Светослав Малинов: Протестантство и демокрация – ІІ част

За разлика от юдаизма и католицизма още със самото си раждане протестантството силно се доближава до принципи и практики, които впоследствие ще се окажат фундамент на модерната демокрация. Когато през 1521 г. Лутер се изправя срещу установения ред и го отрича, заявявайки, че неговата съвест се уповава на Божието слово, той престава да бъде реформатор на стария ред и вместо това става основател на едно ново течение на християнството. Той може да се отнася пренебрежително към заповедите на папи, църковни събори и императори, но не и към тези на собствената си съвест. Оттук и убеждението, че хората могат да придобият спасителната вяра само като лично и индивидуално приемат Божието слово. Протестантите се стремят да направят Библията основа на вярата и живота, отхвърлят независимото спасително значение на повечето тайнства, отричат, нуждата от посредничество на свещениците и настояват за правото на свещеничество на всички вярващи. Това води до отделяне и независимост както от древните църковни структури и традиции, така и от политическата власт. Тъй като спасителната вяра трябва да бъде индивидуална и свободна от принуда, тя изисква на практика разнообразие от независими църкви, за да задоволят неизбежното разнообразие на индивидуалните съвеети на различните хора. Плурализъм, толерантност, отделяне на Църквата от държавата – това са неизбежните следствия от разрастването на протестантството, нужни за мирно съвместно съжителство не само между протестантите и техните противници, но и между самите протестанти, конфликтите между които понякога не отстъпват по интензивност на всеки друг религиозен сблъсък. Достатъчно е да припомним примера с Англиканската църква и неконформистите.
Както по-рано беше отбелязано, протестантските общности продължават да се роят и на всички е ясно, че не всяка деноминация би могла да бъде държавно вероизповедание. Правителствата обикновено диск-риминират, дори и да не преследват, църквите, които не са държавни, което кара в отговор тези църкви да се борят за правата си. Тази активност помага за установяването на принципа, че множество религиозни организации по дефиниция могат да съществуват извън държавния контрол или подпомагане. Тъй като църквите, които не са установени като държавни, не получават пари от държавата, те трябва да възпитат навици на доброволна дейност и дарения сред паството си. Миряните, които ръководят религиозни организации, свързани с тези църкви, усвояват лидерски умения, изграждат обширни географски мрежи и събират алтернативни ресурси, полезни за организирането на неправителствени организации и социални движения. Недържавните църкви са особено успешни в обучението на жени, обикновено изключвани до този момент в голяма степен от живота извън дома. През XVIII и XIX в. протестантите, принадлежащи към църкви, които не са подкрепяни от държавата, имат централна роля като основатели и поддръжници на множество доброволчески организации и социални движения с най-различни каузи – от борбата срещу робството до борбата с алкохола. Не е пресилен изводът, че корените на почти всички основни практики на модерното гражданското общество могат да бъдат проследени до дейностите на членовете на малцинствените протестантски общности.
Многократно е изтъквана връзката между протестантството и книгопечатането. Не бива обаче да се забравя и връзката между книгопечатането и развитието на демократичната публична сфера, както и фактът, че ролята на религията при подпомагането на този процес е била решаваща. Поради разделението сред протестантите, както и поради факта, че нито един човек или група няма безспорния авторитет да разрешава теологичните спорове, протестантството стимулира публичния религиозен дебат и широкото разпространение на книгопечатането в много по-голяма степен от всяка друга религиозна традиция. Протестантите също така вярват, че Божието слово се намира единствено в Библията и че Библията може да бъде преведена на отделните местни езици, без да изгуби същинския си смисъл. Всеобщата грамотност, която протестантите поощряват, правъзможно широко разпространеното четене на петиции и вестници, а масовото книгопечатане осигурява икономическа достъпност. Докато книгопечатането може да е направило възможно развитието на публичната сфера, то протестантството не само насърчава ранното развитие и разпространение на такива печатни технологии като парната преса, но също така и подпомага публичните теологически дебати, като резултатът от тях е възникването на публичната сфера в Европа и Северна Америка.
Безспорна е също така и връзката между масовото образование и демокрацията. Масовото образование подпомага демокрацията, популяризира демократичните идеали, подкрепя икономическия растеж и възхода на средната класа, осигурявайки възможности за влияние извън един ограничен елит. Историческите факти и количествените данни предполагат близка връзка между протестантството и разпространението на масовото образование не на последно място заради изтъкването от страна на протестантите на потребността на вярващите да четат Библията на родния си език. Калвинистите наистина правят големи инвестиции в образованието, построявайки университети, много от които днес са сред най-елитните в северноатлантическия свят. Лутераните пиетисти първи дават гласност на идеала за всеобща грамотност и впоследствие кампаниите за ограмотяване бързо се разпространяват сред протестантския свят. Протестантите слагат началото на неделни училища, за да ограмотяват бедните и притискат правителствата да финансират масовото образование.
Свързаната с масовото книгопечатане дейност на протестантите имат и много ярки „странични“ резултати. Протестантските мисионери наблягат на печатането на книги на местното наречие, за да може хората да четат Библията на собствения си език. Където, и да отидат протестантските мисионери, те бързо придават писмена форма на местните наречия, превеждат Библията, донасят печатни преси, проектират шрифтове за местния език и започват да печатат Библията, трактати, учебници и дори вестници. Протестантските мисионери често гледат на вестниците като на насърчаващи грамотността, създаващи добра воля и осигуряващи възможности за обсъждане на со¬циални реформи и религиозни проблеми. Никоя друга голяма религиозна група не придава в такава степен значение на грамотността и масовата достъпност на религиозни текстове. Макар й част от Османската империя, България също е включена в тези усилия. През 1840 г. Британското чуждестранно библейско общество издава 5000 екземпляра от първия пълен превод на новобългарски език на Новия Завет, направен от Неофит Рилски. Гръцката патриаршия незабавно организира кампания за изземване и унищожаване на „протестантския“ Нов Завет, която среща категоричния отпор на българското население. Когато през юни 1871 г. най-после излиза първия пълен превод на Библията, екипът от преводачи включва както Петко Славейков, Константин Фотинов, Стоян Михайловски и Христодул Костович, така и протестантските мисионери д-р Илайъс Ригс и д-р Албърт Лонг.
И накрая сме длъжни да споменем и връзката между протестантството и най-подходящата за демокрацията икономическа среда. Макс Вебер по убедителен начин доказва, че протестантството (особено калвинизмът) стимулира възхода на модерния капитализъм. Тезата за протестантската етика като вътрешен двигател на капиталистическото развитие е сякаш последният щрих от историческата картина на едно дълбоко и взаимнообогатяващо се духовно партньорство. И ако днес малцина са в състояние да защитават тезата за изключителните отношения между протестантство и демокрация, това е така, защото и другите християнски традиции с готовност са тръгнали по този път. И все пак, когато става дума за модерната демокрация, в началото бяха протестантите.

Следваща тема: Православие и демокрация