Светослав Малинов: Засега различията не могат да се преодолеят

Фондация „Конрад Аденауер“ събра преди два дни политолози, журналисти и политици на дискусия за бъдещето на десния проект в България. Николай Младенов и Светослав Малинов бяха сред участниците и изразиха различни гледни точки. Младенов е оптимист за общо бъдеще на десницата и предлага първата стъпка да е изработването на нова дясна платформа. Депутатът от ДСБ обаче смята, че на този етап обединението е невъзможно, защото разделението е между избирателите, а не между лидерите.

Определихте дясното обединение като невъзможно и безсмислено?
– Не съм нарекъл дясното обединение безсмислено. Казах, че е безсмислено да се формулира десен проект под формата на програмата от началото на прехода. Имах предвид, че е трудно постижимо и невъзможно на този етап и че засега няма нужда да се опитваме да правим невъзможни неща, защото това е разделението между десните избиратели, а не е разделение между лидери. То се получи в оценката на миналото, настоящето, а и бъдещето; в оценката на личности, на ключови фигури, които днес действат в политиката или предявяват претенции за утре, на правителства и на това какво предстои на десницата. Тези различия са доста големи и е невъзможно да бъдат преодолени, затова е по-добре да се признаят, да се сложат на масата и около тях да се търси някакъв консенсус. Тяхното преодоляване е невъзможно на този етап – това трябва да се признае, за да се върви напред.
И все пак не е ли разделение и между лидери, и то на лична основа?
– Не, избирателите са разделени. Практически десните избиратели се разделиха още с идването на Симеон Сакскобургготски. Част от тях гласуваха за НДСВ – оттам започна. Идеята, че различията са между лидерите, ражда една от най-вредните илюзии и тя е отиват си лидерите, идват нови, електоратът се обединява. Груба грешка. Това е най-вредната илюзия за десницата, защото тези лидери означават различия между самите избиратели. Трябва да се признае различието, не да се задълбочава, и на базата на това да се види какво все пак е общото. Идеята да се премахват различията в името на фалшиво единство води до отблъскване на избиратели от двете страни. Цялата теория на коалициите се гради на една презумпция, че 1 и 1 е равно на две минимум, а често и на три, четири. Това е т.нар синергичен ефект, тоест сумата е поне колкото сбора на двете. Не трябва 1 и 1 да е равно на едно и половина. Когато си събрал СДС и ДСБ, се получава едно и половина, тоест не си прелял гласовете на двете на едно място и това означава, че коалицията е вредна.
Това ли се получи на президентските избори?
– Оценките предстоят. Но когато няма искреност и естественост на обединителния процес, избирателите не се обединяват. Това е рядък случай, защото от един момент нататък, поне що се отнася до СДС, ДСБ, ДП и земеделците, имаше искрено желание за единен кандидат и лидерите започнаха да си подават ръце. Даже започнаха да си ги подават непрекъснато в последните дни. И въпреки това гласовете не се събраха.
Какво тогава се случи?
– Не се случи това, на което всички се надявахме. Можем да хвърлим всичко върху Неделчо Беронов, но има определени неща, които дори да са правилни, преждевременното им изричане ги дискредитира.
Казвате на този етап, а в бъдеще?
– Говоря за изборите за Европейски парламент и за местните. Оттам нататък ще се мисли.
Има различни идеи – десен алианс на Надежда Михайлова, Стефан Софиянски пък предлага съюз на демократичните партии.
– Ако избирателите видят определени хора заедно, ще се зарадват, ако видят други хора заедно, ще се разочароват. Това е усетът кой с кого би могъл да направи автентичен съюз. Знам, че партии, които правят безпринципни коалиции, губят.
И вие ли като СДС ще де явите самостоятелно на вота за евродепутати?
– Ръководството не е взело решение, но аз ще пледирам да се явим самостоятелно. СДС и ДСБ ще вземат повече гласове, ако се явят с отделни листи.
А къде е мястото на ГЕРБ?
– Като се формира, ще говорим.