я харесват заради самата нея, а не заради това кой колко смс-и е изпратил за нея или пък националистическите му тежнения са получили възможност за изява. Музикалното творчество не може да бъде третирано като състезание за норматив между няколко тъкачки многостаннички, нито като борба за рекорд по скок на височина или мятане на чук, защото музикалното изкуство е ценно заради самите стойности и качества, които притежава и дарява на своята публика. Още по-нелепо е, ако ти си се провалил в редица области, да разчиташ, че едно музикално изпълнение ще те отсрами пред света. Най-малкото поради факта, че когато нищо не ти е в ред, няма как това точно да бъде. Впрочем очаквам за поредна година да ни бъде обяснено от обгрижващите общественото мнение, че не сме взели първото място поради геополитически причини.
Бедният Майкъл Джексън как ли е живял с мисълта, че нито една негова песен не е спечелила този конкурс, да не говорим за Елтън Джон или “Бийтълс”. Тези хора дали пък не са били безродници, след като у тях не се е появило желанието да представят нациите си на тази своего рода “олимпиада на песенното творчество.” И ако Майкъл Джексън и Мадона все пак са имали някакво извинение заради задокеанската си принадлежност, то Елтън Джон, “Бийтълс”, “Скорпиънс”, или пък Ерик Клептън и Стинг, както и още цяла плеада европейски величия, могат само да се засрамят, че не са дали израз на “своето национално отговорно поведение”.
Тъжно е, ако “Българската Евровизия” е единствената възможност за изява на взелите участие творци и изпълнители, защото този конкурс нито ще им отвори вратите към химерната музикална индустрия у нас, нито ще им помогне да се доберат до конкурентния световен музикален пазар. Още по-малко пък този конкурс би могъл да служи като инструмент за напомпване на националната идентичност и самочувствие. Най-много да обезвери участниците в него, както това се случи с много от утвърдените през годините български имена, които вече публично заявяват безмислиетому. “Българската Евровизия” все повече започва да заприличва на “Българската Коледа” – уплътняват се и се преразпределят задкулисно там някакви средства и бюджети, но за сметка на това пък са облечени във високо-патриотични и национално отговорни одежди.
в-к “Седем”
