Водещ: Продължаваме с дебата на десните. Техният дебат пък е за кандидат-президент, докато левите спорят да има ли референдум за базите. Светослав Малинов – ДСБ, Иван Колчаков – СДС, той е главен секретар на партията, Милан Миланов – ССД и Мирослав Мурджов – ВМРО. Добър ден, господа. Кой ще е кандидатът за президент? Ако вярно си спомням в това студио вие и ваши колеги развиваха теорията, че до края на април ще станете готови вече с името и ще го предоставите за обществено обсъждане.
Иван Колчаков: Аз смятам, че да бъдем прибързани и техническите стъпки да бъдат по-важни от целта, е несъстоятелно. За мен е напълно обясним големият обществен интерес и в частност – медийният, защото е ясно, че е много голяма вероятността, а за нас и това е убеденост, че следващият президент на България ще бъде с десен обществено-политически профил. Естествено, ние днес не знаем точно кой е верният път до успеха и затова правим няколко крачки. Първата е да демонстрираме общата ни цел, на второ място е да възстановим позагубеното доверие. На следващо място – да направим един политически и обществен маркетинг като предложим различен тип фигури и това, което в момента става е най-доброто като политическа технология. Нашите колеги предлагат политически фигури, имаме предложения за граждански фигури. В момента ние анализираме как това се възприема от нашите привърженици, от демократично… Засега ние нямаме еднозначен отговор. Все още няма формализирана посока на този избор – дали ще бъде предимно политическа или предимно гражданска фигура. Аз само ще отбележа, че в последните 16 години в България президентският пост се заема само от лица, които са политици. Не е тайна, разбира се, че в момента повечето български граждани са доста резервирани към политиката изобщо – към политиците и политическите партии. Тоест не е изключено да е дошло времето и един човек, който е предимно с граждански профил да спечели доверието им. В този аспект аз не смятам, че ние трябва да сложим някакви срокове, в които да рапортуваме на общността на журналистите, че сме готови с избора. Разбира се, месец май според нас е един месец, в който вече трябва да бъде ясно кои са нашите кандидати основни.
Водещ: Г-н Малинов, този исторически избор до избор между историци ли се свежда? Веселин Методиев – историк, Георги Бакалов – историк, Сергей Игнатов е египтолог, ама така по-широко да го кажем, че и той работи в тази област.
Светослав Малинов: Мисля, че трябва да се разглеждат тези кандидатури като ярка политическа кандидатура, каквато е Веселин Методиев и граждански кандидатури. Между другото разликите между г-н Бакалов и г-н Игнатов са много сериозни, не разбира се като политически убеждения, а като стил и начин на поведение. Те и двамата представляват по особен, те се представителни мисля, че за десницата, но за различни сегменти от нея, без разбира се да разделят. Искам да кажа нещо за самите преговорни консултации. Никога не може публиката да се заинтересува от процедури. Процедурите дори на анализаторите и журналистите не са им много интересни, а какво означава за широката публика. Само, че ние започнахме преговорите с недоверие помежду си, а в момента това недоверие вече го няма. Недоверието се дължи на различни позиции за различни неща през последните да кажем три години. В момента тези различия са заличени. Разбира се, не що се отнася до това да се съгласим по всичко и да се обединим, а тези различия са напълно заличени що се отнася до възможността да излъчим общ президент. Ние сме вече достатъчно единни, за да имаме общ президент. Не сме достатъчно единни да се явяваме заедно на избори – парламентарни или подобни, но това в момента не ни е целта. Не бива да се бърка, защото забелязвам в опит да се дискредитира този преговорен процес се твърди, че те продължават да имат различия. Разбира се, че има различия и за управлението на София има различия, и за много други неща. Различията, които биха имали значение за издигането на обща кандидатура за президент в момента, вече са заличени. Това е много важно. Знам, че беше дълъг пътят, мъчителен. По някакъв начин съм сигурен, че нашите симпатизанти вече са раздразнени от продължителността на преговорите, но преговори, които започват по този начин, няма как да вървят бързо. Бавно, но тук бих казал остава много малко. В края на краищата до 13 май би трябвало да се спрат номинациите и тогава вече ще останат само имената.
Водещ: Добре, Вие лично сега от тези имена, сериозно виждате ли кой ще стане президент?
Светослав Малинов: Аз мисля, че след като сме издигнали Веселин Методиев ние сме имали предвид, че той може да стане президент и аз вярвам в това. Не изключвам възможността да се появят обаче и по-силни кандидати, не изключвам възможността и в процес на преговори, консултации, да се получи по някакъв начин промяна на мнение. Ние няма да оттеглим доверието си от Веселин Методиев, но целта е да се постигне кандидатура, която да обедини максимален брой десни избиратели, а не да се харесва в максимална степен от политиците. Има много голяма разлика.
Водещ: Само ССД заложи в предложенията си на икономист, не на историк. Държите ли още на предложението за Иван Костов, след като той каза, че не иска да бъде кандидат.
Милан Миланов: Вижте, едва ли би трябвало кандидат-президентската двойка, тоест, защото все пак това е двойка, да бъде разглеждана в чисто професионален аспект – икономист, историк. По-скоро разделението, ако съществува такова в мненията е, че нашата партия държи на това кандидат-президентската двойка да бъде ярко-политическа двойка. В този аспект поне моето лично мнение е, че времето на 90 – те години… бавно умира. Гражданската фигура на един общественик за нас в условията на 2006 г. при всичките тези политически усилия, към които е призван президентът да води държавата, не могат да бъдат изпълнени от обществена фигура. Да, тя може би ще се хареса на част от избирателите. Именно в този аспект…
Водещ: Само да изясним защо го предлагате? Защото е много добър или защото, да го кажем на жаргонен език – “да го прецакате”, понеже мислите, че може би няма да спечели.
Милан Миланов: Искам да отговоря точно, откровено и искрено. В тези преговори нашата партия влезе чисто и просто с идеята да спечели изборите и замеси фигурата на г-н Костов – тази фигура, която може да се пребори с Георги Първанов. Тука няма никакви задни, скрити мисли, дискредитиране – както иска някой да го нарече. В този аспект номинацията на г-н Костов все още не е кандидатура. Когато тя се превърне в кандидатура, тогава би трябвало, това е човешкото и правилното – да се поиска неговото съгласие.
Водещ: Сега г-н Малинов да изясни сега при така пламенно защитена номинация за…
Милан Миланов: Само секунда. Но това не бива да бъде приемано като така, как да го кажем, изнасилване на нещата или не би трябвало да се превръща в някакъв дебат, който да ни отвлече от основната идея – да изберем човек, достоен да бъде държавен глава.
Водещ: Вие предлагате втория човек в партията, образно казано, защо не първия, г-н Малинов?
Светослав Малинов: Защото и тук може би е редно да цитирам самия Иван Костов, тъй като той даде тази оценка. Той даде тази самооценка на собствената си кандидатура, която разбира се не е издигната. Иван Костов няма увереността, че е в състояние на този етап в българската политика да обедини десните избиратели зад себе си. Аз мисля, че е много важно това, че самият той даде тази оценка. Тя не е дадена от анализатори, не е дадена от политическите му опоненти, което не би имало тази тежест. Той самият смята и му прави чест, че е в състояние да даде според мен тази изключителна самопреценка. В настоящия момент той не е в състояние да обедини зад себе си десните избиратели. А смисълът на единната кандидатура е да обедини максимален брой десни избиратели. Затова ние смятахме, смятаме и сега, че Веселин Методиев е този политик от ДСБ, зад който биха застанали максимален брой десни избиратели.
Водещ: Г-н Мурджов, Вие предлагате без да давам оценка на професионалните качества на доц. Игнатов – най-слабо популярното лице от тези имена. Факт е, че Георги Бакалов дава много интервюта по исторически въпроси като университетски преподавател. Мислите ли, че има шанс един слабо популярен в тясна специалност човек – египтолог да стане президент?
Мирослав Мурджов: Дали г-н Игнатов ще бъде общ кандидат-президент, това ще го решаваме всички в контактната група, а дали той ще бъде кандидат-президентът, който ще се изправи срещу Георги Първанов и дай Боже да го победи, ще решат българските избиратели.
Водещ: Да, но фактът, че го предлагате значи, че нещо имате предвид.
Мирослав Мурджов: Това, от което сме се ръководили ние като номинация, беше единствено този човек да отговаря на критериите, които всички партньори, които участвахме в тези разговори, бяхме определили, които тествахме с едно социологическо изследване, те се потвърдиха. А именно – този човек да бъде патриот, да има добро семейство, да е познат и да има досег до десноцентристките постижения през цялото това време на прехода. Това са били нашите мотиви и ние смятаме, че г-н Игнатов отговаря на тези критерии. Другото, което беше основното според нас и се връщам на Вашия въпрос, че е слабо популярен. Аз мисля, че, колкото е по-слабо популярен един човек, толкова по-добро, защото вие – медиите, а и останалото общество ще бъде заинтригувано от един такъв човек. За останалите, които днес тук изреждаме и евентуално, които се спрягат постоянно, като цяло винаги има обратната нагласа. Да изкараме негативните черти, да покажем тези хора колко са бъркали, защото те са много популярни. Те да са бъркали е нормално, защото е нормално всеки един човек, който работи, да бърка, а не да изкараме на почит позитивните му качества и кандидатурата, която евентуално би се показала, както каза г-н Малинов, да обедини целия десноцентристки спектър. Това е идеята и разговорите в тази насока между контактната група, която от месец февруари говори, е именно тази. Трябва да имаме кандидат, който да обедини не само партийните членове, а да е кандидат, който може в крайна сметка да обедини целия десноцентристки спектър и хората в крайна сметка очакват точно това от нас.
Водещ: Друго име, което се завъртя, г-н Колчаков, тази седмица беше това на Вашия лидер Петър Стоянов. Даже в него има някаква логика. Той загуби от Първанов, от една възможност за реванш. Това сме го виждали даже като опити за реванш, понеже синът на Стоянов е още малък и не може да се яви като сина на Буш, може би самият Стоянов може да играе. След това обаче работата се развали и вие започнахте да говорите, че Стоянов ще е кандидат за премиер, което породи в известен смисъл справедлив коментар на политолога Васил Гарнизов, че като не сте избрали още кандидат за президент да говорите за кандидат за премиер, води до обратен пародиен ефект.
Иван Колчаков: Вижте, аз казах вече, че ние все още не знаем точния път до успеха, нямаме и персонификацията на този успех и в днешните дебати, които водим и помежду си, всяка кандидатура може да бъде разглеждана в определен контекст. Към днешен ден ние наблюдаваме, че имаме малко наши привърженици и определени политици, които не са толкова близо до нас, които говорят и за политически реванш. Според нас няма в момента условия, които да предпоставят номинирането на Петър Стоянов. Разбира се, ние тук имаме един дебат тук, който е съвсем добронамерен и партнъорски с нашите колеги специално от ДСБ. Ние не приемаме подхода, при който някой предварително се поставя в ролята на човек, който не може да бъде кандидатиран. Това беше както по отношение на Филип Димитров, така и днес по отношение на Петър Стоянов. Затова аз казах, че по отношение на личността на Петър Стоянов ние в СДС и аз самият си даваме сметка, че това е един български политик, който е обединявал дясното. Дори и когато загуби последните президентски избори, за него гласуваха над милион и 700 хиляди български демократи т.е. той отново обедини десницата, макар че ние загубихме. Това е една виртуална, теоретична възможност. Ние казваме, че днес търсим общия път и тук въобще няма нужда ние да се съизмерваме чисто политически, кой от нас като политическа сила ще предложи печелившия кандидат. Ние сме дозрели и това аз го наблюдавам, тъй като бях на последния кръг на преговорите. Дозрели сме до разбирането, че общите ни цели са по-големи, отколкото отделните ни партийни цели и персоналните ни желания и интереси. В този аспект аз съм един човек, който е доста реалистично настроен, но виждам, че политическият мандат, така да се каже, вече 50% е отворен за шансовете на десен кандидат да стане президент на България. Ние ще положим всички усилия в тази посока.
Водещ: Възможно ли е Стоянов да е възможност, макар и виртуална?
Светослав Малинов: Сега, мога да отговоря формално, а то е, че в момента всичко е отворено, всяка партия има право на собствена номинация и т.н. Неформално аз бих предложил и бих казал това, ако Иван Костов не беше казал това за себе си. Неформално, а всъщност съвсем откровено бих казал, че ми е много трудно да видя, който и да е председател на партия в момента на десницата да обедини десните избиратели. Това важи както за Иван Костов, така и за Петър Стоянов, така и за другите лидери. Трудно е да се говори така, защото всеки може да се засегне, но аз започвам, така да се каже, първо от нас, първо от собствената ни партия, от нашия лидер, така че това ни дава смелост и право да бъда малко по-откровен и за другите. Искам да кажа обаче нещо много важно, защото ми се струва, че го дължим най-вече на нашите избиратели и мисля, че това може да го каже всеки, но аз пак ще започна от ДСБ, защото представлявам ДСБ. Ние, от Демократи за силна България ще направим всичко възможно да има десен кандидат. Това означава, че сме готови и на компромиси, готови сме наистина на всичко, разбира се разумни компромиси, за да може да има десен кандидат, защото в това няма никакво съмнение. Изключителна възможност се отваря в момента за смяна на този най-висок пост в държавата.
Мирослав Мурджов: Надявам се, г-н Малинов, че говорите за единен десен кандидат.
Светослав Малинов: Вижте, иронията тук не бива да ни подвежда.
Мирослав Мурджов: Мисля, че трябва да говорим за единен десен кандидат.
Светослав Малинов: През цялото време става дума за единен кандидат и аз бих казал дори нещо още повече. Ако не се постигне този единен десен кандидат, ще бъде безкрайно трудно на която и да е партия да възстанови нивата си на последните парламентарни избори, които пък всички не вярваме, че са по-ниски, отколкото ще има на следващите. Ние ще получим един много тежък удар, който сами ще си нанесем, удар, който никой не може да ни нанесе освен самите ние.
Водещ: Сега, чакайте, значи Бойко Борисов не сте можели да го издигнете, защото бил член на БКП някога, това ли е причината?
Светослав Малинов: Формалните правила между другото са доста ясни и то по чисто формални основания.
Водещ: Симеон Сакскобургготски, ама той пък е от управляващата коалиция. Той по тази формална, не може Симеон Сакскобургготски.
Милан Миланов: Той е лидер на партия, има си партия да си го издига.
Водещ: Антон Станков, били говорели с него, някой от тях да е говорил?
Иван Колчаков: Нека да се върнем на нашите кандидатури, защото в крайна сметка номинирани в момента в контактната група са лицата, които в началото изчетохте и останалото всичко е спекулация.
Водещ: Някои казват, че ако застанете зад Бойко Борисов, той ще спечели.
Иван Колчаков: Не е въпросът дали ще застанем зад Бойко Борисов или той ще застане пред нещо друго.
Водещ: Пред вас.
Иван Колчаков: Пред нас или пред някой друг. Проблемът е в различната идентичност. Това е нещо, което ние всичките го съзнаваме, така че нека се върнем на нашите кандидатури. Значи, първо, за мен ако съм страничен наблюдател, а аз не съм такъв, жалко, че при наличие на осем партии, двама от основните лидери на основните партии казват, че не могат да обединят десните.
Водещ: …Стефан Софиянски да го питаме и той.
Милан Миланов: Той не е номиниран. Това, като отстраните другото е така жалко. Проблемът не е да бъдат обединени осемте партии, а проблемът е да бъдат обединени десните избиратели. Точно по тази причина, считайки, че г-н Костов е човекът, който може да обедини десния избирател, ние го номинирахме. Но, има и още нещо, което ми се ще да кажа. То е във връзка с процедурата. Когато процедурата е ясна и когато се спазват сроковете, това носи симбиоза в десния избирател и затова аз страшно много държа на тези правила, които ние избрахме и предполагам, че някъде до към 15 май ние ще имаме една или две двойки, които ще бъдат разгледани от обществения съвет, ръководството на партиите.
Водещ: Добре, така да завършим. 15 май.
Милан Миланов: Спазването на процедурата дава сигурност в хората, които ще гласуват за този президент.
Водещ: “Седмица” ще има, “Седмица”, на 20 май се пада, на 20 май тук ще са една или две кандидат-президентски двойки. Дотогава ще приключат номинациите.
Мирослав Мурджов: Аз мисля, че най-важното, което тук в момента в крайна сметка се появява, че има желание от всички, които седим тук в това студио, тези, които седят на масата за разговорите, да има единна дясна кандидатура. Дайте да не казваме 15 май, да не казваме 30 май, да не казваме.
Водещ: Все пак до октомври, ноември трябва да я имате, защото има избори.
Светослав Малинов: Ще я имаме.
Иван Колчаков: Нека само да отправя една реплика. Каква е тази обществена логика, включвам и журналистическата, при която единствено е важен десният кандидат. Защо не гледате…?
Водещ: Очакванията са от вас.
Иван Колчаков: Разбира се. Аз съм казвал тази аналогия. Винаги ястието при демократите се готви в една тенджера, в която няма и капак, докато в другите политически сили, в които няма прозрачност, там е тенджера под налягане и тази тенджера от време на време гърми. Не дай Боже и сега да гръмне тенджерата на управляващата коалиция. Трябва да има определен интерес какво прави БСП, защото когато г-н Дъбов вчера заявява, че за тях кандидатурата на Първанов не е единствена, а имат и други кандидати т.е. не е предопределена. Когато НДСВ, управляващата сила, не започва никакви процедури, ДПС- никакви процедури, “Атака” никакви процедури. Тоест десницата в България в момента е единствената политическа общност, към която е вперен взора на българския демократичен избирател, който е мнозинството от българските избиратели. И има едно нарастващо убеждение, че новият президент ще излезе от тези преговори.
Водещ: Светослав Малинов – ДСБ, Иван Колчаков – СДС, той е главен секретар на партията, Милан Миланов – ССД и Мирослав Мурджов – ВМРО, подкрепящите десния единен общ кандидат за президент.