Водеща Таня Величкова: Лисабонският договор, толкова трудно ратифициран, който трябва да промени Европейския съюз, днес влиза в сила. Ще има специална церемония, на която този факт ще бъде отбелязан тържествено. Влизането в сила ще стане на тържество, на което ще има речи на португалския президент, на ротационния председател на Европейския съюз, шведския премиер, на премиера на Испания, чиято държава е следващият председател на общността. По време на церемонията слово ще произнесат още председателят на европарламента Йежи Бузек и председателят на еврокомисията Барозу. Разбира се, че в Лисабон присъствие са потвърдили и новоизбраният президент на Съвета на премиер-министрите и новият външен министър на евросъюза.

Ние започваме по тази тема със Светослав Малинов, който ще бъде най-новият български евродепутат. Добро утро, г-н Малинов.

Светослав Малинов: Добро утро.

Водеща: Как приемате този ден? Не във връзката с вашата лична биография и личното ви битие на евродепутат, а толкова дълго чакан момент от европейската общност.

Св. Малинов: Наистина това е момент, който поне осем години, можем да кажем, се очаква и би трябвало да бъде едно начало на една Европа, която ще има по-голямо самочувствие, по-голяма сила и по-сериозно присъствие на световната сцена. А и във вътрешен план една Европа, която ще бъде по-ефективна, ще взема решенията си по-бързо. И в някакъв смисъл ще бъде по-единна и по-силна. Защото заради това се правят всички тези институционални промени. Всички гледат с голяма надежда напред, защото това е наистина сериозна промяна и не случайно казват анализаторите, че едва ли скоро, без, разбира се, да казват, че никога, но казват едва ли скоро ще има промяна от такъв мащаб.

Водеща: Вие лично кога смятате, че ще се почувстват ефектите от действието на Лисабонския договор, изключваме новите длъжности, които той въвежда и които са първата видима промяна?

Св. Малинов: Е, това е нещо, което е от такъв мащаб, че нещата ще се наместват според мен години наред. А иначе как точно ще започне да действа и какви ще бъдат ефектите не може да каже никой. Това е нещо, което старателно се избягва като дума, но вече може да се каже – една нова уредба, може да се каже и нова конституция. Но най-общо казано, една нова правна рамка, в която ще се взимат решения, в която ще се работи. Историята показва, че е почти невъзможно да се предвиди и позитивното, и понякога негативното от промени от такъв мащаб. Всички се надяват, тъй като този договор беше наистина много изстрадан и дебатът беше много тежък и много дълъг, че всички опасности са предвидени и че ще се случат само добрите неща. Ще се случи не загубата на суверенитет и отдалечаване на гражданите от Европейския съюз, а ще се получи по-висока легитимност, по-голяма роля на парламентите, оттук по-голяма ангажираност на хората, които, така, участват и във вътрешнополитическия процес. Ще се случи това сцепление, тази бързина на вземане на решения, за която говорят от години. Изобщо се се подобрят всички онези дефицити на Европейския съюз, заради които той е упрекван, така, и от вътрешни критици, и от външни критици, които твърдят, че е много трудно Европейския съюз да се вземе на сериозно в решаващи моменти поради това, че няма олицетворение на своите институции, че няма личност, която да го представлява. Сега всичко това, тези дълги критики, които са се натрупвали през годините, поне на хартия, всички тези неща са преодолени. Въпрос на време е да наблюдаваме как ще се реализира на практика. Това е един процес, който ще бъде изключително интересен за анализаторите. Въпросът е и обикновените граждани на Европа да бъдат ангажирани поне малко, защото заради тях се прави всичко това.

Водеща: Вие как коментирате първите персонални избори за президент и външен министър? Според вас за какво говори избирането точно на тези фигури?

Св. Малинов: Ами говори точно за това, че трябва да се действа внимателно, че трябва постепенно да се използват и възможностите на договора, и възможностите на новите институции. Имаше много сериозен разговор какъв тип човек, тип политик трябва да бъде първият президент, както го наричаме за удобство, разбира се. Сблъскаха се двете концепции – концепцията на един силен, харизматичен лидер, световноизвестен, в тази категория имаше само един кандидат между другото, Тони Блеър нямаше конкуренция, и другата концепция за един опитен, консенсусен, не толкова известен политик. Там имаше трима-четирима, измежду които, знаете, беше избран белгийският премиер. Това са неща, които много трудно могат, пак казвам, да се прецени в момента как ще действат, но фактът, че беше избран такъв човек, означава, че се действа предпазливо, че го няма този ентусиазъм, това надценяване на възможностите за промяна и че Европейският съюз по някакъв начин ще действа поне в началото предпазливо, както е редно, когато се правят такива големи промени. Нищо чудно по-нататък да излязат и друг тип политици начело на съюза и начело на някои негови институции, но засега се започва по този начин. Никой не трябва да подценява хората, които бяха избрани, но аз съм напълно наясно, че хората чакат и очакват известни имена, бляскави имена. Това не се получи на първи… на първи…

Водеща: Имаше такова очакване наистина.

Св. Малинов: Да, но пък аз се опитват да дам и основанията за това. В края на краищата това, че не познаваме някакъв политик, не означава, че той няма качествата. Искам само да отбележа, когато Барозу беше избран, реакциите бяха почти същите, а се оказа, че той е един много силен, бих казал, водач институционален на Европейския съюз и свърши работа, която част от скептиците при неговото избиране преди години изобщо не подозираха, че би могъл. Така че понякога институциите дават особен живот на политиците, дават особени качества, получава се една спойка, която не може да бъде предвидена и на пръв поглед е изглеждала невъзможна.

Водеща: Сега очакваме Лисабонският договор да направи по-прецизни, по-добри механизмите за формиране на европейски политики и за взимане на конкретни решения. Увеличава се ролята както на европарламента, така и на националните парламенти. Ако погледнем от нашата камбанария през българския парламент, как ще изглежда това?

Св. Малинов: Да, наистина желанието на авторите на Лисабонския договор и въобще големият дебат започна с преодоляване на така наречения демократичен дефицит. Всички хора, които са ангажирани с политиката на европейско ниво, си дават сметка, че тя изглежда странна, неясна, отдалечена, както твърдят, от обикновените граждани, от обикновените европейци. Пределно ясно е, че много трудно могат да бъдат ангажирани обикновените хора с процес на такова равнище. Затова идеята беше да се ангажират в този процес онези институции на национално ниво, които са най-представителни. Разбира се,  местната власт това са националните парламенти. Желанието на всички е националните парламенти да участват по-активно в предварителната част още при изготвяне на законите. Добре известно е, че поне в България ние останахме с впечатление, че идват някакви неща, наредби, директиви, които българският парламент почти автоматично гласуваше, почти без дебат. Има си основания за това, нашето желание да бъдем членове в Европейския съюз беше очевидно и никой не водеше дебат със самите европейски закони. Нямаше и механизмите за това, така или иначе това бяха първите ни европейски избори пълноценни като членове.

Водеща: А сега как ще бъде?

Св. Малинов: Сега националните парламенти ще бъдат включени още на това предварително ниво и ще има и  възможности за участие, за корекции още преди нещата да стигнат до онова ниво на Европейския съюз, след което се връщат за ратификация. Това означава наистина много голяма компетентност на националните парламенти и политици, тъй като те вече ще бъдат включени в самото начално ниво на изготвяне на всичко това, което наричаме европейски закони, европейска правна рамка. Не знам дали си даваме сметка, но може би в началото няма да сме подготвени, но оттук нататък и за всеки български политик, за всеки български депутат ще трябва да го има и това европейско измерение, и самите български избиратели ще трябва да знаят, че избират не само… не само своите депутати в националния парламент, а и хора, които трябва да участват в европейския законодателен процес. Тази промяна, която няма как в момента да е осъзната, все още не сме я предвиждали, но тя ще започне да обхваща все по-големи параметри от българската политика, особено следващата година.

Водеща: Но това съгласуване няма ли да усложни постигането на консенсус при взимането на европейски решения?

Св. Малинов: Е, добре известно е, че част от консенсуса отпада вече като условие за взимане на решения. Разбира се, там, където нещата са останали, тъй като става дума за около 40 области, където консенсусът вече не е задължителен…

Водеща: Имам предвид консенсус като съгласие, не като абсолютно…

Св. Малинов: Да, да, разбирам ви, той е като процедура, разбира се, че затрудни, то… Ето, и сега конкретни неща, които трябва да се вземат, които са абсолютно належащи от правна гледна точка, не искам да занимавам никого, те ще трябва да се вземат, след това трябва да се върнат за ратификация във всичките 27 парламента, някои еднокамарни, други двукамарни, някъде са с евроскептици, другаде без, но това е цялата идея на Европа – да върви по този начин напред и с всичките трудности и проблеми. Така или иначе Европейският съюз е уникална за историята институция, това е… за първи път имаме в историята съюз от демократични държави.

Това е доброволен съюз, но в него демократичните процедури се спазват и те са тежки и мъчителни, изнервящи за тези, които искат нещата да стават бързо, мигновено, но пък историята е показала, че най-бързо и ефективно от гледна точка на времето действат диктатурите. Но те пък имат други недостатъци, нали така?

Водеща: Ще имаме възможност сега да се проверим доколко можем да участваме пълноценно в изработването на европейски политики, а не, както казахте вие, само да приемаме готови норми и да се съгласяваме с тях. Да поговорим за вашето лично участие като евродепутат, кога поемате новата си роля и как става това?

Св. Малинов: Ами, според бюрократите, както се казва в Европейския съюз, от днес аз вече имам право да получа писмо, в което ще има покана. Така че може би всеки момент ще дойде това писмо. Иначе преди… преди Нова година ще влезе тази цяла нова група от 18 човека, което е и символично много важно, тъй като така или иначе Лисабонският договор влиза 2009, а не 2010, чисто символично, цяла една година се записва в историята на Европейския съюз. Така че очакваме всеки момент тези формални стъпки да бъдат извършени.

Водеща: И с каква нагласа и какви амбиции тръгвате натам?

Св. Малинов: Е, всеки, който е посветил процеса… знае, че влиза в една Европа, в която Лисабонският договор вече е в сила. В този смисъл има много по-голямо очакване, че дори един депутат би могъл вече да прави повече, отколкото по-рано. В някакъв смисъл има възможност за първи път да се осмисли ролята на евродепутата по нов начин, да се схване, че българската политика и европейската политика не са две различни нива, корено различни, недай боже противоположни, и да се схване, че един евродепута има много работа и в България. Ако този процес на навлизане на европейските практики в България и задълженията на българския парламент към Европа се задълбочи, би трябвало точно евродепутатите да са най-сериозните и най-компетентни, дай боже, посредници, поне в началото.

Водеща: Не мога да не ви задам въпроса и за българския ресор в новата Европейска комисия. Изговори се много, оспори се много. Вашата позиция каква е?

Св. Малинов: Това е нов ресор. Той не съществуваше по-рано. Факт е, че тези неща, за които става дума в този ресор, бяха подопечни на холандския комисар, показва, че като дейност те са заслужавали достатъчно сериозно доверие и внимание. Само искам да отбележа, преди да кажа нещо за този нов ресор – че предишният ресор на г-жа Кунева е закрит.

Водеща: Да, липсва.

Св. Малинов: Което означава, че не ресорът, не ресорът прави комисаря, а има някаква комбинация, която, пак казах, понякога не може да бъде предвидена как точно ще действа и какво ще се получи. Аз смятам, че получаваме един ресор, който отговаря на ролята и репутацията на България в момента. Моето скромно мнение е, че ние не бихме могли да получим нито “Вътрешен ред и сигурност”, нито “Енергетика”, имайки предвид, че ни управляваха хора, които поставиха, така, на карта националната сигурност, а донякъде и общата енергийна политика. След управление на БСП и ДПС с министри Румен Овчаров и Румен Петков България просто не можеше да получи тези ресори. А за другия ресор, “Разширяване”, трябва да се знае, че никой няма да даде този ресор на държава, която е съседна на страните, към които би трябвало да…

Водеща: Да, това каза и министър Желева, да.

Св. Малинов: Това е много важен принцип в Европейския съюз. Колкото и да ни се иска, аз мисля, че това е и справедливо, това е и разумно.

Водеща: Благодаря…

Св. Малинов: А иначе този ресор, свързан с хуманитарни кризи, невоенни конфликти, имат предвид авторите, дава огромни възможности, защото може да се окаже, че там, където Европа ще се появи със своето лице на солидарност, може да се окаже, че това лице е българско. Дава се възможност да се влияе, да се присъства и това е от онези ресори, които ще бъдат в пряка зависимост и от ролята на личността. Не е от онези тежки ресори, които знаем, че са важни, дори свръхважни, почти независимо от това кой ги оглавява. Така че трябва да се пожелае успех, тъй като възможностите са големи, и, ако всичко върви добре, то България ще има своето сериозно присъствие във външната политика на съюза, тъй като това е много сериозен външнополитически ресор, това трябва да се схване от тези, които го оприличават на българско министерство. То не е така.

Водеща: Благодаря ви за този разговор и успех в новата ви дейност. Светослав Малинов в интервю за “Преди всички”.