Водещ: Да се търси възможност за започване на общи политически действия със столичния кмет Бойко Борисов предложи председателят на СДС – София област, Валентин Василев. Темата не е обсъждана на националния съвет на сините във вторник, но Василев се надява на следващо заседание СДС да излезе с декларация по този въпрос.

Водеща: Ден по-късно сините депутати сами се разграничиха от думите на колегата си Василев. Предложението му било несериозно. Сериозно ли е да се говори за обединение вдясно, след като дори вътрешнопартийните мнения са разнопосочни, и може ли изобщо Бойко Борисов да обедини десните сили. Отговорът ще търсим от бившия лидер на СДС г-жа Надежда Михайлова и от Светослав Малинов от “Демократи за силна България”. Добро утро казвам и на двамата ни събеседници.

Светослав Малинов: Добро утро.

Водещ: Добро утро и от мен. Възможен ли е изобщо вариантът Бойко Борисов да бъде обединителна фигура на десните в предстоящите президентски избори?

Надежда Михайлова: Може би да започна с това, че идеята, поднесена на такъв висш форум на партията, предизвика много сериозна изненада, но за мен много по-сериозна изненада предизвика мълчанието на ръководството на Съюза на демократичните сили. И от тази гледна точка аз мога да направя няколко извода. Първият, че преговорите очевидно не вървят и че очевидно, ако ръководството на СДС наистина стои зад такава идея, то се отказва от идеята за единна дясна кандидатура и при това положение трябва ясно да заяви тази истина. Начинът, по който се стартираха и се водиха преговорите досега, според мен е напълно погрешен, защото се търси просто обща кандидатура, а не обща дясна политика. Вие си спомняте, че аз предложих да се търси и структурирано партньорство и в парламента, и в местната власт, като по този начин убедим хората, че наистина можем да предложим алтернатива на сегашното управление на БСП, НДСВ и ДПС, и то като решаваме проблеми с дясна политика. Вторият извод, който аз виждам, това е бягството от отговорност и признание за безпомощност, защото по принцип идеята за независим президент е удобна и вече модерна формула за нежеланието да се носи отговорност от лидерите. Не мога да скрия, че началото беше поставено от Петър Стоянов преди години, но явно опитът се оказа доста заразителен и той дори се оказа популярен в ДСБ, напоследък се обсъжда и в БСП. Очевидно е, че партиите и политиците само правят констатации, но не предлагат решения и според мен именно това отблъсна хората от нас, които се умориха от декларации, от думи и от обещания, и ще подкрепят някой, който не просто каже нещо, но свърши нещо. И последното, което според мен се налага като извод, е, че с мълчанието си ръководството на СДС признава, че според него десният проект във вида, в който съществува, от тях е изчерпан. И тогава се питам за какво ни е 15-годишна програма и доколко сме искрени, защото според мен това е нова версия на познатата теза за разбитите авари и да следваме победителя, а това е теза, която показа своята несъстоятелност и докара до много беди Съюза на демократичните сили.

Водеща: Да включим в разговора и г-н Малинов. Г-н Малинов, “Демократи за силна България” как посрещнаха това изненадващо предложение на вече партньорите им СДС?

Св.Малинов: Никак не го посрещнахме, не го коментираме, това не е официална позиция на СДС, а на вътрешните форуми на една партия, включително на СДС, всеки може да говори, каквото иска, съобразно своя капацитет, своя политически усет и нюх. Искам обаче да не се съглася категорично, че преговорите не вървят добре. Те вървят бавно, защото така е планирано, а беше планирано да вървят бавно, защото трябваше да се започнат преговори между формации, между личности, между които имаше натрупано недоверие. В този смисъл стъпките, които са извървени, струва ми се, вече не позволяват да се говори, че преговорите са неуспешни, защото има приети два политически документи, единият от които слага рамка на профила на бъдещия кандидат и е доста конкретен. Само по този бавен начин могат да вървят преговори между формации, между които има недоверие. В този смисъл искам да изразя несъгласието си, че преговорите не вървят добре.

Водещ: А съгласен ли сте с констатацията на г-жа Михайлова преди минути, че се търси общ кандидат, но не и обща политика вдясно?

Св.Малинов: По принцип не е вярна тезата, че има някакъв консенсус едва ли не неписан, че кандидатът за президент няма да бъде политическа фигура. Такова нещо няма, а според мен голяма част от хората дори искат тъкмо политическа фигура. Така че тук искам да сложа много категоричен акцент, че такова решение и такова настроение няма. Другото, което става дума – за политика, невъзможно е да се дава управленска политика, когато става дума все пак за общ президент, но е задължително да се даде една бъдеща платформа на бъдещия десен президент, която да бъде фактически някакъв тип президентска политика. Президентската политика обаче, рамката на действията на един бъдещ президент, не може да има претенциите да отговаря на някакъв тип дясноуправленска програма.

Водеща: Въпросът ми е и към двамата събеседници, г-жо Михайлова и г-н Малинов, не смятате ли, че е редно все пак преговорите за дясна президентска кандидатура да се обвържат с някакви еднопосочни сигнали от силите вдясно, за да си върнете доверието на десните избиратели, тъй като към настоящия момент, простете, не мисля, че успявате да спечелите сърцата им?

Н.Михайлова: Аз абсолютно съм съгласна с вас и съм направо изненадана от това, което чувам м момента, защото всъщност това е в основата на загубата, голямата, на доверие от страна на десните партии. Десните партии трябва да си дадат сметка, и техните ръководства, че много по-важно е не да възстановят доверието помежду си, а да възстановят доверието с хората, които са ги напуснали и които са разочаровани, а те са разочаровани и са ги напуснали именно поради разнопосочните сигнали и неспособността да се формулират общи политически действия и в местната власт, и в парламента. Гласуванията са различни, всеки на практика взима решенията си сам за себе си и по този начин хората не могат да бъдат убедени. Разбира се, че президентът няма реална изпълнителна власт, но си представете каква кампания ще направи възможната кандидатпрезидентска двойка, пътувайки от град на град и от село на село, където местните лидери са в конфликти помежду си или задават въпроси, свързани с недоразумения и конфликти на национално ниво. Такава кампания би била пълен провал.

Водеща: Г-н Малинов?

Св.Малинов: Ами, тъкмо заради това, заради тежкото положение на десницата, трябва да се действа внимателно и стъпка по стъпка. Не може да се направи третата стъпка, преди да са направени първите две. Първата стъпка, колкото и да е неприятно, но единствената възможна първа стъпка е възстановяване на доверието между самите политици, за да могат след това те да претендират за общото доверие. В крайна сметка става дума за общ кандидат за президент. Не става дума за решаване на вътрешни лидерски проблеми, не става дума за други неща. Става дума за общ кандидат-президент, един минимум бих казал, който десните политици в момента дължат на своите избиратели. Аз мисля, че това е напълно възможно и стъпките, които аз виждам досега, макар и да са бавни за по-нетърпеливите, са единствено възможните в ситуацията, в която стартираха всички тези преговори. А що се отнася до отношенията между десните партии, докато текат преговорите, ние не можем да очакваме, че когато става дума за местна политика или за конкретни закони, или за каквото и да било друго, те ще имат пълно единство само защото текат преговори, свързани с президентската кандидатура. Различията ще си продължат, само че те няма да стигнат онова ниво, надявам се, че да се постави под въпрос самата обща президентска кандидатура. В този смисъл ще има още някакви несъгласия по много текущи проблеми, но общата цел няма да се изпусне от очи, аз съм убеден в това.

Водещ:Искам да използвам още един цитат от изказването на Валентин Василев. Той е доста скептично настроен към преговорите на десните сили за общата кандидатпрезидентска кандидатура. По думите му разговорите едва ли ще доведат до реален резултат. Нещата според него не са почтени и честни. Така ли виждате и вие преговорите?

Н. Михайлова: Аз лично смятам, че преговорите наистина се бавят изключително много. Смятам, отново се връщам на тезата си, че формулирането на общи политически действия и общи политически сигнали е нещо, което е задължително предусловие, за да могат да бъдат убедени хората в съществуването на десен проект за развитието на България. Никой не говори за пълно единство на мненията. Защото да се извеждат нещата до такъв абсурд, очевидно, така, цели да не се каже цялата истина. Никой не говори за пълно единство. Говорим за синхронизирани действия, за структурирано партньорство.

Аз съм човек, който не вярва в обединения, които бяха много модерни напоследък, или в други подобни тези на коалиции. Говорим за структурирано партньорство, за съгласувани действия на парламентарно ниво, за съгласувани действия в общинските съвети. Защото вижте, има места, където ние имаме мнозинства, примерно в общинския съвет, имаме наши кметове. Логично е там да се търсят решения от страна на десните, да бъдат, да се търсят възможности от десните да се намерят решения на съществуващи проблеми.

Защото, вижте, онова, което е изключително очевидно, това е, че хората гледат как само се констатират проблеми. Но те искат някаква ефективност на тяхното решаване. Отново ще бъда репликирана с думите, че президентът има квазиизпълнителна власт и че няма реална власт. Но това са политически сигнали. И тези политически сигнали са стъпките, които много повече убеждават хората, отколкото поредната декларация, фоторобот или някакви други действия.

Водеща: Г-н Малинов, вие как ще отговорите на тази реплика? В крайна сметка едно от нещата, в които, за които говореше г-н Василев преди два дни, бяха, че, цитирам: ДСБ постоянно атакува СДС, това не е начинът, по който трябва да се водят общи действия.

Св. Малинов: Вижте, когато един човек има някакъв свой любим кандидат и същевременно тече преговорен процес, който трябва да издигне друг кандидат очевидно, то този човек, тази група, тази политическа формация винаги се опитва да намери някакви аргументи. В случая от СДС има такъв глас. Аз не мога да му обърна достатъчно сериозно внимание, защото той нито е намерил подкрепа, нито е бил изразен ясно от съответните легитимни за това органи и политици на СДС. Толкова по този въпрос.

Водеща: Да, но самият…

Св. Малинов: Въпросът обаче…

Водеща: …самият лидер в момента на СДС Петър Стоянов преди време подкрепи кмета Борисов…

Св. Малинов: Да, подкрепи го, но…

Водеща: …в ролята му на кмет и в борбата му за софийския боклук.

Св. Малинов: Да, но не за президент все пак. Ето това искам да кажа. Това са преговори и целта е достигане на обща кандидатура. Докато се достигне до общата кандидатура, ще се случат и други неща, ще се, ще има и единодействие, ще има и несъгласия по определени теми. Но само този, който търпеливо преследва определена цел и е намерил правилните стъпки към нейното постигане, в крайна сметка постига успехи в политиката. Нервността, нетърпението е редно да обхванат в момента щаба на г-н Първанов, а не хората, които водят преговорите за дясна кандидатура.

Това е моят съвет, бих казал, към всички, включително и към местните структури на десните партии в България. Нещата ще бъдат доведени до успешен край независимо от подвикванията, от скептицизма, дори, бих казал, от цинизма, който на моменти се усеща. Нормално е, защото дясната кандидатура е реалната заплаха за президента Първанов и всички ще се опитат да дискредитират процеса в зародиш. Но най-накрая десен кандидат, който ще обедини десните избиратели, ще има. Това е моята увереност.

Водещ: Само един последен въпрос. Накратко, основните разнопосочни сигнали идват от СДС и ДСБ предимно. Кога ще се съберете да изгладите споровете?

Св. Малинов: Ние сме всеки ден в парламента, спорове между нас винаги вероятно ще има. По принцип въпросът е погрешно поставен. Става дума за излъчване на обща кандидатура, а не за обединение или за постигане на политическо действие, в което да няма никакви несъгласия.

Общата кандидатура е просто от друг порядък. И тя ще бъде постигната, независимо че по някакъв начин несъгласията и различията в нашето разбиране за политиката ще продължат. Общата кандидатура ще бъде постигната въпреки това.

Водещ: Г-жо Михайлова, вие имате ли същата увереност?

Н. Михайлова: Аз много бих искала да имам същата увереност. Поне до този момент опитът ми и това, което виждам, че се случва пред очите ми, не ме прави такъв голям оптимист. Разбира се, всеки един от нас се стреми именно към създаването на възможности за формулирането на дясна кандидатура, и то на печеливша дясна кандидатура, защото не е въпросът да се изтласка на преден план един човек или кандидатпрезидентска двойка, зад която да се скрием всички. Въпросът е тази кандидатпрезидентска двойка наистина да бъде символ на успеха, да реализира този успех и да бъде реална алтернатива на президента Георги Първанов. А за това, бих казала, се изисква не само много търпение, изисква се целенасочена работа. Защото търпението е нещо много хубаво, но ако то не е подплатено с реални и конкретни действия, то не би имало никакъв шанс за успех.

Водещ: Нека така завършим нашия разговор. Благодаря и на двама ви за участието по Инфо радио. Разговаряхме с Надежда Михайлова от СДС и Светослав Малинов от ДСБ за общата дясна кандидатура за президентските избори.