– Г-н Малинов, предполагам, че в ДСБ вече знаете за идеята, лансирана от Валентин Василев от СДС, за по-тясно сътрудничество със столичния кмет Бойко Борисов. Как ще се отрази това на процеса на преговори в десницата за общ кандидат за президент?
– Няма да се отрази никак, защото това не е официална позиция на СДС. Не е ясно кой стои зад всичко това. То е просто един от многото моменти, в които има шум около преговорите по време на една процедура за излъчване на общ кандидат, която десните партии много правилно избраха. Винаги когато текат преговори, има хора, които биха искали тези преговори да не успеят, или просто имат друга концепция. Повече внимание, бих казал, не трябва да се отделя на подобен тип изказвания. Такива ще има още. Те обаче не променят нито рамката на преговорите, нито променят договореностите, които досега са постигнати.
– Имахте ли възможност да разговаряте с колегите си от СДС? Как гледат самите те на идеята? Доста от тях твърдят, че това е самодейна акция на Валентин Василев.
– Няма смисъл да се обсъжда повече нещо подобно. То е отхвърлено категорично от органите на СДС. Всяка партия си има вътрешна дискусия. Въпросът е с какви позиции излиза официално. Така че това е някак си новина от вчерашния ден. Прощавайте, че ви казвам каква новина е, но то вече наистина отмина. То е индикация за това, че определени хора имат определени идеи. Но те не са идеи на партията, нито на органите, които я представляват.
– Какви са вашите впечатления за хода на преговорите между осемте десни партии?
– Нещата вървят бавно, защото така е планирано да вървят. Става дума за преговори между политически формации, които са загубили доверие помежду си, и сега те трябва да го възстановяват. В този смисъл бавният път е правилният път. Това вероятно изнервя много хора, особено по-нетърпеливите.
Изнервя много хора, които биха искали да се премине вече към имената и едва ли не да се започне кампанията. Аз разбирам всички тези чувства, те не са ми чужди и на мен, но в стремежа да върнем доверието на избирателите трябва да изминем определени стъпки. Бавният ход гарантира, че няма да има връщане назад. Преговорите, най-общо казано, вървят бавно, но в правилната посока. Напред. Това е.
– Смятате ли, че искането на ДСБ за оставка на министъра по бедствията Емел Етем заради наводненията ще стане новина с утрешна дата?
– След това, което виждаме като стил на управление на правителството, след това, което видяхме да говори миналата сряда и да мисли Сергей Станишев, мисля, че става дума за пълна некомпетентност, за пълна неадекватност и несвързаност, с това, което става в страната, и това, което хората усещат и преживяват в момента. Ние заявихме, че, разбира се, искаме оставката на Емел Етем и поемане на отговорност от всички ресорни министри, свързани с кризата. А те се оказват от ДПС. Новина не можем да очакваме, защото мнозинството дори не поиска и не позволи изслушване на премиера. Премиерът предпочете да не се изправи пред народните представители, за да даде някакво описание на кризата и на мерките, които трябва да се вземат. Какво остава за търсене на отговорност от Емел Етем! Няма ли да се опитате да постигнете все пак нещо заедно с останалите опозиционни партии. Говорихте ли вече с ОДС? Те ще искат вот на недоверие за цялото правителство. – Това, което може да се постигне, е да съберем онези гласове, които винаги сме събирали, когато сме имали единодействие. Не можем да направим повече, защото мнозинството, както знаете, е огромно в парламента, То решава. В този смисъл тук единодействието е естествено, но то няма да доведе до резултат не защото го няма, а защото просто имаме една стена от хора, които не желаят да поемат отговорност.
– Ако ОДС все пак внесе искането за вот на недоверие към правителството, ще ги подкрепите ли?
– Това ще обсъждаме оттук нататък. Това е процесът на съгласуване на всякакви действия, свързани с парламентарни инициативи.