Защо ДСБ отказва да участва в дясна коалиция? Така поставен, въпросът формулира една съвършено неправилна теза. ДСБ има формулирани политически позиции, в които ясно е казано, че е готова да отиде на избори сама или в коалиция и е казано какъв тип партньори можем да имаме – формации, с които се споделят общи ценности, имат еднакви политически противници, еднакви политически опоненти. Създава се впечатление, че ДСБ не е готова да седне с всеки на една маса. Ние седнахме на една маса с БЗНС-Народен съюз, защото са доказали своята категорична опозиция, без съглашателство в парламента. ДСБ трудно би седнала на една маса с партията на Софиянски. Такива са критериите. Останалото е внушение, страхотно бързане и нетърпение да се види 10 месеца преди изборите някаква коалиция. Това не е изгодно дори за тези, които ще се явяват в коалиции, защото оставят впечатление за паника, за притеснение. Така че – отричам въпроса. Непреодолими ли са различията и противоречията вдясно? Приключи ли битката СДС-ДСБ? Отричам да е имало битка. Аз съм типичен представител на хората, които са работили за СДС и сега са в ДСБ. Има тотално разочарование от това, което представлява СДС в момента. Хората напуснаха СДС без битки, без бой. И никой не се е втурнал да ги задържа, защото тези неща в политиката са невъзможни. Много хора идват с болка, мъчно им е, но човек трябва да взима такива решения. Защо ДСБ се идентифицира чрез отрицание, чрез посочване на врагове? И това отричам. Това, макар и да не е вярно, е напълно разбираемо. Първото, което се вижда при нова формация е с какво тя е различна. А най-лесно се вижда с какво е различна чрез това срещу какво е тя. ДСБ има и документи, и инициативи, в които има и позитивни характеристики. Но те много по-малко се забелязват и много по-малко впечатляват българските граждани и медии. Наше задължение е, не на медиите, да си покажем позитивния образ в месеците до изборите. А има ли ДСБ позитивен образ? „Силна България в обединена Европа“ – това е позитивният образ. Това е съчетание на политици, които са показали, че могат да следват определен политически курс. Въплъщение на това са Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев. Това означава много ясно разбиране за ролята на държавните институции, на държавността при демокрацията. Между другото много партии биха се подписали под този девиз. Даже някои по-леви партии ви завиждат. Това ме радва. Не сме го замисляли по линията ляво-дясно, но има определени думи, които са отвъд лявото и дясното. Ние сме го замисляли в момент на остро усещане за криза, за слаба държава, слаба държавност от гледна точка на институциите, които трябва да защитават правата на гражданите. Нашето усещане за разпад очевидно се споделя от много хора. Въпросът е кой как ще разтълкува „силна държава“. В началото имаше обвинения в национализъм, но бързо се отказаха от тази теза. Някои решиха, че тя ни помага, но преди всичко е невярна. Негативните интерпретациии си отиват на бърза ръка и в рамките на стотина дни малко останаха предубежденията. ДСБ май няма желание да ходи на среща на 10 ноември. Какво ви притеснява – датата, формата или форматът? С дата нямаме проблем. Проблемът е неяснота, неподготвеност, липса на каквито и да било принципи в главите на тези, които предлагат идеята. И досега не знам официално становище на СДС кой е редно да участва в тази среща. Абсолютната неподготвеност означава, че това е PR-акция, замислена набързо. Такива неща завършват доста печално. Слава Богу, залозите са ниски, та няма да има кой знае какви последствия. Не е е възможно да не сте формулирали критерии за обединение на дясното. Така, на прима виста не може да се изпраскат 10 критерия. Но един от основните въпроси минава през отношение към това управление и това правителство. Знае се позицията на ДСБ, тя изглежда малко крайна – не само непримирима опозиция, но много плътно обвързване на управлението с БСП. За нас БСП вече е старши партньор на НДСВ – през президента, през МВР, през много назначения в управлението. Част от хората, обявяващи се за десница, имат голяма търпимост към това управление. Те разсъждават как да бъде направено по-добро, бидейки самото то доста добро. Ние сме дали нашата оценка. Критерият за опозиционност трябва да бъде покрит. Не всички го покриват. Има едно впечатление, че ДСБ стои в позата на човек, преизпълнен с гордост и предразсъдъци. Много хора биха искали да изглеждаме такива, защото това е крайно несполучлива и неизгодна позиция за една политическа партия. Това е поза. Подобна поза не може да бъде заемана от политически формации. Тя е строго забранена за новосъздаващи се политически формации. ДСБ започна по възможно най-отворения начин. Започна дори с незнаене, че ще има партия. Започна с разговори за кризата в СДС, за кризата вдясно, за специфичния разпад и недоволство от този разпад в българската политическа и партийна система. Нещата започнаха с усещането за липса на политическо представителство и то у хора, които са били напълно удовлетворени от политическото си представителство през СДС. Защо се усещат непредставени? Това означава да говорим дълго защо се разделихме. Най-добра е кратката формулировка – за част от хората, застанали зад синята идея, СДС бавно и постепенно се превръщаше в организация, която не представлява идеите, нито е в състояние да вдъхне някакъв нов живот на десния проект. Превърна се в отрицание на себе си? Не, усещането е за изтощаване, за празна черупка, за доизживяване. За излиняване. Да. Това е съдбата на всички антикомунистически коалции и формации от началото на прехода в цяла Източна Европа. А защо ги сполетя тази зла съдба? Това е много сложен политологически въпрос. Сравнителният анализ още не е завършил, но един безопасен извод, който може да е до голяма степен достоверен, е, че преходът от десница на прехода към постпреходна десница не се удаде идейно и органзационно на тези десници. Това означава, че се е изчерпал антикомунизмът, че не е бил същностната водеща идея. Не, антикомунизмът беше водеща идея. Антикомунизмът е водещата идея и днес. Антикомунистическата идея като отрицание на тоталитаризма, на голямата държава, обсебваща човешкия живот и то през комунистическата идеология – този антикомунизъм си е жив и днес. Просто неговото превъплъщение след прехода не може да има нито езика, нито идеите на преходната десница. Как трябва да изглежда според вас новият антикомунизъм? А, това е тайно познание! На практика ме питате какво представлява идейният профил на една съвременна десница. Естествено, че питам тъкмо това. Това е първо сложен разговор и второ – въпросите надхвърлят равнището на жанра интервю. Смятате го за намеса във вътрешните работи на десницата? Маркирайте тогава! Мога да го кажа съвсем просто и да се измъкна. Съвършено ясно е какво значи да си десен в една посткомунистическа, доминирана от руски структури държава, в която има много силна левица, която не се е реформирала и тази държава не е член на НАТО и на ЕС. Ами то дясното е написано на небето! На челото ти е написано, ако си дясномислещ, какъв е дневният ред на десницата – разграждаш това, разграждаш това, правиш това. Дневният ред се носи във въздуха. А сега какво става с дневния ред на десницата, какъв е той? Това означава да се мисли какво означава дясна политика в контекста на осъществени до голяма степен цели от прехода. В една страна с левица, която на всички им изглежда реформирана, но не е (преди не изглеждаше на никой реформирана), в една страна, която влиза в ЕС, член е на НАТО, частната икономика си дава двете трети от БВП, доходите все пак са минали онова критично равнище – това е майсторството да правиш дясна политика. И тук е вече ролята на интелигентния, волеви лидер. Политиците, разглезени от прехода, от говоренето с готови лозунги, тука просто приключват. Все пак имате ли някакъв отговор на въпроса за дневния ред на десницата? Ние първи формулирахме въпроса. Смятате, че формулирането на въпроса е половината отговор? Смея да твърдя, че много десни лидери в България не могат да достигнат дори до тая формулировка. Ще има ли в България модерна, съвременна европейска десница? Да, ще има. И как ДСБ вижда своето място в нея? ДСБ трябва да остане на тази територия на съвременното дясно мислене, на който тест старата десница в лицето на СДС не може да отговори. Ние поглеждаме в бъдещето и организационно, и като създаване, и като структури, и като устав. ДСБ трябва да изпълни тази своя мисия за обнова на дясното. Обновата ще мине по всички линии. И сте абсолютно сигурни, че водещата роля е на ДСБ? Водещата роля и в момента е на ДСБ като идеи. Да лидерстваш, означава да лидерстваш с идеи, с интелекта, с волята за изпълнението на тези идеи. Имате ли ги всички тези качества? Аз съм убеден, че ги имаме. Между другото имаме и лидер, който се припознава за десен от всичко, което мърда в България. Той и затова е толкова ярък като профил, никой не може да го сбърка с друг. Това е голямо постижение за един политически деец – да го направи приживе, както се казва. Наличието на такъв политик за една политическа система е общо благо. Костов вдига формата на всички политици около себе си, включително на разпасалите се управляващи, на разпасалата се БСП. Знаят, че когато той влиза, трябва да се внимава, да се отговаря, да се готвиш. За мен обаче остава отворен въпросът за съвременния антикомунизъм. Достатъчно е човек да има искрен антикомунистически патос, европейска образованост, да обича България и да я вижда там, където тя е, а не там, където е била преди 10 години или преди 40. Тогава нещата си идват на мястото. България е страна след 15-годишен изнурителен преход, силно забавен заради нежеланието на обществото за определен тип реформи, поради изключително демагогска и крайно некомпетента в управленските си мераци левица, което започва да избива в изначална безотговорност и страх от властта, което е най-пагубното за една политическа система. Какъв е образът на успеха за ДСБ? В момента – доста конкретен. Правим партия, искаме в нея да влязат мислещи, амбициозни хора, готови да поемат политически ангажимент в тежък момент и са в състояние да увличат след себе си други. Искаме да покрием страната с организации, които включват такива хора, които имат за лидери такива хора. Искаме такава организация. Това ще бъде успехът. Той ще си доведе до всички останали успехи – по-високи резултати на избори, голяма парламентарна група. Но не точно това ме вълнува в момента. Мен ме вълнува основанието, което прави тези успехи възможни.