– Първото, което прави впечатление, е пълната тайнственост около решенията за централата. Най-напред имаше едно от 29 април 2004 година. То влезе във ВАС, а от министерството на енергетиката го определиха като „решение по принцип“. Тази година ту вземаха, ту не окончателно решение за строежа на обекта. Най-после миналия четвъртък Министерският съвет го гласува. Това е една инвестция с изключително висок риск, защото когато се планира и строи подобна централа, особено ядрена, първо трябва да има ясно доказана необходимост от такава базова мощност. На второ място трябва да се осигури заем с ниска лихва, тъй като инвестициите са големи и ще се изплащат минимум 30 години. Третото е да има високо натоварване на мощностите след пуска на централата.

– Отговаря ли проекта за АЕЦ „Белене“ на тези три изисквания?

– Проектът не отговаря на нито едно от тези изисквания, защото няма сериозен енергиен експерт, който да твърди, че в момента на България е необходима такава базова мощност.

– Но експертите твърдят, че електропотреблението в следващите години ще расте?

– Да, с 1,5 процента годишно. Нека не забравяме, че делът на тежкото машиностроене у нас намалява за сметка на развитието на туризма и леката промишленост, въвеждат се нови по-малко енергоемки технологии, а това води до намаляване на потреблението на ток. От друга страна се очаква в близките десет години енергийната ефективност да се подобри с 30 процента и това е записано в плановете на министерството на енергетиката. С този проект кабинетът просто иска да замаже гафа с нелепото затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и от предпроектните проучвания да се усвоят огромни средства от републиканския бюджет. Прави впечатление, че фирма „Парсънз“ (регистрирана във Великобритания) получи 8 милиона лева за технико-икономическата обосновка на проекта, сега същата фирма е избрана за архитект-инженер без търг и конкурс. За финансовия анализ и за дизайна на проекта трябва да получи 32,800 милиона лева, без някой да има сериозни намерения да реализира проекта.

– Какво ви дава основания да твърдите, че проектът няма да бъде реализиран?

– Затова на първо място говори фактът, че инвестицията се очаква да бъде от 2 до 4 милиарда евро – това е доста несериозно като изказ. Бих приел да се говори за инвестиция между 2 млр. и 2, 100 млр., но между 2 и 4 млр. е просто смешно. На следващо място България и днес изнася електроенергия и то на цена от порядъка на 3 евроцента. А се очасва производствената цена на електроенергията от АЕЦ“Белене“ да бъде минумум 5,5 евроцента. Тогава можем ли ние, ако наистина тази централа е предназначена за износ, да произвеждаме ток за 6 евроцента и да го изнасяме за три? Това просто ще бъде износ на национален капитал. За мен по-скоро целта не е да се строи, а да се източват средства за предпроектни процедури и то средства от републиканския бюджет.

– Ще бъде ли осигурена държавна гаранция на банките – кредиторки на проекта?

– Имах актуален въпрос в парламента към министър Милен Велчев дали управляващите са склонни да дадат такава държавна гаранция. Той ми отговори категорично, че на този етап такова намерение не е било обсъждано. Аз ще му задам този въпрос обаче отново.

– Подозирате, че без такава гаранция няма да се намерят банки-кредиторки, които да отпуснат нисколихвен заем за проекта?

– Да, точно така. Не само банките. Никой инвеститор няма да се нагърби да реализира такъв високорисков проект със собствени средства, нито да търгува с енергия на такава цена. Поне засега такива инвеститори не са се появили.

– Значи, според вас, този кабинет бърза в края на своя мандат да източи средства от републиканския бюджет?

– Така се оказва. И най-вече надува предизборен балон, че това правителство ще строи новата централа. Ако обаче имаха наистина такива намерения (първото им решение беше взето на партиен конкрес през април 2002 година), досега щяха да предприемат по-сериозни стъпки, освен предпроектните проучвания. Решението сега се взема в края на мандата, когато липсва технологично време да се направи нещо повече.

– При положение, че в Брюксел следят с голямо внимание развитието на въгледобива в Европа (90 процента от енергийните източници там са въглища) и след като от ЕВРОКОЛ са посъветвали ръководствата на мини „Марица изток“и на ТЕЦ „Марица изток“ 2 да повишат своята конкурентноспособност при излизането си на европейските пазари, не беше ли по-логично това правителство да инвестира тъкмо в източномаришкия енергиен комплекс? Но то не посмя да приватизира мини „Марица изток“ пред заплахата от синдикални протести?

– Не е само силният синдикален отпор. Аз смятам, че енергийният комплекс „Марица изток“ трябва да се развива, тъй като е на местен ресурс, а това засилва енергийната независимост на България. При евентуален строеж на АЕЦ“Белене“ трябва да и бъде осигурено високо натоварване на мощностите – поне 80 процента. Става дума за 2000 MW – ако се осигури минимум от 80 процента натоварване, доста е вероятно енергияният комплекс „Марица изток“ да бъде обречен на бездействие. Ние бяхме свидетели, че през тази зима дори ТЕЦ „Марица изток“ 2- най-голямата на Балканите, базова електроцентрала не беше натоварена на пълни мощности. А ако пуснем АЕЦ „Белене“ и използваме всичките 2000 MW, това наистина обрича на бездействие и други базови централи и нарушава не само енергийната независимост на страната, но ще ни направи допълнително зависим от Русия, тъй като ядреното гориво ще идва оттам.