Водеща Лили Маринкова:
Добър ден на Светослав Гаврийски.
Светослав Гаврийски:
Добър ден.
Водеща:
Който, както знаете, е лансиран за кмет от ДСБ за кмет в София и това състезание му предстои, но преди това малко повече за това, което направиха ДСБ вчера, като декларираха своите чувства по отношение на други важни избори занапред – избори за президент и въобще какво да прави десницата в настоящата ситуация.
Св.Гаврийски:
Моята задача е да се занимавам с изборите за кмет на столицата, аз съм номиниран от ДСБ за кмет на София, занимавам се с тези проблеми. Естествено партията ДСБ има своя програма, свои виждания за бъдещето, но аз не съм член на тази партия, не бих искал да се занимавам с партийните проблеми на партията.
Водеща:
Общо досега лансиране на финансови фигури за мястото на софийски кмет не бе успешно, г-н Гаврийски, но сигурно има някаква причина да се смята, че това място е добро за един човек с възпитание, виждания и култура като вашата. Защо именно финансист?
Св.Гаврийски:
Аз не мисля, че професията на хората, на някои хора е попречила да бъдат избрани за това, това че са били финансисти и не са избрани, за мен не означава нищо. Това, че в момента една такава длъжност, една такава специалност е необходима, тъй като проблемите на столицата се задълбочават непрекъснато, а те се задълбочават от това, че няма достатъчно средства. И аз мисля, че моята работа досега, това, с което съм се занимавал повече от 30 години, ми дава възможност да намеря начините за намиране на такива средства, за тяхното по-правилно инвестиране… тъй като виждаме, че управлението на фирмите на общината, които дават, които би трябвало да носят приходи, и то големи според мен, в никакъв случай не са добре финансово, не дават необходимите отчисления. Аз не мога да си представя, че повече от 30 фирми, които владеят цялата собственост на общината с паркинги, гаражи, сгради, терени, не могат да имат финансови резултати, които да задоволяват нуждите на столицата.
Водеща:
А кой ограбва тези пари?
Св.Гаврийски:
Виждате, че тези дни ставаше въпрос за „Паркинги и гаражи“, където директорът каза, че за много кратко време е увеличил приходите с 64 процента. Това означава, потвърждава моята теза, че такива пари могат да се намерят, и за мен не с 64 процента, а с 364 процента могат да бъдат увеличени приходите. Не мога да си представя, че фирма, която се занимава само паркиране, дава под наем терени няма никакви разходи, не може да има приходи.
Водеща:
Тя прилича на златна касичка, нали?
Св.Гаврийски:
Естествено в други държава една такава фирма носи по десетки, и то малки държави, сравними като България, носи десетки милиони евро. Това означава, че тези фирми не се управляват правилно, там трябва да се извадят всички партийни членове, които, или ръководители, които са в управителните съвети. Не е необходимо непрекъснато, ние сега слушаме как веднага трябва да почне бърза приватизация. Аз не мисля, че фирма като „Паркинги и гаражи“ трябва да бъде приватизирана. Тя трябва… естествено може да бъде дадена или добре е да бъде дадена за управление от частна фирма, като се извадят всички тези партийни кадри, но на частната фирма ще искам доход от 10-15 милиона лева на година, а не от един или два.
Водеща:
Общо как бихте оценили стореното от г-н бившия кмет Софиянски в областта на инвестициите, ще ви се наложи да отговаряте на такива въпроси. Как той решаваше въпроса с финансирането на София около неговите прословути заеми?
Св.Гаврийски:
София е… столицата е градът в България с най-големи заеми, с най-голяма задлъжнялост. Ние плащаме в момента около… повече от 5 милиона лева на година само лихви по тези заеми. За тази година столицата е в дефицит и от 75 милиона лева, които също се покриват със заеми. Ако видим програмата, която е заложена за бъдещо строителство, има инвестиционна програма, която предвижда около 700 милиона инвестиции. Това означава, че ние непрекъснато ще задлъжняваме и за да не е така, ние трябва да търсим непрекъснато повече приходи. А освен това мисля, че трябва много сериозно да се работи с правителството, с Министерството на финансите, защото големите проекти, както този завод за отпадъци, който ще се строи, както метрото, не би трябвало да бъдат оставени на гърба на софиянци, защото те изискват… строежът на завода ще изисква повече от 200 милиона лева, а собствените приходи на общината за една година са 240 милиона лева. Това означава, че това е някакъв непосилен товар за столичани и аз мисля, че държавата трябва да участва много активно за финансирането на тези проекти, а не да ги пръскаме в чешмички и някакви други…
Водеща:
Тоест не си представяте, че София може да излезе от това положение, че затъва непрестанно, без помощта на държавата?
Св.Гаврийски:
И с участието на държавата трябва да бъдат решени големите
Водеща:
Добре, но замисълът какъв е бил с тези заеми и това, което вие сега казвате, изглежда, че те са вложени нецелесъобразно?
Св.Гаврийски:
Строителството на метрото почти във всички държави се прави с участието на правителството, с участие на Министерството на финансите. Ние тук отново го правим с кредит, има минимално участие от страна на правителството. Този транспорт почти в целия свят не е ефективен, т.е. той не може да изкара печалба от дейността, така че това остава отдолу на гърба на софиянци, но пак казвам, в тези огромни проекти държавата би трябвало да вземе по-сериозно участие, защото така ще стане, че столицата ще задлъжнява непрекъснато и ще се увеличават непрекъснато таксите. По отношение на завода, който ще се строи за отпадъци, се говори, че той ще бъде построен така, че няма да има никакъв разход за него. Тоест инвеститорът ще го построи, ние ще му го дадем за експлоатация в N броя години, след като той си получи парите, той ще го предостави на общината. Но таксата, която ще плащаме на този инвеститор, за да си плати завода, ще я плащаме и ние с вас като такса смет. Значи таксата смет непрекъснато ще трябва да бъде увеличавана, а говорим, че този завод ще бъде едва ли не… се създават представи, че той ще бъде ей така, някой ще ни го подари.
Водеща:
Винаги има една градска легенда, която обслужва мисленето, че утре ще бъде много по-добре, може би… (не се разбира – бел. ред.)… трябва да бъде по посока на друго, на влошаване на положението?
Св.Гаврийски:
Ами, легендата, че на 2 октомври ще се реши въпросът с боклука, ще се затвори сметището в Суходол, знаете ли какво означава? Означава, че на 2 октомври София вече няма да има сметище. Столица, която в ХХт век няма да има сметище. На следващия ден кметът обявява криза. Значи ние от 2 октомври влизаме в кризисна ситуация. Столицата остава без сметище и ние решаваме въпросите в ситуация на криза. Това означава, че кметът може да взема всякакви мерки с оглед да спаси, превантивни мерки с оглед да спаси столицата от криза, и започва това действие за намиране на площадки, които никой не знае къде са, за машините, които ще обработват боклука. Никой не знае къде, след като той бъде балиран, ще бъде изнесен до този момент. Какво знаем ние, как ще решаваме въпроса с боклука. Ние тържествено заявяваме, че на 2 ще решим въпроса на Суходол, но столицата, пак повтарям, остава без сметище на 2 октомври.
Водеща:
Добре, но междувременно кметът се е нихилирал, тъй като г-н Герджиков би трябвало да излезе в отпуск, за да прави своята кампания и има поредния заместник. И въобще тази фигура тя не съществува, в този смисъл отново се върнахме в положението, в което никой не е отговорен за нищо?
Св.Гаврийски:
Точно това искам да кажа. Значи кметът обявява криза на 1 или на 2 октомври, кризисна ситуация в столицата, и излиза в предизборна кампания. Този номер мисля, че го видяхме преди няколко месеца.
Водеща:
Струва ми се, че така или иначе, да възприемем този апокалипсис като нещо случващо се, това не е чак толкова лошо, ако говорим за взимането на някакви бързи решения за бъдещето на този град? Всъщност това, което прави впечатление, е, че няма срам, че може да бъде доведен до това положение, защото елитът винаги обича да се отъждествява с това, което е градската среда, или това, което е централният град, европейското лице и всички други подобни…
Св.Гаврийски:
Това е, което е дразнещото в момента, че хората, които са предизвикали тази криза, се явяват спасители на хората от това, което е станало от някого. Ние знаем, че кметът е обявил, че на 31 декември 2004 година сметището в Суходол ще бъде затворено. Това означава, че на 1 януари 2005 година е трябвало да има вече завод за преработка на отпадъците. Когато този кмет, който и в момента е, е правил бюджета за 2005 година, не е предвидил нито един лев, не че е нямало завод, но не е предвидил нито един лев, за да се работи по проблема за отпадъците през 2005 година. И когато, може би очаквайки, че хората в Суходол ще си мълчат и нищо няма да направят, след като те се вдигнаха, тогава изведнъж ние започнахме да търсим пари, започнахме да търсим начини. Заводът, за да бъде построен, оттук нататък му трябват повече от две години и половина. Значи ние две години и половина ще бъдем в състояние на криза. От 330 тона, които една машина ще балира на ден боклук, ще отделят 110 тона, една трета, 110 тона някаква течност. Тази течност трябва да бъде занесена някъде, за да бъде преработена от пречиствателна станция. Никой не е казал къде ще бъде занесена тази течност. Тези площадки, които все още не работят и нямат никакви разрешения, трябва да имат системи за отвеждане на тези води. Такива системи въобще няма. Тази вода представяте ли си, 110 тона, оттам ще бъде носена с цистерни, някъде през София ще минават, за да се доведе до пречиствателната станция. Хората от Требич, където ще бъде разположена една от пречиствателните станции…
Водеща:
Вече протестират там.
Св. Гаврийски:
…се питат, какво ще става, ако тези течности от Требич се носят до Кубратово за пречиствателна станция? Това са десетки цистерни, които ще минават по околовръстния път. Ако на някого в момента е ясно за какво става дума, ще си отреже главата, дето се казва. Ей така се хвърлят – ние правим нещо. В момента нищо не е направено, просто нищо не е направено. А в момента, след два дни София остава без сметище, това, което ще бъде направено след два дни.
Водеща:
Просто се питам, какво рискувате, като участвате в тази кампания. Има ли нещо самоотвержено и самоубийствено в това да участваш в състезание, което е неясно?
Св. Гаврийски:
Аз не рискувам нищо, не губя нищо, но приех да се кандидатирам, защото смятам, че с това, което мога, което знам, бих помогнал на общинския съвет да подобри работата в кметството.
Водеща:
Има ли нещо абсурдно във всяка кампания, защото започва говорене в съвсем друг план, по съвсем друг начин, не самите неща, а представите за нещата, представите на партиите, идеята за политическо шоу или пък всичко друго, което въобще не засяга това, за което говорим.
Св. Гаврийски:
Аз казах, че няма да се съобразявам с политическите борби, с това коя централа кого издига. За мен основните и няма да коментирам кой е издигнат, кои са моите опоненти, кои са моите конкуренти. Моите конкуренти са проблемите на София. Моите опоненти са проблемите на София и аз ще се опитам да направя така, че да покажа на софиянци, че може да се работи, може да се преодолее хаосът, защото, ако може с една дума да се окачестви работата в момента в столицата, това е хаос – хаос в боклука, хаос в строителството, хаос в управлението на фирмите. Това трябва да бъде преодоляно. Трябва да има ред. Трябва да има ясно виждане за проблемите и начините как да се решат.
Водеща:
Представяте ли си как се гледа на София от други части на България?
Св. Гаврийски:
Представям си, защото ние плащаме два пъти повече от хората в провинцията за смет за извозване, за чистота. А много градове в България изглеждат много по-добре от София както по отношение… ние говорим само едва ли не за боклука, който се извозва, а не говорим за чистотата, защото виждаме вече, че улици не се метат, виждаме, че не се мият. А, ако говорим пък за това колко незаконни сметища има в София, това вече е трагедия, защото сигурно не знаете и аз не знам колко са точно, но вече съм посетил 4-5, в центъра на София. В Западен парк има незаконно сметище, което е един ужас. И там живеят хора, никой до момента не говори за това.
Водеща:
Исках да кажа, че е натрупан много негативизъм към София, заради това и може и помага този неин образ на паразит, на чудовище, на октопод, който само създава проблем на околните. Много трябва да се, не знам какво да се промени. Обикновено казват „пада им се на тези в София“. Защо ли? Може би, защото е място на елита. Моля ви да кажете вашето становище около това какво предстои от гледна точка на стихията на цените в България? Как ще се отрази високата инфлация на нашето положение при наличието на паричен съвет?
Св. Гаврийски:
Аз не очаквам инфлацията да се повиши. Естествено световната конюнктура за горивата предполага увеличение на цените на енергията, на горивата. Но надявам се, че сериозно увеличение на инфлацията като цяло и на цените няма да има. А паричният съвет доказа през годините, че е стабилна система. Тя стабилизира България, способства въпреки критиките за развитието на експорта, въобще на темпа на развитие на цялата икономика. Така, че аз смятам, че не може да се очаква някакви съкрушителни или сериозни проблеми в икономиката през следващите месеци и години.
Водеща:
Все пак какъв е проблемът на настоящия финансов министър и въобще на финансовите институции в България от гледна точка на бъдещото управление? Как окачествявате и смисъла на тези разговори, за които по-малко знаем все още, които води в момента г-н Орешарски, вашият колега?
Св. Гаврийски:
Г-н Орешарски в момента е на годишна среща на Световната банка и МВФ. Тук проблемът е в това как правилно да се изразходват средствата и това е една от ролите на МВФ, която аз винаги съм признавал, че ограничава желанието на правителствата да хвърлят пари, които са натрупани, които не могат да се използват ефективно за увеличаване на заплати или на някакви други нецелесъобразни разходи. Естествено заплатите трябва да се увеличават, но в съотношения, които са подходящи. Икономиката на страната се развива добре. Виждаме, че непрекъснато се получават увеличения на приходите. Важното е с МВФ да се постигне съгласие как тези приходи целесъобразно да бъдат разходвани. Нашата задача е да направим такива програми, такъв бюджет, в който да докажем на МВФ, защото ние непрекъснато ги обвиняваме, че те с нещо ни ограничават, но ние не сме показали, че това, което искаме, е нещо целесъобразно, нещо, което няма да доведе до инфлация, нещо, което е разумно, което ще помогне на икономиката. Защото ние, като видим пари, казваме „дай ще ги хвърлим“, както беше и преди изборите – ние ще увеличим заплатите многократно. И просто парите… Това показва, че ние парите не знаем какво да ги правим, това, което имаме в повече. Сега в Народното събрание се обсъжда проект, в който ще се определи начинът, по който ще се разходва превишението на приходите, преизпълнението на приходите, тъй като досега единствено правителството, което решаваше в последния момент къде да хвърли 200, 300, 500 милиона, на кого да ги даде. Ако е предизборна ситуация, е ясно какво ще се прави. Ако не е предизборна ситуация, започват да се закърпват дупки. Или ще планираш в началото на годината точно какво на болниците им трябва и ще знаеш и ще можеш да го защитиш, че на болниците им трябват 100 милиона повече, от това, което ти си дал. А не в края на годината, след като си събрал пари, да започнеш да питаш кое на кого му трябва и какво трябва да даде.
Водеща:
Сега има природни обстоятелства, имаме природните бедствия.
Св. Гаврийски:
Сега има задължителен разход, който трябва да бъде направен. Има пари за това, важното е да бъде взето решение как да бъдат разпределени целесъобразно и това, че се говори, че те са стотици и милиони, и милиард, това не означава, че те могат да бъдат усвоени за няколко месеца. Възстановяването ще продължи с години, така, че такива пари спокойно могат да се намерят през годините напред.
Водеща:
Все пак искам да бъдем актуални, като се връщам отново на това, че Пламен Орешарски е на годишната среща на фонда и Световната банка във Вашингтон. Тук се говори в днешната преса, че България е влязла в спор с фонда, каква част от общо 105,5 милиона долара дългове на най-бедните страни в света да опрости. А вие влизал ли сте в…
Св. Гаврийски:
Този разговор се води много отдавна. Това е една инициатива за подкрепа на страните с висока задлъжнялост, хипинг, съкратеното название. Това не е от днес и от вчера, това е от години. Нашата позиция винаги е била, че ние сме страна също с висока задлъжнялост и ние си търсим нашите вземания от Ирак, от други страни и ние не можем да си позволим, след като имаме да събираме милиарди, да опрощаваме дългове на други страни. Ние не може да опрощаваме 80 или 90, или въобще да опростим дълга на държавите, когато на нас са ни опростени са ни намалени дълговете с 50 процента. Ние просто искаме да има съпоставимост. Искаме да търсим нашите средства. И затова позицията винаги е била такава да казваме, че ние, след като сме задлъжняла също, много задлъжняла страна, ние също искаме да си получим средствата и не сме в състояние да опростяваме дългове. Естествено има държави, които просто не е морално да продължиш да искаш, но все пак трябва да бъдем равнопоставени, да има еднакво отношение към нас и към задлъжнелите страни. Спорът е принципен, а не е някакво противопоставяне с МВФ.
Водеща:
Какво имате предвид, като казвате, че икономиката на България се развива добре? Върху каква плоскост, кое е опасното, е стъпил настоящият министър г-н Овчаров, който предстои да участва след малко?
Св. Гаврийски:
Г-н Овчаров е стъпил добре, мисля, и неговата задача е да създава условията за подобряване на икономиката. Министерството на икономиката трябва да намали броя на лицензите, на разрешителните, да облекчава условията на бизнеса и с това ще помогне съвместно с Министерството на финансите да определи стратегията за намаляване на данъчната политика. Така, че министър Овчаров има тази задача, да създаде условия за по-добър бизнес в страната.
Водеща:
А вие на кое число вярвате за растежа?
Св. Гаврийски:
Мисля, че над 5 % задължително да бъде растеж.
Водеща:
Но не казвате повече. Над 5. За в бъдеще или досега?
Св. Гаврийски:
Не, оттук нататък между 5-8 % е добре да има растеж.
Водеща:
Благодаря, че участвахте, г-н Гаврийски, в нашето предаване. Пожелавам ви успех в кампанията с възможно по-малки душевни загуби и, разбира се, с по-голяма полза за бъдещето.
Св. Гаврийски:
Благодаря и аз.