Дневник
Преди ден Комисията по досиетата огласи имената на посланиците и дипломатите, които са били агенти на бившата Държавна сигурност. Оказа се, че 45% от бившите и настоящите посланици и генерални консули са сътрудничили на службите. По темата разговаряме със Стефан Тафров – български дипломат, който не е бил сътрудник или агент на бившите комунистически служби. Тафров е бивш постоянен представител на България в ООН, бил е посланик и в Италия, Франция и Великобритания. Беше зам.-министър на външните работи в правителствата на Филип Димитров и Иван Костов. Тафров е сред учредителите на Българската асоциация за външна политика, създадена с цел да подпомага външната политика на страната с експертни мнения. В началото на годината беше един от двамата кандидати от България да оглави делегацията на Европейския съюз в Грузия.

Службите на демократичните държави работят за националните интереси, ДС работеше за БКП и Съветския съюз

– Страна, член на ЕС и на НАТО, не може да остави дипломатическата си служба проядена от връзки със службите на бившия режим
– Има достатъчно млади хора, необременени от миналото, в тях ми е надеждата
Изненадан ли сте от имената, от позициите и от броя на хората, сътрудничили на бившата Държавна сигурност, които са били и в момента са български дипломати и посланици?
– Не толкова от имената, въпреки че и там има неприятни изненади, но най-вече от размерите на явлението. Това е просто шокиращо. Нямам думи!
Нека да сложим нещата на местата им. Държавна сигурност е тайната полиция на Българската комунистическа партия, узурпирала властта в България в продължение на 45 години и превърнала България в сателит, в послушен слуга на Съветския съюз в международен план. Именно в областта на външната политика са най-тежките поражения върху българската държавност, нанесени с помощта на Държавна сигурност.
Така че е просто абсурдно и неморално да се правят аналогии между дипломатите на демократични държави, които работят със своите служби, и българските псевдодипломати, които са работили за Държавна сигурност. Смесват се постоянно интересите на България с интересите на БКП.
Истинският държавен и обществен интерес по време на комунистическия режим беше България да се откъсне от съветската орбита. А Държавна сигурност и тези, които й служеха, работеха за привързването на България към съветската орбита, те работеха срещу българските интереси. Това трябва да бъде ясно.
Тринадесет от действащите посланици на България в европейските държави са били сътрудници на тоталитарните служби. Какво говори това за страната?
– При това става въпрос за посланиците в изключително важни за България европейски партньори и съюзници в НАТО – Великобритания, Германия, Италия. Това е невероятен скандал. Страни като Полша, Чехия и Унгария отдавна решиха този въпрос.
Отърваха се от подобни хора, които няма как да будят доверие в нашите партньори. Към кого са лоялни те – към страната си или към Русия, правоприемникът на Съветския съюз? Както виждате от списъка на комисията по досиетата, някои от тези дипломати са минавали школи в КГБ. Например един от обявените – Горан Йонов, бивш посланик в Стокхолм.
Той беше началник на отдел “Кадри” във външно министерство по времето на правителството на БСП начело с Жан Виденов. Този човек е бил на обучение в КГБ в продължение на 8-9 месеца. Извинявайте, през 1995 г. този човек колеше и бесеше в нашето външно министерство. Защо се учудваме, че сега се озоваваме в това крайно неудобно положение!
Очаквате ли реакция от държавите, в които работят тези посланици сега?
– Вижте, България е суверенна страна. Разбира се, никой няма да ни го каже пряко. Това си е наша вътрешна работа.
Има и други начини да се предаде такова послание…
– Но съм уверен, че те ще следят как се справяме с този проблем. Ясно е, че една страна – членка на ЕС, и на НАТО не може да остави дипломатическата си служба проядена от връзки с тайните служби на бившия режим. Това е невъзможно, ако искаме да вървим напред. Първо – все пак има и неопетнени хора. И второ – има много млади хора, завършили престижни университети и в България, и в чужбина, които не са обременени от миналото.
В тях ми е надеждата. Защото проблемите не са само на равнище посланици – те са и сред по-нисшия дипломатически състав. В практиката си като посланик аз съм имал този проблем – никога не съм бил изцяло сигурен в дипломатите в моите екипи, в хората, с които съм работил. Сега виждам някои от тези имена с много странни руски псевдоними. Това е шокиращо. Разбирате ли, аз съм бил винаги нащрек спрямо такива хора, защото не съм бил сигурен на кого точно служат – дали на България или на друга страна.
Какво според вас трябва да е решението?
– Решението трябва да бъде радикално. И трябва да бъде много бързо и категорично. Защото министерството на външните работи, нашата дипломация има много трудната задача да свързва България със света. И нашите съюзници и партньори няма как да ни вярват, ако се опитваме да работим чрез хора, които до вчера са работили срещу тях. Това няма как да се случи.
Аз знам, че няма да е лесно, ще изисква много мъжество, усилия, решителност… Но това трябва да се направи. Иначе няма да можем да изпълним задачите, които стоят пред нашата външна политика. Ние искаме да се присъединим към шенгенското пространство, искаме постепенно да станем част от еврозоната, което е и политическо решение…
Докато има такива следи, такива връзки, които ни дърпат към миналото, такива извъневропейски фактори, извъннатовски фактори, това няма как да стане. Няма как да убедим нашите партньори, че България се е променила.
Освен да бъдат освободени тези дипломати, чието минало беше огласено от комисията по досиетата, смятате ли, че е нужна и бариера, която да не допуска повече такива назначения?
– Това е най-честният начин.
Не е тайна, че всички дипломатически представителства по света работят с разузнаването и службите на своята държава. Важно ли е според вас разграничението, че в случая огласените агенти не са просто служители в посолствата, а самите посланици на България? – Първо, посланиците почти никога не работят за тайните служби. И второ, няма какво да сравняваме демократичните страни, които защитават националните си интереси, с политическата полиция на комунистическия режим на България. Това са две абсолютно различни явления. Интересите на БКП не са интересите на България.
Тезата на бившия външен министър Ивайло Калфин (БСП) е, че трябва да се прави разлика между дипломатите, работили за разузнаването, и “доносниците”. Виждате ли такова разграничение?
– Пак повтарям – цялата ДС, цялата тази организация има в статута си текстове, които я обвързват със съветските тайни служби! Те се кълнат във вярност към Съветския съюз, ходят там да ги обучават. За какво говорим!
Още при писането на закона за досиетата, а и многократно след това БСП правеха опити за спрат огласяването на бившите сътрудници на службите сред дипломатите…
– Тяхната теория е “ами те са работили за България”. И там е голямата подмяна. Не, те не са работили за България, те са работили за БКП. БКП и България са две различни неща. Интересите на БКП са антинационални. Държавна сигурност е работила не за българските, а за съветските интереси. Това е истината. Трябва да се вземат много спешни и много решителни мерки по този въпрос.
Огласената информация за бивши агенти на ДС, които сега са действащи посланици на България в държави от ЕС, не дава ли допълнителни аргументи на онези, които споделят тезата, че страната ни е “троянският кон на Русия в ЕС”?
– Има такъв момент. Но всичко зависи от това как ще постъпим, как ще се справим в тази ситуация.

в-к “Дневник”, интервю на Ана Миланова, стенограма БТА