Столичната община е изправена пред предизвикателството да състави бюджета си за 2009 г. в условията на световна финансова криза. Случващото се на борсите неминуемо ще доведе до намаляване на икономическата активност, а инфлацията ще продължи да изяжда и малкото останали свежи капитали. Това обуславя необходимостта от много сериозен анализ, който кметската администрация трябва да направи, за да получи общината защита от това, което предстои.

А кризата може да се окаже и една добра възможност за града. Преди всичко обаче кметът и Столичният общински съвет трябва да започнат много сериозен дебат за съставянето на бюджета за 2009 г. На този етап за “Московска” 33 криза няма.

Първият сложен казус ще настъпи от предстоящото намаляване на строителната активност в София. В момента активният строителен бранш и големият пазар на недвижими имоти в столицата поддържат значителна част от финансовата рамка.

Само от еднократния данък върху възмездното придобиване на имоти в столичния бюджет за 2008 г. е предвидено да постъпят 151 милиона лева. Допълнително от издаването на разрешителни за строеж и въвеждане в експлоатация на обекти, издаване на скици и други технически услуги постъпват 50 милиона лева. Тези средства формират около 20 процента от общите и около 40 % от собствените приходи на Столична община.

Освен по тези пера, бъдещото намаляване на строителството би се отразило и върху приходите от такса “смет”. Постоянно растящите разходи в тази графа от бюджета и поддържането на таксата се финансират влизането на нови жилища в оборот. През 2009 г. се очаква тази тенденция да се забави, което ще постави градският парламент пред въпроса дали да увеличи таксата или да намали разходите за чистота.

На този етап няма аналитична информация, как кризата ще се отразява върху лихвите по кредите на общината. Те са пряко свързани движението на международните финансови индекси, които се променят с добавка за кредитен “риск”. Софиянци трябва да знаят дали ще плащат повече или по-малко.

Преразглеждане на данъчната политика

Кризата трябва да провокира общината да преразгледа данъчната си политика. През миналата година ние получихме тази възможност сами да определяме за първи път местните данъци, а сега трябва да се анализира в коя сфера политиката е била успешна и как това ще се промени на фона на новите условия.

Всичките тези въпроси трябва да намерят отражение в следващата бюджетна рамка на София. Кметската администрация е длъжна да постави темата за обсъждане пред СОС, за да не се стигне отново до безидейно преливане на стария бюджет в новия с добавка за инфлация.

Дългосрочна инвестиционна програма

Намаляващата строителна активност и затягането на режимите по кредитиране освен проблеми, ще създадат и редица възможности пред града. Това ще доведе до по-лесно прогнозиране на цените на недвижимите имоти и политиката на общината ще бъде поставена на кръстопът – да се продава имущество или да се придобиват нови обекти.

Сега е моментът кметът да състави дългосрочна инвестиционна програма от значими инфраструктурни проекти, които да не се свеждат само до ремонти и полагане на асфалт, а до инвестиции в нова инфраструктура – защитени домове за възрастни и деца без родители, спортни обекти, детски градини, нови паркове и др. обекти, които засягат максимално широки кръгове от гражданите на София.

Още повече, че новият Закон за общинската собственост задължава ежегодно да се изготвя и програма за управление, придобиване и разпореждане с общинската собственост. Прогнозирането е възможно най-добрия начин финансите на града да бъдат защитени от кризата и инфлацията.

Замразени пари

В областта на столичните публични финанси в момента се наблюдават действия без дългосрочна програма и проекти, както и обичайното паническо “спасяване” на неизразходваните пари от бюджета в последните месеци от годината за извършване на всякакви непланирани ремонти. Примери в тази посока има много.

Актуализацията на бюджета на Столичната община през септември показа голямо неизпълнение на капиталовата програма за 2008 г. Инвестиционната програма, предвидена за изпълнение със средствата от Общинския приватизационен фонд за 120 милиона лева също не може да бъде изпълнена. За цялата 2008 г. от този ресурс до момента са изразходвани около 20 млн. лв (част от тях за ремонтна дейност, а не за придобиване на нова собственост) и 55 млн. лв бяха “вкарани” за оправяне на дълговете на топлофикация София.

При новите условия не се очертава увеличаване в краткосрочен план на приходите от реклама. Този сектор от бюджета е напълно провален. Приходите от глоби също са мизерни на фона на издаваните актове за нарушения, продължаващия гратис в градския транспорт и възможен колапс на системата, ако Столична община не инвестира в нови превозни средства.

Общината няма никаква жилищна политика. Никаква стратегия, никакви програми, дори не разполага с пълна информация за общинските жилища.

Докато парите стоят и не се инвестират, те са изяждани и от инфлацията. През последната година инфлацията за парите на Столична община е доста по-висока от средната за страната, защото общината заплаща основно горива, енергия, строителни материали и работна ръка. Така само от липсата на инвестиционна активност градът търпи годишно щети от милиони левове, защото средствата стоят затворени.

Предвидими условия

Предвидимите усилия на Столичната община ще предоставят и големи възможности за оползотворяване останалите без поръчки мощности и капитали на частния бизнес. Столичната община трябва да реши дали да не предприеме една по-консервативна политика по отношение на продажбите на собственост. Това е изначален въпрос, върху който трябва да се мисли преди съставянето на следващия бюджет и кметът трябва да излезе с ясна инвестиционна програма, която да е пряко свързана с програмата за приватизация.

Спирането на продажбите на общински имоти заради намаляващите цени и началото на една ефективна инвестиционна дейност, включително и придобиването на имоти на сравнително ниски цени с гарантираните бюджетни средства, може да допринесе за увеличаване на социалната инфраструктура в града.

Общината може да бъде и фактор за развитие на силно засегната от кризата икономическа активност. В момента, в който намалеят парите отвън, бизнесът ще се ориентира към общината като най-крупен заявител на поръчки в София.

През бюджета за следващата година вероятно ще бъдат разпределени над 1 млрд. лева.

При точно планиране и анализ за поне три години напред, затрудненият частен сектор може да бъде привлечен за решаване на дългосрочните проблеми на града.

Свиването на свежия капитал ще доведе до силно конкурентна среда за обществените поръчки на бюджета, което би довело и до вдигане на качеството на изпълнението. До този момент имаше поръчки, за които се явяваха и по-слаби изпълнители, защото добрите фирми бяха заети в значително по-големи от общинските проекти. Само че и това трябва да се планира предварително, а планове липсват.

Кметската администрация трябва да оповести публично своите намерения за строителство, да ги “стикова” както с операторите на публични услуги като “Топлофикация”, енергоразпределение, фирмите за газоснабдяване, “Софийска вода”, така и с частния бизнес, защото липсата на прозрачна среда е едно от нещата, които пречат на частния сектор, и не само общината, а основно бизнесът променя града.

Всичко това обаче са неща, които все още очакваме да се случат. До тогава криза в София няма.