Водещ: Г-н Малинов, Вие като ангажиран в ръководството на новата партия ДСБ, къде виждате основното разминаване в посланията, на които сме свидетели, от една страна Петър Стоянов с призив за разбулване на тези три мита, от друга страна това, което казва г-жа Михайлова? Светослав Малинов: На този етап аз не виждам кой знае какво разминаване, което да бъде така драстично и да бъде видяно от всички, но виждам напрежения, които са излезли на повърхността, така бих дал някаква диагноза на ситуацията. Самото интервю на г-н Петър Стоянов е много интересно, то е наистина оригинално, тъй като се казват неща за първи път. Тази оригиналност обаче, граничи на моменти с липсата на каквито и да било аргументи и връзка с реалността, но това, както се казва, е друга тема. Едно от най-впечатляващите неща, тук не мога да се въздържа, е фактически намекът, че приватизацията е трябвало да бъде политически насочена, и то към хората, подкрепящи СДС, което за мен не е просто разсейване на митове, а излагане на един много странен, аз бих го нарекъл, политически ориентиран подход към приватизацията в България. Водещ: Но това едва ли го мислим сериозно. Това може да бъде част от един характерен популизъм на говорене. Светослав Малинов: Аз не мога да допусна, че Петър Стоянов след една толкова сериозна заявка, която дава в това интервю, трябва да бъде вземан не на сериозно. Напротив, това е едно послание, това е едно разбиране за политиката, което Петър Стоянов изрази и това е нещо, което трябва да се отчита, тъй като това е нещо, насочено към определена група хора в България, това са членове на СДС или по-скоро структурите на СДС.Водещ: Г-н Минчев, виждате ли същите проблеми на разминаване в посланията на Петър Стоянов и Надежда Михайлова или трябва да търсим това, което се случи по-скоро в посока на опит на бившия президент да привлече внимание към себе си.Огнян Минчев: Аз също не виждам съществени, съдържателни разминавания. По-скоро като стилистика позицията на г-жа Михайлова е утвърдителна, на г-н Стоянов – проблематизираща. Това, разбира се, е позиция от страна на г-н Стоянов, която търси процес на политическо утвърждаване. Не виждам някакви особени драматични разлики. Водещ: Но това, което наистина прави впечатление е, че с много категорични позиции излиза бившият президент по посока на това, че е трябвало да се действа много по-радикално. Например той казва, „Костов даде предприятията на червените“, което е заглавието във вестник Сега. Какво би могло да означава синьото ръководство да бъде по-категорично и по-агресивно в опровергаването на митовете? Огнян Минчев: Политиката е процес, в който се оспорва не само настоящето, но също така и бъдещето и миналото. От тази гледна точка политиците винаги претендират и да създават митове и да развенчават митове тогава, когато едното или другото им е изгодно. Аз не знам защо акцентът се поставя преди всичко върху този аспект на интервюто, именно приватизацията, която била в полза на БСП.Водещ: Защото е заглавие, и то много характерно. Огнян Минчев: Аз бих се фокусирал върху чисто, така да го нарека структурния аспект от изказването на Петър Стоянов. Според мен там има нещо важно. Стоянов бие камбаната за нещо, което е истинска опасност за СДС, а именно това СДС да стане източник, донор на политическа подкрепа за двете нови политически партии в дясно на г-н Софиянски и на г-н Костов като по този начин в перспектива ще се раздели не само с позицията си на основна дясно-центристка политическа сила, но и с позицията си на сериозна дясно-центристка политическа сила. Общо взето, това, което г-н Стоянов прави е опит да идеологизира проблема и да даде няколко податки, няколко възможни тези, върху които СДС да изгради една, макар и текуща база за съхраняване на своето влияние, за вътрешна интеграция и за овладяване, макар и частично на политическата инициатива в период, в който новите формации особено формацията на г-н Костов ДСБ, на практика се насочват наистина към процес на преразпределение на поддръжката на избирателите на десния център. Водещ: Г-н Малинов, това наистина беше един от ключовите акценти в интервюто на Петър Стоянов за, както той се изрази, „резервоара СДС“ за други две партии или донорството в политически смисъл. За да не бъде една партия резервоар обаче, тя трябва да има ясна идентичност, трябва да има собствен гръбнак. От ваша гледна точка има ли такъв процес на донорство от СДС и към вашата партия и към другата и къде би могла да мине границата?Светослав Малинов: Първо ми е трудно като все пак член на ръководството на една партия да обсъждам вътрешните проблеми на друга, но ще го направя, макар и не с такава охота. За мене друг акцент, и то доста сериозен, макар и на пръв поглед съвършено очевиден за българската публика, но не чак толкова очевиден доскоро за хората вътре в СДС, много важен акцент беше признанието, че СДС е в криза, и то сериозна криза и това беше направено от Петър Стоянов. Аз не си спомням до този момент, може и да съм пропуснал, виден функционер на СДС да е казал нещо толкова категорично по въпроса за състоянието на СДС. Напротив тенденцията е друга, да се омаловажава проблема, да се твърди, че няма кой знае какво и че едва ли не излизането на тези видни личности на СДС, начело с Иван Костов, едва ли не помага на СДС. Това е важна стъпка, защото тя обяснява и това, което последва. Аз ще кажа нещо по-директно. На практика Петър Стоянов отправи сериозно предизвикателство към политиката на СДС в момента, особено към онази му част, която се нарича коалиционна политика. Водещ: Как изглежда това предизвикателство?Светослав Малинов: Това предизвикателство изглежда, бих казал, по точно обратния начин, по който преди шест месеца говореха сегашните лидери на ДСБ, г-жа Екатерина Михайлова, Иван Костов, Веселин Методиев, а именно СДС е в криза, той вече е изпаднал в състояние, в което не може да претендира за лидерство в дясното пространство. Това беше още преди 6-9 месеца, заради това, защото има колеблива позиция спрямо управлението. Тъкмо заради това трябва да има категорична опозиционност. Това, което каза Петър Стоянов е, съюзът е в криза, има опасност да не е водеща дясна сила, затова трябва да се прегърне с НДСВ.Водещ: Изхождат от една и съща констатация, но правят различни послания.Светослав Малинов: Така е и в тази ситуация, колебливата позиция на ръководството на СДС, макар че на документи, то е все пак против управлението, опозиционна партия е СДС в момента, усещането на всички, включително и на Петър Стоянов е, че има колебание. Тъкмо това колебание той поставя под въпрос и му дава едно доста радикално разрешение, защото това е финалът на всички тези внушения, а когато някой се опитва да отправи предизвикателство към такъв важен аспект в политиката на една партия, той на практика отправя предизвикателство директно към самия лидер и мисля, че това беше отчетено от всички. Водещ: Това не е първото предизвикателство обаче. Първото предизвикателство беше направено на конференцията, която преизбра Надежда Михайлова. Между другото, утвърждава ли се Петър Стоянов като скрита алтернатива на Надежда Михайлова за лидерския пост с това, което направи, г-н Минчев? Огнян Минчев: Мисля, че за никого, който наблюдава политическата сцена, не е тайна, че за Петър Стоянов една подобна възможност е желателна още от последната конференция на СДС. Мисля обаче, че той го направи поне на този етап внимателно, т.е не се противопостави пряко на ръководството напротив, изказа категорична подкрепа за ръководството. Въпреки това неговата критика, разбира се звучи и като персонална алтернатива. Водещ: Това, което казва и г-н Малинов. Значи сме свидетели на една безпрецедентна за СДС ситуация деликатна лидерска криза?Огнян Минчев: Вижте, лидерската криза на СДС продължава от доста дълго време. Аз по-скоро бих обърнал внимание на това, което г-н Малинов разглежда, дилемата за това дали СДС трябва да бъде категорично опозиция или СДС трябва по някакъв начин да направи, макар и първоначално плахи стъпки към сътрудничество с НДСВ. Всичко това произтича от политическата позиция. В настоящата политическа ситуация, ако на дневен ред се изкарва приоритета за това, че по никакъв начин след една година не бива да бъде допусната БСП на власт, изграждането на мостове към всички други политически сили, които така да се каже не са БСП, на всяка цена, неизбежно води до риска СДС да се окаже или всяка друго политическа сила в положението на СДС, да се окаже в компромисна позиция, която да не е партийно изгодна. Напротив, в позицията, която ДСБ заема, а именно на първо място опозиционната позиция, категоричната радикалната позиция на всяка цена, рискува, разбира се, след една година да доведе твърдото ядро на десния център в една малцинствена опозиция. Всичко това са рискове, които една или друга политическа формация трябва да калкулира и ако е достатъчно искрена трябва да дефинира пред своите поддръжници в ясен план. Водещ: Сега има възможност Светослав Малинов да обясни коя е водещата ценност за ДСБ, БСП да не бъде допусната на всяка цена, включително и с цената на коалиране със СДС, НДСВ, ДПС и ССД или търсене на процес за изкристализиране на идентичности преди всичко?Светослав Малинов: Аз не бих употребил думата ценност, когато се говори за политическа позиция. Политическата позиция на ДСБ е ясна. Основен политически противник е БСП. Същевременно ние сме категорична опозиция на това правителство. Една политическа партия не бива да влиза в детайлни анализи на едно хипотетично бъдеще, особено пък точно какво ще се случи след избори, когато ситуацията, както всички знаем, ще бъде съвършено различна. Така че на този етап ние отправяме много ясно послание към българските граждани, за нас БСП е основен политически противник и същевременно ние смятаме, че това управление не е добро за България и че то трябва да бъде прекратено, независимо от всички проблеми, които произтичат от това. Това означава предсрочни избори и проблемите, които биха произтекли дори и за самата пария ДСБ.Водещ: Тогава къде е разминаването, по същество СДС говори същото? Светослав Малинов: СДС не говори същото. Това означава да направим една сериозна история на всички детайли и нюанси на раздалечаването. Има фундаментални разлики. Ние не харесваме това управление по много причини, ние не харесваме и българския етнически модел, имаме и конкретни проблеми, конкретни обвинения към министри, практики в това правителство, които не можем по никакъв начин да подкрепим, понеже видите ли, след някакво необозримо бъдеще имало опасност БСП да дойде на власт, следователно трябва да преглъщаме всички тези недоразумения сега. Това не е позицията на ДСБ и между другото не е случаен фактът, че когато се заеме някаква позиция спрямо това правителство ние наистина имаме две позиции, това е позицията на ДСБ и позицията на г-н Стефан Софиянки. И тук аз съм съгласен с идентификацията на опасността. Аз не виждам СДС кого представлява в този автентичен български конфликт днес. Водещ: Г-н Минчев, ясно ли е СДС кого представлява наистина? Може би това е и риска от донорството, ако не е ясно кого представляваш?Огнян Минчев: Да, не е ясно кого представлява СДС и тук бих искал да дефинирам риска още по-категорично. От една страна е рискът БСП да бъде допусната на власт след 2-3 месеца или след една година чрез отказа на сътрудничество в дясноцентъра. От друга страна е рискът да бъде допуснат настоящият или традиционният, така да го наречем, през последните 15 години десен център в България да бъде подменен с един нов десен център, т.е. НДСВ, създадената наскоро претенция за център и за дясно да погълне до сега съществуващия десен център и това е амбицията на Симеон Сакскобургготски още от 2001 г. Водещ: А тя като че ли се материализира постепенно.Огнян Минчев: Разбира се, че се материализира. Разцеплението в СДС се базира от една много съществена страна именно върху тази дилема. Изборът на г-н Петър Стоянов за сътрудничество с НДСВ означава приемането на този риск като по-малкия риск, изборът на ДСБ е отстояване на автентичното дясно така, като тази партия го разбира срещу всички опити дясното да бъде погълнато от някакво ново, илюзорно или фалшиво дясно дори и на цената основният политически противник да получи безценни бонуси от това.Водещ: Готови ли сте да заплатите цена БСП да получи безценни бонуси от това, г-н Малинов?Светослав Малинов: Не, разбира се. Обаче има едно сериозно разминаване и дълбоко неразбиране, една изключително старателно прикривана тайна в момента в българската политика, която за нас е очевидна истина – БСП участва в това управление, участваше от самото начало, участва и сега, има свои министри, има хора, които по някакъв начин са свързани през десетилетията с БСП и не мога да разбера как е възможно да се говори за оцеляване на десницата и след това да се казва „и понеже това е важно, трябва да се коалираме с НДСВ“. Трябва да има ясна дясна опозиция в България. Унизителното е, че трябваше да се създава нова партия, за да я има. ДСБ трябваше да се създаде, за да може българския гражданин да знае кое е в опозиция на правителството в момента от дясно, заради това СДС ще си понесе политическите последствия.