Стойчо Кацаров: За правата на пациента е нужен закон

Само така може да се определи дали медиците са си свършили работата или не
Болният е в безпомощно състояние спрямо лекуващия го. Проснат на болничното легло, понякога без сили дори да се храни. Или страдащ от нетърпима болка. Оставя се в ръцете на лекуващия. Пред лекаря е не болестта, а самият човек. Страдащ и беззащитен.
В хода на лечебния процес лекуващите могат да научат за пациента всякакви, включително интимни подробности от неговия живот. Това, което е дискретно или невидимо за обществото заради традиция, морал или религия, става достъпно за лекуващия екип. Лекар може да накара болен да се съблече, без това да се налага непременно за нуждите на диагнозата. Лекар може да сгреши диагнозата и лечението и в резултат болният да получи увреждане или да умре. Лекарят може да експериментира върху болния и в резултат болният да пострада. Лекар може умишлено да увреди болния, не
назначавайки лечение или назначавайки неправилно лечение. Може да откаже да повика консултанти, защото например се смята за по-компетентен от тях и в резултат на това болният да пострада. Пациентът няма компетентност да прецени правилността на тези действия. Това са неща, които се случват днес и могат да се случат в бъдеще. Вярно е, че етиката на медицинската професия е друга. Но можем ли да разчитаме само на нея? Можем ли да се доверим на етиката на всеки лекар, сестра, лаборант винаги и безусловно? Очевидно не.
Точно затова е нужен закон. Закон, който да защити правата на пациента. Не за да заменим етиката на медицинската професия. А за да поставим бариера пред онези, които биха потъпкали етичните норми. За да защитим пациента в условията на беззащитност.
Днес защитата на тези права е само на книга
. Постъпваш в болницата, получаваш няколко листа хартия, които дори да успееш да прочетеш, най-вероятно няма да разбереш. Подписваш ги. Край на процедурата. Каквото и да се случи с теб оттук нататък, си съгласен. Това наричат информирано съгласие. Всъщност става дума за капитулация. Декларация за отказ от права. В повечето случаи не знаеш нищо за тези, които те лекуват. Каква е тяхната квалификация, служебно положение и опит? Имаш ли право на второ мнение? Можеш ли да го получиш, без това да бъде изтълкувано като недоверие към лекуващия екип? Можеш ли да се откажеш от реанимация? Можеш ли да се откажеш от операция, ако от това зависи животът ти. Кой взема решения вместо теб, когато физически или психически не си в състояние да го направиш? Трябва ли някой предварително да е упълномощен? Може ли добитата по време на лечение информация за теб да бъде разпространявана? Може ли да бъде използвана за развитието на медицинската наука и при какви условия? При лечението може да настъпи увреждане – лекуват те за язва например и по време на престоя развиваш пневмония. Можеш да бъдеш увреден и защото се е повредила медицинската апаратура. Или пък съвсем умишлено.
Очевидно е, че отговорността във всеки един от случаите е различна. Но кой определя вредата и степента на отговорност и по какви критерии? Кой следи за спазването на правата на пациентите?
Можеш ли да се оплачеш и на кого? Въпросите могат да бъдат продължени дълго. Умишлено не поставям темата за т. нар. нерегламентирани плащания. Искам да насоча вниманието към въпроси, които са дори по-важни от темата за рушветите. Защото можеш да си платиш и пак да не получиш адекватна медицинска помощ. Понякога цената, която ще платиш, може да се окаже много по-висока от размера на поисканите пари на ръка. Не подценявам проблема с нерегламентираните плащания, но те са само елемент от концепцията за правата на пациента.
Защитата на правата на пациента не е насочена срещу медиците.
Напротив, когато са спазени изискванията на закона, не могат и да бъдат предявени претенции срещу екипа, провел лечението. Днес всеки може да сипе обвинения по адрес на лекари. Кога с основание, кога без. Нека сме наясно. Лекарят не е Господ. Медицината има предел. Болният може да умре, независимо че му е оказана навременна и адекватна медицинска помощ. Един закон за правата на пациентите обаче, заедно с медицинските стандарти, ще ни помогне да разграничим кога медиците са си свършили работата и кога не, без да се влияем само и единствено от изхода на лечението. В единия случай дори и наш близък да е починал, можем само да благодарим за положените грижи. В друг случай можем да предявим претенции към лекуващите, дори и да няма фатален край.
Законодателното уреждане на въпроса за правата на пациента ще доизгради здравната ни система. Въпросът е много по-важен от темите за болничните дългове, директорските бордове, приватизацията, концесиите, клиничните пътеки и прочее проблеми на управлението. Темата е поставена. Думата имат депутатите.