Светослав Малинов: Не бизнес партиите са проблем, а купуването на гласове

Необходимо ли е съществуването на бизнес партии в политиката?

Ние така и не можем да дефинирахме какво означава бизнес партия, ако трябва да бъдем съвсем откровени. Наричаме ги така, защото това са партии, които се появяват на местни избори и зад тях стоят определени бизнесмени. Практически понятие бизнес партия няма. Въпросът е не как да се забранят бизнес партиите, защото това означава да се забранят политическите партии. Всеки бизнесмен в момента, в който реши да влезе в политиката, става политик. Проблемът е, че трябва да се намали броят на партиите, участващи в избори, които се занимават изключително с купуване на гласове. Голяма част от бизнес партиите практически са партии, които печелят гласове чрез купуване, не чрез програми или кандидати. Въпросът за бизнес партиите за мен е малко фалшив. Проблемът е как да се спре купуването на гласове, което е в основата на този феномен, наречен бизнес партии.

Вие знаете, че не само т.нар. бизнес партии купуват гласове.

Това за мен е проблемът, а не бизнес партиите, защото като се поставят бизнес партиите в центъра, човек забравя всичко останало. По принцип в българската политика много често се поставя фалшив въпрос, хвърлят се огромни усилия в решаването му. На фалшив въпрос не може да се даде верен отговор, на грешен въпрос не може да се даде верен отговор и така не се прави и това, което може да бъде направено. Затова аз се връщам към основната тема – фалшификации на избори, манипулации, преместване на големи групи от хора на друго място, за да гласуват, изборен туризъм, купуване на гласове. Това са враговете в момента на българската демокрация. С това трябва да се борим.

С какви законодателни промени може да се ограничи купуването на гласове?

Първо – може да се подходи по-глобално и да се мисли за увеличаване на избирателната активност по законодателен, което ще направи купените гласове много по-неефективни, много по-малки, много по-леки. Тук имам една лоша новина – невъзможно е да има задължително гласуване в България при тази Конституция. Всеки, който говори за това, че може да се въведе със закон задължително гласуване или е популист, или е невеж. Това е в графата „Права“ в Конституцията, а за да се трансформира право в задължение е необходима промяна в Конституцията – изключително сложна, тъй като това влече след себе си още много промени. Следователно затваряме тази възможност, ако не завинаги, то за дълго, до промяна на Конституцията. Второ – за да се увеличи избирателната активност трябва да се прокарат такива реформи, които да ангажират повече гражданите. Може да ви се стори малко далече, но, ако се въведат гъвкави листи с открити преференции, където гражданите да подреждат листата, това би трябвало да увеличи участието на хората. Солидна кампания, разбира се, за привличане на повече избиратели и ангажиране на повече политически партии с едно ниво на кампанията, наречено гражданско участие – нещо, което партиите невинаги правят. Те се ангажират преди всичко с обръщане към своите избиратели. И още една радикална мярка – една честна нова активна регистрация на българските избиратели ще намали възможностите на купуване на гласове.

Според вас традиционните политически партии имат ли интерес от ограничаване на купуването на гласове?

Имат интерес, и то е очевидно. Всеки, който твърди обратното, не е проследил това, което се случи на последните местни избори. По принцип голямо купуване на гласове или по-скоро с най-голям ефект върху прекия резултат е по време на местни избори. Това го знаят всички – тези, които купуват, и тези, които са жертви на купуването на гласове. Всеки знае, че купуването на 200-300 гласа в определена община решава избори. Ето там се хвърлиха най-големите усилия. В този смисъл традиционните партии пострадаха, защото създаването на една партия само за местни избори с конкретна цел за няколко общински съветника предполага радикално навлизане в политиката с купуване на гласове. Няма какво да се крие. Не всички нови партии са такива, но партии, създадени само да едни избори, които след това изчезват в небитието, никой не помни дори каква е била абревиатурата им, се създават с тази „скромна“ цел.

Според вас т.нар. бизнес партии ще успеят ли да влязат в следващия парламент?

Знаем, че има такива партии, които имат амбиции да участват и на парламентарни избори. Нека да участват, нека да се види. Аз имам следното предложение, тъй като то е почерпано от законодателството в Европа – никъде не се допуска такова разюздано явяване на местни избори от формации, създадени в последния момент само за едни избори, които след това изчезват. Ако логиката на българските местни избори се следваше, именно в Италия някои градове щяха да бъдат управлявани от мафията докато има изобщо демокрация. Следователно съответните държави са взели мерки подобни феномени да не се случват. Те са взели следните мерки – на местни избори се явяват само национално представени партии. Национално представена партия се дефинира по определен начин, но преди всичко това е партия, която на национални избори (евроизбори, президентски, парламентарни) взема определен процент, дори може да е 1%. Но така се демонстрира, че това е партия с друг тип намерения. Така политическата система се ограничава, има разумен брой партии, същевременно никой не е ограничен да дръзне да се явява на избори, да създава нова партия – нещо, което е нормално за една демокрация. Тогава се вижда какво представляват тези партии – местни сдружения на бизнесмени или предприятия. Това е много смела стъпка. Аз лично ще пледирам за нея оттук нататък, независимо дали съм депутат или не. Това е възлов елемент за защита на българската демокрация. В противен случай този тип местни партии ще продължат и ще засилват своето влияние, защото се видя колко лесно е да се прави пробив в една незащитена демократична система.