Светослав Гаврийски: Търся начина да се подготвя добре, за да мога веднага със започването на работата в кметството да бъда в състояние да предложа решение по основните проблеми на града

Явор Дачков: Както ви казах започваме разговора с г- н Светослав Гаврийски, който е кандидат за кмет на София. Заедно с него има и още един гост, но предлагам да запазим приятната изненада.След 5 минути разбира се ще го включим в разговора.

Г -н Гаврийски бе издигнат от Демократи за силна България (ДСБ) и днес той подписа Договор за открито и честно управление на София. „София е във видим упадък“, започва този договор. „Градът погрозня от безразборното и незаконно строителство, транспортните му артерии все по-често са запушени. Унищожават се зелените му площи. С този договор поемам своята отговорност за превръщането на София в европейски град.

Добър ден, г-н Гаврийски.

Светослав Гаврийски: Добър ден!

Явор Дачков: Защо решихте да подходите толкова сериозно към тази кампания след като Вашите опоненти се държат доста чалгаджийски, подаряват си червени вина, мерят си рейтингите. Вие се държите май единството по някакъв сериозен експертен начин. Очаквате ли да бъдете възнаграден, като имаме предвид какво се случваше на последните избори в България, популизмът май вземаше повече връх?

Светослав Гаврийски: Още в самото начало на моята работа и на моята кампания, аз заявих, че ще се интересувам само от проблемите на София, няма да се занимавам с другите конкуренти, да ги нападам, въобще да губя време с такива изпълнения. Това, което ме интересува са проблемите на София и търся начина да се подготвя добре, за да мога веднага със започването на работата в кметството да бъда в състояние да предложа решение по основните проблеми на града.

Явор Дачков: Какво съдържа този договор? Аз прочетох само преамбюла му, въведението, но той е доста обширен.

Светослав Гаврийски: Този договор съдържа приоритетите, които имам в своята програма. Той е кратък, с отделни точки, но зад всяка от тях стои план за действие, по всяка от тези точки има програма за действие. В този договор са включени по шест приоритета, които имам за работата си като кмет на града. Приех да бъде Договор за открито и честно управление. Това е моят девиз – „Открито и честно управление“, но договор, защото аз с него поемам ангажиментите към столичани и задълженията на столичани е да следят какво върша и да бъдат наясно с това дали изпълнявам задълженията си или не. Основните проблеми, които са включени… Това е първата група – архитектура, строителство и зелена система. Тук се засяга публичният търг, конкурс, който трябва да бъде направен за главен архитект на столицата, важен въпрос който отдавна се обсъжда, още по-важен е Общият благоустройствен план на града, който веднага трябва да бъде приет. Той беше в Народното събрание, не беше приет, върнат е отново на вносителите. С този план се уреждат основните проблеми на града, етажност на строителството, зелени площи, паркинг места. Това незабавно трябва да бъде направено. Има предложения от някои от кандидатите да се направят два нови устройствени плана и те да бъдат сравнявани с този. Мисля, че те нямат никаква представа за какво става дума, защото за един такъв план Народното събрание преди е утвърдило срок от три години за изработване с възможност да бъде утвърден до пет години, така че ясно е за какво става дума. Зелените площи трябва да се запазят, трябва да има публичен регистър за това. Основен въпрос е този за децата, за училищата, спортните площадки. Трябва да се разгледат веднага тези въпроси и да се осигури финансиране за тяхното обезопасяване.

Явор Дачков: Аз искам да кажа, че има много конкретни неща и няма нужда да се спираме сега подборно на тях, а по-скоро ще поговорим за философията, за Вашата мотивация да станете кмет, но наистина има съвсем конкретни предложения. Това, което ще Ви попитам е може ли за две години да се направи всичко това? Разговаряхме преди час с г-н Владимир Кисьов, който каза, че за една година трябва новият кмет, който и да е той, само да се ориентира в ситуацията, за другата година ще се сблъска с огромни проблеми.

Светослав Гаврийски: За този, който не иска да се ориентира, може и повече време да му трябва. Но аз съм се заел от два месеца с тези въпроси, бил съм министър на финансите, знам какво означава финансирането на общината от държавата, какви са възможностите държавата да помага на общината, защото основният проблем на общината с построяването на завода за отпадъци и на метрото включително не трябва да се оставя само на общината, а да се прехвърли и на държавата и тя да участва в него. Естествено не изцяло, но тази възможност съществува и по Закона за отпадъците, според който правителството има право да финансира такива обекти, когато те са заявени. Правени са такива опити. Още 1999 г. са предлагани на общината средства от програма САПАРД и други европейски програми. Те са отхвърлени. Очевидно, че това е основното, което трябва да се направи с този завод. Проблемите са ясни. За тях трябват много пари. Таке че не виждам защо трябва да се чака една година, за да навлезеш в управлението на общинските фирми, когато знаеш и виждаш, че те се управляват неефективно още от сега и трябва да се вземат мерки веднага. Ако ще чакаме след две години, когато са избори, аз просто не разбирам откъде се появи тази теза, че трябва да е човек вътре от общината, за да продължи този мандат. А тази теза се защитава от уважавани от мен политици, че този, който е вътре е на светлини години пред другите. Ако беше така не виждам защо трябва да се избира ново правителство, нов президент, когато тези, които са си били защо да не ги оставим още? Действително този, който заявява, че човек е на светлини години, той беше в президентството пък беше сменен.

Явор Дачков: Точно така е. Между другото за това няма спор. Изглежда, че липсва политическа воля за решаване не някакви въпроси, които са затлачвани с години именно от липса на такава политическа воля и аз бих казал, че основният проблем на София е корупцията. Вие съгласен ли сте?

Светослав Гаврийски: В хаос се управлява столицата. Няма стратегия за развитие на столицата, няма общински план за развитие, които са основни моменти в работата на кмета, на общинския съвет. Този хаос естествено създава възможности за корупция. Когато няма ред, когато се прави така – кой каквото иска, каквато етажност иска – на него му се разрешава, когато няма план за града – естествено се стига до там. Естествено, ако има ред, ако има план за развитие, ако има Общ градоустройствен план, тогава мисля, че всички тези проблеми ще бъдат избягнати и естествено е да се каже, че корупцията ще бъде ликвидирана. Но когато ти създадеш правила за работата в администрацията, тогава ще си намалиш възможностите за корупция, тогава всеки един чиновник ще носи отговорност, че не е изпълнил своите задължения, гражданите ще бъдат убедени, че в някакъв срок, в две седмици да кажем, те ще получат отговор на своята молба. Тогава няма нужда да казваме, че всичко става чрез подкупи и т.н.

Явор Дачков: Кои са Вашите избиратели, към кого се обръщате с този договор?

Светослав Гаврийски: Аз съм издигнат от Демократи за силна България и на основата на моите разбирания, на това, което повече от 100 години е в моята фамилия, аз не мога да бъда друг освен кандидат на десните хора, на трезво мислещите, на честните хора. Така че аз се обръщам към тях и към всички трезво мислещи хора да направим така, че да спрем хаоса и да построим един наистина европейски град.

Явор Дачков: Аз сега ще представя и другия ни гост. Бях наистина много приятно изненадан, че той дойде с Вас. Това е актьорът Ириней Константинов. Здравейте!

Ириней Константинов: Здравейте!

Явор Дачков: Предполагам, че Вие идвате да подкрепите г-н Гаврийски и да представлявате другата страна, т.е. гражданите, с който той сключи договор.

Ириней Константинов: Със Светослав Гаврийски се познаваме от първо отделение. Не само гражданственост, но и чисто емоционална страна има в случая. От І „а“ клас на старото училище „Антим І“ на Оборище. Старо, каменно, хубаво училище. Бяхме единствените две деца на изселени родители, които общо взето не искаха много- много да ги вземат по класовете, съгласи се единствено един прекрасен човек тогава, народен учител Иван Йорданов и оттам се почна. Едно изумително лудо детство, което мина върху шейни по стръмните улици на квартала, в двора на училище, една забранена и привлекателна територия и любимото ми удоволствие – прескоците на Перловската река. Там слизахме през голямото междучасие и многократно напред назад правехте това нещо, някой падаше в края на краищата, но все едно животът продължаваше. След това направиха един хубав голям двор с баскетболни игрища. Там пък се забавлявахме със страхотния му брат, по-голям брат Димитър имаше, който беше един от изявените спортисти в махалата. И общо взето всичко това е свързано в една приятна романтика на едно хубаво детство, в един хубав квартал, с дъх на липи и чистота.

Явор Дачков: Вие бихте гласували за човека, който познавате от детинство, а защо бихте гласували като гражданин, който би подкрепил г-н Гаврийски?

Ириней Константинов: Изключвайки тази част като познанство от толкова години. Първо, запознах се с този договор, чух го.Ясно и точно чух какво иска да направи, какви намерения има. Виждам, че е навлязъл доста в материята, нещо, което като че ли доста хора не искат да приемат, казвайки си това е един кабинетен човек, как сега тепърва ще се захване Оказва се че с енергията, която аз знам, че той има през годините, с която е доказвал всяко едно място, което е заемал, а те не са случайни, той е успял да навлезе много бързо, готов е да се справи с тази работа. Наистина не е нужно да имаш летящ старт, за да видиш за какво става дума. Нужно е малко да седнеш да помислиш, да чуеш това, което ти казват хората, а много хора много неща казват, много хора, много неща искат, наистина хаосът е страхотен. И другото нещо – енергията, с която той защитава тези си намерения. Много хора искат да видят едва ли не човек, който да удря по масата и да се прави на много голям застъпник, за това което се е захванал. При него няма тази повърхностна емоция и показна енергия, но знам, че нещата ще бъдат доведени докрай.

Явор Дачков: Г-н Гаврийски, кое Ви мотивира наистина да приемете тази номинация и въобще да се захванете с тази тежка работа, нямам предвид само предизборната кампания, а общо?

Светослав Гаврийски: Това, което Ириней каза ме мотивира. Отдавна живеем в София, знаем каква е била, колко е била хубава. След като тя започва да тъне в мизерия в последните години, дори в сравнение с други български градове, тя е много по-мръсна и по-запусната. Това ме мотивира. Мотивира ме и фактът, че да се решат всички въпроси все пак трябва да се намерят средства. Управлението на общинските фирми за мен е неефективно, там трябва да се намерят много пари, могат да се привлекат средства от чуждестранни инвеститори. Аз имам възможност… бил съм толкова години и министър на финансите и управител на банката. Достатъчно връзки, както в България, така и в международните финансови институции. За мен това е основният проблем – да се намерят необходимите средства. Да има проекти, защото това е нашата слабост, ние говорим само за пари, в момента, в който поискаме нещо се оказва, че нямаме проект, който да представим. Това трябва да се направи, да сме готови с проекти, да ги представим в Европейския съюз и мисля, че това ще е основно за работата в бъдеще.

Явор Дачков: Не Ви ли притеснява това, че до голяма степен работата в София е разпределена между мафиотски структури и групировки? Имам предвид – в Южния парк излезе един скандал за това, че СИК беше взело големи площи от Южния парк. Киро Японеца беше застрелян пред своя хотел на оживено място.

Светослав Гаврийски: Не се притеснявам, тъй като има договори, ако те са неправилно сключени особено за концесиите за водата, за чистотата, те трябва да бъдат преразгледани, ако има възможност да бъдат и прекратени, но когато се иска ред, когато се постигат добри условия за града, не виждам за що трябва да се притесняваме.

Явор Дачков: Споменахте концесиите. Аз в началото казах, че шефът на английската фирма концесионер взема 68 хил. месечна заплата, която е калкулиране в цената на водата. Смятате ли това е нормално?

Светослав Гаврийски: Не мога да потвърдя този факт и аз го четох. Естествено е тези хора, сигурно получават огромни възнаграждения. Аз не искам да коментирам кой колко получава, но ако има резултат нека получава кой колкото иска, но когато няма резултат, когато ние непрекъснато тънем във вода, непрекъснато канализации и тръби се пукат и всеки ден гледаме, че някъде извира вода, която ние плащаме, тогава не съм съгласен, тогава отговорът трябва да бъде преразгледан, да се види, ако всички тези заплати, доколкото съм запознат, с всички тези заплати и какво ли не се отнасят към перото инвестиции и става така, че заплатата и храната на семействата се отнася като инвестиции и ние си плащаме като инвестиции, не случайно понятието „инвестиции“ се обсъжда в общината повече от една година между концесионера и общината, ако това не е уредено в договора за какво говорим тогава.

Явор Дачков: Да, твърдят, че не уредено, но за това ще стана дума по-късно,сега Ириней има да добави нещо…

Ириней Константинов: Да, докато слушах Светослав си мислех следното нещо – нишката на доверие, която аз мога да проследя от детство до наши дни. Ако дадеше решена задача в час по математика, всички имахме доверие, че е вярна и спокойно преписвахме, след това във времето, когато беше шеф на БНБ, когато го спираха хората и му вярваха, питаха го какъв ще бъде курсът на долара, какво да правим с парите си и това, което видях днес на подписването на този договор, така хората, които гледаха с едни блеснали с надежда очи, вярваме му. Това е другото нещо, което ме кара да застана зад него.

Явор Дачков: Да, защото много хора, особено публични като Вас, предпочитат да стоят отстрани, да запазят неутралитета или пък го правят срещу заплащане.

Ириней Константинов: Е, нека да оставим на тях да решат какво да правят, по какъв начин или да застават зад нещо или не. То е техен проблем. Аз казвам моите намерения, моите желания и изразявам моето добро чувство и доверие към Светослав.

Явор Дачков: Г-н Гаврийски, има теза, че общината, както и държавата трябва де разтовари и то дясна теза, от фирми, от общински фирми, че трябва да се приватизират колко може повече включително и общински фирми. От ДСБ говориха за това, че трябва да се приватизира и общинска банка, какъв е вашия възглед по този проблем?

Светослав Гаврийски: Естествено, когато общината има несвойствени функции и действия, и неефективни фирми, те трябва да се приватизират. Но интересно е, че когато аз заговорих, че ще се прави преоценка на работата на всички, изведнъж стана едно разбързване, че трябва веднага да се приватизират общинските фирми, за да се спряла корупцията. Аз мисля ,че защо пък сега точно се разбързахме да ги приватизираме, докато няма нов човек. Очевидно са в интерес на тези, които са в момента във фирмите. Естествено трябва да се направи преценка, анализ на дейността на това, което те дават. Не виждам защо „Паркинги и гаражи“ трябва да се приватизират, когато тя може да нови само доходи. Ако питате за общинска банка, там проблемът е друг. Длъжен съм да кажа, че това е добра банка. Проблемът там е в отношенията между акционерите. Уставът блокира участието на общината и ако те не са в състояние да променят това участие, тази инвестиция става неефективна и естеството трябва да бъде продадена.

Явор Дачков: Какво ще кажете на упреците, че сте кандидат само на центъра на София, че София има квартали като Люлин, Обеля, който са по-скоро провинциални мегаполиси?

Светослав Гаврийски: Когато говорим за времето, което Ириней спомена, ние също бяхме крайни квартали на София, ходехме на екскурзия в Ловния парк и до Княжево. Пред нас, там, където живея, нямаше нищо, беше гората на Ловното училище, а сега има училище, сгради. Ние не можем да сме против това. Това, че в момента сме някъде в по-централна част, не означава, че ние се отнасяме с някакво пренебрежение към хората, които живеят по-далеч, дори мисля че има квартали, които са по-добре уредени като инфраструктура, като нови магазини, нови строежи. Така че какво означава хора от центъра? Ние живеем в София.

Ириней Константинов: Кварталите са с хора. Проблемите са на хора. Човек, познавайки проблемите на хората от центъра… Има и известна разлика, но струва ми се, че с един разумен поглед отгоре човек винаги би могъл да направи най-доброто.

Светослав Гаврийски: И пред моята улица има коли на тротоара, не можеш да минеш. И на моята улица има кучета , и моят боклук не го събират. Каква е разликата?

Явор Дачков: Така е. Аз обаче искам да ви питам и нещо друго. Не се подтискате от това, че във всички социологически проучвания дебата се изнася някак си между Татяна Дончева и Бойко Борисов. Дават почти нулеви шансове на кандидата на ДСБ да достигне до балотаж. Не знам защо и се дават оценки, че г-н Герджиков е по-предпочитан.

Светослав Гаврийски: Аз не се подтискам от нищо, защото пръв заявих моята кандидатура, пръв заявих, че аз съм кандидат, ако бях подтиснат нямаше да се кандидатирам въобще или щях да изчакам кой ще се появи и аз да се откажа. Казах, че не се вълнувам от рейтингите на хора, които са били на друго място, по друго време. Можеш да имаш рейтинг там, където си бил, но там, където искаш да отиваш да нямаш никакъв рейтинг и мисля, че оценката на хората в следващите дни ще покаже кой повече заслужава. Не може да се разчита на това, че някой е подкрепен от една голяма политическа сила, а другият има някакъв рейтинг от това, че е бил някъде другаде. Виждаме, че рейтингът се губи. Като те няма два месеца на това място и почват да те забравят. Така че нека се види на кметското място какво могат да правят, а не да разчитат – аз имам 60 процента, сега ще си ги хвана пак. Нека да не мислим за това.

Явор Дачков: Така е. Давате ли си сметка, между другото, колко сериозни очаквания има към Вас, дотолкова, доколкото има опасност за дясно мислещите хора за първи път в София да има червен кмет и това по някакъв начин би се отразило и би рефлектирало върху дясното въобще?

Светослав Гаврийски: Това е другата мотивация заради, която се съгласих, защото аз искам да се обърна към всички дясно мислещи хора, към честно мислещи хора. Не мисля, че София се е променила, аз вече съм го казал, че решенията на политическите централи не са вече валидни за хората. Това го показаха парламентарните избори. Там ситуацията беше обратна, хората гласуваха за една или друга партия и стана обединение някакво, което едва ли съвпада с желанието на хората. Тук вече ще покажем обратното – дали, че една партия е издигнала някого, означава, че хората, които вървят с тази партия го приемат, защото проблемите, които са в дясно са личностни, които от далеч не са проблемите на хората.

Явор Дачков: Чувал съм от хора, които Ви познават, че имате парадоксално и тънко, остро чувство за хумор. Ще го видим ли да се прояви в тази кампания, защото досега общо взето изграждане образа на сериозен, делови човек?

Светослав Гаврийски: Естествено, когато е необходимо и когато ще попадне в целта, винаги.

Явор Дачков: Така ли е?

Ириней Константинов:

Да, така е. Има прекрасно чувство за хумор, наистина, но може би след известно време в разговор се проявява и то най-неочаквано. И когато срещу теб седи, уж сериозен на пръв поглед човек, изведнъж чуеш това от него, в първия момента изненадата е много приятна и след това го чакаш да го чуеш, за да се засмееш.

Явор Дачков: Ами да видим дали ще се изненада така ген. Борисов или Татяна Дончева. Предстоят Ви дебати, притеснявате ли се от тях?

Светослав Гаврийски: Изненада ще има за всички до един.

Явор Дачков: Добре, така да завършим. Аз Ви пожелавам тази изненада да бъде приятна наистина.