Г-н Малинов, с нетърпение ли дочакахте да станете евродепутат – 2 г. след своите колеги?

– Търпеливо дочаках, защото на много ранен етап знаех каква е процедурата. И че има две стъпки. Ако не стане първата – да ни поканят като евро наблюдатели, трябваше да се чака до края на 2011 г. Не ни поканиха за наблюдатели, мотивите не ни бяха обяснени. Става дума за 18 души от 12 страни, не само за мен. Не можаха да ускорят процедурата – казвам го, за да не остане някой с впечатлението, че има специално отношение към България.

Казахте, че като станете евродепутат, ще изненадате избирателите в гръб?

– Не, това бе остроумие. По-скоро първо ще отида до Бургас. Като евродепутат смятам да посещавам всички градове систематично. Моята кариера започна точно от Бургас – там ме издигнаха за депутат още през 2005 г.

Изненадан ли бяхте, че Иван Костов ви избра за зам.-председател?

– Такива неща не могат да те изненадват.

Доста знакови имена излязоха от ръководството на ДСБ – като Катя Михайлова, Иван Иванов. Чистка ли беше това и има ли обидени?

– Това е пълно неразбиране на нещата в ДСБ. Аз 4 г. не съм бил член на ръководството. И по никакъв начин не съм усещал, че ангажиментите ми са по-малко. Това е възможност да се разтвори малко ветрилото на лицата в ДСБ. Сега имаме група, евродепутат, нови членове на ръководството.

Защо след толкова раздори ДСБ иска пак да се върже със СДС и да има Синя коалиция? Страх ви е, че няма да успеете да влезете в следващия парламент ли?

– Не, аз лично не съм притеснен за самостоятелно влизане в Народното събрание. Като кандидат за президент на първичните избори не видях раздори по страната. Получиха се избори с две лица. Само че едното – на президентските – доминираше чисто символично от останалите. Опитът да се смесят двете картини и да се каже, че резултатът на Синята коалиция е такъв, каквото взе Румен Христов, е неверен политологически и политически. Виждаме, че обединени, СДС ми ДСБ привличат доверието на избирателите въпреки лошата формула за президентските избори. Не сме изчерпали потенциала си за растеж.

Не ви ли смутиха приказките на вашите колеги от ДСБ по време на Осмото национално събрание, че от СДС са виновни за провала на изборите?

– Мисля, че решението на ръководството на СДС доведе до тази формула. То си бе тяхно. И между другото това, което съм препоръчвал и на студентите си, когато анализират политическата ситуация, е – не гледайте какво казват и внушават медии и политици. Съумейте да накарате цифрите да говорят. Избирателите на Синята коалиция по места казаха “да”. А на Съюза на десните сили – “не”. 1 от 4 е гласувал за Румен Христов. Това означава, че ако имаше повторение на резултата на местните избори, трябваше да има четири пъти по-висок.

Защо и при вас и при СДС нямаше оставки на ръководствата заради слабия резултат?

– В ДСБ не може да има оставки заради провала на президентските избори. СДС сам взема решението за себе си. При ДСБ всички знаят как се развиха нещата – практически ние само подкрепихме Румен Христов. По същата логика трябваше да кажем, че сме спечелили президентските избори, тъй като подкрепихме и Росен Плевнелиев.