Смяна на спънат кон по време на състезание

Идеята за създаване на национална агенция за сигурност е директно признание за провал на правителството в борбата му с престъпността и корупцията
Идеята на премиера Сергей Станишев за създаването на национална агенция за сигурност е директно признание за провал на правителството в борбата му с престъпността и корупцията. Този извод се налага от липсата на обяснение защо точно сега, по средата на мандата, се лансира толкова мащабна реорганизация на силите за сигурност. Такива тежки реформи се започват в началото на едно управление. Спомняме си, че след съставянето на сегашното правителство като панацея за борбата с престъпността и корупцията се определяха нов закон за МВР и Наказателно-процесуален кодекс. Девизът беше“ Дайте цялото разследване на престъпленията на МВР“. Новата идея, освен всичко друго, означава, че премиерът е бил подведен относно средствата за решаването на толкова важен проблем. Резултатите показват категорично, че е сбъркал, защото МВР по различни причини претърпя тежко поражение на тема „разследване“ . А борбата с корупцията по високите етажи на властта е само лозунг. Сега Станишев ни казва – заложих на кон, който се оказа спънат, имайте търпение да се опитам да го сменя по средата на състезанието. А дали наистина иска да промени статуквото или да имитира промени, предстои да видим.
Българските служби за сигурност и разузнаване се характеризират с устройство, създадено в началото на 90-те години. Време на подло прехвърляне на отговорности и замитане следи от комунистическите репресии. Време на бързи реформи, без необходимата законова регламентация. Става дума за разпокъсана структура от звена, която не може да бъде наречена система заради липса на определени признаци. Например – не е регламентирана координацията между тези звена. Взаимодействието и информационният обмен между тях зависи от добрата воля на началниците им, които са подчинени на различни центрове на държавната власт.
Опит за подобряване на това състояние беше създаването на Съвета по сигурността при МС, но той остана недоразвит поради липса на компетентност и интерес при правителството на Симеон Сакскобургготски.
Става въпрос за дейността на особено важни държавни органи, което на първо място изисква регламентация на управлението им и то със закон. За да се постигне координация, взаимодействие и обмен на информация между службите, е необходимо цялата материя да се уреди с един нормативен акт. Т.е. нужно е налагане на принцип – всички служби за сигурност и разузнаване – с един закон и общо управление. И още – в закона изрично и подробно да се регламентира парламентарният контрол над тях. Последното е особено важно, за да се предпазим от ново издание на Държавна сигурност.
Целта трябва да е постигането на единно оперативно ръководство на тези специфични държавни органи. От една страна, това означава стратегическите цели и задачи да са едни и същи за всички структури на системата за сигурност. И много важно – тези цели и задачи да се поставят от едно и също място. Сега президентът иска от разузнаването едно, премиерът – от контраразузнаването второ, а вътрешният министър си прави трето. България е парламентарна република и централният оперативен орган е Министерският съвет. Министър-председателят носи отговорността за опазването на обществения ред и националната сигурност, защото Народното събрание избира премиер и по негово предложение – Министерски съвет. Той подлежи и на парламентарен контрол.
Проблемът с ръководството на този сектор от държавното управление е решен и в Конституцията, където в чл. 105,ал.2 се казва – „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност“. Един път завинаги следва да се приложи Конституцията, независимо как се казва президентът и дали му харесва или не. Толкова години разузнавателните ни служби работят без нормативна уредба, за да не се засегне президентът, защото бил главнокомандващ. И се получава така, че задачите на органите за вътрешна сигурност се поставят най-общо казано от изпълнителната власт, а на службите за външна сигурност (разузнаване)-от президента. А те не винаги гледат в една посока. Основните цели и задачи трябва да се поставят на службите от правителството, но придобитата информация трябва да се ползува от всички институции според нуждите им. Това означава, че президентът и парламентът трябва да имат достъп до информацията в еднакъв обем с тази на правителството.
Единното оперативно ръководство означава една обща структура на службите за сигурност и разузнаване. Те трябва да имат общ началник, от когото да получават задачите и да му докладват за изпълнението им. Неудачна е идеята да се институционализира сегашният Съвет по сигурността като специфична шапка, откъдето само да се поставят задачите и да се следи за тяхното изпълнение. Единното оперативно управление изисква единоначалие. В противен случай ще се получи разнобой между два центъра на управление. Те ще поставят в деликатното положение службите – на кого да се подчиняват – на този, който им поставя задачите или на прекия им ведомствен ръководител.
Общото управление на службите за сигурност и разузнаване ще сведе до минимум дублирането на дейности и ще намали общите разходи.
Сега често в края на една операция едната служба разбира, че е търсила нещо, което другата е знаела в самото начало, но това е нямало как да се избегне поради липса на комуникация. Често и съвсем съзнателно се укрива информация и заради криворазбрана конкуренция.
За да е по-ефективна дейността на една бъдеща агенция по сигурността, тя трябва да е и относително самостоятелна по отношение на способите за събиране на информацията. Трябва да изгради своя система от явни и секретни източници на информация, т.е. собствена агентурна мрежа и оперативно-технически звена за автономно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС).
Най-добре е бъдещата агенция да бъде създадена на базата на съществуващи структури в МВР, МО, МФ и НРС. От МВР трябва да излезе Националната служба за сигурност, от МО – военното разузнаване и контраразузнаване, от МФ – финансовото разузнаване, а НРС да се инкорпорира изцяло. Специално в МВР би следвало да останат звената за охрана на обществения ред и борба с конвенционалната престъпност.
Така са устроени службите в Турция и Гърция. И в двете страни силите за опазването на обществения ред и борба с криминалната престъпност са обособени в министерства, а службите за сигурност и разузнаване са единно звено. В Турция това е МИТ, а в Гърция – ЕИП.
Това е най-ефикасният начин за управление, защото основният предмет на дейност на тези звена е еднакъв – събирането на информация за рисковете и заплахите за националната сигурност.
И след като имат общ предмет на дейност по какви подбуди се управляват от различни места? Още повече, че у нас президентът не подлежи на парламентарен контрол и е необяснимо как така има управленски структури, върху чиято дейност парламентът да няма право на контрол? Макар че ако министър е човек като Румен Петков, резултатът от парламентарния контрол е същият, какъвто е при отсъствието на контрол.
И като стана дума за вътрешния министър, трябва да се посочи още един сериозен дефект в управлението на българските органи за сигурност. У нас този министър разполага с повече информация, отколкото премиерът Това става чрез контрола, който само министърът има върху всички специфични източници на информация на територията на цялата страна- агентура и специални разузнавателни средства.
Тази особеност е известна на чуждите разузнавания, на хората от подземния свят и сивата икономика. И те винаги са хвърляли всички сили и средства да внедрят там удобни персони. При тази ситуация – ако някъде постъпят сигнали за престъпна обвързаност на министъра или хора от близкото му обкръжение, то няма механизъм за тяхната проверка. Образно казано, трябва да им възложиш сами да се проверяват, защото те единствено контролират силите и средствата за това. И сега прокуратурата може на свое основание да иска провеждане на специални разузнавателни средства. Да речем прокуратурата може да поиска подслушване на телефона на някого, но технически това се осъществява от служба, подчинена на вътрешния министър (ДОТИ). И забележете, по закон – след негово разпореждане. А ако има основание да се подслушва самия министър или главния секретар на МВР? А ако трябва да се проследи някой от тях дали не се среща с хора от наркомафията….?
Да не говорим, че това състояние на нещата дава на вътрешния министър големи възможности за въздействие върху общественото съзнание чрез заиграване с медиите. А в днешната ситуация виждаме какво става, когато той по особени причини е близък с основните им рекламодатели.
Това означава, че като съпътстваща причина за създаването на агенция по сигурността се явява нуждата от ограничаване властта на вътрешния министър. Защото, когато той се казва Румен Петков, или някой друг с подобни мераци, се превръща в Държава в Държавата. И сякаш съпътстващата причина се е превърнала в основен мотив на премиера Станишев да предприеме тази стъпка, което създава опасност за пълноценното реализиране на закъснялата реформа в сектора за сигурност.