Водеща Лили Маринкова: Давам възможност на доц. Малинов да каже за декларацията, която “Демократи за силна България” казаха по този повод.

Светослав Малинов: Ако става дума за петролопровода “Бургас-Александруполис“, ние имаме позиция от много време. Искам обаче да кажа само една дума за това колко струва тази автомагистрала, непостроена, “Тракия”. Чисто инстинктивно министър Гагаузов се насочи към това държавата какво ще плати – държавата, държавата. Искам да кажа, че непострояването на магистрала “Тракия” струва изключително много на всички български граждани, които през последните години се опитват бързо да стигнат до Бургас. Аз съм един от директните потърпевши, аз съм народен представител от Бургас, пътувам редовно до Бургас и знам какво ми струва пътуването дотам.

Що се отнася до загуби, нека да попита тези, които в момента работят в Бургас и им се налага да пътуват бързо, тези, които биха искали да засилват и туризма извън най-силния сезон, какво им струва на тях, че софиянци или пловдивчани не могат бързо за един уикенд да отидат и да се върнат. Изобщо, ако решим да изчисляваме, както трябва, със съвременни параметри какво струва на България непострояването и забавянето, сумата ще излезе твърде голяма, за да може да бъде преглътната, бих казал, дори от незаинтересовани български граждани. Много струва, и в нерви, и в пари, и в развитие на бизнес, изключително много струва тази некомпетентност, която наблюдаваме. Не стига, че се забави максимално, заради специфичните действия на министър Церовски, няма какво да ги определяме, ние сме ги определили като действия, водещи до може би най-голямата корупционна сделка, както я нарекохме, на века за, за България, не стига това, ами сега две години, вярно е, че я загубихме от поглед, то обикновено става така с най-големите въпроси, и най-накрая научаваме, че може да стане, може и да не стане, така, много хумористично се изрази г-н Гагаузов.

Така че аз явно ще се лашкам, казвам го съвсем конкретно, като гражданин още две години нагоре-надолу. Все пак благодаря за това, че беше пусната една отсечка, за да не минаваме вече през самите селища, все пак е някакъв напредък.

А що се отнася до петролопровода “Бургас-Александруполис“, аз пък мисля, че това е едно от нещата, които може би са най-опасните за град Бургас. И тук насочвам ударението там, независимо че може да се говори много и за национален интерес, и мисля, че е и редно. Все пак искам да кажа, че най-много ме смущава неяснотата относно всичко, свързано с този договор. Думите конспиративна секретност мисля, че напълно подхождат. Аз не знам точно параметрите на това, което е договаряно и подписвано. Правя всичко възможно да се добера до тях. Вероятно само директен разговор с министър може да доведе до пълна яснота за всичко, което става по този въпрос.

Това, което знаем, е, че имаме съгласие Русия да притежава мажоритарна собственост върху универсалния терминал в Бургас, т.е. да притежава, така да се каже, всичко, свързано с входа, и това, което знаем и е хубаво да започне да се говори вече не само от политици, е огромният екологичен риск. Огромният екологичен риск, който, ако трябва пък да се измери и там евентуално какво би се случило при някакъв разлив на петрол, тези 25 или 35 милиона, които ще взимаме като такси, биха се сторили смешни с оглед на загубите, които може да претърпи Южното Черноморие. Нас ни притежава и още нещо…

Водеща: Притеснява.

Св. Малинов: Притеснява, да, и още нещо, извинете, че ние вече сме подписали споразумение за строителство на петролопровода АМБО от Бургас до Вльора и не ни е ясно точно как ще функционират и двата и по какъв начин. Говоря за този, за който вече сме подписали споразумение, и този, който се очертава, Бургас – Александруполис. И нашето мнение е, че просто вторият петролопровод е излишен, този, за който в момента се водят всички преговори. Излишен е, няма достатъчно нефт, не са ясни изгодите за България, а вредите са съвсем очевидни, включително за пристанище Бургас, за града Бургас, а на всичкото отгоре и трасето минава през гори…

Водеща: Въпрос към министър Гагаузов.

Св. Малинов: …които биха могли да бъдат запазени. Така че всички тези неща ние сме ги изразили и ще…

Водеща: Във вашата…

Св. Малинов: …отсега нататък ще ги отстояваме, защото очевидно е, че нещата се вършат наистина в секретност и получаваме все по-неприятни новини по тая тема.

Водеща: Г-н Гагаузов?

А. Гагаузов: Да?

Водеща: Посочете икономическата изгода за България като сума, като число, което бе донякъде разпространено сред медиите, но смятате ли, че тя е достатъчна, за да удовлетвори националния интерес?

А. Гагаузов: Аз, първо, искам да благодаря на г-н Димитров, че и той вече е за изграждането на магистрала “Тракия”…

Водеща: Това е доц. Малинов. Представлява…

А. Гагаузов: Малинов ли? Извинявайте. Не чувам добре, затова… Казвам, че и вече депутатите са за изграждане на магистрала “Тракия”, включително и от опозицията. Това е добре. Значи, няма да имаме повече проблеми с допълнителни, така, пречки от чисто политически характер, което, разбира се, няма и за кога да се прави.

Що се отнася до Бургас-Александруполис трябва да кажа, че преговори се водят повече от 12 години. Има подписани досега три или четири споразумения, и то толкова не конкретни, че това, което се говори за 33 и 33, и 33 процента на трите страни, просто никога и никъде не е било фиксирано. Под формата на благопожелания – да, но иначе не.

Вижте, петролопроводите се изграждат по два начина – или фирмите, които ще превозват петрола финансират, изграждат и експлоатират нефтопроводите, или пък в случая, да речем, България и Гърция решават, че ще построят един нефтопровод и ще си търсят клиенти, които ще дойдат, ще си пуснат петрола и ще си платят. Такава възможност, защото нито България, нито Гърция имат производство на петрол. Това, което ние като вариантно решение сме се договорили с другите две страни, е България получава 24.5 процента, Гърция – 24.5, и 51 – Русия, но за сметка на това тя ще доставя цялото количество петрол, т.е. тя поема ангажимента да за запълняемост на тръбата. И забележете, тези проценти ще се тръгне най-вероятно към тяхното… тяхната продажба. Защото България като страна, като държава няма да финансира изграждането на нефтопровода. Това ще го правят или български, или чужди фирми, на които ще бъде предложено да купят тези дялове, както българските, така и гръцките. В този смисъл държавата няма да финансира нито един лев, а ще получава по около 35 милиона долара годишно. Освен това, разбира се, опасенията, които са за това, че би могло да има проблем с екологията, те в значителна степен съществуват, но ние при всички случаи ще искаме пълна гаранция за това, че ще бъдат приложени както най-съвременни, модерни технологии при разтоварването на корабите, така и с всички необходими съоръжения, които би следвало да ликвидират евентуални такива последствия. Така че от всички гледни точки – и от екологична, и от икономическа, и от гледна точка на, така, стратегически интереси, мисля, че малко хора има, които биха се изказали против това.

Що се отнася до универсалния терминал, значи, той не се предава на нито една от компаниите. Универсалният терминал се състои от три части. Едната, която ще обслужва Бургас-Александруполис и ще бъде към международната проектна компания на нефтопровода Бургас-Александруполис. Другата, която ще обслужва АМБО и ще бъде към него. И третата част това са резервът, държавният резерв на страната. В този смисъл никой няма да придобие права върху универсалния терминал.

Водеща: Моля да кажете какво точно подписахте през седмицата?

А. Гагаузов: Подписахме протокол за уточняване на текстовете за междуправителственото споразумение, на базата на който след това ще се работи конкретно по създаването на международната проектна компания като една компания, която ще проектира, финансира, изгради и експлоатира нефтопровода.

Водеща: Кога окончателно ще подпишете?

А. Гагаузов: Очаква се може би около 6-7 март, след като, разбира се, Министерският съвет приеме доклада, който аз ще представя за водените преговори. Ако всичко мине нормално и той го одобри, тогава ще възложи най-вероятно на мен да подпиша и съответния договор.

Водеща: Вие смятате, че дискусиите и прозрачността са достатъчни, но искам да ви уверя като представител на медиите, че уви, това не е така. Както виждате и сега говорим телеграфно, тъй като…

А. Гагаузов: Вижте, аз…

Водеща: …нямаме възможност да направим пълноценна дискусия заради вашето пребиваване…

А. Гагаузов: …ако решаваме по радиото или по телевизията дали да се строи, или да не се строи един огромен обект, мисля, че ще сбъркаме и ще си говорим още поне пет години. Аз не съм привърженик на такива решения. Има експерти, на които ние разчитаме и те правят съответните анализи, предлага се решение, Министерският съвет го обсъжда и решава дали е изгодно или не е изгодно.

Водеща: Благодаря, че ми напомнихте…

А. Гагаузов: Аз, да речем…

Водеща: …радиото и телевизията безспорно, макар и да се ласкаят, да биха искали…

А. Гагаузов: Моля ви се. Всичко каквото е необходимо ще бъде разказано на хората, ще бъде показано, но няма да решаваме въпросите по радиото или където и да било другаде. Парламентът е този, който може да контролира, да задава въпроси и ние сме длъжни да му отговаряме. И след като тези неща са се случили, ние си вървим напред. Иначе, нали разбирате, че технологията става твърде обществена.

Водеща: Стигнахме дотам да си обясняваме елементарни неща.

А. Гагаузов: Да, да…

Водеща: Разбира се, че радиото и телевизията канят естествено най-компетентните както от изпълнителната власт, така и от научните среди. Но не смятам…

А. Гагаузов: Разбира се, разбира се…

Водеща: …че сте направили необходимото, за да влезете в истински диалог. А от гледна точка…

А. Гагаузов: Аз мисля, че 14 години говорим по този въпрос. Всички са наясно какви са възможните варианти. Ние предлагаме един от тях да бъде осъществен. За това става дума.

Водеща: Може ли да ми кажете нещо, което представлява интерес за хората, то е свързано с моралния кодекс на вашето правителство. Дали държавният служител, държавният чиновник или министърът или шефът на агенция може да се занимава с частен бизнес едновременно с изпълнението на задълженията си?

А. Гагаузов: Мисля, че такива възможности няма. Нито министрите, нито заместник-министрите имат право да се занимават с частен бизнес.

Водеща: А какво да кажем за човека, който оглавява фонд “Пътна инфраструктура”, който призна пред “Хоризонт” както за семейния си, така и за личния си бизнес, който е пък разположен в същата област, в същия бранш – господин Георгиев?

А. Гагаузов: Господин Георгиев е излязъл от всички фирми, които е притежавал досега, и не се занимава с тяхната дейност.

Водеща: Вие отговаряте от негово име.

А. Гагаузов: Моля?

Водеща: Вие отговаряте от негово име. Уверявам ви, това не е така.

А. Гагаузов: Извинявайте, аз съм длъжен да проверя дали се занимава, или не се занимава…

Водеща: Да, проверете, ако обичате.

А. Гагаузов: … иначе нямаше да го назнача.

Водеща: Проверете, ако обичате, да, непременно.

А. Гагаузов: Да, проверил съм.

Водеща: Разбира се, тъй като няма възможност да излъчим в момента записа с господин Георгиев, ще го предоставя в следващо предаване и ще дадем възможност да се проверят А-то и Б-то, както се казва, на етичния кодекс на правителството. Много благодаря на господин Гагаузов…

А. Гагаузов: И аз благодаря.

Водеща: … който припомни ролята на радиото и телевизията, и то в неща, които изглеждат, как да кажа, окончателно и пълно решени. Нали така, господин Малинов?

Св. Малинов: Да, аз ще се възползвам от една от класическите роли на радиото и телевизията – поне да информирам. Аз имам усещане за предрешеност на всичко това, което много ме тревожи, но ще се въздържа от най-лошите си опасения. Това, което чух, е най-лошият вариант. Това означава, разбира се, че България ще спази споразумението на строителство на другия петролопровод, ще добави един, смея да твърдя, напълно излишен втори петролопровод, макар че ще има един общ терминал, което означава, и това трябва да го знаят всички, че бургаските граждани ще се любуват на една изключително интересна гледка, каквато има на много места по света, във всеки случай не и в курортни селища, те ще могат да виждат опашка от танкери, докато се къпят и техните деца се разхождат по плажа. Това ще бъде подаръкът за 3 март на Русия от България… или на 6 март, както тук се вижда. Наистина не искам да се оказваме отново прави със закъснение, но това означава, че ще има два пъти повече рискове, два пъти повече напрежение, два пъти повече работа с неясно за кого изгода, след като един ще свърши работата на България. И най-накрая може да се случи нещо, което наистина да преобърне нещата по такъв начин, че сега опасенията на опозицията ще изглеждат изключително смешни и жалки, с оглед на екологичната катастрофа, която може да настъпи при повишаване на тези огромни рискове. Понеже стана дума за експерти, аз не се позовавам на собствено мнение, експерти заявяват, че най-често срещаните аварии, разливи на петрол, стават точно при такъв тип съоръжения – фиксирани тръбопроводи и фиксирани съоръжения и нефтопроводи на пристанища. Черно море е с нищожна възстановителна способност, това го знаят вече всички ученици, нищожна възстановителна способност. Това не е да стане разлив в Мексиканския залив, където граничите с океан. Ако стане нещо, просто не ми се мисли. А когато се удвои вече напрежението и подаването в тръбата и се увеличи броят на танкерите, просто

шансовете за авария намаляват. Просто единият от петролопроводите е излишен. Излишен е според мен вторият, този, който в момента се подписва, тъй като за предишния имаме споразумение. Това ще бъде подаръкът, който ще бъде направен на Русия и на Гърция, смея да твърдя. Защото за Гърция, която държи изхода, са очевидни ползите, за Русия също са очевидни, за България по никакъв начин, забележете, не бяха обяснени ползите от този нефтопровод. И господин Гагаузов не е некомпетентен, той знае, че няма ползи, несравними са с тези на Русия и Гърция от този петролопровод, а вредите са съвършено ясни.