Г-н Прошков, успешна ли беше коалицията на ДСБ и СДС с ГЕРБ в София?

– Коалиция така и не се състоя. Имаше споразумение за подкрепа на определен тип политики. За съжаление много от тях не се реализираха. Особено тези, които бяха свързани с прозрачност и децентрализация. През последните 4 години имах последователно поведение в отстояването именно на тези принципи, бях опозиция на всеки опит в обратната посока. Същевременно винаги съм се стремял като районен кмет да бъда обективен – ако се прави нещо полезно за хората, винаги съм го оценявал независимо от политическите си пристрастия – например факт е, че вече има повече детски градини и повече места в тях. Но също така е факт, че Столична община така е централизирала цялото управление от районите при себе си, че в резултат на това закъсняват важни дейности като ремонти на детски ясли, озеленяване и др. Сключват се договори за 2 години, а досега винаги е било за една. Тоест, кипи някакъв вид предизборна активност, която според мен е вредна. Това управление трябва в един момент да спре да подписва договори, за да не натовари следващото. Има едно усещане в хората, и особено в тези, които се занимават с дребен и среден бизнес, че сякаш всички тръжни процедури в общините и в държавата се правят по непрозрачен начин и в услуга на определени кръгове.

Защо се бави подписването на предизборно споразумение между ДСБ и СДС. Местата в листата за общински съветници ли са спорът?

– Споразумение със СДС ще се подпише, нямам никакво съмнение. В момента вървят преговори. Бях избран като мажоритарен кандидат, с гласове и на ДСБ, и на СДС. Аз съм кандидат на Синята коалиция. Познавам лично всички кандидати за участие в листата и стремежът ми е да работя и да мотивирам всеки един от тях да даде своя опит и знания в посока на общия успех.

Разменихте реплики с бившия кмет Стефан Софиянски и нарекохте неговата коалиция ОДС “опит за залъгване на хората”. Отричате ли му правото да се яви на тези избори?

– Формално всеки има право да се яви на избори, стига да изпълни изискванията на закона. Оспорвам моралното право да се кандидатира човек, който остави София като абсолютна кочина и с чието име беше кръстен порочен модел на управление. Зад усмивката на Стефан Софиянски се крие точно толкова популизъм, колкото и в мускулите на Бойко Борисов.

Тежи ли на десницата това, че не даде оценка за неговото управление? Все пак г-н Софиянски на няколко пъти беше избиран от името на старото СДС…

– Изборът представлява кредит на доверие. Старото СДС даде писта за развитие и кредит на доверие на десетки политици. Времето е най-добрият съдник и от дистанцията му се вижда ясно кой какво е направил с този кредит на доверие. Думите за “модела Софиянски” не бяха произнесени отляво. Това понятие беше изковано в десницата, и особено в средите на ДСБ.

Защо според вас г-жа Фандъкова е по-добрият кмет на София от Бойко Борисов?

– Г-жа Фандъкова със сигурност не играе футбол в работно време. В това отношение тя е много по-отговорна пред хората, които са гласували за нея. Тя е порядъчен човек и влага старание, но трябва да признаем, че тя няма нито едно самостоятелно решение. Столична община се управлява от Бойко Борисов – той обича да се явява като говорител и по общински теми. Не стигат лентите в държавен мащаб, но и всичко общинско, което се открива, се отчита като негов успех.

При всеки неуспех него го няма. Дори при наличието на “пълен синхрон” между кмета и премиера – цитирам и двамата, не виждам никаква качествена промяна. Нито по отношение на евросредствата, нито по отношение на това да чуем кмета на София да предлага необходими законови промени, свързани с града, от каквито има нужда. Ако трябва – да удари по масата, да ги изиска. Г-жа Фандъкова се опитва, но не успя да спре непрозрачните конкурси. Не успя да спре неефективното харчене на пари. Не успя да спре и хаоса в града. Тя не направи основни структурни и кадрови промени. От подобен тип подчинено, притеснено и в някакъв смисъл напомнящо за марионетъчно управление има полза само ГЕРБ в теснопартиен план.

Ще посочите ли пример за непрозрачен конкурс?

– Имам съмнения, че продължава изтичането на средства в асфалтирането на улици. Дейността сякаш е създадена за това всяка година да се асфалтират едни и същи дупки. Това е както технологичен проблем, така и проблем на контрола. В момента бул. “Черни връх” е изрязан по протежение на старата трамвайна линия, която ще изчезне с пускането на метрото. Не знам защо трябва да се асфалтира около линия, която трябва да бъде премахната. Второ – избраха да асфалтират през единствения ден от миналата седмица, в който валеше.

Има няколко неща, които трябва да се спазят от асфалтовата база до мястото, на което се запълват дупки. Едното е общинските инспектори да проверяват документите на товарителницата. Да видим колко материал излиза оттам, колко стига до съответната улица и колко квадратни метра трябва да се запълнят. Ако някой се разрови, може би ще установи съществени разлики. Второ – асфалтът трябва да се полага при съответната температура, не може да е полустуден, както тук се случва често. Всички тези неща, насложени едно върху друго, водят до ниско качество. Закриването на тази хранилка става само с политическа воля и с много яростен контрол, с нищо друго.

Между другото г-н Софиянски ви призова да работите, а не да ровите в договорите. Ще ровите ли, ако ви изберат?

– Нямало е как да не поглеждам в папките, когато съм установявал, че на територията на района ми не е останала общинска собственост, върху която да направим една спортна площадка. Единственото възможно място беше посрещнато с неудовлетворение от хората. Цялото това недоверие между граждани и администрация, което създава трудност и в общуването, и в управлението, е наследство от онези времена. И поведението на гражданите е донякъде оправдано.

В Столична община няма какво толкова да ровя в стари папки, процесите са ми ясни. Първата задача е да променим правилата ресор по ресор и да затегнем контрола. И да спрем този хаос! Не може за едно лято 4 пъти да затварят един булевард за различни дейности, какъвто е случаят с “Черни връх”: ще направим водопровода, а после ще се сетим за канала; ще направим канала, обаче ще се сетим, че не сме изкопали трасе за уличното осветление… Има опасност подобно нещо сега да се случи и с ремонтите в Южния парк.

За една-единствена година през този мандат районните кметове имахме пълни правомощия да решаваме кои улици да бъдат кърпени. Какво направихме в “Лозенец”? Възложих на изпълнителя, изпратен от Столична община, следната схема: направихме подробни карти на района, разделихме го на зони, изискахме от всички експлоатационни дружества като “Топлофикация” и “Софийска вода” график за това какви проекти им предстоят и какво ще разкопават през тези три месеца; изискахме същото от всички частни инвеститори – където имаше незавършен строеж да дадат срок кога ще приключат с дейностите, свързани с увреждане на уличната мрежа. Всичко това беше обединено в цялостен график и не асфалтирахме, преди някой да не си е свършил работата.

Трябват ни процедури и системи за интелигентно управление. В това имам опит и ще го направя. Между другото в момента администрацията е обявила процедура за електронна община на стойност около 3 млн. лв. която ще изтече през август, докато още няма голямо раздвижване. Забележете – самата поръчка не предвижда електронен търг. Изискванията са абсолютно дискриминационни и сякаш предразполагат към определен победител. СОС вече има доклад за състоянието на електронните системи на Столична община, поръчан на външен изпълнител – системния интегратор. Всъщност това са няколкостотин страници описание в коя администрация колко компютъра има и какъв софтуер ползват. Епохален труд на стойност няколкостотин хиляди лева! Ако такава е нормата на заплащането, аз се притеснявам какво ще получат столичани срещу трите милиона, които предстои да се изхарчат. Ще следя с внимание този въпрос. Моят апел е – нека спрем с подобни поръчки и нека да не бързаме, защото няма никакъв общ план, няма замисъл, всичко е на парче. Нека не се пречи на следващия кмет и общински съвет, каквито и да са те, да свършат нещо смислено.

Имате ли някакво ноу-хау от ,Лозенец”, което искате да приложите в цяла София?

– Чак за ноу-хау не бих искал да говоря, но притежавам опит в оптимизация на системи, и особено в транспорта. Преди години участвах в оптимизирането на транспортната система на германските железници.

Концепцията за интелигентна транспортна система далеч не включва само това, дали градът ще има нови трамваи. Започва се с изследване на поведението на хората от тръгването за работа до прибирането вкъщи, минава се през вида на транспортните средства и инфраструктурата и, ако щете – завършва се с това, че в заведенията в София трябва да има информационни табла кога идва следващият трамвай, тролей или автобус.

Само с рестрикции няма да постигнем нищо. Умно и целенасочено можем да свалим поне с 15% трафика в идеалния център. Непрекъснатото разширяване на пътни артерии води до още по-голямо задръстване. Автомобилният трафик е подобен на газ. Това не е моя метафора, а на транспортни специалисти и инженери. Газът изпълва всяко пространство, колкото и да го разширяваме. По същия начин, колкото и да разширяваме булеварди и да правим мегаломански кръстовища навсякъде, това ще измества напрежението към други точки в периферията. Какво ни е виновна периферията, че изпращаме задръстванията там? Типичният пример е това, което се случва по входно-изходните артерии на жк “Младост”.

Другото недалновидно решение е премахването на жп линията от гара “Подуяне” през гара “Пионер” до “Хладилника”, където се очаква да е последната спирка на метро-

то. Имаме прекрасна възможност за връзка с надземна железница. И аз питам – от какво е продиктувано това решение? Приказките, че ще се правят велоалеи, изглеждат много красиво за хората. Но създаването на една велоалея не изисква премахването на съществуващ релсов път. Моят въпрос е: има ли нещо общо това с имотите на НК “Железопътна инфраструктура” и с проблема със сервитута, който се изисква по Закона за железниците? Пречи ли този сервитут за реализирането на някакви сделки с имотите на компанията?

Още в началото на мандата Ви в “Лозенец” проведохте експеримент с почистването на малките квартални улички. До какъв резултат доведе той?

– Исках да покажа на общината, че това, което представлява концесионирането на сметосъбирането и почистването в момента е скъп и неефективен вариант. Софиянци плащат доста пари за данък смет, но живеещите по малките улици никога не са видели там да влезе почистваща машина или снегорин. Аргументът е, че уличките били тесни и имало паркирани коли. Демонстрацията показа, че може да се работи с малки машини и с повече механизация. Направих и финансова сметка на почистването, която бях готов да предложа на всеки в голямата община, но, разбира се, никой не се поинтересува от нея. Тя гласеше, че с пари, колкото струва половината от последния автомобил на концесионера (тогава Вълка караше кола за 1.5 млн. евро), район като “Лозенец” може да се почиства за 2-3 години.

Тоест районните администрации могат и сами да си почистват кварталните улици?

– Да, аз смятам, че тази дейност трябва да се децентрализира. Тогава, ако си спомняте, и г-н Борисов се изказа, че обмисля, варианта за общинско предприятие…

Гласувано беше и решение на СОС в този смисъл, което все още не е изпълнено.

– …но в крайна сметка се върнаха на варианта за концесиониране с известни подобрения. Този вариант за мен е удачен за дейността сметоизвозване, защото това е голяма и сложна задача, която очевидно трябва да се изпълнява централно. Но самото почистване спокойно може да се върши по-ефективно в районите. В момента София е малко по-чиста, но не. може да се каже, че има огромен прогрес и че това се дължи на по-добро управление. Както е известно, и парите за почистване се повишиха доста.

Има ли алтернатива концесионният модел за почистване на града?

– В това, че общината делегира свои дейности на частни фирми, няма нищо лошо, когато става дума за някакъв тип поддръжка. Не може общината да се занимава с ремонтиране, не е редно, не е добре и за бизнеса. По отношение на почистването обаче смятам, че то определено може да не се дава на концесия. Може да бъде възложено на общинско предприятие, но с една уговорка: да не се появи политическа намеса в управлението му. Ако дейността остане концесионирана, тя трябва да се децентрализира и да се дадат по-големи правомощия

на районите да си контролират процеса.

Споменахте “интелигентно управление”. Това ли ще е вашият предизборен девиз?

– Просто казвам – хайде да правим нещата по-умно и по-отговорно. Всеки, който живее в София, има право да знае за какво и как се харчат парите му. В момента страшно ми се иска да седнем с вас пред компютъра и да проверим през интернет какви общински инвестиции има, да речем, в район “Младост” или в “Слатина” – по договор, по място, по изхарчени средства и т.н. Тогава вече може да провеждаме и онзи толкова болезнен разговор за нивото на данъците и таксите. Защото не мога да карам никого да дава повече пари, когато не знае за какво се харчат.

За две-две и половина години това може да се въведе. И после – виждайки бюджета като на длан, да поговорим какво можем да направим с него. Такъв разговор никога не е воден. Управлението на София винаги се е основавало върху насаждане на конфликти – пешеходци срещу шофьори, любители на кучета срещу техните противници и т.н.

Основната задача е как да направим бюджет, който да доведе до качествен скок. Защото от 20 години ние си говорим и се занимаваме с едни и същи тривиални проблеми – дупки, кучета, мръсотия и т.н. А София си стои като някакъв четвърторазреден град и във всички класации излиза на задни места по качество на Живот и по място за привличане на инвестиции и иновации. Ще ми се да вдигнем категорията, да скочи нагоре градът и от две звезди да стане град, който е истинска столица.

От ГЕРБ сигурно биха възразили бурно на такива изводи. Г-н Борисов например винаги посреща с радост новините, че някоя агенция като “Стандарт енд Пуьрс” повишава кредитния рейтинг на София, както беше през 2008 г.

– Заиграванията въобще на Борисов по темата с рейтингите са изключително опасни, защото отказът от реформи на базата на това, че ние, видите ли, сме остров на стабилност, че сме имунизирани срещу задълбочаване на кризата и че едва ли не ще даваме съвети на целия свят, са бомба със закъснител. Подобни тези звучат доста бравурно на фона на това, че управлението на страната закопа средната класа и малкия и среден бизнес. Буквално ги закопа! Подобни фирми нямат достъп до никакъв ресурс, междуфирмената задлъжнялост е чудовищна, безработицата расте.

В кампанията си за предварителните избори в Синята коалиция се обявихте за “кмет от ново поколение”. Кои от темите на предишните поколения политици ще свалите от дневен ред?

– София трябва да се управлява в интерес на хората и бизнеса. Няма да правя политика на квотен принцип. Няма да говоря за това колко пари ми трябват и как все недостигат, а за това какво правим с парите, които се събират. Ще извадя темите за дупките и кучетата от ежедневните разговори на софиянци.

Искам да се наложи професионално управление на града и мога да го направя, защото самият аз съм доста независим. Не съм функция на никакъв лабораторен партиен експеримент, това е и предимството ми пред останалите кандидати. На два пъти тази година съм избиран на вътрешни избори, борил съм се за доверието на реални, живи хора. Имам спокойствието, че не съм функция на никаква политика, свързана с договорки. Това ме кара да се чувствам добре и ми носи самочувствие, че мога да бъда полезен на софиянци.