Иван Костов: Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, господа и дами народни представители! От името на Синята коалиция вземам думата за да изразя подкрепата към декларацията, в създаването на която и ние сме участвали.
Силно подкрепяме това, че българското Народно събрание взима отношение по важен, касаещ ни външнополитически въпрос. Това е рядка практика, за съжаление, на нашето Народно събрание. Ние рядко се събираме и взимаме отношение към външнополитически събития, въпреки, че има много поводи за това. Това е и рядка възможност – да започнат да се възприемат едни и същи ценности от всички страни в залата на Народното събрание. Например да се постави в центъра на вниманието ни и да се утвърждават като основна ценност човешките права и свободи. Това е от изключително значение и заради това приветствам авторите на декларацията.
От друга страна, обаче, не съм склонен да се съглася напълно с обстоятелството, че моментът е подходящ за тази декларация. Истината е, че една година ние търпим да се разгарят напреженията в Сирия и да се стигне до днешната гражданска война. Ние можехме да реагираме и по-рано, ако бяхме по-чувствителни. Ние можехме да реагираме в един важен момент, когато се правеше опит да се изработи обща позиция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, който щеше да бъде истински омиротворяващ акт на световната общественост. Преди това ние не взехме това отношение, ние не упражнихме този натиск. Не знам защо не сме го направили това, но това е отговор, който сигурно трябва да се даде от страна на управляващите. Единствената слабост на тази декларация според мен, е забравянето в нея, че основен механизъм, основен инструмент за постигане на омиротворяване на една страна в ситуация на гражданска война е намесата на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Този важен елемент не е споменат в декларацията. Аз мисля, че това е пропуск. Световната архитектура за сигурност няма друга опорна структура, която да е в състояние да изработи и да наложи такова решение. Ако говорим за това, какво трябва да се декларира и какво трябва да се отстоява, ако има време и възможност, аз бих казал, че трябва да призовем към изработването на общо становище на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за да се посочи път към излизане от тази гражданска война.
Накрая, освен казаното от колегата Доброслав Димитров за това, че в България има сирийски граждани, които са се приютили и живеят в нашата страна: искам да знаете всички, че в Хомс има български граждани. Те са българи. По една или друга причина, са създали семейства и живеят там. Това е един от градовете, в които има най-много завършили сирийски граждани в български висши училища. По някакъв начин ние сме свързани с тези хора и им дължим една протегната ръка. Това ще се чуе, ще се разбере, тези хора гледат българска телевизия, гледат как реагира нашата страна. Макар и малко, ще усетят нашата солидарност. Затова да го направим и за тях. Благодаря.
