Светослав Гаврийски: На София й трябват пари. Умея да ги намирам и опазвам

– Г-н Гаврийски, кои са най-спешните проблеми на София, които могат да се решат за 2 г.?

– Най-големият въпрос е строителството на завода за преработка на отпадъци. Процедурата трябва да започне веднага с проучване и определяне на технологията. Едновременно с това трябва да се потърси и финансиране. Моята идея е да се договоря с правителството да участва в този обект, както и в други големи обекти като метрото. Затова поисках среща с министъра на финансите да проведем този разговор предварително. Трябва да обсъдя какво е виждането на правителството, бюджетът за 2006 г. вече се прави, трябва да се предвидят средства.

– Няма ли да е по-лесно на кмет от БСП или НДСВ да получи подобна държавна помощ за строежа на завод?

– Няма никакво значение какво е правителството. То по закон има ангажименти да финансира строежа на такива обекти с екологично значение. Независимо кой е кмет и кое е правителството, трябва да се постигне това решение. Ако кабинетът откаже да го финансира, да каже по каква причина. Ако общината сама поеме обекта, такса смет ще се увеличи многократно и всичко ще се трупне върху гърба на столичани.

– Не сте ли склонен да приемете предлагания досега вариант частен инвеститор да вложи сумата и заводът да се изплаща чрез таксите, които общината ще му плаща в продължение на 20 г.?

– Не общината, а вие и аз ще му плащаме. Този завод ще се „самоизплати“ с такса смет. Общината няма да даде пари, защото няма собствени средства, а ги събира от данъците и таксите на софиянци. Много странно звучи тази идея.

– Възможно ли е за 2 г. да се построи такъв завод?

– Обсъжданията показаха, че са нужни минимум 2 г., а с периода на проучване, на намиране на инвеститор – минимум две години и половина.

– Това означава, че ако бъдете избран, ви предстоят тежки преговори с протестиращи комитети за балирането и съхранението на отпадъците. Как ще се справите с радикалните настроения?

– Така е. Но хората протестират не срещу това, че площадките се разполагат близо до тях, а защото нямат необходимите документи, които доказват, че са безопасни. Ако има законови доказателства, че площадките са годни, общината ще има право да разположи инсталациите.

– Вие какво ще направите конкретно?

– Трябва задължително да се получат всички разрешителни за която и да е площадка и за балиране, и за складиране на балите. Когато общината има достатъчно доказателства да докаже, че площадката е безвредна, има необходимите съоръжения за отвеждане на течността, която се отделя от боклука, за опазване на почвата, на водите, не виждам какъв е проблемът.

– Сроковете за издаване на такива разрешителни са много дълги. Докато ги получите, какво ще правите с отпадъците, които няма къде да се извозват?

– Надявам се да има бързо съдействие от правителството. Когато навреме се поставят исканията, не смятам, че Министерството на екологията ще протака.

– Не се ли опасявате, че може да има нова криза?

– Нова криза може да има от това, че никой не е съхранявал тези бали толкова дълго, колкото ние ги ще ги съхраняваме. Може ли да си представите какво ще се случи, ако събирате торбичките си с боклук в двора си 1 година. Това е ситуацията, до която ни доведе досегашното управление на общината. Едва ли някой знае какво може да стане оттук нататък. Но трябва да е ясно, че каквато и технология за завод да се избере, ще има остатъчен продукт, който трябва да се съхранява на сметище. Трябва да се потърси и ново сметище, което да започне да работи преди построяването на завода.

– В програма си обещавате, че ще преустановите квотното представителство на партиите в бордовете на общинските фирми и ще въведете конкурси. Как обаче ще мине такова предложение през общинския съвет?

– Ще се обявят конкурси, за да се спре разпределението тази фирма на тази партия, онази фирма на друга. Аз не оспорвам правото на всеки да членува в партия. Тези хора могат да бъдат предложени от партиите, но като специалисти и да спечелят конкурса. Ние хвърляме върху Общинския съвет някакви упреци, като че ли там са събрани хора, които мислят само как да правят далавери. Напротив, аз познавам много общински съветници, които мислят за доброто на София. Не виждам проблем да направим избора на управлението на фирмите чрез конкурс. Смятам да работя с Общинския съвет, не да се боря с него.

– Групата на ДСБ внесе преди 1 г. наредба за управлението на фирмите, в която е предвидено бордовете да се назначават с конкурс. Но тя е блокирана, не се разглежда. Това не означава ли, че няма желание за такава промяна?

– Ако няма такова желание, общината да каже, че не желае да въведе конкурсен принцип. Не мисля, че това е нещо извънредно, което ще наруши интересите на този или онзи.

– Съветници от вашата партия нарекоха общинските фирми хранилки на политически централи, което означава, че ще се нарушат нечии интереси.

– Естествено, че ще се нарушат, но не виждам защо предложението трябва да бъде отхвърлено. Ако пък бъде отхвърлено, да стане ясно на всички за какво става дума.

– Това обаче означава, че работата на общинските фирми няма да се оптимизира.

– Не може да не се оптимизира, задължително е това да стане. Да се запазят само присъщите на общината дейности. Да се трансформират фирмите, да се извадят апортирани терени и сгради.

– Как ще засилите контрола върху работата на тези дружества?

– С контрол на общината и с хората, които смятам да бъдат назначени като експерти. Задължително преглед на дейността досега и анализ на финансовите резултати, с отчети.

– ДСБ има общински съветници повече от година и половина. Добре ли са си вършили работата според вас?

– Както споменахте, нашите съветници са направили предложение бордовете да се избират с конкурс. Наши представители не участват в управата на общинските дружества. Те са били опозиция на това, което се прави. ДСБ постави и въпроса за частичната приватизация на Общинска банка.

– Всички кандидат-кметове обещават, че ще се справят с корупцията в общината. Как ще стане това?

– Основната борба с корупцията е чрез въвеждане на ред, подобряване контрола в администрацията, търсене на отговорност на служителите, които не изпълняват своите задължения. Всеки столичанин, който подаде молба, трябва да получи договор за изпълнение в определен срок и да знае, че ще получи отговор. Ако чиновникът не си изпълни задълженията, ще си носи отговорността.

– Очаквате ли съпротива от общинската администрация, която дори блокира решения на Общинския съвет?

– Администрацията не може да блокира решения на общинския съвет, само кметът може да ги оспори.

– Планирате ли да подмените администрацията?

– Не може така генерално да се говори. Някои от зам.-кметовете, които избягаха в момент на криза от общината, трябва да си поемат отговорността. Бил съм и министър на финансите, и управител на БНБ, никога не съм казвал, че всички трябва да бъдат сменени. Който си върши работата, няма да има проблеми.

– Можете да смените поне хората на ръководни постове.

– Ако е необходимо, да.

– Имате ли данни, че е необходимо?

– Искам да проверя данните.

– Искате ново преразглеждане на концесионните договори. Защо, след като това вече се прави преди около година?

– Очевидно условията по концесиите не се изпълняват. Някои от договорите и анексите за изменение са сключени в един ден. Преразглеждане означава търсене на оптимално изпълнение на задълженията на концесионерите. Ако има непреодолими пречки, ще се търси възможност за прекратяване.

– Според общинските съветници договорите са сложни за прекратяване заради големи неустойки.

– Стана ясно, че по концесията за водата, ако договорът се прекрати, общината ще стане длъжник на Европейската банка за възстановяване и развитие по гарантиран заем от 31 млн. евро. Но не се знае доколко този заем е усвоен. Може да е ползван частично. Трябва да се провери до какво ще доведе прекратяването на договора. Но не смятам, че дори и със загуби на общината трябва да продължаваме договорите, ако не се изпълняват задълженията. Общината може да си потърси правата и в съда.

– Твърдите, че от кърпене на дупки ще минете към цялостно асфалтиране. Според експертите обаче това е много скъпо начинание.

– Много скъпо е, ако се направи наведнъж. Това не е възможно. Всяка година се харчат между 8 и 10 млн. лв. за кръпки. Ако се направи план за разпределяне на райони на столицата, в рамките на няколко години, след изграждане на канализацията и комуникациите, да се асфалтират всички улици.

– Това означава, че тази година само един квартал ще бъде оправен, а за да се асфалтира цяла София, трябват сигурно 10 години.

– Все пак районите ще бъдат разпределени. Ще се обсъди с възможностите на техниката. Това е по-изгодно, защото хвърлянето на асфалт тук-там през годината води до нови дупки на следващата година. Нужни са 3-4 години.

– Как ще решите проблема със задръстването, с липсата на място за паркиране?

– Проблемът е основно да се приеме общият градоустройствен план на града от Народното събрание, който се отлага 2 г. С него се уреждат както хаотичното строителство, етажност, зелени площи, така и паркинги за повече от 6000 места.

– Те няма да решат проблема, особено с трафика. Склонен ли сте да въведете платено минаване през центъра например?

– Не. Не може да вървим против живота, да искаме да няма коли, да няма задръствания. Но с приемането на плана ще се построят нови пътища. Ще ускоря свързването на улиците от т. нар. вътрешни рингове в единни трасета с цел облекчаване на центъра, стартиране на изграждането на южната дъга от Околовръстния път и реконструкция на бул. „Тодор Каблешков“.

– Всичко това обаче е свързано с пари.

– Да, затова съм се наел да участвам в тези избори.

– Защо искате да сте кмет на София?

– Кметската работа предполага практични решения, свързани с реални проблеми, а не е абстрактно занимание. Всеки знае, че за да се свърши една работа, няма нужда от гръмки лозунги и шумни акции и камери, а от точни сметки, търпелива работа и умело управление. Очевидно е, че за да се решат тези проблеми, трябват повече пари. Мисля, че мога да управлявам и разпределям пари, да ги намирам и да ги опазвам.