Светослав Малинов – биография

Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в СУ „Климент Охридски“ и избран за евродепутат от листата на Синята коалиция.
Светослав Малинов е роден през 1968 в Дупница. Израства в Бургас и завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев“. След отбиване на военната си служба завършва „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.През 1996 г. става магистър по политическа философия към Университета в Йорк, Великобритания. Специализира политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия (1990-1991), Италия (1992), САЩ (1993-1994,1997) и Великобритания (1995-1996).

През 1999 г. защитава дисертация в областта на английския консерватизъм и печели конкурс за асистентв катедра „Политология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е доцент по история на политическите идеи. От 2001 до 2002 е директор на отдел „Политически анализи и стратегии“ в Съюза на демократичните сили (СДС), а от 2002 г. е главен редактор натеоретичното списание за политика и култура „Разум“.

Светослав Малинов е сред основателите на Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията (2005-2007). Депутат е в 40-то Народно събрание, секретар на парламентарната група на ДСБ и член на Комисията по гражданското общество и медии; член на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; член на множество международни мисии на ОССЕ за наблюдение на избори.

На евроизборите през май 2009 печели вътрешните избори в ДСБ и с листата на Синята коалиция печели 18-то място в Европейския парламент, което България получава след влизането в сила на Лисабонския договор. Владее руски, английски и немски език. Женен, с три деца – две дъщери и един син.

Автор на книгите Консервативни опити (2010), Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк (2003), както и на множество научни статии в областта на политическата теория.Съставител на антологиите Консерватизмът (том 1, 1999; том 2, 2000), Модерната демократична идея (2003), Модерната демократична държава (2004), Германската християндемокрация (2006), Политическите партии и демокрацията (2007), Световните религии и демокрацията (2010). Автор е на първите преводи на български език на политическите произведения на класиците Джон Лок (Два трактата за управлението, 1997, Писмо за толерантността, 1998), Едмънд Бърк (Размисли за революцията във Франция, 2000) и Френсиз Бейкън (Нова Атлантида, 2008). За преводите си на Джон Лок през 1998 г. получава наградата на Съюза на българските преводачи.