Роден през 1968 г. в Дупница.

Доцент по политически идеи в Софийския университет. Магистър по политическа философия 8 Университета в Йорк, доктор от СУ.

Бил е директор на отдел “Политически анализи и стратегии” в СДС.

Депутат в 40-ото НС от ДСБ.

Избран за евродепутат от “Синята коалиция” през 2009 г.

Женен, с три деца.

Г-н Малинов, защо СДС и ДСБ не се разбрахте за кандидати за президент и кмет на София? И след месеци разговори се стигна до план Б – предварителни отворени избори? И какво ви мотивира да участвате?

До решение за предварителни избори се стигна, защото и ДСБ, и СДС имат позитивното усещане, че “Синята коалиция” се намира в момент , в който може да отбележи значителен растеж. И в такъв момент е най-добре да се обърнем към избирателите си и те да кажат последната дума кои да са техните кандидати. Аз съм голям привърженик на първичните избори, участвал съм, губил съм, печелил съм. И знам, че резултатът е по-силна кандидатура. Когато се говори, че не сме се разбрали, трябва да се обърне внимание, че всъщност сме се разбрали за най-главното – как да решим проблемите си. Този, който смята, че в политиката няма конфликти, не разбира от политика. Голямото умение е да намериш разумен път за преодоляването им.

Да не се окаже, че вместо по-силен кандидатът на “Синята коалиция” да излезе от предварителната кампания силно контузен от вътрешни битки и да отиде на изборите на “куц крак” и с белези?

Не, изключено е. Ние отиваме на избори за доверие от хора, които вече са гласували за нас. И последните 2 г. не са се разочаровали. Може би ги боли, че не управляваме, че не сме по-силни, но не и от това, което правим. Конкурентът ми на тези избори, г-н Христов, е съмишленик. И ще се борим за гласовете на съмишленици. Това е доста различно от същинските избори, където се срещаме с опоненти и дори с откровени политически врагове. Затова не се притеснявам, че някой ще излезе наранен. Имах възможност да проследя изборите за президент на САЩ. За външен наблюдател конфронтацията между демократите Барак Обама и Хилъри Клинтьн изглеждаше като гражданска война между Севера и Юга. Но избраха победител. Това са най-добрите образци на демокрацията. В България също има добър пример – Петър Стоянов стана президент, след като бе номиниран на първичните избори. Тогава в десницата имаше тежки конфликти. Днешните са направо смешни в сравнение с 1996 г.

Някои казват, че историята се повтаря като фарс.

Не, няма да се повтори като фарс. А и има и други хора, подходящи за цитиране, освен Маркс. Има и друг цитат – че само десницата в Европа се учи от историята. И той е християндемократически.

Защо решихте тези избори да са отворени? Да не се окаже, че вместо десните избиратели кандидатът на “Синята коалиция” ще бъде посочен с вота на симпатизанти на БСП, ДПС и ГЕРБ?

Хубаво е да се започва със скептицизъм. Той поражда мобилизация,енергия. Затова правим избори – за да увеличим силата и мотивацията в десницата. Предварителните избори са не само за туширане на конфликти, те са инструмент за създаване на по-голяма подкрепа, за вдигане на вълна, ако щете.

И нито СДС, нито ДСБ ще се изкушат да търси подкрепа от чужди за своя кандидат?

Подкрепата идва от избирателите. Политиците вече у нас са научили едно нещо – договорките между партии не се превръщат в договор с избирателите. Не вярвам в опит за влияние чрез апаратни игри. А и рискът при затворен вот може би е по-висок.

Според лидера ви Иван Костов ваш плюс е, че сте сред радетелите на създаването на “Синята коалиция”. Това намек към СДС, че не залагат на същото ли е – г-н Христов преди 2 г. смяташе, че СДС е в подчинено положение на ДСБ в “Синята коалиция”и не харесваше формата й?

Фактът, че г-н Румен Христов се явява на избори в “Синята коалиция” за неин кандидат-президент, значи, че той днес стои зад каузата. В политиката се случва тезите да се променят и да еволюират. А кампанията ми ще е построена върху това да спечеля десните избиратели и да им покажа, че бих бил добър кандидат и добър президент.

От РЗС ви критикуват, че за 2 г. не сте казали и 1 дума срещу ГЕРБ.

Напротив. Казвал съм и казвам, че ГЕРБ дойде с надежди, възложени им от обществото. Сега има разочарование. Има провал в икономическата и в социалната политика, липса на твърдост и решителност за каквито и да било реформи. ГЕРБ трябваше да уважат българския избирател и неговия оптимизъм. Сега трябва да бъде уважено реалистичното му чувство, че кабинетът се проваля.

Плюс на Румен Христов е и това, че можел да привлече всички десни. Това цел ли е?

Цел на всеки кандидат е да разшири подкрепата. И двамата ще се стремим към това.

Защо, ако ще се разширява “Синята коалиция”, на първичните избори не бяха поканени да участват и Софиянски, и Бакърджиев с номинации за първичния вот? Те самите питат.

Защото “Синята коалиция” се базира на споразумение, има правила, регистрирани сме в ЦИК. Процедурите са важни.

Готов ли сте да застанете срещу Бойко Борисов на президентския вот? Разбрахме, че можете да го биете на тенис. Защо той се засегна повече от тази заявка, отколкото от обвинението на ДСБ, че е популист?

Да не казваме голяма дума. Засега е ясен само един кандидат – Волен Сидеров. Говори се за Меглена Кунева, но никой не знае още кой ще я издига и дали. А бавенето на кандидатурите е неуважително към избирателите. Борисов – помня, беше казал, че няма да е кандидат за президент. Да не обиждаме премиера със скрити обвинения в непосле-дователност. Не знам защо той не реагира, че е популист. Нов последните дни аз съм смутен и засегнат от друго – от поведението му, когато е бил притиснат от Путин да отиде при посланик на чужда държава, както твърди Уикилийкс. България има институции, които се свикват при такъв тип натиск, има и десни партии, членове на ЕНП. Те са естественият партньор в ситуацията, в която е изпаднал Бойко Борисов. А не чуждите посланици. Той трябва да отговори, ако е имало рекет от Русия, наистина ли е отишъл да търси подкрепа от САЩ.

Лидерите на “Синята коалиция” заложиха цел към кандидата за президент – да спре АЕЦ “Белене” и “големия енергиен шлем” на Георги Първанов. Как ще стане? Президентът няма правомощия да спира решения на правителството.

Аз бих доразвил тази цел в политически приоритет – България да прекъсне и да избягва енергийната си зависимост от Русия. В тази зависимост АЕЦ “Бвпене” е само един, макар и много важен компонент. Действащият държавен глава Георги Първанов можеше да не застава така нагло зад АЕЦ “Белене” и руските проекти. А той превърна това в основна цел. Това са политически проекти. Всички знаят, че икономически АЕЦ “Белене” е неизгоден, смазващ за икономиката и че вероятно няма да отговаря на новите изисквания на ЕС. Президентът има достатъчно възможности да влияе – с обръщания към нацията, с директно влияние върху общественото мнение. Може да вдига инициативи в Народното събрание, правомощие, което Първанов никога не е ползвал. Може и пряко да влияе върху процесите и в международен план. Но нашият е в изолация.

Притеснявате ли се от компроматна война?

Не. Участвал съм в много избори. Ако е имало какво да се извади, имаше страхотни моменти. А в предварителната кампания очаквам позитивен тон – това е състезание между съмишленици.

Нямате управленски опит за разлика от Румен Христов – това как ще го преодолеете?

Имам богат политически опит. Всеки депутат, и от опозицията, участва в управлението на държавата. Аз съм участвал в управлението, не съм участвал във властта.