– Г-н Кацаров, вие бяхте областен управител, когато на 23 ноември 1998 г. самоковският адвокат Димитър Димитров внася при вас заявлението за връщане на царските имоти…

– Да, спомням си добре адвокат Димитров. Той дойде при мен като представител на царското семейство. Точната дата не помня. Поиска да му се възстановят имоти – доколкото си спомням, Царска Бистрица в Боровец, заедно с горите. Искането беше по закона “Лучников” за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, приет през 1997 г. Честно казано, имах искрено желание да върна имотите на Симеон. Такава беше политиката на тогавашното ни правителство – да бъдат връщани имотите на хората, които са били одържавени. Бях убеден, че това, което се полага на всички българи, се полага и на Симеон Сакскобургготски. Но имаше сериозен юридически проблем Законът “Лучников” не можеше да се приложи в неговия случай. Имотите не можеха да му бъдат върнати нито по него, нито по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти от февруари 1992 г. Защото решението на Конституционния съд за царските имоти нямаше обратна сила. То отменяше закона от 1947 г., но не и последиците от него. За да можеха да се възстановят имотите, трябваше да се приеме специален закон за тях. В Закона “Лучников” и в закона от 1992 г. ясно е посочено коя собственост, отнета по точно определен закон, подлежи на възстановяване. Тъй като царските имоти са отнети със специален закон, а не по общия ред, трябваше специален закон. Затова отказах връщането.

– Тоест единствено по законови съображения?

– Да. И съм убеден, че извършеното по-късно връщане на царските имоти е абсолютно незаконно. Затова на Олимпи Кътев и на другите длъжностни лица, които са го извършили, трябва да се търси наказателна отговорност. Те са си позволили разпореждане с държавно и общинско имущество в нарушение на закона и са нанесли щети на държавата и на Столична община. Вредите могат да се изчислят в изсечени за лични интереси държавни гори, в пропуснати ползи в продължение на 5 години… И досега няма правно основание за връщане на нито един от царските имоти, без парламентът да реши: “Възстановяват се имотите, отнети по Закона за отнемане на имуществото на Фердинанд, Борис и неговите наследници”.

– Писмено ли отказахте да възстановите имотите на царското семейство?

– Със сигурност е било така. Мина много време, но мога да твърдя, че е било писмено. Такъв беше начинът на работа. Не съм имал от какво и от кого да се крия, за да не издам писмен отказ.

– Според адвокат Димитров месеци наред не сте отговаряли на искането му, т.е. отказът е бил “мълчалив”. Затова той на два пъти е писал жалби до вас.

– Той не може да пише жалби до мен. Решенията на областния управител се обжалват единствено пред съда. Не знам решението ми да е обжалвано.

– Добре. Вие отказвате на заявлението, подадено от адвокат Димитров. Но на основание на същото заявление със същата дата на царската фамилия са възстановени горите в Рила. Как става така?

– Не мога да кажа. Но за горите важи същото което и за дворците. Те са одържавени по същия закон, не са били конфискувани по Закона за борба със спекулата и Закона за едрата градска недвижима собственост например. За тяхното връщане също е необходим въпросният специален закон. Няма значение дали става дума за гори или за дворци. Нито поземлена комисия, нито областен управител – никой не може да ги връща без изричен нормативен акт.

– Приемате ли обвиненията, че Симеон Сакскобургготски е използвал положението си на министър-председател?

– Фактите са такива. За да бъдат върнати, част от имотите бяха превърнати от публична в държавна собственост със санкция на оглавявания от него Министерски съвет. Тук има и други “гнили дреболии”. Според закона “Лучников”, когато става дума за публична държавна собственост – която се използва за задоволяване на важни обществени потребности, хората се обезщетяват с компенсаторни записи Мнозина получиха компенсаторки, защото на тяхна земя е бил построен да речем Партийният дом или голям завод. Този път Министерският съвет, на който г-н Сакскобургготски беше председател, превърна част от имотите в частна държавна, за да му бъдат върнати. Защо, ако наистина възстановяването е било по закона “Лучников”, Сакскобургготски не е обезщетен с компенсаторки, както другите българи? Защо терените, които попадаха в Националния парк “Рила”, не бяха компенсирани със записи, а му бяха възстановени хиляди декари гори край Бели Искър?

– След вас и други областни управители не са възстановили царските имоти.

– Да, Кирил Караиванов и Мариана Томчева също не възстановяват имоти на същите основания. Голямото връщане започва, когато идва Олимпи Кътев. Приемниците ми в областната управа също са отказали не заради антипатии към Симеон Сакскобургготски, а защото не са имали право по закон…

– И в Пловдив бившият ви колега Гьока Хаджипетров не задейства безпроблемно процедурата за двореца “Кричим”.

– Не са ми известни фактите около “Кричим”, но доколкото знам, дворецът още не е възстановен на законово основание. В София обаче “Врана”, която е общинска собственост, бе върната незаконно. За всички имоти е така…

– Но точно защото е общинска собственост, “Врана” скоро може да стане законен имот на царското семейство заради 5-годишно давностно владение?

– Да, така е. Точно затова имам съмнения, че създадената наскоро парламентарна комисия ще свърши работа, още повече, навреме. Ако искат да се отнесат справедливо, членовете на комисията трябва да поискат процедурата да се повтори и връщането на имотите да стане със закон. Нека на Симеон да бъдат върнати всички лични имоти. Но не и тези на Интендантството, които са държавни.

– Убеден сте, че ако се беше стигнало до закон, имотите на Интендантството нямаше да станат царски?

– Точно така. Според мен не се е стигнало до закон и по друга причина. На г-н Сакскобургготски явно му е било неудобно да предлага като премиер закон за собствените си имоти. Щеше да се говори, да се коментира… В крайна сметка нормативната уредба бе грубо погазена, извършено беше безобразие. Аз съм “за” това да му бъде върнато всичко, така както на останалите редови български граждани. Но по закон и само онова, което е негово.