Светослав Малинов анализира българското дясно политическо пространство

Водещ: Както чухте в новините, днес в София се дава старт на новата политическа инициатива АБВ, известна още като проекта на президента Първанов. Какво се случва обаче в дясното политическо пространство в България, има ли го още? Предлагаме ви интервю с евродепутата Светослав Малинов.
Светослав Малинов: За мен в момента се намираме в определен период от развитието на българската десница. В настоящето са наложени две понятия, които виждаме, и се използват масово, и то не са с някаква манипулативна цел, а именно нова и стара, или нова и традиционна десница. И най-малкото ни управлява партия, която принадлежи към десницата. Всеки анализ, свързан с десницата, има особена тежест, тъй като тя в момента носи отговорност за управлението. Партия ГЕРБ е много млада партия, разбира се, финалът е посветен на ГЕРБ, но сами разбирате, самата партия, като управляваща партия, е на не повече от година, много трудно могат да се правят каквито и да било изводи, но могат да се направят изводи за начина, по който ще функционира десницата, поне в рамките на този мандат. Най-трудният момент в такива анализи е да се идентифицира дясното с някакви теоретични или идеологически критерии. След като ГЕРБ е член на Европейската народна партия и неговите евродепутати са част от десницата в Европейския парламент, ние приемаме, че това е дясна партия. В противен случай ние изпадаме в дълги и абсолютно безсмислени анализи, спрямо които ще се окаже, че няма десница или че пък левицата е десница, и други подобни, така, оригинални, в кавички, изявления. На фона на традиционната десница, разбира се, от идеологическа гледна точка, от идейна гледна точка ГЕРБ е много по-блед като политики и като ценности, но пък има много по-голяма подкрепа. Така че най-голямата екзотика е, ако щете, това, че една партия със заявени десни позиции, само заявени, не проверени, не потвърдени, е много по-популярна от старата десница. Не е голяма екзотика, че има силен лидер и че спрямо него се завъртат нещата, това е тенденция в много партии в Европа, а и ние, специално в България, трябва да сме свикнали, че този тип лидерски формации съвсем не са изключение. Избирателите имаха възможност да унищожат старата десница на предишните парламентарни избори, т.е. те бяха поставени пред реален избор – имате ли нужда от старата десница, т.е. да я съхраните с група като гласове, или ще прехвърлите всичко върху новата? Такъв избор вече е имало в българската десница. Част от избирателите казаха – не, има нужда от тези хора, има нужда от традиционната десница.А сегашната ситуация дава нови доказателства за ползата от старата десница. Има някаква и неизбежност с оглед на самите политики, в някакъв смисъл старата десница не успя да премине много бързо от реформаторски дневен ред към обновление, поведенческо и идейно. Като погледнем обаче към Източна Европа, ние виждаме, че това май е било непосилна задача.

Радио „Дойче веле“, стенограма БТА