– Г-н Кънев, Ранобудните пуснаха писмо, че са недоволни от участието ви в протестите и настояват да се активизирате.

– Те отправят една много важна покана – да свършим политическата работа. Всякакви такива призиви посрещаме положително. Ще дам пример с Гражданския съвет на Реформаторския блок, който се създаде вследствие на такъв призив на студентски преподаватели. Ние винаги търсим възможност да сътрудничим с всички.

– Какво включва политическата работа?

– Единствената защита на управляващите е: „След нас алтернатива няма.“ Ние казваме обратното. Алтернативата е краткосрочно реформаторско правителство след нови избори, което за 18 месеца да направи основни неща, за да намали и да спре злоупотребите с власт.

– Доколкото разбирам, вече си имате премиер за такова правителство. Кой е той – не бил изявен партиец?

– Преди да има оставка на сегашния кабинет, няма да коментираме кандидат за министър-председател. Логично е такова правителство да бъде структурирано около определена личност, която да въплъщава категорични промени – в администрацията, така че да се сложи край на партийните назначения, в МВР, в обществените поръчки. Да се положат основите за промяна в правосъдието, докъдето е възможно без конституционно мнозинство и без нова конституция. След като е свършило това и е разкарало партийните квоти и от болниците и училищата, да има там лекари и учители, а не някакви провалени партизани, след като е изхвърлило Георги Божинов от борда на АЕЦ „Козлодуй“, защото не може партийната кариера да те праща във висшата ядрена енергетика, следващото мнозинство ще покаже, че политиците могат да върнат властта в ръцете на гражданите.

– Е, как така – правите правителство, което само да си прекъсне успешния мандат?

– Както си направихме коалицията в срока, който обещахме, ще свършим работата си в 18-те месеца, както обещаваме. След което с достойнство този кабинет ще даде оставка и ще върне властта на гражданите, за да се произнесат отново в по-честни условия кой искат да ги управлява. Има един много характерен в демократичната политика образ – на Хари Труман, който си тръгва от Белия дом с куфарчето и с бомбето, с които е влязъл там като вицепрезидент, без да е спечелил един долар от престоя си и без да се е задържал минута повече в безкрайно тежкото време, което съдбата му е дала да управлява.

– Какви форми на натиск да очакваме, след като ще се борите до дупка за предсрочни избори?

– Желанието ни е да упражним сериозен политически натиск за оставка и избори 2 в 1. Защото шансовете за такива намаляват с всеки изминал ден. За да има избори 2 в 1,

оставката трябва да бъде факт през февруари. В противен случай, ако управляващите нямат разума да видят провала си, ще трябва да получат на европейските избори ясен сигнал от обществото, че оставка е нужна.

– Как обаче си я представяте тази работа с оставката?

– Ще продължим да подкрепяме активно протестите. Ще организираме политически протестни акции. В момента има изключителен скандал около назначаването на главен съдебен инспектор. Изборът на тази дама без ГЕРБ не е възможен.

– Чувате ли се с лидера на ГЕРБ, като сте потенциални партньори? Кога последно сте говорили?

– За Коледа.

– А с Надежда Нейнски чухте ли се след „кървавия“ имейл, с който искахте разрив с нея?

– Няма разрив. Те просто не се включиха в учредяването на блока. А с г-жа Нейнски се видяхме в едно студио. Но тук няма нищо лично.

– Кажете честно – съгласувахте ли с господин Костов, преди да сложите край на преговорите със „Синьо единство“ и Надежда Найнски?

– Не, не съм. Как един политически лидер формира волята си и до кого се допитва, няма значение Въпросът е какво предлага за бъдещето на хората. Никой не се интересува от миналото, никой не се интересува от кухнята. Всички се интересуват как България може да излезе от кризата и точно този отговор предлага Реформаторският блок.

– Пишете в блога си: „През цялото време – и през 4-те години на ОДС, и през останалите – в управлението на страната имаше забележителни боклуци, имаше и свестни хора.“ Кои са боклуците в политиката? Вие сте. свестните, предполагам?

– Хората, които упражняват задкулисна власт. Хората, които се държат

като наемници на мафията – преминават от една политическа сила в друга, но продължават да служат на същите господари. Ще дам един пример, за който днешните управляващи не са дали отговора си. И така ще направя много лесно връзката с миналото. Това е примерно личността Христо Бисеров. Изведнъж се покри без никакъв отговор от хората, които го лансираха през последните Юг.

– Осъдихте боядисването на паметника на Благоев, а оцветяването на фигурите пред ..Позитано“ 20 подкрепихте.

– В единия случай става въпрос за скулптурна композиция, каквато е и Паметникът на Съветската армия, която символизира престъпна власт – и по мое лично убеждение, и по решение на българския парламент. В другия случай става дума за паметник на реално живял български политик, когото аз като идеи и постъпки категорично не одобрявам. Но когото не бих сравнил с диктатора Тодор Живков например. Ние трябва преди всичко да махнем паметника на Живков!

– Защо трябва да се махат паметници? Има хора, които си го искат и му се радват на Живков.

– За да не давам втръсналия пример с Хитлер, който очевидно няма паметник в Германия, ще дам с личности, които са по-противоречиви в своята общност. Франко и Пиночет имат поддръжници в Испания и в Чили, но е напълно невъзможно да им се вдигне паметник.

– Кунева води евролистата, вашият Светослав Малинов – втори, нали?

– Първо партиите трябва да номинират своите кандидати. Нашият ще е действащият ни евродепутат Светослав Малинов – една от най-силните фигури на новото поколение и на консервативната и дясна мисъл в българската политика. Не само като политик, но и като учен и като преподавател. Не мога да говоря от името на други политически сили, но мога да кажа, че ще бъда щастлив, ако Кунева и Малинов са в една листа. Имаме нужда от хора с авторитет и сила да убедят ЕС, че България има нужда от помощ.

– Да чакаме от Брюксел да ни оправят?

– Съвсем честно – нямам сила да променя правосъдието в България. Вярвам, че демократичните партии у нас имат най-сетне желанието и смелостта. Но имат ли силата да се преборят с мафията сами? За това имаме нужда от Европа.