– Г-н Малинов, защо от доста време единственият извод, който се чува за дясното, е, че около него е тъжно?- Не мисля така. В момента в дясното тече живот. Аз съм човек с десни убеждения и дори и да имам своите предразсъдъци мисля, че е видно как лявото е застинало, има известна закостенялост и липса на живот в него. Да, в политиката е добре да има организация и подреденост, но в левицата като че ли е само това.Необходима е жизненост и десницата държи повече козове за следващите избори. И тъкмо заради това, което става, реално протича обнова и изграждане на алтернатива. Но това не може да стане без някакво сътресение. Десницата в момента има най-малкото две лица и това е добре, защото десният избирател има какво да избира. Докато левият има само БСП.- ДСБ се появи, за да бъде алтернатива. На какво обаче?- Нашата претенция е да бъдем алтернатива на старата десница. Много неща ни разделиха – най-вече със СДС, но надявам се това да е вече затворена тема. Затварянето на партията, капсулирането, невъзможността за комуникация – това са факти, които са част от разочарованието на десния избирател. Най-важното е, че на нас не ни хареса отношението на ръководството на СДС към правителството. Мекото отношение в парламента и най-вече на силни гласове в СДС – например личности като Филип Димитров и Петър Стоянов имат висока степен на толерантност към управлението на НДСВ, което ние нямаме. Разбира се, имаше и гласове, поставящи под въпрос постиженията на управлението на ОДС. Т.е. ние сме хора, които се различаваме по оценката към миналото, настоящето и бъдещето. Ние не желаем втори мандат на Симеон Сакскобургготски. За нас това не е нещо, за което си струва да се работи и не е някакъв резервен вариант.- Ако в парламента се забелязва обща коалиция „всички срещу БСП“, то в политическото пространство се пее друг рефрен – „всички срещу ДСБ“. С какво сте толкова опасни, на какво и на кого пречите?- Хубавото е, че по различни причини сме дразнител за почти всички формации. Наличието на фигура като Иван Костов – човекът, не само спрял БСП към властта, но и дълго държал я извън нея, е достатъчен дразнител. Неприятни сме особено на управляващите от НДСВ и ДПС.Атаката на ДСБ срещу българския етнически модел – една в момента изключително безсмислена концепция в България, която скоро ще бъде в обединена Европа, е вероятно дразнител за хора, които смятат, че това е единственото, което са дали на българския преход. Има всички основания ДПС да не харесва нашето говорене. И ще се радваме, ако движението се реформира и има нова концепция за етническо съжителстване в България, а не тази. А НДСВ особено ни ненавижда, първо, защото категорично и всекидневно оспорваме управлението. Защото не желаем втори мандат на Симеон и смятаме, че цялата концепция за политиката му е нещо дълбоко погрешно и вредно за България. Останалите партии от десницата пък се притесняват и страхуват от силната алтернатива, която нараства.- А коя е причината хора с почти едни и същи виждания, доскорошни съидейници, да се нападат така яростно – имам предвид ДСБ и СДС?- Не мисля, че вече се нападаме толкова яростно, има успокояване. А атаките преди всичко дойдоха от СДС, защото у съюза имаше усещане за слабост и за справедливост на нашите искания и претенции. По принцип, когато има такова разделение, то никога не може да стане ентусиазирано и от двете страни. Ние с радост се отделихме от СДС – там ни беше неприятно, защото синята партия губеше най-добрата и най-важната част начело с Иван Костов. В такива моменти избухват страсти, но много бързо нещата се подредиха. Сега говорим спокойно за различията си. Нещата не са емоция, не са и личностен конфликт. Става дума за политически позиции, които са в тежко противоречие. Ние ги изяснявахме дълго, като накрая всички разбраха, че става въпрос за различна позиция към миналото, настоящето и бъдещето. И това е достатъчно за оттегляне. Другото е, че в началото имаше една фундаментална спойка – антикомунизмът, която и до ден днешен си остава силен сантимент, но който вече не е достатъчен, за да идентефицира десния човек. Самият успех на управлението на Иван Костов изведе десницата на ново равнище, където тя не може да се обединява по стари принципи.- Мнозина обаче търсят в проблемите между вас само борба за членове и симпатизанти?- Със сигурност ние се отнасяме с много по-голямо уважение към хората, останали в СДС, отколкото те към нас. Трябва да е ясно, че изразяваме различни позиции. И този, който в момента се опитва да говори на езика на омразата и огорчението, ще загуби. Ние гледаме напред, убедени сме, че връщаме в избирателния процес български граждани, които нямаше да гласуват за СДС. Сега даваме възможност на десницата да се яви с повече лица и оттук да събере повече гласове.- Защо напоследък от СДС и от други десни партии се натрапва мнението, че едва ли не ДСБ и БСП работят заедно, сътрудничат си. Дори се разви тезата, че Иван Костов предпочитал Сергей Станишев за премиер пред Симеон Саккобургготски.- Като член на националното ръководство на ДСБ, мога да ви кажа, че не съм го чувал. Тезата се натрапва не само от СДС и ще ви кажа защо. Първо, за десния човек сътрудничество с БСП е нещо изключително лошо. Ако искаш да обидиш един десен човек, кажи му, че е склонен да колаборира с БСП. Второ, тезата се подхвърли от НДСВ, защото ние упорито твърдим, че сега в управлението участва и БСП. Което също е обидно и тежи на НДСВ, но много тежи и на БСП. И трето, може да ви се стори малко комично, но трябва да се намери нещо, с което да се атакува ДСБ, след като рухнаха някои определени идиотщини. Като например, че сме крайна десница, че сме националисти, че сме антиевропейци. Нито лицата ни, нито аргументите ни предполагат това.- Но наченки на съвместни действия между ДСБ и БСП се проявяват в Столичния общински съвет… – Не, в това няма нищо вярно. Просто БСП видя дебелия край и започна да разбира, че статуквото, което беше изгодно и на социалистите, вече е прекалено срамно. БСП е част от модела „Софиянски“ в столичната община. И когато ДСБ излезе с остра критика, а моделът започна да се разпада, БСП реши да ни последва. Това означава, че се признава лидерство, а не, че има сътрудничество. СДС също ще последва нашата критика и вече започва. Може би не от вътрешно убеждение, а от инстинкт за самосъхранение.А моделът „Софиянски“ е толкова отвратителен и затова е толкова опасно да се предлага като национален модел, защото той лишава политическия процес от реална опозиция. И това беше изкушението „Сакскобургготски“, на което БСП се поддаде.Утре може да се стигне и до идеята, че сме заедно с НДСВ. Но това са все дискредитиращи за нас идеи, което означава, че сме на прав път.- ДСБ има желание да се яви на бъдещите парламентарни избори във формата ОДС, в който да влязат БЗНС-Народен съюз и Демократическа партия. Каква е възможността това да се случи?- Поставихме на много остра критика възможността за единна дясна коалиция. Казахме, че коалициите трябва да са принципни. След което проведохме разговори с определени формации и открихме сходство в принципите. И им предложихме коалиция. Да не се хвалим, но това наистина е като по учебник. След което подадохме ръка, обявихме намерение и дадохме свое предложение за споразумение. Нещо, което никой не е направил. И казахме, че няма да участваме в други коалиции. Няма сега да даваме заден ход, за да увеличим или намалим коалицията. И ако не стане – отиваме сами на изборите.- Г-жа Мозер наскоро заяви, че е готова и оставка да подаде, дори призна, че е бламирана от своите. – Пожелавам й да излезе с чест от трудното положение, в което я поставиха нейни съратници. Това е най-тежкото изпитание за БЗНС след 1989 г. А от вярното и правилно решение зависи директно оцеляването на БЗНС. Ние искаме коалиционен партньор БЗНС начело с г-жа Мозер.- Но ако подаде оставка, възможно ли е тя самостоятелно да влезе във ваша листа?- Г-жа Мозер е лидер на БЗНС. Т.е., ако тя дойде, за да участваме заедно, това означава, че сключваме коалиция с БЗНС. На този етап това е положението. Оттук-нататък каквото реши Управителният им съвет, това е. Искам с болка да вметна, че част от фалшивото обединение на десницата води до разпадане на Народен съюз и до тежки проблеми в БЗНС. И това означава, че когато се стремиш към лъжливо единство, можеш да си докараш истинско разцепление. Оттеглянето на ДСБ от СДС не е фалшиво разцепление, нито фалшиво единство. То е истинско, защото има разлика в позицията. Просто десният избирател търси алтернативи, той е индивидуалистично настроен. И ако не му харесва една дясна партия, той няма да гласува. Той знае, че отвъд СДС има и други десни партии, има и хоризонт. Десницата има потенциал на следващите избори да обърка всякакви сметки.- Преди дни Николай Младенов съобщи, че Европейската народна партия идва в България, за да подкрепи СДС и дясното обединение. Как ще коментирате?- ЕНП има нужда от солидна десница в България. Но каква е рецептата за силна десница, никой у нас не знае. А ние предлагаме алтернатива за обнова на дясното. Защото СДС изпусна момента да се обнови. И в този смисъл вярваме, че сме прави. Във всеки случай никога международни партньори не могат да убедят българския избирател да гласува. Освен това съм убеден, че всяка европейска десница би се гордяла с партия като ДСБ и с хора като Иван Костов. Подобни личности са малко отвъд партийните комбинации. В момента ЕНП подкрепя българската десница ан блок, без да знае кой ще бъде точно нейният лидер. А проблемът за лидерството вдясно и персонално, и партийно, е открит.