София не е модерен град

С проф. ВИЛИ ЛИЛКОВ, лидер на ДСБ-София и зам.-председател на Столичния общински събет, разгобаря ВАНГЕЛИНА МИХАЙЛОВА
-Протестите на студентите продължават, макар че окупацията на част от Ректората е свалена. Какъв е изходът от ситуацията, като се има предвид, че студентите и останалите протестиращи са против правителството на Пламен Орешарски, но не подкрепят и друга партия?
-Изходът е оставка на правителството. Тя ще удовлетвори мнозинството от българското общество. По-нататък на ход са политиците. Неправилно всички отправят въпроса „Какво следва от оставката?“ към студентите. Те не са политици и от тях не може да очакаваме решение. Но сме длъжни да ги слушаме и чуем, когато призовават за морал в политиката и алармират за сриването на ценностите в обществото, което всеки усеща.
-Обвиняват ви, че Реформаторският блок стои зад организацията на протестите. Вие ходите ли на протестите?
-Реформаторският блок подкрепи протестите още от първия ден, такава е и моята позиция. Протестите започнаха спонтанно, студентските също, декларира се, че намесата на партиите е нежелана и ние се съобразяваме с това. Разбира се, по-удобно е на управляващите да се оправдават с партиите за протестите, но не е така. Просто гражданите не искат управление с лъжа и нисък морал.
-Десницата иска предсрочни избори, но готов ли е Реформаторският блок за тях? Какво би било представителството на десните – на последния вот се провалиха?
-Ако е имало провал на изборите през 2013 г., той е в несъстоялото се тогава обединение на десните. Сега вървим в друга посока – общи действия, увеличаване на капацитета чрез привличане на авторитетни граждани в блока, изграждане на общи предизборни щабове. Това е и гаранцията за готовност за предстоящите избори.
-Ще прерасне ли Реформаторският блок в единна партия, каквито идеи имаше със „Синьо единство“? Оттеглянето на зелените може ли да повлияе на тази идея?
-Реалната перспектива на Реформаторския блок бе формулирана в резолюцията на Националното съвещание на ДСБ, а именно – изграждане на траен политически съюз на партиите в блока, който да се яви като коалиция на изборите през 2014 г. Амбицията ни е този съюз наистина да е траен – и в опозиция, и в управление, отворен за приобщаване на други партии.
-Какви ще са отношенията ви на национално ниво с ГЕРБ? В общината вече по-често гласувате заедно с тяхната група. Обвиняват ви, че блокът е патерица на Бойко Борисов за връщане във властта.
-По най-важните политически въпроси на управлението на София не сме допуснали никакви компромиси. Виждате нашите гласувания за бюджета, за ключови наредби, за назначенията във фирмите. Припомнете си питанията ни по проблеми на града и ще видите, че групата ни е запазила и капацитета си, и позициите си, формирани през годините. Оценката ни за ГЕРБ и управлението им не се е променила – провал в много сфери, ниска компетентност, отказ от реформи. При това положение е трудно да припознаеш за партньор партия, която отказва дори малко да се промени. И поведението им в парламента го доказва. Прогнозата е, че България я очакват години, в които ще бъде управлявана от експертни правителства. Затова партиите трябва да започнат сериозен разговор и в обществото за визията и целите за следващите години. Разговорът за коалиция с ГЕРБ е безсмислен, преди да се изяснят големите въпроси на българското политическо развитие. Сега на България й липсва хоризонт.
-Как ще стане това при толкова силно разделение в обществото? В общинския съвет имаше битка дори за преименуване на ул. „Класова борба“. Въз-дражда ли се това обществено явление у нас?
-Надявам се класовата борба като източник на класова омраза и основание за търсене на класов враг да е приключила. Изненада ме яростната съпротива на БСП срещу преименуването на тази улица, дори когато предложението за-преименуването й бе с имената на Николай Масалитинов и Илия Цанов. Но улиците с имена, които се свързват с комунистическата идеология, вече са много малко в града.
-Вероятно остър политически дебат ще предизвика и предложението ви с Владимир Кисьов (СДС) кандидатите за почетни граждани да декларират непринадлежност към Държавна сигурност.
-Не че който е бил от ДС, не може да стане почетен гражданин. Но принадлежността към службите на един човек е важна част от неговата биография. Скриването на този факт е важно нещо и затова искаме съветниците да са информирани. След това те ще вземат своето решение по съвест и по правилата. Предложението е израз на наша отдавна заета позиция, която очакваме ГЕРБ да подкрепи.
-Не се ли губи ценно време в политически дебати по тези маловажни теми?
-Напълно е възможно. Но това е част от дневния ред на общината. Ежедневно решаваме и маловажни, и много сериозни проблеми от всякакво естество. Но тези въпроси са важни и трябва да ги решим. Ако мнозинството на ГЕРБ прецени, че са маловажни – ще му се подчиним. Но смятам, че е дошло време недоглеждането в наредбата за почетните граждани да се промени.
-Като стана въпрос за важни проблеми, накъде според вас се развива София?
-Намираме се във важен цикъл като столица. Изтича общинският план за развитие, чийто срок е до 2013 г. На прага сме на новия от 2014 г., но той не е готов. От стария план 80% не е изпълнен. София дори се е отклонила от начертаната визия в Общия устройствен план. Три неща са определени за стратегически за София: интелигентно място за живеене; зелен град; град на културното многообразие и ентическата толерантност. И в трите направления градът много силно изостава. Всяка година кметът трябва да внася отчет за изпълнението на Общия устройствен план, но това не се е случило нито вендъж. София не е модерен град. По индекс „Зелени градове“ от 30 най-големи града в Европа сме на 29-о място. На едно от последните места сме по иновативност и по качество на инфраструктурата. Изоставането е, защото години наред се пишат стратегии и планове, а никой не обръща внимание на големите неща. Говорим само за кучета, дупки, транспортни несгоди. А те са отражение на това, че градът само
се ремонтира, а не върви напред.
-Как ще се реализират големи проекти, когато парите не стигат за кърпене на дупки?
-Едното не пречи на другото. За улиците в интегрирания план е предвиден цялостен ремонт, а не кърпене. А и не е нормално да се правят ремонти на тротоари и дупки, а на следващата година -основни ремонти. Това се прави непрекъснато – работи се на парче и се харчат пари, защото не се прилага стратегически подход при управление на града.
-В ход е обществено обсъждане за бъдещето на Паметника на Съветската армия. Автор сте на изследване на историята на Княжеската градина. Трябва ли паметникът да остане или не?
-Трябва да се отчете, че това място е тотално умъртвено. Всичко, което се случва, е около него -Ректоратът, бул. „Цар Освободител“, бул. „Васил Левски“. Паметникът не допуска да се развият нови функции на това пространство и не може да се помири с нещо друго, което да възроди живота там. Това е най-скъпото пространство в София и не като пари, а като потенциал и богатство за столичани. И трябва да се мисли не идеологически за него. Архитектите по времето на Фердинанд са имали идея там да има дворец. Има и скици на арх. Никола Лазаров за сграда в стил „Версай“. Но как трябва да изглежда мястото, ще кажат специалистите. Там има натрупване на история, на уникални дървесни видове. Имало е и архитектурен конкурс точно преди да се направи монументът. Спечелилият проект е бил за арка на победата, в стил триумфалната арка в Париж, която е щяла да изглежда като врата към Витоша. Всичко може да се направи, но паметникът пречи.