Господин Гаврийски, какво е ключовото послание към столичани според вас с издигането на вашата кандидатура?
Надявам се и това е било моето желание да се опитам да обединя столичани, независимо от решенията в партийните централи. Това е била моята първоначална идея и за мен това ще бъде един голям успех. След изборите за Народно събрание, след всичко това, което се случи за съставяне на правителството, за мен мненията на хората, не само в столицата, а и в страната, далеч се различават от мненията на политическите централи. Аз бих искал да привлека тези всички хора, които в действителност мислят за столицата, тъй като аз надявам се, че мога да предложа, с това, което съм доказал досега, мога да защитя една програма, която би допринесла за изграждането на една европейска столица.
В какво виждате разликата в мненията на хората и от друга страна мненията на партийните централи? В какво е тази разлика?
За мен разликата е огромна, тъй като това, което се изтъква в изявленията на ръководителите на партийните централи и самите партийни централи за желанието на хората, че това е вотът на хората за такова управление, че проблемите в дясното пространство – противопоставянето на едните и други в дясното пространство противопоставят и хората, които подкрепят демократичните идеи. Аз мисля, че ако в една от десните партиите има противопоставяне между личности, не означава, че при поддръжниците на тази партия има такова противопоставяне.
Господин Гаврийски, казахте, че можете да предложите програма, която да допринесе за превръщането на София в европейска столица. Кои са основните акценти в тази програма?
Аз не мога сега точно да изброя какви ще бъдат акцентите в програмата, тъй като би трябвало да проведа много срещи с гражданите на София, с обществени организации, с природозащитни организации. Защото това са проблеми, които са на повърхността в момента -това са боклуци, пътища, кучета. Най-лесно е да заявя сега, че аз ще се заема с тези въпроси и имам решението. Виждате, че всички тези въпроси нямат едностранно решение, не зависи само от желанието на общината. Всеки проблем с кучетата се сблъсква с желанието на природозащитниците, така че трябва да се обсъди и да се види какъв е този начин, в който проблемът ще бъде разрешен в интерес на едната и на другата страна. Най-лесно е да кажа, че ще ликвидирам боклуците, ще намеря завод за боклуците, ще намеря площадка. Виждате, че която площадка и да се предложи, хората, които живеят наоколо са против това. Така, че много е трудно сега да се каже точно това ще направя. Но аз ще се помъча да се срещна с всички тези хора и да обсъдим, кое е възможно. Естествено е, че площадка за боклуци трябва да има и би трябвало да се намери това решение.
Господин Гаврийски, в каква степен можем да търсим или вие да се ангажирате с приемственост в управлението на София, по отношение на това, което беше по време на кметстването на господин Софиянски?
Аз не съм от хората, които заявяват, че животът започва с мене и всичко преди мен трябва да бъде унищожено. Естествено е, тази институция работи, там има свестни хора. Всичко, което е правено, което може да се прави, което се прави в момента и е добро, ще бъде запазено и продължено. Надявам се, че ще мога да предложа и нещо, което съвместно с Общинския съвет, тъй като е много важно да има разбиране между кмета и Общинския съвет, да направим нещо допълнително. В последно време виждахме, че има противопоставяне между идеите на кмета и Общинския съвет. Надявам се това нещо вече да се избягва и да има една обща програма, която да бъде подкрепена от всички.
Какво мислите за тезата на господин Софиянски за предварителните избори?
Мисля, че в сегашното състояние на политическите партии няма време за провеждане на такива избори.
Господин Гаврийски, вие сте известен финансист. Ясно е , че за конкретните проблеми, които се поставят в София, искате първо разговори с отделни представители в обществото, преди да дадете конкретните си предложения за решения. Искам да ви попитам, според вас, ефективно ли се използват средствата, с които разполага столицата? Ефективно ли се управляват общинските фирми, необходимо ли е всички те да се приватизират? Как се отнасяте към апортната схема на използване на общинското имущество около която имаше много скандали в последните години?
Всички тези начини за управление на общинско имущество не са измислени от Столична община, те си съществуват общински фирми, апорт на имущество, въпросът е до колко това е направено ефективно. Естествено е винаги при такива операции да има доволни и недоволни, при всяка приватизация има доволен и недоволен. Ако ние сега заявим изведнъж, че ще приватизираме всички общински фирми, защото много лошо се управляват, възниква след това въпросът “защо я дадохте на еди кой си при приватизацията, защо точно той спечели?”. Така, че трябва да се види. Това което знам, за мен е малко неестествено, може би не съм прав – общинските фирми да не реализират печалба, да не отделят дивиденти за бюджета на общината.
Такъв е проблемът с Общинска банка, където също се дискутира непрекъснато, че едва ли не е много важен въпросът да се приватизира Общинска банка. Това също е един проблем, който трябва да бъде много добре анализиран. В момента общината притежава около 60 процента в една финансова институция. Всеки иска да има участие във финансова институция. Въпросът е дали тази финансова институция работи добре, дали тя носи печалба на общината. Ако има необходимост за еднократни приходи за общината, ако се получи добра цена от евентуално предложение, тогава би могло да се предложи.
В момента повечето от проблемите в общинските фирми с породени от личностните проблеми, от колкото да се търсят начини те правилно да се управляват и да носят повече дивиденти за общината. Мисля, че първо трябва да се анализира работата на общинските фирми, ако има неефективни, те да се приватизират, ако някой иска да направи това. Това е един процес, който винаги ще поражда различни мнения, но мисля, че при една сериозна аргументация, естествено с взаимодействието с Общинския съвет би могло Общината да се отърве от фирмите, които не може да поддържа и не й носят никакви дивиденти.
Досегашният модел на приватизация и на работа с общинските фирми ли беше в основата на представата за непрозрачност на дейността на кмета?
Виждате, че всички дела, които са заведени срещу предишния кмет са по повод на точно такива операции – дали е апортирано имуществото, тоест Халите, на някаква приемлива цена, дали се участва в центъра, тука за хотела. Така, че това са проблеми, които веднага всяка приватизация поражда този проблем. Дали правилно си я направил, дали правилно си участвал, как си оценил собственото имущество и мисля, че до голяма степен проблемите в общинските фирми са също по тази причина, тъй като се наслагва впечатлението, че те се разпределят между отделните партии в Общинския съвет и там всяка партия си слага свои представител в надзорния съвет и започват всяка партия да си прави своите собствени далавери в тези фирми.
А кметът има ли правомощия да прекрати, ако сметне, че наистина такава е схемата?
Аз мисля, че нищо еднолично не би трябвало да се прави и да се противопоставя, както е било досега, защото няма да се постигне каквото и да е било. Аз мисля, че дори и кметът да има еднолично право да смени членовете на надзорния съвет или да смени управата на тези фирми, пак трябва да се постигне с общото съгласие.
С кого ще търсите съгласие?
С Общинския съвет.
Когато за първи път преди доста време беше употребено от господин Иван Костов понятието “моделът Софиянски”, като модел за управлението на столицата, Демократи за силна България силно се дистанцираха от този модел, оценяваха го доста критично. Политическо или експертно е понятието “моделът Софиянски” за вас?
Политическо. За мен не означава… имало е кмет, имало е Общински съвет, който е управлявал по начина, по който е смятал за добре софийската община. Това дали има нарушения, дали няма да има нарушения, в никакъв случай аз няма да тръгна с мисълта, че аз отивам да разрушавам някакъв модел. Това, което е било се е работило- аз ще продължа по модела по който се управлява, независимо какво е било досега.
Как ще гарантирате прозрачност?
Прозрачност – всички действия ще бъдат направени по изискването на закона, прозрачност това означава.
А смятате ли, че можете да постигнете съгласие с Общинския съвет?
Надявам се, иначе за какво се кандидатирам. Аз познавам много хора от Общинския съвет и сега съм говорил с тях. Не всички се противопоставят с предишното ръководство, другите, които имат нови виждания, надявам се ,че ще бъде обсъдено. Няма друг начин на управление освен в съгласие с Общинския съвет. Иначе защо трябва да избираме кмет, ако Общинския съвет ще го… то се налага да се избере нов кмет, но за какво ще отиде този нов кмет, да се опита да наложи, да предложи свои виждания, ако се очаква, че Общинския съвет ще каже: ние продължаваме така и всичко ще ти отхвърляме или ние продължаваме, както си знаем. Това е някакво безумие и мисля, че такова нещо не съществува.
На какво ще разчитате повече в тази кампания -на консенсус и на подкрепа от десните политически партии или на подкрепа и консенсус от дясномислещите избиратели?
Да, аз разчитам на гражданите на София.
Независимо какви са техните предпочитания?
Да.
Значи ще се обърнете пряко към гражданите?
Гражданите на София за мен са важни, независимо от решението на политическите централи.
Имате ли аргументи срещу евентуална силна лява кандидатура? Идеен или експертен ще бъде този сблъсък?
Аз се надявам да бъде и двете. Идеен, в смисъл идеи за управлението на София, а не политическа идея. Това, че съм тръгнал по-рано това означава, че не се притеснявам от която и да е кандидатура от всички други. Аз лично ще проведа положителна кампания, няма да се занимавам с личността на хората, които ще бъдат издигнати от други партии, ще се занимавам с това, евентуално да оборвам или да противопоставям нещо по-добро от това, което те ще предложат.
Господин Гаврийски, как според вас може да бъде решен казусът с Общинска банка? В момента общината и частният собственик на дяла са блокирани.
По начало моделът на Общинска банка, уставът на Общинска банка е направен така, че да бъде блокирана банката при положение, че има разногласия между акционерите. В момента нито един aкционер не може да направи нищо без съгласието на другия -дори да смени Надзорен съвет, дори да разпредели дивиденти от банката, нито едно действие не може да бъде направено, това което касае общото събрание, не може да вземе решение без другия акционер. Според мен трябва да се търси съгласие с новия акционер, който е последния акционер в банката. За него е трудно в момента да промени устава, да даде право на Общината да върши всичко, той е купил 30% от банката, защото знае, че може да има права, да налага своето право. Така, че това е един много труден процес и не смятам, че отърваването от дяла на Общинска банка от Общината е разрешението. Трябва да се постигне споразумение с тези нови акционери и евентуално, пак повтарям, ако Общината реши, че за нея това не е ефективно участие, не е ефективна инвестиция, да се опита да продаде своето участие, както всяка своя общинска фирма.
Възможно ли е казусът с Общинска банка да се окаже неразрешим?
Неразрешим казус не може да се окаже, защото аз съм акционер с някакъв дял и никой не може да ми забрани да си го продам. Така, че ако Общината, Общинският съвет и кметът вземат решение да продадат това свое участие в Общинска банка, никой не може да му попречи.
Вие тръгвате с една много интересна експертиза – бил сте финансов министър, бил сте управител на БНБ. С какво това обстоятелство ще ви помогне в кметската кампания?
Вижте, аз смятам, че управлението на общината е в малък мащаб управлението на една държава. Тя има икономика, има инфраструктури, има всичките проблеми на една държава. Смятам, че в качеството си на финансов министър и не само в това, преди това 6 години съм бил зам. министър на финансите, съм успял да намеря начини да се справя с проблемите, които са възникнали в държавата, особено в последните кризисни моменти през 97 година. Така, че надявам се с това, което знам и мога да мога да го приложа на местно ниво.
Разрешим ли е проблемът с корупцията в Столична община, в смисъла на тези огромни подозрения, които бяха струпани през последните години, че това е едва ли не най-корупционната зона, макар и досега нищо да не е доказано?
Да, изобщо въпросът с корупцията знаете, че той съществува в целия свят. Най- лесно е да се мине покрай общината и да се хвърли обвинението, колко те са корумпирани. Но борбата с корупцията не е нищо друга освен да се пресекат възможностите за корупция.
Как ще ги пресечете?
Това, което аз бих направил е да потърся начините по които гражданите на столицата във всички общини да имат гаранция, да имат сигурност, че когато поискат някаква услуга те в някакъв срок могат да получат съответния отговор, може би със заплащане на съответната такса. Но когато аз знам, че ще дам 10 лв., за да ми се изпълни това в определения срок и то се изпълнява – това е начинът всеки да бъде спокоен и да се не занимава с търсене на други възможности, неговият проблем да бъде изваден по-напред отколкото всички.
Какво бихте искали да кажете с някаква кратка парола на софиянци като ваш предизборен девиз или като самоидентификация?
Не съм по девизите и по лозунгите. Аз казах, че ще се обърна към всички и ще очаквам подкрепа от всички софиянци. Надявам се, че те си спомнят това, което аз съм успял да направя и да повярват, че ще са опитам да го направя и в общината. В никакъв случай няма да ги излъжа или да давам безпринципни обещания, които никога няма да изпълня.