Сближаването между ГЕРБ и ДПС може да минира коалиционното ни споразумение



– Г-н Лилков, какъв е вашият анализ за случая „Орландовци“ и изобщо за истеризирането на ромския проблем напоследък?



– Забелязвам връзка между степента на етническото напрежение и местните избори: 2007 г. – през август имаше конфликт в „Красна поляна“ между роми и българи; през 2011-а – в Катуница; 2015 г. – в Гърмен и Орландовци, а ако добавим и конфликтите в „Захарна фабрика“ през 2005 г. в съчетание с кризата с боклука в София преди предсрочните избори, ще видим че някой си играе с огъня! Не искам и предстоящите избори да минат под този знак!



– Протича ли напоследък по-активно сближаване между ГЕРБ и ДПС? Зачестяват сигналите от страна на РБ за подобен процес.



– Според мен нещата не са се променяли от самото начало на Народното събрание. Имаше няколко знакови гласувания, в които ГЕРБ, и по-точно Бойко Борисов, ни показа, че в ключови моменти той може да разчита на ДПС и според мен нещата не са се променили. Вероятно това е една предварителна принципна договорка между ГЕРБ и ДПС, която предхожда сформирането на мнозинството. По принцип всеки министър-председател обича да разполага с резервни варианти за мнозинство в парламента. И явно, че Бойко Борисов го е постигнал.



– Е, значи си е чудо, че все още сте във властта, защото при това положение ГЕРБ и ДПС имат мнозинство. Дали пък наистина не трябва да благодарите на ДПС, както ви призова Бойко Борисов?



– Едно от условията за нашето участие в това управление е да държим ДПС далече от властта. Реално засега смятам, че успяваме. А доколко те подкрепят ГЕРБ в определени ситуации, това е друг въпрос. Но това не може да продължава до безкрай.



– А как се отнасяте към факта, че често ДПС подкрепя решения, които са в интерес на мнозинството, включително и на вас?



– Когато се подкрепят такива решения, да. Но например решението за пенсионната реформа, което беше гласувано заедно с бюджета, беше много неочаквано за нас и това беше първият знак, че Бойко Борисов разполага и с такъв резервен вариант за мнозинство. В крайна сметка ние имаме определени цели в управлението. Ако не ги постигнем и ако тази двойствена игра продължи дълго време, ние явно ще преосмислим своята позиция.



– Ами то отношенията между партиите са като тези между хората. Когато някой дълго време ти прави непоискани услуги, ти щеш не щеш, започваш да се чувстваш задължен. Та дали и в политиката ГЕРБ в един момент няма да се почувстват задължени към ДПС и да търсят да се отблагодарят?



– Според мен ГЕРБ ще се пази от явно сближаване с ДПС, защото това ще се отрази много негативно на имиджа на партията. Но от друга страна, ние няма да бъдем този параван, зад който те ще се крият дълго време.



– Засега го приемате безропотно, въпреки че, доколкото виждам, сте в пълно съзнание за договорката между ГЕРБ и ДПС?



– Не бих казал, че го приемаме безропотно. По-скоро досега тези гласувания и тази подкрепа на ДПС по никакъв начин не е влязла в директен разрез с нашата политика. Ако в един момент започне да се използва подкрепата на ДПС в разрез и срещу нашите намерения и нашите очаквания в управлението, тогава ще преосмислим поведението си.



– Преди седмица съпредседателят на РБ би аларма за подобно сближаване между ГЕРБ и ДПС и по места. Като даде за пример ситуацията в Разград, където двете партии са в сговор за местните избори. Има ли други подобни случаи и за какво е сигнал това?



– Не мога да кажа. По-скоро ще можем да разчетем тези взаимоотношения, когато видим регистрираните кандидати и когато минат изборите. По-скоро очакваме друго – очакваме ние да си взаимодействаме с ГЕРБ, особено на втори тур, и когато това се отнася до трайното изваждане на ДПС от властта. Ако обаче се очертае такава трайна тенденция на сближаване по места, това ще бъде много сериозно миниране на нашето споразумение с ГЕРБ. Защото ако те в местната власт започнат да подготвят общо управление и взаимно се подкрепят, означава, че ГЕРБ не разчита на Реформаторския блок.



– Може ли този процес да се разчете и като подготовка за предсрочни парламентарни избори с цел промяна на мнозинството след местния вот?



– Ами всичко е възможно, но нека да го видим.



– РБ има ли избистрена стратегия за местните избори, ясни ли са вашите кандидати в големите областни градове и ще бъдат ли подкрепени компактно от всички партии в Блока?



– Желанието на всички партии, изразено от техните ръководства, е, че трябва да се стремим навсякъде да се явим заедно, и то във формат РБ. Но във всичките 260 общини в България нещата са много различни. Например в София имаме единно становище и ясно изразено желание да се явим заедно. Тук няма проблем. Но на много други места ситуацията е различна. На едни е възможно РБ да се яви единен, на други – няма да бъде възможно. Причините са най-различни. Някъде са личностни, между лидерите на партиите, които са развили трайна непоносимост във времето. Другаде пък самите партии от РБ имат различно по сила влияние. Освен това на много места възможността да се явим сами и да спечелим не е налице, ако не се коалираме с други партии.



– Кои са потенциалните ви партньори и кои попадат в забранения списък?



– Ясно е, забранени са БСП и ДПС.



– Като казвате, че в София нямате разногласия, значи ли това, че вече всички в РБ застават зад вашата кандидатура за кмет на столицата?



– Първата стъпка, която трябваше да се извърши по отношение на изборите в София, вече е направена. Постигнахме споразумение на ниво политически партии в София, че ще се явим заедно. Формулирахме общи цели. И третото условие на ДСБ беше кандидатурата за кмет на София да бъде подкрепена от всички партии в блока. На път сме да постигнем тази цел и тогава вече ще обявим и кандидатурата. До следващата седмица ще имаме яснота по този въпрос.



– Какви са вашите лични амбиции?



– Засега съм получил номинации и подкрепа от повечето партии в блока, чакаме становището на още една партия.



– Продължава ли РБ да подкрепя кмета на Хасково Георги Иванов, който се прочу със скандално скъпите си имоти?



– Официална позиция на ДСБ по този въпрос няма. Нито официална номинация на кмета за предстоящите избори. Така че не мога да коментирам нещо, което не съществува. А по отношение на обвиненията срещу него бих казал, че всички те многократно са били проверявани от всички възможни инстанции и няма нищо доказано.



– Това, че синът му е депутат от РБ, не притъпява ли силно критичното ви отношение към този човек?



– Не. По никакъв начин.



– Съзирате ли задни мисли зад изборния референдум, който предстои да се проведе заедно с местния вот през октомври? И как допитването ще повлияе върху вота?



– Не съзирам задни мисли зад намерението на президента. По-скоро нескопосният начин, по който са формулирани въпросите, може да даде основание някои политически партии да се възползват от това. Ще поясня какво имам предвид. Ако въпросите за мажоритарния избор и за задължителното гласуване получат подкрепа, може да бъдат изкористени от някакво мнозинство в парламента по посока на налагане на избирателна система, която да доведе до двупартиен или максимум трипартиен модел на управление в страната. Това ще позволи на определени политически сили да наложат абсолютна хегемония и да опустошат политическия пейзаж. За мен задължителното гласуване не е никакъв лек срещу търговията с вот, тъй като то ще увеличи броя на хората, които ще гласуват за антисистемни партии или просто напук и освен това ще се повиши бройката на тези, които са готови да продават вота си.



– Харесвате ли работата на министрите от РБ за първите осем месеца от мандата им?



– Не можем да делим министрите на такива от РБ и други. В крайна сметка става въпрос за едно правителство, което работи в синхрон. Аз бих дал добра оценка на работата на правителството. Но смятам, че най-добра политическа оценка на управляващите – както в правителството, така и в парламента, ще може да се даде след местните избори.



– От сферите, които бяха поверени на министри от РБ, можете ли да посочите една, в която да се забелязва видимо подобрение?



– Във всички. Защото на РБ бяха дадени най-тежките сфери, които най-много се нуждаят от реформи. Не бих отличил нито един от министрите като по-добър или по-слаб. Пак повтарям, че те са натоварени с най-високите отговорности и имат нашата подкрепа.



– Спор няма, но въпросът ми е дали има видими резултати от поемането на тези отговорности. Виждаме, че хаосът в здравеопазването продължава, има недоволство, в образованието – също, в отбраната скандалите практически не са спирали от началото на мандата и т.н.



– Нормално е, когато правиш реформи, те първо да засегнат хората от съответния бранш и те да започнат да се съпротивляват. „Хаос“ и „скандали“ са прекалено силни квалификации за действията на нашите министри. Имаше един анекдот, че да правиш реформа в здравеопазването и образованието, е като да местиш гробища – никога няма да получиш помощ отвътре.