Светослав Малинов: Консолидация вдясно ще има, но не в една партия

– Господин Малинов, каква ще бъде позицията на ДСБ в пленарната зала относно имунитета на Стефан Софиянски, особено след становището на временната комисия, че не трябва да му бъде отнеман?

– Това е ситуация, по която в ДСБ имаме принципна позиция. Тя беше изградена още преди изборите през 2001 г., когато от правителството на Костов се заговори за нуждата от ограничаване на имунитетите на магистрати и депутати. След това в нашия основен предизборен документ – Договора за силна България – това е фиксирано изрично като ангажимент. Следователно ние ще гласуваме в зала за свалянето на имунитета на Софиянски.
Освен, че премахването на тази недосегаемост на депутатите носи повече справедливост, ние смятаме, че по този начин честните и почтени народни представители могат да се защитят по-добре.
– В този смисъл г-н Софиянски не се ли дискредитира сам, след като толкова държи на имунитета си и не се разделя с него?
– Той сам ще реши какво да прави. Предполагам, че Софиянски няма никакви съмнения как ще действа групата на ДСБ. Ние не го изненадваме, няма да го правим и занапред.
– Има ли според вас смисъл от такъв тип комисии в парламента?
– Не, ние бяхме категорично против създаването на тази. От трибуната Иван Костов разкодира смисъла й и каза, че това е начин да се рекетира г-н Софиянски. Затова е тази комисия. Ние сме били наясно още тогава, сега вече всички са разбрали защо тя не изпълни своята функция за обществото. Да не говорим, че с това си решение по един заобиколен начин парламентът ревизира или по-скоро променя решения на съдебната власт. Тъй като тук става дума за вече започнало съдебно производство. Ние фактически спираме нещо, което съдът вече е решил. Това е нарушение на принципа на разделение на властите.
Как ще коментирате скандала, предизвикан от „Атака“, заради уж получена 13-а заплата?
– Това е неприятен момент. Не за първи и не за последен път хората от „Атака“ ще отправят такива провокации. Със сигурност това е стил на поведение, който ще продължи и тези, които се поддават на провокациите им, правят услуга на „Атака“.
– Дали трябва да се подценяват такива сцени, след като Димитър Стоянов е и евронаблюдател и ни представя на едно друго равнище? Помним подобна негова изява в европарламента преди няколко месеца.
– Добре е да стане ясно на българите какво правят в Европа нашите представители. В този смисъл това е типичен случай на поведение, което многократно е показвано там.
– В най-скоро време ще започнат разговорите между десните за издигане на обща кандидатура за президент. Има информация, че вие от ДСБ симулирате готовност за тях само заради датата 29-и март, когато окончателно ще станете член на Европейската народна партия?
– Въпросът ви е обиден. Първо, членството в ЕНП не е свързано със симулации или не на политически партии. То е свързано с позиции, изборни резултати и уважение към лидерите. В този смисъл влизането в ЕНП е нещо, което е в страни от това, което става през последните седмици в българския политически живот. Позиции на политически партии не се променят от това дали влизат или не влизат някъде. Обратното – въз основа на техни позиции те биват приемани за членки в европейските партии.
Що се отнася до това дали сме искрени – ДСБ още преди Коледа много категорично заяви, че общата кандидатура е най-добрият вариант за десницата. Показали сме максимална отвореност, много държим на участието на гражданското общество в изграждането на този образ. Дори с конкретни предложения. Една стъпка към това решение, и ние сме я направили, е поемане на курс към общ кандидат.
– Какъв е пътят на десницата в България оттук нататък и възможно ли е тя да бъде консолидирана в единен политически субект?
– Убеден съм, че консолидация на десницата ще има, но под каква форма и дали ще се стигне до единна организация, не мога да отговоря. Едно е сигурно – българската десница в момента преживява процес, който се е случил във всички източно-европейски страни. И навсякъде след възхода, фрагментацията на десницата, има нова консолидация – около определени лидери, определени формации. Почти никъде тази консолидация не води до единство. По принцип митът за единството е лява идея и ляв идеал. Аз не съм за това десницата да има десет лица и десет формации. Очевидно това не е добро за избирателите, нито за нас. Но не съм и за това да има една максимално централизирана партия, защото това не отговаря на десния манталитет. В този смисъл съм дълбоко убеден, че десницата ще има няколко лица, всяко от които ще присъства в българския политически живот със своя тежест. И най-важното – в определени моменти десницата ще може да действа като единна. Това е по-важно, отколкото изкуствено различни хора и различни електорати, различни избиратели, да бъдат събирани по силата на някакъв мит, който е много близо до колективистичното мислене. Десният избирател уважава различието и дава гласовете си за него. Уважава и тези, които поемат рискове, които поставят ново начало. Всъщност десният избирател уважи проекта на ДСБ бих казал по един категоричен начин. Предполагам, че сега ще уважи и единодействието.
– Все пак какъв е начинът на десницата да върне доверието в себе си?
– Връщане на доверие… Така или иначе присъствието на Симеон Сакскобургготски, неговата лъжа, че той е един добър десен проект за България, че е десен политик, в момента и пред очите на всички е разобличена. Участието в настоящата коалиция демаскира окончателно НДСВ. А голяма част от десните избиратели повярваха на тази последна, надявам се, лъжа на Сакскобургготски, че НДСВ и БСП са алтернативи една на друга. След като мине и този цикъл на разобличаване, мисля, че в торбичката на Симеон няма повече лъжи. Убеден съм в това, включително и за президентските избори.
– Има ли място за още формации в дясното пространство? Надежда Михайлова май ще прави нова партия, вече е факт новата формация на Яне Янев…?
– Няма да казвам, че нямат бъдеще, защото това означава да смятам, че с ДСБ приключва потенциалът за ново начало. Ще кажа само, че необходимите компоненти за нова партия са няколко и силният лидер е само един от тях. Но в настоящия момент избирателите по-скоро искат единодействие, а не да стават свидетели на още едно ново начало. Струва ми се, че поне за известно време Демократи за силна България ще бъде последният успешен проект. Оттам нататък никой не бива да дава дългосрочни политически прогнози, защото нашата партийна система не е консолидирана окончателно. Тя преживя няколко големи труса, има още няколко вълни на популизъм, които могат да ни се случат. Едва тогава можем да говорим за стабилност. След, може би, още два или три избирателни цикъла. Стабилност, според която ще можем да фиксираме четирите или петте партии, които ще присъстват в българският парламент оттук-нататък. В момента това е невъзможно. През 1997-1998-а може би много хора са вярвали, че българската система е консолидирана. Ето сега се вижда, че не е и предстоят още намествания.
– Защо не поканихте за разговорите на десните новата партия на Яне Янев?
– Не можем засега да я видим. Освен това тази партия си има име. Не е хубаво партиите да бъдат наричани на техните лидери. Много се радвам, че отдавна ДСБ е известна така, а не като партията на Костов, въпреки че от време навреме се казва. Говори се и за тъмносините, което е точно наименование на това, което ние представляваме. За жалост тази нова формация до този момент по никакъв начин не демонстрира собствен облик и идентичност. Не мога да разбера за какво се борят, за какво бяха създадени. Разбирам кои са лидерите. Очаквам някаква по-сериозна заявка от тях за някаква обществено-полезна функция.
– Как ще коментирате мнението на участниците в наскоро създадения нов десен клуб, че времето на Костов, Стоянов и Мозер е отминало?
– Това е политическа дискусия, а такива има десетки. В този смисъл има добре известна версия, че десните политици трябва да си отидат. Аз съм абсолютно съгласен, с изключение на няколко десни политици. Наистина има амортизация, но много от тези хора вече слязоха от политическата сцена. Въпросът е кой трябва да си отиде и кой – да остане.
– Кой да си отиде тогава?
– Бих подходил позитивно. Със сигурност хора като Иван Костов са опората на десницата в момента. Това се признава и в международен план. Иначе никой не би дал такова бързо, почти мигновено признание и никой не би разчитал на ДСБ като член на ЕНП оттук-нататък. Ние разчитаме, че от членството си ще имаме реални евродепутати. Сегашните са наблюдатели. Това е някакъв тип признание, защото е препотвърждаване на ролята на Иван Костов. Това е ново членство. Ще видим колко още нови членове от България ще бъдат приети в ЕНП в следващите 15 години.