Светослав Малинов: СДС е затворена страница за нас. Желанието на ОДС за съюз с ДСБ е израз на безпомощност

Г-н Малинов, какъв знак е за ДСБ предложението на Александър Праматарски да се създаде парламентарен съюз между ОДС и ДСБ? Нека да видим първо гласуване, ако има такова в рамките на коалицията. Донякъде това е знак за слабост, може би отказ от предварително заявени позиции от страна на ОДС, признание за грешка. Ние от ДСБ не можем да приемем идеята за парламентарен съюз. Първо чисто тактически съвършено погрешно е да се очаква, че президентът Първанов ще връчи на бъдещ парламентарен съюз третия мандат. Нито е задължен, нито е разумно да го прави, имайки предвид това, което се очертава. Стратегически за нас също е неприемливо. Ние сме политическа сила, която започна с отделяне от СДС, заради остро несъгласие най-вече с политиката на СДС. Ние не виждаме никаква промяна в тази политика и до ден днешен, така че не виждаме никакви основания за такова сливане. Това е израз на безпомощност. Но искам да отбележа, че това е безпомощност на всички лидери на ОДС и на всички лидери и авторитети на СДС. Какви са плюсовете и минусите на такъв парламентарен съюз, ако все пак се стигне до обсъждане между двете политически сили? Няма смисъл да го обсъждаме. Това е затворена страница за нас. Ние имаме собствена идентичност, собствени разбирания. Искам само да отбележа няколко неща, които са фундаментални грешки на СДС, и които ние не виждаме да са изчистени. Две години и половина от СДС се чака НДСВ да стане дясна партия, за да обърне внимание на десницата. Едва сега се вижда, че НДСВ преговаря с БСП и през ум не им минава да се правят на десни. Това повярване на СДС на НДСВ преди изборите беше най-яркото доказателство за това, че СДС е на грешен път. В този смисъл всички носят отговорност за погрешния курс, тъй като той беше следван от всички авторитети в СДС – и Филип Димитров, и Петър Стоянов, и Надежда Михайлова, и досега. За нас още преди изборите беше до голяма степен ясно, че НДСВ ще се опита да се коалира с БСП. Тези неща ние продължаваме да ги виждаме и до ден днешен и не смятаме, че има някакво развитие в тази посока. Грешна политика. Ние се отделихме заради това между другото.Заради няколко неща, които не ни харесваха, които смятахме, че водят десницата към гибел. Имаше нужда от нова организация. Нищо от това, което ние не сме одобрявали, не е отхвърлено, не е снето от дневния ред на СДС. Смятате ли, че получаването на третия мандат от президента, не е просто претекст за искането на обединение между ДСБ и ОДС? Това не е ли опит да се спаси СДС? Не искам да разсъждавам от гледна точка на СДС. Аз съм член на Националното ръководство на ДСБ. Това, което мога да кажа е, че ние имаме много ясна позиция от първия ден на нашето основаване. Ако не са били ясни на някого, са се изяснили окончателно по време на предизборната кампания. Поведението ни в момента може да е всичко друго, но не и неясно. Напротив. Ние действаме плътно стъпка по стъпка спрямо нашия ангажимент към избирателите и може да сте сигурни, че няма да има никакви изненади. В този смисъл отиването към трети мандат, отиването към коалиция между БСП, ДПС и който и да е друг, няма да бъде подкрепено от нас. Когато обаче говорим за този трети мандат, много по-важен е обаче въпросът за това, че от ОДС излязоха сигнали, че някои от депутатите от коалицията са склонни да подкрепят БСП. Такива политици имат място в българската политика, нормално е те да съществуват, нормално е да има хора, които заемат междинни позиции, но тяхното място не е в десницата. Те си имат достатъчно възможности да се разгърнат и да се появяват където пожелаят. ОДС е изкуствено сглобена коалиция, тя е резултат на слабост, а не на сила. Всички в СДС стояха зад тази грешна политика – от лидера и авторитети. Редно е те да бъдат наименовани – Надежда Михайлова, Петър Стоянов и Филип Димитров. Всички заедно носят отговорност за тази грешна политика според нас. Ако наистина е изкуствено сглобена тази коалиция, възможно ли е части от нея да се отцепят и да дойдат при вас, например Демократическата партия? Това са въпроси на бъдещето. Ние имаме в момента съвършено ясна позиция. Ние сме ДСБ, заявили сме тези позиции. Какво ще става оттук нататък в българския парламент е наистина тежък въпрос. Може би никога толкова бързо политици не са изоставяли обещанията, които са давали преди изборите, бих казала на другия ден например.НДСВ започна преговори с БСП, след като заяви, че няма да участва. За малко да не стане. Това е в категорично противоречие с думите на Симеон Сакскобургготски. Атака излезе със свои четирима депутати, подкрепили ДПС. Виждаме и колебанията на БНС, даже не знам дали колебанията не са прераснали в солидна позиция. На фона на всичко това ДСБ стои ясно, стабилно и по някакъв начин не желаем да участваме в целия този хаос. Ако се абстрахираме от получаването и реализирането на проучвателни мандати, изключвате ли априори възможността да преговаряте само с ДП за някакъв вид обединение? Ние сме ДСБ и още преди изборите, когато имаше огромен натиск да се коалираме с когото и да било, ние казахме, че ще се регистрираме като партия ДСБ. Ние сме нова партия. Много е трудно да се извоюва идентичност. Мисля, че ние вече сме го постигнали. Сега трябва да го защитаваме. Всеки е добре дошъл да партнира, но от идентичността си няма да отстъпим. В този смисъл ДСБ остава като водещата абревиатура на десницата. Аз съм убеден, че в момента сме първата дясна политическа сила, самостоятелно влязла в парламента. Убеден съм, че ни предстои лидерството на десницата. Мисля, че вече сме го поели, но още не е признато. Ще се опитаме да защитаваме и да укрепваме, да увеличаваме своята сила не чрез слабостта на другите. Ще синхронизира ли ДСБ действията си с останалите партии вдясно например за частичните местни избори през есента? За съвместни действия винаги сме готови и сме го показвали, дори и в рамките на тези няколко дни. Съвместни действия в парламента са абсолютно задължителни. Консултации абсолютно задължително. Разговори и дори преговори, когато става дума за изпълнителни длъжности, абсолютно задължително. Винаги трябва да се прави, без да се размиват идентичностите, без да се променят позициите, когато става дума обаче за възловите въпроси. Не на правителство на БСП или с мандат на БСП, или участие на БСП. Не на Симеон Сакскобургготски. Не на българския етнически модел. Това за нас са железни неща, от които нямаме намерение да отстъпим, но сме готови да приемем всеки, който ги споделя. Да го приемем разбира се като партньор, а не формално. Партиите трябва да си защитават идентичността. Според вас ОДС в криза ли е? Ако се намеква, че ОДС е в криза, аз не виждам един единствен виновник за тази криза. Не мисля, че е справедливо да се насочват всички стрели към един човек, защото ние виждаме как всички авторитети – и лидера Надежда Михайлова, и всички авторитети в СДС през последните две години водят, според нас разбира се, една дълбоко погрешна политика – на максимално широко коалиране, опит да се внуши, че НДСВ е дясноцентристка формация, с която ще се партнира, и какво ли още не. До какво доведе това? Това доведе до две изключително груби грешки. Първата е вкарване през ОДС на хора, които утре ще подкрепят правителство на БСП. За това просто нямам думи. За нас това е потресаващо. Ние поддържаме по-висок градус, когато говорим за тези неща. За нас е абсурдно, потресаващо, ужасно през ОДС да се появят хора, които да подкрепят или да заговорят дори, че ще подкрепят правителство на БСП и ДПС. Това е вече подриване на самия фундамент на дясното в България. Другата грешка е вярата, че НДСВ е дясноцентристка. Ако имаше твърда позиция на всички вдясно срещу НДСВ, такава каквато имахме ние, то тогава НДСВ щеше да си заеме реалното място – центристка партия с много голяма любов към БСП, доказана почти от първия ден. И тогава нямаше да има тези резултати. За тази политика на ОДС отговорност носят всички авторитети и точно заради това по някакъв начин те си приличат по своите политически позиции.