Честито за номинацията! Това звучи като завръщане на Светослав Малинов.

Да, след изборите аз влязох в режим на изчакване; завърнах се към другия си професионален живот, извън политиката. През цялото време съм участвал в партийния живот на ДСБ, но наистина намалих публичните си изяви. Сега бях призован отново от членовете на ДСБ.

Какви ще бъдат правилата за тези първични (партийни) избори?

Правилата са все още в процес на изработване. Най-важното послание към избирателите е, че ние искаме да ги включим. В този смисъл няма никакви прегради освен нормалните законови като адресна регистрация – всеки може да гласува. Правилата са доста сложни в детайли, но като цяло това прилича на провеждане на национални избори, само че от партии помежду си. Ще има секции, но все още не е решено колко ще бъдат. Един от критериите, които се обсъждат, е броят на избирателите: една секция на 1000 избиратели на Синята коалиция. Ние имаме близо 300 000, което би означавало около 300 секции. Всяка секция трябва да има комисия от около 6 човека – това е тежка организация, но в никакъв случай непосилна. Освен това всичко, което сега се вложи в тези първично избори, ще бъде използвано като подготовка при националните избори.

А това, че изборите са отворени и всеки може да гласува, включително избиратели, които не са на Синята коалиция, не е ли притеснително?

Това е вечното опасение. Имаше го и през 1996 година – опасението, че ще се втурнат да гласуват външни сили, за да бъде избран по-слабият кандидат. Добре дошли са, ако има такива – всеки глас, подаден за един от двамата кандидати, е глас за Синята коалиция. Колкото повече хора гласуват на тези първични избори, толкова по-добре за всеки кандидат на Синята коалиция, вкл. за общински съветници по места, кандидати за кметове и пр. В желанието си да “навредят” на този процес чуждите сили всъщност само ще увеличат силата на Синята коалиция. Другото е, че те не могат да бъдат повече от реалните избиратели на Синята коалиция. Дко пък тези, които тръгнат да гласуват за нас, са толкова много, то значи ние сме толкова силни, че вече сме спечелили изборите в някакъв смисъл. В крайна сметка в чисто човешки план гласуването е поименно, с лична карта и не мисля, че толкова много външни хора ще решат да се идентифицират като наши избиратели.

Т.е. не мислите, че ще има много странични гласове?

Не мисля, че те ще решат изборите. Представете си десните избиратели да тръгнат да гласуват на предварителни избори на БСП. За повечето хора това е немислимо.

Мислите ли, че достатъчно поддръжници на Синята коалиция ще гласуват на тези първични избори?

Надявам се. Ние нямаме критерий за това какво е успех на предварителни избори, но имаме убеденост, че по този начин кандидатите ни ще бъдат по-силни. Малко е парадоксално, но независимо от изхода на реалните избори това ще бъдат особени кандидати – кандидат, който влиза в битката като победител и самочувствието му е такова.

Тук изниква един такъв въпрос – не смятате ли, че избирателите на Синята коалиция са притеснени от това, че в момента има двама кандидат-президенти от коалицията, които ще влязат в състезание? Това няма ли да разедини хората?

Не, според мен ще има преливане на гласове, ще има движение по лични симпатии. Най-важното е, че в хода на кампанията ще се види, че ние с г-н Христов не сме различни по политически убеждения и предложения за обща политика. В този смисъл няма да има разделение на избирателите. Ние все пак сме Синя коалиция, една политическа формация.

Все пак това не отблъсква ли избирателите като сигнал, че отново има вътрешен конфликт?

Не, разбира се. Няма конфликт. Най-лошият вариант е, ако има двама кандидати, ръководствата да седнат и да се договорят. Това не е удачен вариант, защото така се решават неща на гърба на избирателя. След това излиза, че ще ги накараме да гласуват за човек, който в крайна сметка те не са избрали. Тогава започват най-лошите разговори сред избирателите на една партия – “защо този, а не друг; защо не ни попитаха”… Ето, сега ги питаме. Партиите първо питат своите членове (това е нормално), след което обаче канят и другите. Във всеки политически избор има някакви позитиви и негативи, но в това да се номинират кандидати чрез първични избори минусите са много по-малко. Ние виждаме, че има недобронамерени медии, които вече започват да обясняват, че “сините” не се разбрали. Опитът да се омаловажи изключителното демократично постижение на първични избори ме изненадва, след като вече сме имали много по-тежки противоречия през 1996 година, които са били решавани успешно чрез тази процедура. Така че отиването на предварителни избори е постижение, а доброто им провеждане е залог за успех. Ако беше издигнат някакъв кандидат от партийните ръководства, критиките щяха да са още по-жестоки. Мисля, че критиците и зложелателите на процедурата са в много трудна позиция.

Т.е. това е по-демократичният път?

В пъти по-демократичен. Нали затова говорим за нови лица, за опит да се разчупи статуквото. Как да се случи това, ако се издигат кандидати от партийните ръководства, без да е ясно колко хора всъщност ги подкрепят? Новите лица не могат да се родят без избори. Те могат да получат тласък, да бъдат подкрепени от авторитет, но това е само първият етап. След това трябва да отидат на избори.

Кое ви притеснява в предстоящата кампания?

Малко неща ме притесняват – сроковете, техническото изпълнение. Отново казвам, това е организиране на национални избори с човешките и материални ресурси на две партии. Но извън тази техническа организация не ме притеснява нищо. Не очаквам т.нар. черен пиар помежду ни, нито конфликти. Моята формула е, че на тези първични избори аз отивам да спечеля номинацията на Синята коалиция, а не да побеждавам когото и да било.

Това ли ви вдъхновява?

Вдъхновява ме възможността да участвам в президентска кампания в момент, когато се усеща връщане на избиратели и потвърждаване на основанието за съществуване на Синята коалиция. Можем да покажем, че не случайно избирателите са ни съхранили за бъдещи политически битки. На последните избори те можеха да сложат край на Синята коалиция, но не го направиха. Подкрепиха ни дори с нарастващо доверие на европейски и парламентарни избори. Сега задачата ни е да увеличим това доверие.

Кои са вашите основни предимства като кандидат?

Досегашната ми политическа и професионална биография; ясните политически позиции, които съм заемал досега, и в някакъв смисъл подкрепата, която се надявам да получа на 14 май от ДСБ. С това започваме. А и това, че бях един от радетелите за създаване на Синята коалиция, тъй като вярвах, че тази формула беше най-удачната за предишните избори.

Кое би могло да е пречка?

Трудно може да се каже кое би попречило на избирателите да дадат доверието си. Това биха били неубедителни изяви или липса на определени лични качества. Гледам позитивно и оптимистично на самата процедура “първични избори”, тъй като съм пледирал да има такива в рамките на ДСБ, участвал съм в две такива и съм видял, че независимо от крайния резултат хората остават с едно по-добро чувство и по-силно съпричастни и ангажирани. Голяма част от цинизма и оплакванията от политическите елити е свързана тъкмо с отсъствието на възможността за избор. Вярвам, че това е шанс да се преборим с апатията и скептицизма именно в редиците на десните избиратели, като отваряме вратите и ги приканваме да изберат. Ако има някакъв негатив, той е, че оттук нататък може да се окаже много трудно за всякакви бъдещи политически елити да решават по добрия стар начин с “консенсус”, въпросите с кандидатурите. Вероятно е да се отвори повече работа за партийните централи в бъдеще, защото българският избирател може да хареса идеята за първични избори и да подложи ръководствата на силен граждански натиск. Крайният резултат обаче ще бъде повече гласове за Синята коалиция.

Другото притеснение е дали този от двамата, който не бъде избран, ще даде пълната си подкрепа за избрания?

Убеден съм в това. Това не е загуба от политически враг, а от политически конкурент, и при това политическата цел на двамата е една и съща. Загубилият си отива с огромно доверие от всички тези гласове, дадени за него, и това по никакъв начин не е тежка политическа загуба. Преживявал съм го и затова мога да го кажа. Това в крайна сметка е стъпка към по-добро представяне за общото дело. Не е нещо окончателно и безвъзвратно. Избирателите оценяват тези, които се явяват на такива избори. Забелязал съм, че в България има много пораженческо мислене по отношение на политическите загуби. Възприемат се като края на света и личността, като крушение.

А не е ли така?

Демокрацията е точно обратното – постоянна възможност за поставяне на ново начало. Това е политическият режим, при който възкръсването е възможно. Хора, които са обявявани за политически трупове, се завръщат и печелят мажоритарен вот. Така че хората, които възприемат загубите така драматично, просто не са за политика.

Какви шансове има десният кандидат?

Ако предварителните избори протекат добре, номинацията бъде спечелена и избраният кандидат влезе с летящ старт на реалните избори, има много големи шансове. Затова не искам да коментирам шансовете ни, преди да видя как ще протекат предварителните избори и каква ще бъде подкрепата за кандидата. Мисля, че преди първичните избори шансовете са много по-малки.

Смятате ли, че сте достатъчно познат на по-широката публика, за да привлечете гласове извън Синята коалиция?

Вече има повече от два телевизионни канала. Не е достатъчно човек да се появи в “Панорама”, за да стане национален политик. Мисля, че съм добре познат на десните избиратели; отлично съм познат на онези, които са гласували за нас с Надежда Миайлова на евроизборите. Няма как да е иначе, тъй като бях втори в листата. Първичните избори би трябвало да дадат възможност на повече хора да се запознаят с кандидатите на Синята коалиция, така че те ще бъдат много по-разпознаваеми. Това между другото е политологическа “тайна” – първичните избори са начин за налагане на нови лица. Понякога кандидатите не са познати дори на традиционните избиратели, но когато те се завъртят през структурите на партията, това се променя. Дори това да не е случаят с нас с г-н Христов, това е добра възможност за повишаване на нашата разпознаваемост. За да отворя малка скоба, аз през последните 15 години се наслушах на критики, че винаги се издигат стари муцуни. Доволен съм, че сега има критики в обратната посока. Проблемът не е с разпознаваемостта, а с това, когато ни разпознаят, да видят хора, за които могат да гласуват.

Как изборите за президент ще се отразят на взаимоотношенията между ГЕРБ и Синята коалиция?

ГЕРБ губи доверието на Синята коалиция. Ние в момента сме в процедура на искане на оставка на вицепремиера Цветан Цветанов; не сме съгласни с много техни позиции и решения. В този смисъл ние сме в режим на разграничаване и конкуренция. Изборите ще дадат ясно картината на онези избиратели, които одобряват тази наша позиция. Нас не са ни изпратили в българския парламент, за да подкрепяме ГЕРБ, а за да изпълняваме програмата на Синята коалиция. Части от тази програма се изпълняват от ГЕРБ, но те имат свои приоритети и политически позиции, които ние не подкрепяме. Това е “тайната” на опозицията ни -ние сме друга политическа партия.

В този смисъл “за” или “против” АЕЦ “Белене” ли сте и трябва ли президентът да се намесва в това решение?

Президентът има огромни възможности. Да поставя остри въпроси, дори да формира общественото мнение по този въпрос. Категоричното заставане на президента Първанов зад тази енергийна политика на тройната коалиция е факт. Той е яростен защитник на нещо, което днес в европейски е световен мащаб се отрича. Той защитава руски проект, който чисто технически е остарял и не може да издържи на новите критерии в ЕС. А ако издържи, ще струва много по-скъпо. Русия няма никакво желание, а може би и възможност да предлага по-съвременни решения. Убеден съм, че ако имаше държавен глава, който да е против проекта “Белене”, този проект отдавна щеше да е забравен. Защото това е преди всичко политически проект. Друг пример – представете си как би се разрешил въпросът с нашите посланици и дипломати, бивши сътрудници на ДС, заради които в момента в нас са вперени ироничните погледи на много държави -членки на ЕС, ако не беше президентът Първанов-Гоце. Щеше да се разреши за три дни.

Да приемем ли, че това са две от нещата, които бихте направили, ако станете президент?

Това е най-малкото. Давам примери за важността на тази институция и за възможностите й за участие в политическия процес, които никак не са малки въпреки неголемите й правомощия. Ние видяхме едно чисто негативно влияние през двата мандата на президента, който се обяви за социален.

Виждате ли нещо положително в действията на Първанов.

Не виждам нищо положително. Той показа какво може да направи един президент социалист, бивш сътрудник на ДС, но с това стана ясно, че президентската институция е важна и силна и има обществено и политическо влияние. Като негативен пример Първанов е безкрайно полезен за българската демокрация.

Какво трябва да е отношението на президентството към изпълнителната власт?

Президентът трябва да има много ясни принципи, програма и да заяви много ясно своята ориентация във външната политика. Избирателите трябва да знаят какво избират, когато го подкрепят. Първанов не заяви, че ще подкрепя руската политика в България. И никога няма да го заяви, защото това би отблъснало дори част от левите избиратели. Но действията му показаха точно това. Когато заявиш откровено своите позиции и приоритети и по този начин получиш доверието на мнозинството от българските избиратели, тогава имаш право да бъдеш коректив на управлението. България е била най-добре, когато евроатлантическата ориентация е била част от програмата на президента и от тази на правителството. В момента има разнобой и трябва да се поправи. А по-големи възможности за това от тези на политиците от Синята коалиция няма.