Светослав Малинов: Нападат Костов заради постове при Кунева

Светослав Малинов е зам.-председател на ДСБ, евродепутат и един от създателите на партията. Магистър по политическа философия в Йорк, Великобритания. Специализирал в Осло и Ню Йорк. Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Малинов впечатлява като оратор, смята се за един от фаворитите на Иван Костов. На последните избори, политологът беше номиниран за кандидат-президент от ДСБ, но загуби в битката с Румен Христов от СДС. Потърсихме Малинов, за да коментира напускането на групата млади политици от партията на Костов.

Г-н Малинов, цяла група от младата генерация на ДСБ напусна партията. Какво се случи и каква е истинската причина за това разцепление?

Напускат четирима човека. Както се казва – много съм впечатлен, че напускането на четирима създава такова усещане за национално присъствие, след като младите политици са много повече. Има мнозина, които едва ли някога биха получили подобно внимание. В този смисъл е крайно некоректно да се твърди, че младите напускат, защото това просто не е вярно. Те си казват своите основания, но това става непрекъснато в политическите партии, особено когато наближават избори.

Определени хора губят перспектива, губят възможности за реализация, по най-различни причини, някои пък просто се обезверяват от резултатите от изборите, от лични политически поражения и ходовете са най-различни. Най-често просто хората се оттеглят. Нямат енергия в себе си. По-рядко и по-зрелищно – правят изявления и отиват в други партии. Не само ДСБ, всички политически партии са преживявали подобни неща, ще ги преживеят и сега.

Това е втора вълна на отлив от партията…

Като по-ярки личности си спомням за Димитър Абаджиев, Нено Димов…Те напуснаха със сходни аргументи, след което се озоваха в РЗС и мисля, че в ЛИДЕР. Но нека признаем, че част от аргументите на четиримата са верни – защото да бъдеш критичен към партията за това, че тя не се развива добре, че не е динамична, че не е в крак с времето – това са принципни аргументи. Само че моята критичност ме мотивира още повече да работя за ДСБ, а тяхната ги изважда от тази и ги праща в друга партия.

Смятате ли, че ДСБ превърна в своя цел оцеляването на лидера и прескачане на прословутите 4 %?

Не, не. И моментът е крайно подходящ да дам доказателства за това, защото понякога както защитата, така и аргументите „против“ звучат крайно абстрактно и без никаква подплата. Точно в момента, като евродепутат, от Синята коалиция и от ДСБ, изпитвам лично удовлетворение да видя как една наша идея, политическа позиция, доста непопулярна преди 10-ина години, в момента се увенчава с успех. Говоря за спирането на АЕЦ „Белене“. В нея виждам какво значи постоянство и търпение в политиката. Съжалявам, но това беше точно кауза на ДСБ, разбира се и на СДС. И това осмисля в много висока степен присъствието на коалицията – спря се един вреден за България проект, преобърна се мнозинството и ще видите на вота на недоверие какво ще е съотношението. А това, че ние сме се създали, за да спасяваме Костов – това се говори от ден първи…

Не мисля, че това е така, дори за хората, които го говорят. За мен това изобщо не е така. Но нали човек трябва да каже нещо, когато търси перспектива извън своята партия. Малко са честните хора, които казват докрай всичко. Нека обаче ги поздравим за честността – те веднага отиват при партията на Кунева. Както се казва – на другия ден. Отиват от една неуспешна кампания, тежки лични политически поражения, чувство за огорчение… И веднага се отива в нова партия. Това е най-хубавото на демокрацията.

Не тълкувате това като ренегатство?

Аз такива думи не използвам. Хора, това става в живота, в университета, във фирмите, и в партиите. Смятам, че партията наистина е личен избор. Но все пак – напускането, отиването в нова партия нали трябва да се обоснове някак.

Вашите бивши колеги споделиха, че си отиват основно заради лидера ви – Иван Костов. За тях той е човек, който смазва хората, не търпи чуждо мнение и ги третира като пешки и пионки…

В психоанализи на Костов няма да участвам, аз в момента съм зам.-председател на партията. Чувствам се удовлетворен от начина, по който в момента се реализирам лично. Не се чувствам удовлетворен обаче като цяло за Синята коалиция, искам тя да бъде още по-смислена в своите послания наесен, за да се покаже, че оцеляват идеите, не хора. Психоанализи и подобни неща са ми крайно безинтересни. Костов олицетворява политически позиции. Аз затова съм в политиката покрай него. Съжалявам, но никой не можа да ме убеди, че някой защитава българския национален интерес по-категорично в енергийната политика.

Четиримата напуснали са огорчени, че са инвестирали много в тази партия, а Костов им отвърнал, че в тях е инвестирано напразно.

Не коментирам разговори, на които не съм присъствал. Аз правих тежка президентска кампания за първичните избори, загубих я, смятам, че бях добър кандидат. Но приех огорчението си като нещо, което би могло да се използва като горчив опит за по-нататък.

Допускате, че тези хора, които са се разделили с постовете си, сега търсят нови?

Смятам, че това е ставало и ще става непрекъснато при политическите партии. До голяма степен причините се изясняват впоследствие. Явно г-жа Кунева им изглежда по-принципна, по-дясна. Те напускат ДСБ поради това, че ДСБ не отговаря на принципите като автентична десница – силна и т.н. Явно г-жа Кунева им изглежда нещо такова… А другите не искам да ги засягам – те не са отишли в нова партия. Те напускат, защото смятат, че ДСБ не е достатъчно силна десница. Отиват при Кунева, която според тях ще бъде.

Допускате ли, че са привлечени с някакви постове?

Разговорът ни се профанизира. Приемам, че те наистина смятат, че г-жа Кунева ще бъде по-силен десен лидер. А ако просто нещо им е обещано, трябва тях да питате. Тогава нещата наистина стават прекалено прозрачни. Приемаме, че те наистина гледат напред и смятат, че новата десница ще бъде около г-жа Кунева. Аз не смятам така и затова, както се казва – оставам на мястото си и ще работя за Синята коалиция.
– Г-н Малинов, вие как гледате на проекта Кунева – като на замаскирана левица ли?
– Нямам никаква идея, както вероятно и самата тя. Защото те нямат идеи, програма, нямат и личности. Нека бъдем откровени – това са хора, които оттук – оттам се появяват, ще се направи ръководство, ще излязат идеите, знаем биографията на г-жа Кунева. Но ще напаснем нещата в един спокоен анализ, когато излязат фактите. Защото аз бях сигурен, че ще има партия, когато тя говореше, че няма да има.

Вие сте един от застъпниците на Синята коалиция. Но като че ли скептиците са повече…

Отговорът, знакът, който ни дадоха избирателите, изисква засилване и укрепване на Синята коалиция. Задълбочаване на интеграцията между двете партии. Аз лично съм за формулата Синя коалиция като траен политически съюз на антикомунистите и реформаторите в България.

И не очаквате, че сините може да се откажат от този съюз. Защото те още обмислят как да постъпят.

Колкото и да се иска на много хора – не допускам. Не допускам, защото и това са критики, които могат да бъдат градивни, и критики, които могат да бъдат разрушителни. Всеки има право, даже сме длъжни да бъдем критични към Синята коалиция, към пропуснатите възможности, към разпиления политически капитал. Но изводът е, че точно затова трябва да работим за нейното засилване и укрепване. Убеден съм, че тези, които смятат, че това води към отказ от Синя коалиция, са малцинство. Влизам съвсем открито в тия избори, защото съм избран за евродепутат от Синята коалиция и бих искал да завърша мандата си така.

Г-н Малинов, вие казвате ли директно на лидера ви Иван Костов нещата, с които не сте съгласен, или предпочитате, да се доближите до неговото мнение?

Аз винаги казвам това, което мисля. Не само на г-н Костов, а и на публиката. Нямам притеснения. Чувствам се достатъчно адекватен за мястото, което заемам. А и все пак съм професионален анализатор и политолог.

Голям е хорът, който твърди, че на Костов е опасно да се каже нещо, различно от неговия пасианс.

Аз нямам проблем. Явно някои хора…

Ще запазите ли приятелски отношения с колегите ви, които напускат?

Не мога да преценя. Във всеки случай аз не съм бил с някой от тях голям приятел изобщо. С другите ще влизаме в политически взаимоотношения, ако те продължат по този път. Отговорът на много от тези въпроси стоят в бъдещето.