Следени ли са политици от шофьорите и от охранителите си?

Водещ: Следени ли са политици от шофьорите и от охранителите си – дебат на „Седмицата“ в студиото на „Седмицата“. По телефона ще търсим Георги Юруков, БСП, най-голямата партия от управляващите. В студиото е Николай Свинаров, НДСВ, в качеството си на председател на парламентарната Комисия за вътрешен ред и сигурност. Всеки момент чакаме Димитър Стоянов от „Атака“. Атанас Атанасов от ДСБ също е в студиото. По телефона ще търсим Йордан Бакалов от СДС и Борислав Българинов от Български народен съюз. Добър ден.
Атанас Атанасов: Добър ден.
Николай Свинаров: Добър ден.
Водещ: Димитър Стоянов вече е в студиото. Как да се разбере дали подполковник Николай Марков казва истината, включително и за последните неща, които прибави, че НСО, служители в нея са следели и докладвали къде ходят охраняваните и возените от тях политици. Той прибави и имена, Венцислав Върбанов, когато е бил министър на земеделието, Стефан Софиянски като кмет на София, самият Георги Първанов, лидера на „Атака“ Волен Сидеров и лидера на ДПС Ахмед Доган. Как да разберем казва ли истината, господин Свинаров?
Николай Свинаров: Добър ден и от мен. Струва ми се, че ще направим един много хубав дебат, в който няма да има отговори. Нещата с господин Марков вече станаха твърде медийни, заради това разчитаме институциите да добавят нещо при провеждащите се, надяваме се още следващата седмица, изслушвания и действия в тази насока. Аз лично не мисля, че в днешния ден ще можем да отговорим на този въпрос, който, разбира се, няма да правя преценка дали е правилно зададен, защото в конкретния случай, едва ли става дума точно за подслушване на политици, а за събиране на информация от хора, пред които тя не е крита. Подслушването е вид събиране на информация, в която подслушваното лице не знае това. А когато човек се разговаря с шофьора или с охраната си, той би трябвало да знае какво говори. Така че става дума за събиране на информация в рамките на тази служба, която, ако е събирана, е трябвало да бъде използвана по един начин, а се твърди, че е използвана по друг начин. Но във всеки случай, аз мисля, че темата за подслушването е по-широка и тука няма да говорим за подполковник Марков и НСО, а трябва да говорим за системата на подслушване в други институции на държавата.
Водещ: Господин Атанасов, как си представяте да се разбере вярно ли е или не е вярно това, което твърди Марков?
Атанас Атанасов: Добър ден на слушателите на „Дарик“. Ние от ДСБ вече предложихме как да се проверят тези факти със създаването на анкетна парламентарна комисия със специална цел, която би следвало да изслуша определен кръг от служители в тази служба, за да се разбере механизмът на работа и дали обявените от подполковник Марков, механизми за събиране на информация съществуват горе в службата. И аз искам тук като господин Свинаров да кажа, че има объркване. Никой не говори за подслушване, става въпрос за нерегламентирано събиране на информация. Тъй като задълженията на тези служители в НСО не са да събират информация, а да охраняват лицата, в тази връзка искам да посоча един изключително важен факт, който между другото се пропуска. Днешният министър на вътрешните работи Румен Петков не използва услугите на НСО. Аз преди повече от шест месеца му направих питане в парламента, защо той пренебрегва, защо той по този начин изразява пренебрегване към службата и той тогава нищо не ми отговори, но този факт също говори за недоверие към тази служба. Другото, което е важно в конкретния случай, става въпрос за човек, който е работил до преди няколко дни в тази служба и то дълги години, човек от вътре говори за тези неща и това не са клюки от улицата.
Водещ: Димитър Стоянов, „Атака“. Вие как си представяте при положение, че е намесено името на вашия лидер, че е събирана информация за него от НСО, вие как си представяте да се провери вярно ли е, не е ли вярно, господин Стоянов?
Димитър Стоянов: По същия начин, както генерал Атанасов каза. Просто трябва да се направи една комисия, парламентарна, която да разследва случая, да бъдат извикани просто всички отговорни лица, но пък за мен е по-важно какви ще бъдат последствията, ако се окаже вярно. Ето това – действително човек, който толкова много дълго време е работил в тази служба, да изнася такива неща, първо трябва да се проверят и неговите мотиви, но най-вероятно, за мен лично, са верни, защото много пъти при нас е идвала така неофициална информация.
Водещ: Как идва, я разкажете сега малко, как идва тази неофициална информация?
Димитър Стоянов: Обаждат се хора, казват, подава се просто информация, която просто не може да бъде потвърдена, в същото време, но така идват еднакви информации от два независими източника.
Водещ: Не, кажете някакъв случай или не можете да разкажете? Волен Сидеров ли ви…
Водещ: Да, най-добре ще е него, защото по принцип с него се е свързвал и при положение, че…
Водещ: Волен Сидеров ви е разказал на вас нещо конкретно?
Димитър Стоянов: Споделял е с мен.
Водещ: Ей сега ще го потърсим. Редакторът Нина Александрова, потърсете Волен Сидеров и да чуем от него с какво той е забелязал, че са го следили, за да разберем реакцията.
Димитър Стоянов: Да, още повече, че той през 2005 година имаше заплахи срещу него със SMS изпратени. Тогава той поиска охрана от НСО, която да му бъде осигурена, след два дена я освободи, защото всъщност практически тези двама души, които бяха изпратени за охрана, не вършиха нищо друго освен да стоят наблизо и направо да си подслушват и да следят какво става по отношение на нашата партийна дейност. А от гледна точка на охрана, абсолютно безхаберно отношение имаше, те стояха изпратени само с една-единствена цел. Сега от това, което каза господин Свинаров, за мен няма абсолютно никакво значение споделяно ли е нещо на някого или на него ушите са му били по-дълги, за да използва информация, слухтял е насам, натам или е имало подслушване. Това са нерегламентирано събиране на информация. На един охранител от НСО не му е работа да слуша какво върши, какви срещи си уговаряме, на какви срещи ходим, на него не му е в работата тези неща да ги знае, а след това да ги споделя с когото и да е било и от това, по този начин да се изкарва някаква информация. Това пак е вид политическо следене.
Водещ: Сега, да чуем най-голямата партия в управляващата коалиция, Георги Юруков от БСП. Добър ден, господин Юруков.
Георги Юруков: Ало, добър ден.
Водещ: Вие как си представяте да се разбере дали това, което подполковник Николай Марков каза за събирането на информация за охраняваните от НСО политици, е вярно или не е вярно, по какъв начин да се изчисти този въпрос?
Георги Юруков: Най-напред трябва да кажа лично мнение по въпроса, че за мен това е изключително грозна сцена, която дава един лош отпечатък, пореден лош отпечатък върху обществено-политическия живот на България. Не мога да приема с нищо, че твърденията на въпросния господин са истина. По какъв начин? Начинът е един. В новините в четвъртък вечер, 22.00 часа, беше обявено, че се е извършила проверка от Софийска военноокръжна прокуратура и както в много други случаи, така и сега, трябва да бъдем достатъчно търпеливи и внимателни, да изчакаме приключване на проверката, тя да се произнесе и да кажем, ние също можем да се позовем на нея и да кажем дали е истина или не.
Водещ: А подкрепяте ли временна анкетна комисия на парламента, която да е занимае с този въпрос? В това има известен смисъл, при положение, че България не е изградила траен механизъм, по който да проверява службите, няма нужното законодателство, а в една парламентарна република, парламентът би трябвало да има начин да проверява кака работят служби като НСО.
Георги Юруков: Да, разбира се, няма никакъв проблем за този парламентарен контрол, за който и вие казвате. Всички в студиото и аз, и вие като водещ, защото и вие сте (…) можем да се позовем на член 80 от Конституцията. Тя има пряко действие, че всички длъжностни лица и български граждани са длъжни да се явят пред органите на Народното събрание и при поискване да предоставят нужните документи и сведения. Така че това нещо…
Водещ: Това значи ли, че подкрепяте временната…
Георги Юруков: …е правено.
Водещ: Подкрепяте ли временна комисия, която да изчисти…
Георги Юруков: Не, аз и коалицията гласуваха за това единствено и само ръководителят на службата генерал Димитров да бъде изслушан. Не мига да давам вяра на твърденията на един човек, който показа едно неустойчиво поведение, непоследователност в представяне на фактите в публичното пространство. Веднъж говори едно, след това друго и т.н. Разбира се, това е лично мое мнение, предвид и все пак практиката на човек, който се занимава с такава работа и 12 години съм в парламента. През тази Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, преди това се наричаше Комисия по национална сигурност, са минали много такива в кавички известни и неизвестни автори.
Водещ: Сега…
Георги Юруков: А що се отнася до проблема, доколкото вашите сътрудници обявиха темата, мисля, че беше някъде загатнато и затова необходим ли е закон или не, всички участници са категорични в това отношение, че е необходим отделен закон за статута и функциите, взаимоотношението с другите…
Водещ: Аз ви моля да останете…
Георги Юруков:… за НСО.
Водещ: … господин Юруков, даже детайлно ще коментираме някои от спорните въпроси по евентуалната уредба по НСО, но понеже Димитър Стоянов каза, че Волен Сидеров ще каже конкретни факти, които досега не е казвал, затова как е събирана информация за него от службите. Ние сега го потърсихме.
Репортер: Добър ден, господин Сидеров.
Волен Сидеров: Добър ден.
Репортер: Ако може кратко да кажете. Като очевидец.
Волен Сидеров: Това, което са ми предавали различни служители, настоящи или бивши от службите, съвсем естествено те пазят своите имена и държа да не се публикува това, като тяхно твърдение. Това са примерно имена на служители, на шефове на служби направление, на които е поръчано да организират моето следене, събиране на данни за мен и включително и подслушване. Това са Бисер Борисов, който сега разбирам, че е бил шеф на софийското направление на НСС и Николай Златков, оглавявал направление „терор“, служител на Държавна сигурност, бившата Държавна сигурност. Към направление „терор“ били причислени партии и организации (…). Същият този Златков, се бил хвалил пред чужди служби, че наблюдавали и следели ксенофобска партия у нас, имайки предвид „Атака“. Те, разбира се, изразили учудване как така, първоначално представена сила се следи, но това явно не смущава служителите на (…) като въпросният Златков и въпросният Бисеров, за които знам, че получават своите нареждания, устни разбира се, неписмени документи от министърът на вътрешните работи и от щаб, който е базиран на Позитано 20.
Репортер: А вие как сте разбрал, че ви следят?
Волен Сидеров: Освен това знам, че всяка сутрин на министъра на вътрешните работи му се донасят определени записи от телефоните на Мобилтел. Сега, в момента, този телефон, от който говоря, личният мобилен телефон, задължително се записва от Мобилтел. Има договор между Мобилтел и МВР и тези разговори, които министърът пожелае да чуе, му се носят в кабинета и знам, че всеки ден му се носят разговорите, които аз водя. Това също е от вътрешна информация. Всичко това превръща държавата ни в една наистина латиноамериканска република, в която министърът на вътрешните работи се изживява като генерал-диктатор. Вие знаете, че Европейският съд за правата на човека се произнесе по неразбитите правомощия на вътрешния министър. Смятам, че трябва не само да се направи анкетна комисия, трябва да се повикат в парламента, да се изслушат Николай Марков, шефът на службата Димитров, както и други лица замесени в този скандал. Само това е начинът легитимно и отговорно да подходим и да отсеем…
Репортер: Само да кажете, господин Сидеров, видял ли сте, да ви разпитам малко като в американски филм, да сте видял така да ходят подир вас, да ви следят, такива белези на проследяване и събиране на информация, виждал ли сте?
Волен Сидеров: Да, и това съм виждал. Аз съм го и казвал на ваши колеги от медиите, но винаги отношението е било иронично с присмех, тъй като вие знаете, срещу мен имаше много силна кампания, че съм си измислял разни неща – атентати и прочие. Между впрочем, самото поискване на охрана от НСО през септември 2005 г. беше направено по повод заплахи за убийство направени от Орхан Сабри Сайдали от село Нова Черна, Силистренско, който беше установен, тъй като аз подадох жалба. Имаше разследване, но установиха кой е подал тези заплахи, но оттам нататък ДПС направи възможното човекът да не стигне до съд, следствието затъна в глуха улица, но беше установено, имаше следствие.
Репортер: А защо вие се отказахте от охраната, и с това да завършим това включване.
Волен Сидеров: Ами, защото тези двама охранители, които изпратиха, единият от тях се казваше Зашев, на другия не му знам името, не го запомних, в момента, в който ме докараха до вкъщи, аз живея в центъра на София, стара кооперация с два входа, дори не слязоха до входа на кооперацията, което, разбрах от специалисти, че е задължително – да те изпратят до вратата и вътре да погледнат. Просто от колата казаха: „Хайде, всичко хубаво, господин Сидеров“, аз разбрах, че тези хора имат всякакви други идеи, но не и да ме охраняват, по-скоро да видят къде, с кого ходя и какво правя. Така че още на втория ден дадох да се разбере, че не ми трябват и след няколко дни с писмо до Миланов се отказах от тях.
Репортер: Добре. Волен Сидеров, лидерът на „Атака“ във включване, провокирано от Димитър Стоянов в студиото на „Седмицата“. Господин Свинаров, да има или да няма анкетна комисия, след като ето сега лидерът на, това коя политическа сила е, ако ги броим, третата политическа сила в България казва, че е бил следен от тези, които са го пазили, а те даже не го били пазили, според него.
Николай Свинаров: Моето мнение е и като председател на комисията, и като депутат, и ако щете като български гражданин, че в конкретния скандал трябва да има ясен и действащ парламентарен контрол. Три са формите, които се предлагат, доколкото разбирам. Господин Сидеров предлага изслушване на всички лица в пленарна зала.
Репортер: Господин Юруков предлага прокуратурата да се занимава.
Николай Свинаров: Не, аз за прокуратурата не говоря, аз говоря само за видовете парламентарен контрол, когато прокуратурата е вид парламентарен контрол, тогава ще говоря на тази тема. Втората възможност е анкетна комисия, която да излъчи пленарна зала и която да направи тези изслушвания. И третата възможна форма, която ние вече реализирахме в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с уговорката, ако няма анкетна комисия и ако не задейства форматът на парламентарен контрол на пряко изслушване в пленарна зала, да направим тези изслушвания в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като логиката, която аз защитих, като председател на комисията беше следната – първо ние трябва да си отговорим на въпроса – НСО подлежи ли на парламентарен контрол? Ако отговорим положително на този въпрос трябва да отговорим на въпроса – има ли скандал в тази служба в последните дни? Ако и на този въпрос отговорим положително, трябва да отговорим на въпроса – след като има скандал и има парламентарен контрол, трябва ли да изслушаме ръководителя на тази служба в комисията. Ако и на този въпрос отговорим положително, за да изслушаме ръководителя, трябва да отговорим на въпроса – трябва ли да изслушаме лицето, което провокира данни за наличие на скандала, подполковник Марков.и според мен ясно с гласуване в комисията се отговори положително на всички тези четири въпроса, при което с гласуване беше решено да изслушаме в службата ръководителя на службата генерал Димитров, а за да имаме необходимите данни за неговото изслушване, преди това да изслушаме подполковник Марков.
Водещ: А как гледате на проверките на прокуратурата, за които говори господин Юруков? Впрочем кой трябва да провери прокуратурата – Марков или тези, които той обвинява?
Николай Свинаров: Значи, не само че не ги гледам, ама нямам и право да ги гледам проверките в прокуратурата.
Водещ: А как гледате на такива?
Николай Свинаров: Ами, когато има данни за извършено престъпление се твърди, че има такива данни. Аз още не съм чул кое е това престъпление. Тогава прокуратурата, разбира се, трябва да се намеси. Но в случая не ви отговарям като депутат или председател на комисията, а като юрист, който от 6 години практически не е практикувал своята работа.
Водещ: Тоест вие не виждате престъпление, което да провери прокуратурата, аз така виждам нещата.
Николай Свинаров:
Не, аз не виждам прокуратурата да е казала, кое е престъплението, което проверява.
Водещ: Господин Юруков, надявам се сте на линия? Как отговаряте на господин Свинаров?
Йордан Юруков: Ами не знам, той, господин Свинаров, към мен няма (…), доколкото разбрах, вярно ли е, господин Свинаров?
Водещ: Не, въпросът е какво да проверява прокуратурата? Кое е престъплението, което да провери?
Йордан Юруков: Ами вижте сега, (…) не мога да ви кажа кога, ако бях от Софийска военноокръжна прокуратура, бих ви казал. Но има информация, че тя извършва проверка. А отделно това какви са правомощията на комисията, вие чухте и от мен, и от господин Свинаров вероятно. В сряда ще има заслушване и на господин Марков, и на господин Димитров.
Водещ: Заплашен ли е президентът с импийчмънт? Смята ли някой в това студио, че тази история може да го….
Йордан Юруков: Моля?
Водещ: Смятате ли, че президентът е заплашен с импийчмънт?
Йордан Юруков: О, нека да го кажат авторите на тази смела идея.
Водещ: Защото факт е, че най-малкото има дискредитиране на президента. Да излезеш на първа страница на „168 часа“ с едни големи уши и отдолу да пише „слухар“, при всяко положение не е добре за държавата. Не може всички да са невинни в тази ситуация. Вие сте прав, че трябва да стигне до някакъв изход, който да не е като с Александров и Овчаров и двамата с оставки, невинни.
Йордан Юруков: Ами не знам, към мен ли е въпросът?
Водещ: Към всички. Значи не може всички да са невинни. Както този, който казва нещо, така и този, който го отрича. Атанас Атанасов, ДСБ.
Атанас Атанасов: Трябва да кажем, че от изнесените данни в публичното пространство президентът на републиката е уличен в злоупотреба със служебно положение. При тази ситуация да се занимава с това прокуратурата е абсолютно нелепо и нонсенс. Това е едно от основанията, които сочат, че НС трябва да извърши парламентарен контрол. Тук трябва да посоча задължително един факт. Г-н президентът, който доста често доста високомерно подхожда към определени обвинения към себе си, в този случай покани в президентството и се срещна с този офицер, който неговите началници го сочат като клеветник. Този факт е многозначителен. Това означава, че господин президентът се страхува. Той има притеснения, че тези факти, ако са верни, той трябва да напусне поста. Та дали ще има импийчмънт, нека първо да проверим фактите. Аз искам да ви посоча един случай. Трябва да ви върна в 2000 година, когато тогавашният главен прокурор направи скандал, че в неговото жилище били намерени подслушвателни устройства, беше прекратена ваканцията на НС, беше свикано извънредно заседание и бяха изслушани вътрешният министър и редица други лица. Имаше дебат по този случай, независимо, че пет години след това вече има две оправдателни присъди и се оказа, че всичко това е една измислица. Така че този пример го посочвам, за да се види как трябва да се действа и сега. В крайна сметка казвам – уличен е президентът на републиката в злоупотреба със служебно положение и единственият начин да се проверят тези факти е парламентарен контрол. Сега, може Вътрешната комисия да се заеме с тази ситуация, но това не й е на нея основната задача. Аз затова считам и не само аз, а и колегите ми, ние събрахме 50 подписа от опозиционните парламентарни сили, с което искаме да се състави нарочна анкетна комисия със специална цел, която да извърши изслушване на всички лица, които са заинтересувани и които биха били посочени при първоначалното изслушване на този човек, подп. Марков.
Водещ: Добре, нека да продължим вече по същество с проблема за НСО, която е без закон. Всъщност цялата й уредба е в един правилник за устройството и дейността на НСО при президента на Република България. Този правилник даже е приложение към едно постановление на МС от 1992 година. Въпрос към всеки един, който е бил сред управляващите през всичките тези години. Г-н Атанасов, вие ръководихте ключова служба в края на 90-те и началото на този век. Г-н Свинаров, вие сте министър на отбраната и член на предишното правителство. Е, защо все не намирахте време да уредите статута на тази служба?
Атанас Атанасов: Причината е много проста. През всичките тези години този въпрос не беше решаван със закон, за да не се засегне действащият президент, независимо как се казва той. И към днешен ден чувам отново от средите на управляващите как тази служба трябвало да бъде на подчинение на президента. Питам на кое законно основание, къде в Конституцията пише, че президентът трябва да управлява службите? При положение, че чл. 10% от Конституцията казва: МС осигурява обществения ред и националната сигурност. Това е органът, който трябва да ръководи службите.
Водещ: Т.е искате да кажете, че по ваше време, по време на правителството на ОДС не беше уреден въпросът, за да не засегнете Петър Стоянов.
Атанас Атанасов: Това го казвате вие.
Водещ: Да, аз го казвам. А вие по ваше време, г-н Свинаров? Да не засегнете първо Стоянов, а после Първанов? Така ли?
Николай Свинаров: Аз мисля, че на първо място има основание в думите на г-н Атанасов, но аз не искам така лично да представям въпроса, защото според мен, ако човек управлява адекватно и знае, че изпълнява Конституцията и законите, то няма да се притеснява кого засяга. Впрочем да се върна с едно кратно изречение на предишния ви кратък въпрос. Обвиненията подп. Марков не се отнасят само до действащия президент, а до тримата демократично избрани президенти. Така че ние не трябва в момента да се опитваме да правим темата за инпийчмънт срещу президента Първанов и да забравяме, че може да окаже, че президента Първанов няма нищо общо с тази тема, а предишните президенти Желев си Стоянов са работили с подобни механизми. Никъде в твърденията на г-н Марков не се казва, че става дума за този президент.
Водещ: Напротив, той даже казва, че известно време е бил субект и самият Първанов. Така излиза.
Николай Свинаров: Така излиза, че той говори за целия период…
Водещ: Така излиза, че той е субект, не обект на събиране на информацията.
Николай Свинаров: …а това е след 1992 година, т.е. по времето, когато и тримата президенти са изпълнявали своите функции като държавен глава и върховен главнокомандващ. Така че по тази тема толкова. По другата тема: защо няма закон? За да има един закон, първо, трябва да има мнозинство, което да е решило да го приеме.
Водещ: Е, вие НДСВ заедно с ДПС имахте толкова стабилно мнозинство.
Николай Свинаров: Е, не сме имали стабилно мнозинство по всички въпроси и това мнозинство – сегашното, също няма стабилно мнозинство по всички въпроси. И за съжаление, въпросите за НСО и Национална разузнавателна служба (НРС) са от тези въпроси, по които няма мнозинство /…/.
Атанас Атанасов: Само да вмъкна нещо, г-н Свинаров, спомням си много добре, защото съм чел внимателно програмата за управление на Сакскобургготски, в раздела „Сигурност“, точка 1 беше записано: „Да се приемат закони за НРС и НСО“.
Николай Свинаров: Абсолютно вярно. Аз, благодаря ви, г-н Атанасов, аз също я помня програмата, точно така беше записано.
Водещ: Но вие имате повече от 120 депутати.
Николай Свинаров: Ами, трудно ще ги броим.
Водещ: Ами, поне в началото…
Николай Свинаров: 120 бяха в началото. След това нямаше такова мнозинство и не се достигна до мнозинство, което да реши въпроса. Така че това е онази неизпълнена част от програмата. Иначе, да. Това бяха идеите, които бяха реализирани в програмата, но поради липса на мнозинство не можаха да намерят своето решение.
Водещ: Сега навлизаме още повече в същество, както предложи господин Юруков. Господин Юруков, трябва ли подробно да се разпишат детайлите около службата. Самият президент казва на тази среща, чиято стенограма излезе, че според него не трябва да се влиза в прекомерни детайли, които могат да олекотят проекта в очите на общественото мнение и на медиите. Обаче, пита се как ще се гарантира, че НСО няма да следи охраняваните, ако не се влезе в детайли. Как например хем да пази, хем да не обявяват охранителите къде е опазвания от тях, с цел да им бъде осигурена помощ, ако нещо и се случва? Как НСО да охранява, когато охраняваният отива, тук ще цитирам господин Свинаров, при любовницата си, без да стане ясно, че този охраняван е ходил при любовница и съответно това да излезе в медиите и да го дискредитира например като политик? Как да се определи кое е вип-а – колата или този, който се вози в нея? Също, впрочем, въпрос на господин Свинаров от същата стенограма, който пита защо изобщо трябва да има коли със специален режим на движение, а не депутати със специален режим на движение, ако се преценява, че трябва да има. Трябва ли да се влезе в тези детайли в закона?
Георги Юруков: Значи на един от въпросите, отговор вече е дал господин Свинаров. Той знае как се ходи при любовници. Аз му завиждам искрено. Що се отнася до детайлите, мисля че дори непрезидентската институция, нямам предвид конкретно президента, без оглед на това как се нарича той, трябва да се произнасят и да уредят този въпрос. Това трябва да се свърши в Министерския съвет и след като законът бъде представен в Народното събрание, след широко дискусия и професионална, да се даде отговор на тези въпроси. Но лично мое мнение казвам, че законът трябва да, както и в други случаи, каквато е целта и задачата на всеки един закон, да уреди крайно съществуващите обществени отношения. Детайлите трябва да бъдат предмет на подзаконни нормативни актове така, както е уредено и сега.
Водещ: Тоест, какво? Самата служба да си уреди…?
Георги Юруков: Не самата служба, моля ви се.
Водещ: А кой? Тя ако е към президента, как правителството ще им приема правилници?
Георги Юруков: Вие също сте юрист и знаете, че има нива и категории на подзакон и нормативни актове. Този закон ще кореспондира, вие не го поставяте вероятно и с другия закон за Националната разузнавателна служба, нека и аз да кажа, тъй като позволихте на другите събеседници, къде трябва да бъде службата.
Водещ: Къде?
Георги Юруков: Много мнения се изказаха затова, че президентската институция от 1990 година досега поне, слава Богу, несъпътствана в своето битие и съществуване такива скандали, каквито са в другите служби. Нека да си припомним и на господин Атанасов, нищо лично не казвам, когато той оглавяваше НСС, с какво беше свързано неговото управление тогава. Преди него, с другите директори.
Атанас Атанасов: С какво беше свързано, господин Юруков? Я кажете с какво беше свързано?
Георги Юруков: Господин Атанасов, моля ви, нищо лично, пак ви казвам. Вие знаете колко /…/ изпитахте също, когато ви приписаха някакви милиони, превеждани на ваши…
Атанас Атанасов: И какво ли не ми приписваха и всичко се оказа балон. За това трябва да се проверяват нещата.
Георги Юруков: Затова трябва да се /…/ коректно. Дали си давате вие сметка колко смешно звучите в очите и ушите на хората като говорите за импийчмънт? Вероятно от висотата на политическата височина на партия ДСБ, която вече не знае вече къде се намира, вие да искате импийчмънт. Мълчете и си трайте. Нека да приключи прокурорската проверка и тогава да се произнесете.
Атанас Атанасов: Сега, г-н Юруков, позволявате си да отивате отвъд границата.
Георги Юруков: Не, не аз лично (…) знаете, че в Комисията и в личен разговор си говорим на малки имена, но не бъдете слуга на някои неща, които не са ваше амплоа, дори. Извинявайте.
Водещ: Ние, народните представители трябва да бъдем слуга на тези, които са ни избрали, г-н Юруков.
Георги Юруков: Точно така.
Атанас Атанасов: Нека сега да не влизаме в такъв разговор тук.
Георги Юруков: Аз някъде 12 минути ви слушах вас и така и на мен ми се дава възможност. Аз държа това да има дискусия много задълбочена първо в Комисията по този законопроект и той да бъде решен с максимален консенсус.
Водещ: Добре, де, но аз ви задавам много конкретен въпрос и от всичките очаквам някакъв по-ясен отговор. Сега, целият спор е как хем да се пази един човек, хем тези дето го пазят да не му събират информацията къде ходи и с кого се среща и от това да се правят изводи, които да могат да влияят в определени политически моменти.
Георги Юруков: Вижте сега, там на стенограмата г-н Свинаров вече е казал, че той е бил охраняван от четирима човека, а обслужван от пет или нещо подобно и няма бележка по отношение на тези длъжностни лица. Значи към момента да се позовем единствено само на неверните твърдения на Марков и да приемем, че се е събирала информация за тези лица – мисля, че е несериозно.
Атанас Атанасов: А вие защо слагате квалификацията „неверни“?
Георги Юруков: Моля?
Атанас Атанасов: Защо твърдите, че не са верни твърденията?
Георги Юруков: Докато не бъдат доказани са неверни, г-н Атанасов.
Атанас Атанасов: Затова трябва да се проверят.
Георги Юруков: Вие казахте в Комисията, че сте го изслушали този човек при вас и приемате пар ексаланс всичко за вярно, така ли да приемаме?
Водещ: Сега мисля, че е ред на г-н Свинаров и след това на г-н Стоянов в студиото да кажат какво мислят по моя доста конкретен въпрос, повдигнат пак повтарям от г-н Свинаров с доста да го наречем умелата шега, въпреки че г-н Юруков се опита да я използва срещу вас, г-н Свинаров, за любовницата.
Николай Свинаров: Аз вече забравих кой беше конкретният въпрос, но във всеки случай имам две, според мен, важни неща, които трябва да споделя. Задължително трябва да има закон, в който, пак казвам, важно е, разбира се, на чие подчинение ще бъде службата – всичко в един закон е важно, но за мен е изключително важно да има ясен регламент за събиране на информация и ясен регламент на използване на тази информация. Аз казах и на срещата на президента, че, разбира се, тази служба ще събира информация, защото когато се осъществява охрана, трябва да има според мен информация за лицето, което ще се охранява. Трябва например най-малкото шофьорът и охраната да знаят къде да ме оставят, кога да ме вземат и т.н. от различни мои срещи и места, на които ходя. Аз, разбира се смятам, че ако в закона няма ясния регламент за събиране на тази информация, ясния регламент за нейното използване, ние ще отидем към схемата на обезсмисляне на правната норма, т.е. няма да има реализация на съответната правна норма. Разбира се, това се гарантира чрез много високо ниво на публичност на възможната за разгласяване на информация и пълен неограничен парламентарен и граждански контрол на дейността на службата. Ако в подобни служби се случват подобни неща бих казал, че това е някаква реминисценция от тоталитарното минало – това се случва, защото за тази служба и извън нея не се знае нищо. И в момента говорим – аз не мога като г-н Юруков да казвам твърденията дали са верни или неверни, защото това би означавало да правя изслушване в Комисията на нещо, което знам предварително. За добро или за лошо аз не го знам, така че за това правим изслушванията, за да се опитаме да достигнем до истината.
Водещ: Димитър Стоянов – „Атака“.
Димитър Стоянов: Аз първо искам да кажа, че президентът Първанов наруши Конституцията още през 2005 г., когато беше отхвърлено първото правителство БСП-ДПС, когато той трябваше да разпусне Народното събрание по Конституция чл. 99 ал. 5 и на насрочи нови избори, защото точната дефиниция беше, че ако не се постигне съгласие за съставяне на правителство, НС се разпуска, назначава се служебно правителство и се насрочват нови избори. Президентът Първанов не го направи. Той продължи да …
Димитър Стоянов: Президентът Първанов не го направи. Той продължи да…
Водещ: По скоро има и в другата посока. Кажете сега за…
Димитър Стоянов: За мен лично е и политическа нарушение на Конституцията.. Тоест на президента Първанов не му е за първи път да нарушава Конституцията. За съжаление обаче едни такива принципни въпроси зависят от една политическа воля и то много сериозно заложена в Конституцията от гледна точка на ипийчмънта в Народното събрание. И в това Народно събрание в момента очевидно няма такава възможност да се повдигне обвинение срещу президента за нарушаване на Конституцията. Но аз запазвам надеждата, че в един бъдещ парламент ще има достатъчно хора, които да споделят същата гледна точка, има достатъчно много време и това да се случи.
Водещ: А как вие виждате да се уреди проблемът, за който говореше и Волен Сидеров във включването? Казва: „Те ме пазят, аз видях даже, че не ме и пазят като хората“. Но дори да се приеме, че ще слизат и ще проверяват двата хода на жилищната кооперация, пак остава риска, че тези хора ще виждат той къде влиза, с кого се среща. Тази информация би могла да бъде събирана и съответно да бъде използвана от политическите му противници. Как да се защити България от това?
Димитър Стоянов: Значи, аз бях много изненадан по принцип, когато преди няколко годни открих, че за НСО няма закон и дори така не успях да открия нормативната уредба, вие сте я открили.
Водещ: Аз я открих, да.
Димитър Стоянов: Вие сте я открили, аз прерових…
Водещ: Трудно се открива, заравяш се и я намираш.
Димитър Стоянов: … в това отношение, в това начинание, така че винаги със законите остава един голям проблем. Това дали те ще бъдат прилагани във всяка една нормативна уредба. В същото време не се знае този закон какво ще представлява. Пак пак ще се върна на идеята на това, че Страсбург преди само няколко дни обяви, че министърът на вътрешните работи има твърде големи правомощия по отношение на използването на специални разузнавателни средства и че това нарушава човешките права в България и конституционните права на гражданите и един закон, който урежда НСО, независими на чие подчинение ще я остави – на президента, на министъра на вътрешните работи, на министър-председателя, на когото и да е, има възможност при това, при тази парламентарна ситуация в момента, просто наистина да обслужи интереса. Да, те ще приемат закон, който отново ще я постави в ръцете на президента и може да не бъде направен така хубаво и прекрасно, че още по-добре да се събира информация в негова полза и дори да го оневинява я бъдещи случаи.
Водещ: Позиции…
Димитър Стоянов: Както Румен Петков сега не, а вчера казва: „Законът е спазен, аз съм си действал по закона“. Да, ама съдът в Страсбург каза, че законът ти дава много правомощия, ти да нарушаваш правата на гражданите. За това става въпрос.
Водещ: Позицията