Светослав Малинов: Страхът на управляващите ги тласка към безумия

– Предполагам, че и днес обикаляте страната. Какво е настроението в провинцията? Има ли разлика между това, което хората чувстват в София и в страната, и каква е тя?
– Моят опит не е така богат, както на някои хора в нашата кампания или в листата. Като започнем от 20-годишния опит на някои и поне 10-годишния на други. Всички обаче казват едно – изключително настроение, препълнени зали и усещане за победа. Тези три неща невинаги са вървели ръка за ръка през годините, а понякога са отсъствали и трите. Така че сравненията в момента са с най-добрите времена на синята идея. А иначе моят конкретен опит от откриването, от Бургас, от Плевен, от Стара Загора, от Монтана е наистина изключително позитивен. Става дума за много хора, за голямо настроение и усещане за подем. По време на една кампания това е най-важното; най-важното не само за кандидатите и за тяхното самочувствие, а и за онези, които са около партиите, около кампанията – симпатизантите ни. Те в момента усещат подем и това е безспорно.

– А какво вълнува хората? Какви въпроси задават?
– Въпросите и нещата, за които говорим, се разделят на две. По-голямата част и бих казал огромната част от въпросите е свързана със свалянето на правителството. Хората искат промяна и виждат евроизборите като крачка към промяната. Те виждат нещата като мач, разделен на две полувремена, и края на мача – като ново дясно правителство. Евроизборите са първото полувреме. Така че самото съвпадение на евроизборите с края на мандата на сегашното правителство, както се казва, предопределят самия етап. А другата и по-малка част от въпросите е свързана с това какво можем да направим през Европейския парламент. Този въпрос винаги е свързан с връщането на загубените пари от еврофондовете – какво можем да направим, колко могат да се върнат и кога.

– Говорите за въодушевлението и подема на хората, които са членове и привърженици на десните партии, но какво бихте казали за онези, които след толкова години се умориха, ту се разочароваха, ту се вдъхновяваха?… Какво би било обръщението ви към хората, които пак трябва да отидат да гласуват за десните?
– На тях бих им казал, че имат основание да се чувстват уморени и изтощени, но във всеки един момент, в който те се обезкуражат и не намерят сили в себе си, хората от ДПС и БСП винаги са там. А бихме могли да им кажем и нещо друго – има Синя коалиция, има едно обединение, което не просто е смислено, а което се чакаше от самите граждани, от самите гласоподаватели. В този смисъл се получи един истински диалог между лидерите и гласоподавателите, който завърши с действия, с политически резултат, със създаването на коалиция, която е директен отговор на желанията отдолу. Затова мисля, че сега сме по-заедно, отколкото през последните поне 9 години.

– Появиха се още повече нови десни партии, има ли някакъв критерий, по който може да се познае кои от тях наистина са автентични и кой измислени с някаква вторична цел?
– Има много критерии, които са свързани с личностите, с това как са се държали и т.н Но има един много по-прост критерий и той е гласуванията в Народното събрание. РЗС директно беше в услуга на БСП и ДПС в последните седмици и защитаваше тезите на мнозинството, а най-накрая и стана част от мнозинството, като гласува с тях и без техните гласове нямаше да мине законът за изборите. Така че специално за тях е ясно партия от какъв тип са. Може да прекараме и още една разделителна линия и тя е от огромно значение не само за тези избори, а и за бъдещето – кой иска да спре Синята коалиция от участие в изборите. Трябва да се знае, че заедно с БСП и ДПС в ЦИК срещу регистрацията на Синята коалиция гласуват и хората на ВМРО, и хората на Яне Янев, и хората на „Атака“. Ето ви едно много ясно оформено ядро на тези, които са против нас. Тук не може да става дума за благородна конкуренция, тук става дума за една разделителна линия. Синята коалиция и ГЕРБ наистина са от едната страна. И на всяка цена искам да кажа, че в нощта на евроизборите ще стане ясно, че правителството ще бъде Синя коалиция и ГЕРБ, а от другата страна ще са БСП, ДПС и „Атака“ в изолация. Всички останали ще получат по една голяма нула и в този смисъл всеки, който гласува за другите, дава гласа си на вятъра.

– Какви са предвижданията ви за резултата от изборите?
– Според мен и в рамките на това, което виждаме, Синята коалиция вече спечели своите два мандата в Европарламента. За мен, виждайки кампанията отвътре, битката е за третия мандат и, познавайки данните, ние трябва да вземем този мандат от ДПС. Синята коалиция влиза в директен сблъсък с ДПС, за да може да намалим присъствието им в Европейския парламент наполовина. Това е залогът. А между другото цифрите 10 и 11% вече излязоха в публичното пространство и то от социологически агенции, които не са свързани по обичайния начин с нас; следователно резултатът наистина ще бъде двуцифрен. Никой не би могъл да определи колко по-голям ще бъде растежът на Синята коалиция между евроизборите и националните избори, защото в тези 4-5 седмици всички български граждани ще видят реално новата конфигурация и в българския парламент. И пак повтарям – ще се види как БСП и ДПС отиват в опозиция и как Синята коалиция и ГЕРБ взимат мнозинството за правителство.

– Кои са въпросните агенции, които споменахте?
– „Барометър инфо“, „Скала“ и още някои.

– А знаете ли колко гласа са нужни на Синята коалиция, за да надмине ДПС?
– Никой не може да прецени, тъй като активността е изключително непредсказуема, усещат се най-различни неща – ту че има някакви скрити мотивации за гласуване, ту че никой няма да гласува. Да оставим самите стойности настрана. Данните показват, че Синята коалиция изпреварва „Атака“ и се доближава до ДПС, с което нервността на управляващите наистина става огромна и се вижда как вече в последния момент пак се правят опити да не се допусне регистрация и да се спре Синята коалиция по този път. Прави се опит през ЦИК, които е ярко политизиран орган и гласуващите в момента възпроизвеждат същото това разделение, за което говорих по-горе. От едната страна са Синята коалиция и ГЕРБ, от другата страна са всички други, които споменах – тоест конфигурацията на самите избиратели в страната се оформя по този модел.

– Ясно е каква е стратегията на Синята коалиция и на десните за управление евентуално с ГЕРБ, а към какво се стремят БСП и ДПС според вас? Каква е схемата на сегашните управляващи?
– В момента поведението им е на хора, които се водят от две взаимно противоречащи си идеи. Първата е пълна загуба на вяра в самите себе си и твърда убeденост, че те чака изборна катастрофа. Това може да се забележи поне от 6 месеца насам. Всички промени в изборното законодателство са свързани тъкмо с факта, че БСП и ДПС знаят, че губят катастрофално, и се опитват да променят правилата. (Тук ще си позволя една скоба – ако по едни правила вече си спечелил и си управлявал със солидно мнозинство и на края на мандата си трябва да ги променяш, това става само ако си сигурен, че ще загубиш). Така че убедеността, че губят, е едната сила, които движи БСП и ДПС. Другата е страхът, че излизат в опозиция. Изглежда, тези две неща ги карат да правят безумните панически действия, свързани с боклука на София и с опита да не се регистрира Синята коалиция. Те наистина имат от какво да се страхуват, когато Синята коалиция и ГЕРБ дойдат на власт, и това очевидно не е страх от „политически репресии“, а е страх просто от закона. Това в момента създава особеното напрежение и усещането, че срещу Синята коалиция се воюва с непозволени средства.

– Последният ми въпрос е няма ли да липсвате на българската политика като евродепутат?
– Аз имам собствена концепция за това, че евродепутатите могат да бъдат много сериозен и постоянен глас в българската политика. Да бъдеш евродепутат не означава да приемеш някаква много симпатична дипломатическа служба. Това са хора, които трябва постоянно да участват в българската политика и самите медии трябва да се ориентират и да ги търсят, защото има познание и информация, които само евродепутатите могат да упражняват. Отделно е какво биха могли да правят в Европейския парламент. Но това, което видяхме досега, е, че българските евродепутати се изпариха от българската политика.

– Затова и ви зададох този въпрос…
– Това си е за тяхна сметка. Явно такова е било разбирането им. Моето разбиране е точно обратното – евродепутатът има по-особени възможности да влияе върху българската политика. И аз смятам да се възползвам изцяло от тях.