Светослав Малинов: Няма да има ново мнозинство на БСП и ДПС


Г-н Малинов, реални ли са прогнозите, че Синята коалиция ще има две или дори три места в Европейския парламент?
– Стартираме с две сигурни места, борбата е за третото. Фактът, че третото място е вероятно, показва качествената разлика за десните за тези европейски избори в сравнение с миналите. На миналите избори не получихме нито еш1н европейски мандат, сега ще имаме поне два. Ако има нещо, което прави трудна прогнозата, то е, че тези избори са прекалено близко до националните, може би активността ще бъде по-висока. Влизаме с летящ старт и 8 двете кампании и очаквам наистина отлични резултати.

Кой ще бъде третият в листата? Вие сте вторият, това означава, поне според пропчозите, сигурно влизане. А за третото място има спор.
– В момента по силата на споразумението третият е вторият от СДС – Лъчезар Тошев. Но, разбира се, сме отворени за още коалиционни партньори, така че не можем да бъдем абсолютно сигурни.

С други думи, преговорите с Обединените земеделци на г-жа Анастасия Мозер ще продължат, макар че за тях третото място за Петя Ставрева в евролистата е непрестижно?
– Възможно е да мислят така, но при коалиционни преговори винаги става нещо подобно. Определени партии, включително и СДС и ДСБ, смятаме, че сме ощетени. Но справедливи и честни преговори са тези, в които всички смятат, че са по равно ощетени. Ако някой смята, че е напълно удовлетворен, то това е редкият случай. Дебатът продължава, листата не е затворена, но в близките дни нещата трябва да приключат.

Преди да започнем да говорим за Европейския парламент, защото от вас се очаква да влезете в него, и то подготвен, да ви попитам това, което интересува всички. Как, за бога, ще се регистрира Синята коалиция с оглед на съдебните неволи с легитимността на ръководството на СДС?
– Тя ще се регистрира като Синя коалиция. Има най-различни варианти, които не засягат българските граждани. Мисля, че има огромна разлика между това, което ние, ангажираните с политика виждаме, това, което и вие като журналисти следите и това, което всъщност интересува българските граждани. Избирателите искаха да знаят дали ще има съюз между СДС и ДСБ. Отговорът е да. След това искаха да знаят, с много по-малка степен на любопитство, как ще се казва. Ако ме питате ще се яви ли Синята коалиция, или Синя коалиция на евроизборите и на вота за национален парламент, аз ви казвам да, ще се яви. Ще бъдат ли ДСБ и СДС там? Да, със сигурност

Въпросът е дали СДС ще бъде де юре там…
– Оттам нататьк какви ще бъдат юридическите механизми няма никакво значение за избирателите. Аз все пак съм бил дълго време избирател на десницата и много добре знам каква е динамиката на общественото мнение по тази линия. Най-важното беше да стане ясно дали СДС и ДСБ ще бъдат заедно. След това е името. Убеден съм, че това, което продължава да буди любопитство, е не как ще се регастрира синята коалиция, а още кой ще участва в нея. В момента не можем да дадем отговор, защото има желаещи, и то доста, но с много високи претенции. Същевременно при успешни евроизбори може би ще се появят още желаещи. Така че не сме затворили вратата, знаем силата си, ще изчакаме. За нас са в момента са много по-важни избирателите, отколкото лидерите на някои партии. Те ще дойдат, убеден съм, отново при нас, ако си свършим работата за евроизборите.

Смятате ли, че за две года1Ни българските граждани успяха да научат поне имената на нашите представители в Страсбург?
– Не, и то по много причини. Първата е, че не бяха най-ярките фигури досегашните ни евродепутати. Много от тях станаха известни с лоша слава, със скандали още преди самите избори. Част от депутатите на „Атака“ се прочуха със своите изявления и постъпки. Но, ако решим да бъдем максимално позитивни, вероятно някои професионални съсловия са ги оценили. Попадайки 8 тази огромна структура от над 700 депутати, попадайки в огромни групи, доминирани от представители на други държави, за две години е много трудно човек да се ориентира, камо ли да влияе. Това ще бъдат първите избори, на които българите, едновременно с французите и германците, ще избират Европарламент. Да приемем всички недостатъци като грешки на растежа и да гледаме на тези избори позитивно. Иначе няма никакво съмнение, че евродепутатите фактически се изпариха от българската политика. Груба грешка е да се смята, че присъствието в Европарламента е някакъв вид дипломатическа служба.

Тъкмо това щях да ви попитам. Мит ли е, че евродепутатът трябва да се труди за обединена Европа, а националните приоритети остават за него по-встрани?
– Евродепутатът наистина има двойна функция. Едната е да отстоява националните приоритети в рамките на общоевропейските политики. Например всеки десен евродепутат трябва да участва в общия дебат за енергийната политика и според мен всеки български евродепутат трябва да реагира остро на все по-задълбочаващата се енергийна зависимост от Русия. Същевременно е добре българският глас да се чува и за бъдещето на общността като цяло, каква Европа искаме, отношение към Лисабонския договор… Аз дори се смущавам, като ви казвам тези неща, според мен те на никого нищо не говорят, но… затварям скобата.

А как ще направите така, че да говорят нещо на хората в България?
– Това става бавно и постепенно, с постоянно участие в българския политически дебат. Идеалният евродепутат, или да речем, образцовият участва в европейския политически дебат и пренася българските интереси, или поне интересите на онези български граждани, които представлява. След което въвежда в българския политически дебат европейски теми или дори европейски практики и се опитва да инфилтрира част от това развитие на местна почва. Това, което се получи, е че може би нашите европейски депутати са успели да пренесат някакви български ценности и интереси, но със сигурност те не присъстваха в българската политика. Това е тежък дефицит.

Тук веднага ще ви възразят, защото има поне 60 офиса на български евродепутати в цялата страна. Какво се правеше в тях? Разпределяха се европари?
– Ако в тях се разпространява информация, която всеки грамотен човек може да прочете в ИНТЕРНЕТ, то тези офиси не изпълняват функцията си. Но нека тези, които са ги отворили, да отговарят. Аз знам само, че големите европейски дебати минаха покрай България и не ни засегнаха. Например дебатът за финансовата криза и мерките на Европейския съюз ни засегнаха едва когато ние видяхме огромното количество неусвоени български пари и започна да се схваща мащабът на вредите и на щетите. Само още нещо трябва да се добави, за да не се изграждат фалшиви представи. В Европейския парламент по замисъл депутатите представляват гражданите на Европа, но не по национален, регионален или географски признак. Те се представляват като ценности, като политически профил. Българските десни депутати например отиват в групата на европейската десница, а левите на друго място и може да се окаже, че един депутат от синята коалиция е в пъти по-близък с един колега от Полша или от десницата в Германия, отколкото с българските леви евродепутати. Трябва да е ясно, че единство не може да има освен в много редки случаи, дай боже. да има и такива. Идеята е да представяме десните избиратели на България. Ще дам последен пример с АЕЦ „Белене“. Няма да се разберем с левите никога дали е добро, или не да взимаме заем от Русия…

Е, тук обикновено тези въпроси се изясняват, когато заемът е вече взет, и то при смущаващи условия…
– Да, сега тепърва ще се изясняваме, надяваме се, че постигнахме частичен успех, а именно – блокирахме тази инициатива поне за близките два месеца до края на мандата. В крайна сметка, според мен, проектът АЕЦ „Белене“ се разпада. Трябва да има подкрепа от солидни финансови институции, а такава няма. Трудно може да се обясни каква ще е ползата от него, как ще се печели с оглед на непредсказуемата ситуация на енергийния пазар след години. Пък и алтернативите, които се строят в Турция и Италия… Въобще, не вярвам да се намери някой да прави такива сметки и да инвестира такива суми. Всичко трябва да минава през държавни гаранции. През този тип осигуряване на проекта, който не е свързан с пазарните механизми. То затова се оказва такъв натиск и прилича на политически проект, не на икономически или енергиен.

Защо да прилича? То си е политически проект…
– Това е. Тогава, когато има политически проекти, политическата воля е решаващата. Няма да може да стане без политическата воля на следващия кабинет. А следващият кабинет ще бъде десен и ще покаже воля в обратна посока.

Ще говорим и за следващия кабинет, неизбежно е. Но да се върнем на въпроса как българското общество да стане част от европейския дебат? Заговорихме за финансовата криза, за която управляващите твърдят, че едва ли не ни подминава…
– Ако трябва да бъдем сериозни, като за читателите на вестник „БАНКЕРЪ“ кризата ни сполетя само в някои специфични сегменти, като например строителство, или в сектори, където е нужна финансова култура, за да разбереш какво става. Кризата още не ни е връхлетяла. Тя връхлетя тези, които играеха на борсата. От няколко месеца те са наясно какво се случва на българската борса. Но те са няколко хиляди човека. При всички положения обаче кръгът на засегнатите ще се разширява и последните прогнози, които гледах, са, че кризата ще се почувства масово през есента и зимата на тази година. Първите индикации, които могат да се разпознаят от всеки са, че не се събират парите за бюджета. Това е достатъчно красноречиво. Планирани са някакви приходи и някакви разходи. Разходите, както обикновено, са железни, но приходите не са налице. Какво ще правим? Знаете зловещата ситуация, в която планираш приходи, които ги няма. Първото, което трябва да дойде наум, е, че трябва икономии. Но какво означава икономии, ако няма съкращения и намаляване на заплатите? Това не са атаки на опозицията, а официална информация. Може да се окаже, че над 25% от приходите липсват. В част от българската икономика започват бавно да се оформят параметрите от 1997 година. Разбира се, без глада и без дефицита от стоки.

А ако ви обвинят, че плашите хората преди избори?
– Да погледнат изказванията на финансовия министър. Излиза, че той плаши хората. Ако трябва да бъда откровен, за разлика от управляващите, които искат на всяка цена да запазят властта, бизнесът и опозицията още не са отишли докрай в този тип атаки. Може би защото искаме да сме сигурни в данните, които имаме. Първото, което според нас трябва да се направи – и това ще бъде тест дали управляващите ще признаят провала си, е актуализация на бюджета.

Вече е май, дали парламентът ще вмести и това във финалната си програма?
– Защо? Актуализация се прави, когато е нужна. Вече отмина първото тримесечие и данните са ясни.

Смятате ли, че ще го направят сегашните управляващи?
– Не съм сигурен, като имам предвид мащаба на опасността.

На кого залагат бомба тогава? На следващото правителство? На себе си? Ако следващото правителство включва пак тях?
– Не може да има мнозинство на БСП и ДПС, просто няма избирателна система, нито кампания, която може да ги извади.

Въпреки Яне Янев?
– Яне Янев има огромен проблем с преодоляването на четирипроцентовата бариера. Много хора са се появявали в българската политика, тичали са по сцената, вдигали са личен рейтинг… Едно е да си популярен през медиите, а съвсем друго е да търсиш доверие и да участваш в управлението и в парламента. Освен това Яне Янев с последните си действия стана част от мнозинството и в този смисъл има много бързо изхабяване на идеята му за опозиционност.

Да, но доста избиратели харесват популизма. Имаме опит поне от няколко вота.
– Има доста сериозна конкуренция в България точно за кой популист да се гласува. Така че нека да видим какво ще стане на вота. Не забравяйте, че предстоят евроизбори, където шестте процента са реалната бариера. Ако я минат, РЗС ще имат евродепутат. Но ако цъфне една нула на таблото, край с тези, които правят фалшиви десни проекти в момента. Ще бъде глупаво десните избиратели да повтарят изхабяването на вота си, защото всеки, който гласува за партия или коалиция, която няма да вкара евродепутат, фактически губи гласа си.