Светослав Малинов: Кулминацията предстои

– Доколко е убедителна опозицията в новите си действия?
– Две трети от българските граждани са категорични, че това правителство не бива да остава на власт. В този смисъл е възможно очакванията на хората да се разминават с институционалните възможности, които политическите партии от опозицията имат. Вероятно мнозина биха желали да има масови протести или още по-радикалното – „да ги изгоним отново с камъни“. Няма възможности за това, а и не мисля, че би било добро за България повтарянето на такъв сценарий. В момента опозицията прави това, което позволяват правилата на демокрацията. Що се отнася до подписката на опозиционните партии във формата ЕНП – това е началото на един процес, а не кулминацията. Подписката е началото на цялостна кампания за свалянето на БСП и ДПС и замяната им с ново правителство. Събрахме над един милион гласа! Това е добра и силна първа крачка, особено като се имат предвид внушенията отпреди половин година, че такава крачка е невъзможна и ние никога няма да успеем да се договорим и да направим нещо заедно. Подписката показва, че можем да седнем на една маса, да поемем определени отговорности едни към други и да работим заедно.
– Кажете три неща, които обединяват партиите от ЕНП.
– На първо място това е твърдата убеденост, че втори мандат на това правителство ще бъде катастрофално за България. Това не са дежурните заклинания на опозицията, а убеденост, която специално в ДСБ винаги е била много силна, но изглежда след събитията около докладите на Европейската комисия се превърна в обща оценка както за партиите от ЕНП, така и за техните избиратели. Има твърда убеденост, че са необходими действия на ново ниво, които преди това изглеждаха спорни, за да се свали това правителство. Когато говорим за конкретни неща, забелязвам, че в една или друга степен, в ДСБ най-силно, се споделя необходимостта от намаляване на енергийната зависимост от Русия. Дълго време това мнение в България се представяше като антируска позиция, характерна за радикалните десни. Вижда се, след събитията от това лято (Грузия, а преди това и Украйна), че това вече е обща позиция за Европейския съюз, започвайки като позиция на европейската десница. Ако това се разгърне в съвсем конкретни политически стъпки, означава, че партиите от ЕНП в България биха били против петролопровода Бургас-Александ-руполис. За мен това е достатъчно, за да действам в общата посока, която сме поели. Между другото това се доказа в Бургас както от кмета на ГЕРБ, така и от поведението на всички партии от ЕНП, а и от „Атака“.
– Това достатъчно ли е да бъде основа за бъдещо общо управление?
– Нещата, които изброих, сближават тези партии една с друга много повече, отколкото всяка една от тях с някоя друга. Иначе, когато става въпрос за данъчна политика, за поведението на правителството по едни или други проблеми, вероятно ще възникват различия. Общото настроение, което в момента се появява, минава не по линията ляво-дясно, а по линията компетентност – некомпетентност. Може винаги да се изпитват съмнения дали една опозиция разполага с достатъчно компетентни хора, но за едно нещо днес не може да се спори – БСП и ДПС напълно се провалиха по тази линия, и то по начин, който прави тяхното правителство най-некомпетентното и корумпирано едновременно в очите на Европа и българските граждани. Уникално постижение за българския преход наистина! Само припомням: критиките към десницата никога не са били поради некомпетентност. Беше развято едно обвинение в корупция, което никога не се доказа, но то подрони престижа и силата на управлението на десницата. При сегашното правителство към корупцията се добавя зрелостно свидетелство и за пълна некомпетентност.
– Два пъти споменахте БСП и ДПС, като изпуснахте НДСВ. Това случайно ли е?
– Много ми е трудно да си представя бъдещето на НДСВ като самостоятелна формация със свои идеи. Електорално тя рухна окончателно. Освен това се разцепи много жестоко. Практически най-активните й и изявени политици в момента участват в парламентарната опозиция и критиките, които отправят, в много случаи не отстъпват по острота и тежест на критиките на ДСБ например. Следователно НДСВ е формация, която не би могла да възстанови ролята и престижа си.
– Какво е вашето отношение към сближаването на ДСБ с ГЕРБ?
– Позитивно, без излишен ентусиазъм. Става дума за ограничено сътрудничество със заявени намерения за евентуално бъдещо правителство. Това е предварително известяване на избирателите какво ще последва, ако гласуват за нас, а именно формиране на правителство с коалиционни партньори ГЕРБ и СДС.
ДСБ ще постави, разбира се, определени условия и всеки лесно би могъл да се досети, че те биха включвали основни елементи от нашата програма, с които трябва да се съгласят всички бъдещите партньори. Новото е, че имаме конкретно взаимодействие сега, много преди изборите. Става дума за общо разбиране на националния интерес, а именно: недопускането на втори мандат на БСП и ДПС като политически императив. Това предполага създаването на ново правителство, което да се справи с изключително тежките проблеми, които поражда сегашното управление.
– Какви компромиси не би направила ДСБ?
– Едва ли някога ще допуснем промяна на геополитическия курс и говорене за ревизиране на отношенията ни с НАТО. Никога няма да допуснем реабилитация на бившия репресивен апарат. Никога няма да приемем, че е нормално хора, свързани с този апарат, да заемат високи длъжности в държавата. Няма да допускаме увеличаване на нашата енергийна зависимост от Русия. Няма да допуснем и подобен бюджетен излишък, чрез който държавата буквално ограбва данъкоплатците. Когато навлезем в конкретните икономически теми, възможностите за договаряне с другите ни партньори са много по-големи. Тези три-четири неща, които споменах, задават профила на ДСБ, заради удържането на който на нас ни се гласува доверие. Ние ще участваме в правителство, което ще следва минимума от изисквания, които имаме. В противен случай няма да участваме и в него. И още нещо, понеже много се спекулира с това – няма да има общи листи с ГЕРБ, няма да се явим заедно с ГЕРБ на парламентарните избори. Казали сме, че се явяваме самостоятелно и сме оставили вратата отворена към други партньори. Естествено е да се търси партньорство и със СДС, но и с други политически партии, някои от които са участници в сегашния парламент. Ние казваме: „Когато гласувате за нас на тези избори, вие гласувате за нашите намерения, кандидати и идеи, но гласувате и за възможността ДСБ да участва в коалиция при определени условия.“ Тоест нашите избиратели ще трябва да ни кажат чрез избори дали искат да следваме този курс, или
не. Мисля, че това е честно. Противното е да водим политика на свършените факти. Това ние няма да направим.
– Доколко е силна вътрешната съпротива в ДСБ срещу сближаването с ГЕРБ?
– Не мисля, че има човек от ДСБ, който, ако изпитва силни чувства към ДСБ, е във възторг, но и не мисля, че има човек от ДСБ, който има разум, и който да не разбира, че това е верният път. Човек не влиза в политиката, за да се чувства добре в личен план, било то материално или душевно. Особено нелепо е, когато хората очакват политически решения, ти да им говориш за душевни терзания и проблемите на собствената си съвест. Участваме в политиката, за да допринесем полза на страната си и на избирателите си; трябва да служим на другите, а не на себе си. Не виждам как мога да съм наистина полезен на страната си и на избирателите на ДСБ, ако не се опитам да предотвратя оставането на БСП и ДПС на власт. Та нали всеки ден говорим, че го искаме и нямаме никакво съмнение, че възможностите на БСП и ДПС да излъчат полезно за България правителство са нулеви. Чувствата и въображението ми раждат най-различни сценарии, но разумът казва само едно – единственият начин БСП и ДПС да повторят мандата си е десницата да откаже да влезе в режим на сътрудничество. Най-искрено моля всеки, който в момента отрича този път, да ми посочи друг, който да предотврати втори мандат на сегашното управление. С радост бих го последвал. Алтернативата обаче изисква, запазвайки идентичността си, ГЕРБ, ДСБ и СДС да действат заедно.
– Да разбирам ли, че ДСБ ще се яви самостоятелно на избори?
– Мисля, че разумното в момента е да се остави отворена врата, като се изчака завършекът на еволюцията на определени личности и партии. Тактиката на ДСБ е правилна – заявили сме, че се готвим самостоятелно, като оставяме отворени възможностите за коалиране. Недалновидно е да не се готвим за самостоятелно явяване; също толкова недалновидно е обаче и да заявим категорично, че ще се явим самостоятелно и няма друга алтернатива.