Светослав Малинов: Ще дам сила на Синята коалиция

Вие сте кандидат на ДСБ с председател Иван Костов. А след много години черна пропаганда доста хора възприемат отрицателно управлението на ОДС и на Костов. Това отрицателно отношение би могло да се прехвърли и върху вас. Как би могло да се избегне подобно явление?

Въпросът малко или много е как се излиза от сянката на Костов. Като се получи единодушна номинация от ДСБ. Според мен такъв вид подкрепа се получава в особени моменти – когато човекът символизира нещо. Смятам, че символизирам нещо, което е много важно не само за ДСБ, а за десницата. Това е новото поколение. Това е поколението, което в началото на прехода бяхме на по двайсет години студенти. Това означава, че нямаме обвързаност с ДС и БКП, не сме назначавани от комунистическата държава, от нея сме получили само средно образование. В следващите десет години ние се възползвахме от свободата, взехме образованието си, работихме по професиите си. Не сме получили нищо от държавата, но харесахме управлението на ОДС, харесахме Костов като острието на този проект. В този смисъл аз не мога да изляза от сянката на Костов, защото никога не съм бил в неговата сянка. Аз просто харесах това управление с неговата политика. То ми даде надежда да остана в България за разлика от много други от моето поколение, които изобщо не мислеха да се връщат, защото нямаха вяра. Аз съм тук, защото през 1997-2001 България извърши прелом и за мен стана ясно, че тя ще бъде част от евроатлантическата цивилизация. Как бих могъл да не харесвам премиера, който е извършил този прелом и то толкова категорично срещу всичките си опоненти? Нито съм участвал във властта, нито съм бил назначаван на каквато и да било позиция за целия този период. Аз съм от онези, които са дали доверието си за ОДС и Костов. На президентски избори хората гласуват за личности. Струва ми се, че ще е много трудно някой да ми наложи подобни етикети.

Ето как би могло да стане. Вие казахте нещо много смело – „харесах това управление“. А от десет години върви страшна пропаганда срещу него – откакто телевизия СКАТ наложи определението „криминална приватизация. Разбирате ли с какво се натоварвате?

Аз съм убеден, че това е най-доброто управление. Не съм казал, че то няма грешки. То беше най-доброто, защото свърши най-много работа. Не съм бил част от това управление, но за мен то е най-успешното. Хората като мен, които през годините на прехода са използвали само възможностите, които свободата ни даде, а не са се възползвали по никакъв друг начин, не могат да бъдат натоварвани с обичайните обвинения. Това е проблемът с моя опонент Румен Христов. В България десницата има позитиви и негативи. Решителността, категоричността в позициите, отстояването на западната ориентация, идеята за компетентност – това е част от образа на десницата. Другата част от образа са негативите – съглашенията, предателствата, корупцията, незаконното обогатяване. Човек от моето поколение просто няма тези негативи. Аз съм политик от десницата, но не съм част от предишните хора. Идеята за нови лица се появява тъкмо сега, в момента на най-голямото състезание.

Как смятате да привлечете гласо-вете на СДС?

Посланието към СДС е следното: в момента имаме Синя коалиция. Човек като мен не би могъл да отблъсне избирателите на Синята коалиция, защото те са гласували за мен на евроизборите. Аз ще съхраня придобитото, но ще привлека и нови избиратели по силата на качествата, които притежавам. Няма да отблъсна старите избиратели, ще привлека нови, ще привлека хора от моето поколение, ще върна разочаровани от негативите на прехода, защото аз ги нямам. Тоест посланието ми към СДС е – ще увелича резултата на Синята коалиция. На всички листи на местните избори, на всички кандидати за кмет. Ще им помогна, ще им вдигна рейтингите, ще им дам повече сила. Никога не съм се отказвал от състезание, защото противниците ми са много силни или пък от страх от загуба. Единственото, което можеше да ме накара да се откажа, е да не съм сигурен, че ще бъда по-цолезен от опонента си. Да не съм сигурен, че ако изляза да представя Синята коалиция на президентските избори, ще се представя по-добре от другия. В този случай съм абсолютно сигурен. Затова излизам.

Казахте „въз основа на качествата, които имам“. А кои са те?

Първо, чисто формалните качества, които никак не са маловажни. Необвързаност с предишния режим, необвързаност с негативите на прехода, високо образование по западни стандарти, вход в политиката от чисто място – от университет, от наука. Още нещо – поддържането на тази професия, оставането в нея, за да не се питат хората какво съм правил преди политиката, какво ще правя „след политиката“, от какво се храня и пр. Човек като мен не е излизал на това ниво в българската политика – състезание за президент. Аз съм абсолютно независим от всякакви мръсни пари и обвързаности. Мога да изляза и спокойно да говоря със своите опоненти, да назовавам имена, ако имам доказателства, без да се страхувам от това, че някой ще открие нещо в моето минало и ще ме уязви. Когато и двете страни в такъв диалог са уязвими, нещата се смекчават, защото и двете страни имат полза от мълчание. Между другото точно такова „смекчаване“ очаква Меглена Кунева, но аз мисля, че ако влезе в това състезание, много неща, които й бяха спестени преди, няма да бъдат този път. Това, което казвам, означава нещо много важно – политическата корупция може да бъде моя тема по начин, по който не може да бъде на другите политици в България в момента. Аз все пак имам и имунитет на евродепутат, така че имам и смелост, и формална протекция да кажа това, което мисля. Но не точно имунитетът ме пази; пази ме чистото ми минало и необвързаността. Презумпцията на олигарсите в България, че човек като мен, с чисто минало и необвързан, не може да стигне до това ниво в политиката. Ако аз спечеля кандидатското място, ще бъда живото доказателство, че е възможно да излезе солиден кандидат за президент, който да е необвързан и да не е в договорка с онези хора в България, които наричаме олигархия. Политическата корупция досега не е атакувана по такъв начин, защото не е имало кой.

Значи казвате, че ако вие станете кандидатът за президент на Синята коалиция, ще можете да излезете срещу другите кандидати и да говорите свободно и открито за политическата корупция, срещу която се опитваме да се борим от толкова години?

Да, мога да го направя и ще го направя, защото няма от какво да се страхувам.

Това е, което хората очакват. Те затова и гласуваха за Бойко Борисов…

Да, и аз спокойно мога да кажа, че Борисов влезе в схемите на ДПС и БСП. Той прави услуги на икономически групировки, на мощни бизнесмени. Започна да им прави услуги през законодателната власт, през правителствени решения. Той стана част от този модел.

Някакви примери?

Договорката с „Лукойл“ за мораториум върху цените. Това директно облагодетелства „Лукойл“. Още един пример (отхвърлен току-що от Конституционния съд): Бойко Борисов искаше да прехвърли задълженията по пенсионни фондове на крупни работодатели на данъкоплатците в името на благото на работниците, които са в тези специални категории. Тоест работодателят не е плащал и за да не бъде ощетен работникът, данъкоплатците ще плащат. Конституционният съд отхвърли това решение, но това няма как да важи с обратна дата – не може да бъде правено отсега нататък, но вече направеното остава. А забравихме ли за всички СРС-та, уличаващи Борисов в склонност да се бърка в такива неща и да поддържа връзка с бизнесмени лично. Всички тези неща са факти.

Между другото все още не знаем кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ.

Който и да е, той не може да избяга от тези въпроси, от сянката на Борисов. Ако г-н Борисов се осмели да се кандидатира, ще се сблъскаме челно и няма да имам никакъв страх от моя страна. Но разочарованието от ГЕРБ вече отдавна не може да се прикрие.

Това недоволство би ли могло да прелее гласове към г-жа Кунева?

Ние не знаем чий кандидат е г-жа Кунева. Аз мисля, че тя е кандидат на левицата, политик от тройната коалиция, категорично отхвърлена от българските граждани. В момента тече изясняване на това чий точно кандидат е г-жа Кунева.

Тройната коалиция е отхвърлена от гражданите, но самата г-жа Кунева не е…

Защото не се е явявала на избори, където да участва като политик от тройната коалиция. Не се яви за избори за депутат, не е присъствала в българския политически живот. Появи се за кратко само в една съвсем различна кампания, тази за евроизборите. Затова, ако излезе на терена сега, тя ще трябва изведнъж дартговаря за действията на тройната коалиция и за своите собствени като преговарящ.

Може ли един разведряващ въпрос? Г-жа Кунева ни беше представена в едно прочуто шоу и българските граждани бяха призовани да гласуват за нея, защото тя знае английски и ще ни представя пред света. Вие знаете ли английски?

Аз съм носител на наградата на Съюза на българските преводачи ’96-’97 – факт, който не съм споменавал досега. Другият факт е, че 96-а година бях първенец на випуска в Англия, което би трябвало да означава, че английският ми е сносен. Това е магистърската ми степен по политическа философия. Ако подходим по-сериозно към казаното за г-жа Кунева, може би наистина е време за един президент, който да говори добре езика на европейската политика. А не този на европейската администрация.

Каква е разликата между двата езика?

Трябва да се знае, че европейските политици уважават държави, които са наясно със себе си и имат себеуважение. България е средноевропейска държава. Тя има политически ресурс под формата на квоти в европейските институции, съизмерим с Австрия и Швеция. Аз не съм чувал български политик, който да може да говори на нивото, със самочувствието и аргументите на австрийци и шведи. Ние не мислим така за себе си. Нашите политици не излъчват това през себе си. Г-ока Кунева излъчва консенсус. Това е неефективна политическа позиция за ситуацията, в която се намира България. Ние трябва да можем да казваш „не“ на много неща. Между другото това, което ще стане ясно по време на кампанията, са отстъпките, които са правени по време на преговорите за членство в ЕС, ще излезе тезата за „Белене“. Това са капаните, поставени от тройната коалиция на Българското общество.

Какви са тези капани?

Че изобщо тече дебат за „Белене“.България е единствената страна, в която е възможно да се обсъжда строежът на такова нещо, аз се надявам много силно това да отпадне като тема. Тече дебат за новите мерки за безопасност, свързани с всичко, което вече е построено, и бъдещите мерки за безопасност, на които ядрените централи трябва да отговорят. Тези неща ще минат по каналния ред на европейските институции: съдет на министри, евросъвет и Европарламент, и ще се върнат като задължителни за България.На езика, на който всеки може да го разбере, обаче се пита – вие започвате ли строеж на къща, когато сте абсолютно сигурни, че по средата на строежа ще дойдат нови изисквания и мерки за строеж, които ще ви оскъпят къщата с 30-40-50%… Защото това ще стане, тези мерки за безрпасност очевидно ще оскъпят проекта, да не говорим, че могат да го направят и невъзможен в този му вариант. Забравете леви, десни БСП и ДСБ, пита се не е ли по-разумно да се изчака да се видят тези нови мерки и тогава да се види кой може да отговори на тях и на каква цена. Това искаме ние. Между другото усещането на всички е много правилно според мен, усещането, че Русия иска час по-скоро нещо да се получи, час по-скоро да ни хвърлят камъка на шията, защото ако наистина просто се изчака, те самите няма да отговорят на тези изисквания.

Добре, тези изисквания ще дойдат след 2 години, но дотогава вече договорът ще е сключен.

Не… аз не мога да кажа какво ще направи правителството, просто ви казвам какво бих направил аз.

Какво?

– Като президент бих пледирал България да си остане член на ЕС и българските граждани да имат същата протекция, да имат същите права на сигурен, спокоен и чист екологично живот, какъвто имат всички европейски граждани. Бих цитирал европейски колеги, които са по-загрижени за българските граждани, отколкото български политици. Просто бих застанал и казал: да изчакаме, да видим новите изисквания и тогава вече да видим какви са възможностите. В момента въпросът за цената не е поставен много ясно – точно в следващата година – година и половина не може да се изясни. Едно е сигурно, каквато и цена да се изясни сега, тя ще се повиши в следващите години. Оставяме въпроса кому е нужен и на кого ще го продаваме този ток, не е ли по-разумно да се направи нов реак тор в Козлодуй. Но добре – оставяме това, АЕЦ „Белене“ е изключително ясен тест за правителството и за Бойко Борисов и той не може да се скрие от това… Може би е решил да се скрие, като се кандидатира за президент.

Каква политика бихте водили, ако вие бяхте президент през последните години? С какво щяхте да се различавате от сегашния президент?

Преди всичко не бих лъгал избирателите по време на предизборната кампания, като им казвам, че мога да бъда социален президент. Същевременно бихимал съвършено ясни послания за възлови приоритети на България, бих им казал, че никога няма да подкрепям руските енергийни интереси на територията на България и на ЕС. Цялата тази история с Големия шлем, всички тези срещи с Путин станаха на тъмно, но това си е стил, това е стил, който той е наследил от БКП и от ДС. Такава е идеята за политика. Между другото българската президентска институция в момента е на много ниско ниво. Тя не се разбира, хората я смятат за безполезна, дори вредна. Първанов я принизи до такава степен, че започна да пледира за повече правомощия. Това показва точно неговата безпомощност и бездарност като политик.

А какво би могъл да направи един президент със сегашните си правомощия?

Изтъква се, че президентът няма право на законодателна инициатива, а пък, видите ли всеки най-прост депутат има. Наистина законопроект от президентството не може да се спусне, както се казва, към комисиите на НС, но е смешно президентът да се оплаква от това, той има нещо много повече. Той има право на обръщение към нацията и на обръщение към НС. Представете си президентът – ако има авторитет, идеи, ясна мисъл – да отиде пред Народното събрание и да изложи тези идеи под формата на законопроект. Няма ли да се намери поне е дин народен представител, който да превърне неговото слово в законопроект? Спред мен ще се намери! А след това може да се обърне и към нацията. Е, няма ли да се намери поне една парламентарна група, която да го подкрепи?! Но на президента Първанов му беше много по-интересно да кадрува, да слага един човек там, друг човек на друго място, за да му връщат услуги, да назначават други хора и неговото разбиране за политика беше да се договаря задкулисно. Десет години той не използва това основно правомощие, но за да го използваш, трябва да имаш авторитет и въображение, идеи… И накрая на мандата каза: аз нямам законодателна инициатива… Товае абсолютна безпомощност, политическа бездарност ли, не знам как да го нарека! Аз дори бих казал, че конституцията дава възможост на един активен президент да бъде свръхактивен. Той може понякога да доминира дневния ред на Народното събрание. Но ние изобщо не знаем за какво става дума, защото не сме имали нормален президент.

Ако сега трябваше да определите дневния ред или с правомощието си да отправите послание към Народното събрание, какво бихте наложили като дневен ред и какви биха били трите ви най-важни послания?

Първо, обръщение към нацията и към Народното събрание за темата АЕЦ „Белене“. „Уважаеми сънародници, знаете моите политически убеждения, но нека сега да погледнем новите реалности в Европа и в света. След Фукушима се налагат нови мерки за безопасност, нека да гледаме напред, нека да изчакаме, да видим какви ще са те, за да дадем на българските граждани онази сигурност, която всички европейски граждани искат за себе си.“ Това бих казал. И бих пледирал Народното събрание да ограничи вземането на решения в тази насока. След което бих казал – сега да решим за три дни въпроса с дипломатическата служба, защото толкова е необходимо… Мисля, че това е добро начало.

Може би въпросът е малко дребнав, но дали бихте имали отношение към предложения пакт за финансова стабилност?

О, да. Имам отношение. Това е едно от най-глупавите предложения, постъпвали някога в българската политика. Това е едно от най-големите несъответствия между средство и цел, което можете да си представите. Защото целта е разумна – финансова стабилност, но средството е толкова абсурдно, че според мен ще бъде оттеглено от самия ГЕРБ, то изобщо няма да стигне до Конституционния съд, където ще бъде със Сигурност отхвърлено. Това изобщо не може да се коментира, но все пак аз ще го коментирам по следния начин, малко неочакван за ГЕРБ: те май са сигурни, че БСП идва на власт, та са тръгнали по този безумен начин да подсигуряват финансовата стабилност. Само им напомням, че най- ниският режим на данъците беше въведен от БСП. Данъчната политика е основен инструмент на всяко правителство, всяка година през есенните месеци се внася бюджет, който върви в пакет с данъчни закони, които го подсигуряват, следователно, след като правителството си работи с режим 50+1, както всички си знаем, в най-важнйя момент, точно в този най-важен момент изведнъж трябва да се мине на режим 2/3, Неяснота, нестабилност, рекет… и това ни се предлага като пакт за стабилност. Няма да мине това нещо. В парламента в България има достатъчно опитни политици и отляво, и отдясно, и от центъра, които никога няма да дешуснат такава нелепост да мине.

Тук лично за вас има едно малко капанче. Това за ГЕРБ – ясно, обаче същия този пакт за стабилност СДС каза, че би го подкрепил. А на вас ще ви трябват гласовете на седесарите.

Аз съм сигурен, че и част от групата на СДС няма да го подкрепи, там също има политици, които мислят като мен.

Защо по време на кампанията нямаше дебати с вашия съперник Румен Христов?

За да има дебат, са нужни двама. Аз съм приел по принцип да има дебати и приех конкретно поканата на г-н Бареков за дебат с Румен Христов като кандидат-президенти, като конкуренти за номинацията на Синята коалиция.

изключително неприятно съм изненадан от информацията, която получих, че той се е отказал от този дебат. Поканата беше в ефир, всички зрители я чуха и мисля, че много хора биха били склонни да направят своя избор и през дебат.

– Така се правят наистина избори, право на гражданите е да имат информиран избор, сега обаче той им е отказан от Румен Христов. Отказът от дебат винаги е слабост при демократичната политика.

А знаете ли случайно какъв е предлогът за този отказ?

Не.