Фондация “Конрад Аденауер” събра преди два дни политолози, журналисти и политици на дискусия за бъдещето на десния проект в България. Николай Младенов и Светослав Малинов бяха сред участниците и изразиха различни гледни точки. Младенов е оптимист за общо бъдеще на десницата и предлага първата стъпка да е изработването на нова дясна платформа. Депутатът от ДСБ обаче смята, че на този етап обединението е невъзможно, защото разделението е между избирателите, а не между лидерите.

– Определихте дясното обединение като невъзможно и безсмислено?
– Не съм нарекъл дясното обединение безсмислено. Казах, че е безсмислено да се формулира десен проект под формата на програмата от началото на прехода. Имах предвид, че е трудно постижимо и невъзможно на този етап и че засега няма нужда да се опитваме да правим невъзможни неща, защото това е разделението между десните избиратели, а не е разделение между лидери. То се получи в оценката на миналото, настоящето, а и бъдещето; в оценката на личности, на ключови фигури, които днес действат в политиката или предявяват претенции за утре, на правителства и на това какво предстои на десницата. Тези различия са доста големи и е невъзможно да бъдат преодолени, затова е по-добре да се признаят, да се сложат на масата и около тях да се търси някакъв консенсус. Тяхното преодоляване е невъзможно на този етап – това трябва да се признае, за да се върви напред.
– И все пак не е ли разделение и между лидери, и то на лична основа?
– Не, избирателите са разделени. Практически десните избиратели се разделиха още с идването на Симеон Сакскобургготски. Част от тях гласуваха за НДСВ – оттам започна. Идеята, че различията са между лидерите, ражда една от най-вредните илюзии и тя е отиват си лидерите, идват нови, електоратът се обединява. Груба грешка. Това е най-вредната илюзия за десницата, защото тези лидери означават различия между самите избиратели. Трябва да се признае различието, не да се задълбочава, и на базата на това да се види какво все пак е общото. Идеята да се премахват различията в името на фалшиво единство води до отблъскване на избиратели от двете страни. Цялата теория на коалициите се гради на една презумпция, че 1 и 1 е равно на две минимум, а често и на три, четири. Това е т.нар синергичен ефект, тоест сумата е поне колкото сбора на двете. Не трябва 1 и 1 да е равно на едно и половина. Когато си събрал СДС и ДСБ, се получава едно и половина, тоест не си прелял гласовете на двете на едно място и това означава, че коалицията е вредна.
– Това ли се получи на президентските избори?
– Оценките предстоят. Но когато няма искреност и естественост на обединителния процес, избирателите не се обединяват. Това е рядък случай, защото от един момент нататък, поне що се отнася до СДС, ДСБ, ДП и земеделците, имаше искрено желание за единен кандидат и лидерите започнаха да си подават ръце. Даже започнаха да си ги подават непрекъснато в последните дни. И въпреки това гласовете не се събраха.
– Какво тогава се случи?
– Не се случи това, на което всички се надявахме. Можем да хвърлим всичко върху Неделчо Беронов, но има определени неща, които дори да са правилни, преждевременното им изричане ги дискредитира.
– Казвате на този етап, а в бъдеще?
– Говоря за изборите за Европейски парламент и за местните. Оттам нататък ще се мисли.
– Има различни идеи – десен алианс на Надежда Михайлова, Стефан Софиянски пък предлага съюз на демократичните партии.
– Ако избирателите видят определени хора заедно, ще се зарадват, ако видят други хора заедно, ще се разочароват. Това е усетът кой с кого би могъл да направи автентичен съюз. Знам, че партии, които правят безпринципни коалиции, губят.
– И вие ли като СДС ще де явите самостоятелно на вота за евродепутати?
– Ръководството не е взело решение, но аз ще пледирам да се явим самостоятелно. СДС и ДСБ ще вземат повече гласове, ако се явят с отделни листи.
– А къде е мястото на ГЕРБ?
– Като се формира, ще говорим.