в-к Преса
Г-жо Михайлова, в ситуация на затишие пред буря ли се намираме – парламентът все пак излезе във ваканция, макар че тя ще бъде прекъсната, протестите не спряха, но вече не са така активни?
Не мисля, че има затишие – в бурята сме. Това, че в момента имаме леко отслабване на публичните протести и парламентът не е в сесия, не променя много тежката ситуация, в която се намира страната институционално и политически. Трудно се управлява в такава ситуация. Единственият изход в криза е да се отпуши клапата, а това може да стане чрез избори – хората да дадат оценка и да кажат кой ще управлява след това. Само така може да се свали общественото напрежение.
Има ли някакъв шанс това правителство и това парламентарно мнозинство, за да си върнат доверието на хората и да направят някакви действия, които биха могли да бъдат оценени като успешни?
То вече няма шанс. А имаше. Но не може да събира доверие, защото вече срещу него има много сериозна не просто политическа, а обществена съпротива. То самото поначало беше сложно като конструкция, което го компрометира още в зародиш.
Добре аргументирани ли бяха възраженията на президента срещу бюджета?
Част от атаките към президента бяха, че това било прецедент, което не е вярно – има наложено вето върху актуализацията на държавния бюджет – през 1996 г. при управлението на Жан Виденов от д-р Жельо Желев. Друг упрек е, че по този начин се стопира политиката на правителството. Да, бюджетът не е обикновен закон дори само заради това, че правото на законодателна инициатива е само на правителството. Това е основният закон на държавата, той определя управлението и политиката, която се предлага. Обаче от друга страна, това управление и политика трябва да имат подкрепа. И всъщност истерията на БСП и ДПС се основава на нещо, което е първопричина за нестабилност и неуспешност – това управление не е стъпило на парламентарно мнозинство. Всъщност необходимостта от реални 121 гласа, каквото е изискването на конституцията за отхвърляне на вето, а не обикновено мнозинство, е голямото предизвикателство пред БСП, ДПС и “Атака”. Този път няма да може да мине номерът с кворума. Реално ще разберем “Атака” ще подкрепя ли това управление, няма къде да се крият вече. Който подкрепи бюджета, е управляващ, който гласува против, е опозиция. Това е неписано правило в политиката. “Атака” е на ход. Каквото и оправдание да направят защо са “за”, ще е ясно, че са част от управлението.
А вие очаквате те да гласуват “за”?
Според мен това е по-логичното им поведение. Въпреки че “Атака” и логика невинаги вървят заедно. От друга страна, ако “Атака” не подкрепи бюджета, следващата стъпка е оставка на правителството. Кабинет, който не получи подкрепа за бюджета, който предлага, няма доверие да управлява. И следва или оставка, или искане на вот на доверие.
Факт е, че конфронтацията между институциите продължава. В предишното управление тя беше между изпълнителната и съдебната власт, сега между изпълнителната и президентската. Крие ли някакви опасности това, или е нормално за една демокрация?
Политическата нестабилност винаги крие опасности, засилват се и икономическите рискове. От месеци и от години върви нестабилността и девалвацията на институциите. Атаките към съдебната власт в предишното управление, понякога не без основание, нанесоха тежък удар, защото трябва не просто да критикуваш, а да даваш решение, което не се случи.
Очаквате ли при едни предсрочни избори, както твърдят социолозите, картината в парламента горе-долу да се повтори?
Не. Разбира се, големите политически партии, които имат присъствие в парламента, ще са там отново, но други няма да ги има, а ще има и още. При тази толкова изостреност на българското общество няма как да е същото. Аз не помня от колко години не съм виждала такава остра политическа реакция и чувствителност сред гражданите. Спомнете си, бяхме се докарали до етап, в който всеки казваше – аз не се интересувам от политика. Сега всички говорят за политика, което означава, че ще са много по-внимателни, когато решават как да гласуват.
Но оценките за протеста са противоречиви. Първоначалната причина е ясна – назначението на Пеевски, но оттам насетне кое удържа вече два месеца хората на улицата?
Не искам да съм говорител на протеста, там има различни хора с различни виждания, не бихме могли да ги разглеждаме като хомогенно цяло. Но това, което ги обединява, е нежеланието да се примирят със задкулисието и фалша в политическия живот, свързано с разделянето на софрата. Затова съм много доволна, че този протест се случи. Надявам се, всеки път, който и да управлява, когато си позволи действия в разрез с общото благо и почтеността, да има гражданска реакция. Това плаши политиците най-много.
Това, че протестът не е хомогенен и няма свой лидер, не е ли негова слабост? Може ли улицата да изработи конкретни решения?
Разбира се, че това е неговата слабост. Това е и причина за обвиненията, че протестиращите не знаят какво искат и да бъдат атакувани. Според мен обаче политиците би трябвало да приемат протестите като коректив, защото това е смисълът му. Публичното правене на политика препятства възпроизвеждането на най-лошите й черти.
Вие участвахте ли в протестите?
Ходих няколко пъти, но не присъствам постоянно. Не искам да бъда използвана за атакуване на протестиращи, защото те не са партийно организирани, а аз съм доста разпознаваема политическа физиономия.
Засега единственият опит от протеста да се оформи политическа алтернатива правят от Реформаторския блок. Те се припознаха в протестиращите, но като че ли не успяха да накарат протестиращите да се припознаят в тях.
Част от протестиращите ги припознават, друга част – не, и това е съвсем нормално. Първия път, когато отидох на протест, видях Георги Близнашки (бивш депутат от БСП, сега критик на Сергей Станишев – б.а.) и му казах: “Ей, Жоро, щом го докарахме двамата с теб да ходим на един и същ протест…” и той довърши: “Работата значи е зле”. Много важно е, че Реформаторският се случи, но е важно да се доразвие в сериозен политически проект и да получат сериозна подкрепа и от тези, които не са на площада.
Трябва ли Реформаторският блок да се разшири и да приеме СДС и БЗНС?
Не мога да отговарям от името на пет партии. За мен по-важно е да не се прави механичен сбор, той невинаги води до резултат, в политиката 1 и 1 не прави две, виждали сме много пъти. На президентските избори 2011 г. СДС отиде с една голяма коалиция и какво – провал. Още повече че събирането може да доведе до отлив, ако хората видят физиономии, които ги дразнят. Много по-важно е освен помежду си партиите да си партнират с гражданското общество, да се потърсят лица, които са носители на идеи. Най-важно е да се предложат решения, единствено чрез тях може да дойде вдъхновение за подкрепа. Целта на Реформаторския блок е да бъде носител на сериозна десноцентристка политика и да претендира за следващо управление.
В състояние ли са десните партии от Реформаторския блок да достигнат и да се справят сами с управлението?
Могат. Зависи от тях. Имат потенциал. Ако се залепят към някого, има опасност да се унищожат взаимно.
Бойко Борисов напористо предлага сътрудничество на десния блок. Трябва ли те да го приемат?
Преди няколко дни, покрай призивите за обединение, Борисов за пръв път призна, че партията му вече няма мощ да победи на избори. Досега част от успеха му се дължеше именно на излъчването на сила. Хората обичат да вървят след силния, затова изказването на Борисов е смущаващо. Иначе той направи опит да постави Реформаторския блок в неудобното положение да се обяснява, вместо да дава идеи. На десните не им е нужно да се обясняват с Бойко Борисов и ГЕРБ, а да стигнат до хората. Сътрудничеството е след изборите в зависимост от споделени цели и идеи.
Но ГЕРБ са част от ЕНП, и то не без помощта на сините…
Но не и на ДСБ, винаги сме имали своите резерви. Позицията на г-н Радан Кънев сега също е много ясна – ние имаме различен път.
Изпълнява ли ГЕРБ ролята на парламентарна опозиция? Грешка ли беше излизането от парламента, грешка ли беше връщането, подходящ ли бе моментът, този ли бе начинът?
От собствения ми опит, който включва и излизане от парламента, мога да кажа, че най-големият проблем е връщането. Рано или късно трябва да се върнеш. Вярно, създаваш сътресение, но не се чува гласът ти, не си съпротивата, не си истински опонент. Но играта на “иди ми-дойди ми” също не е най-добрият вариант – олеква този, който го прави. Ако искат да са ефективни, трябва да се научат да бъдат опозиция. От ГЕРБ още не са го разбрали.
ДСБ продължава да е моторът вдясно. Партията беше създадена със заявката за повече морал. Не успяхте обаче да получите широко представителство, така че освен мнението ви да се чува и да тежи, то да се облича в управленски решения.
Понякога в политиката не всичко може да бъде доведено до управленски решения, но е важно да присъства и различният глас. Затова и мисията на ДСБ не е загубена и е важно Реформаторският блок да получи по-широко представителство, така че да има възможност да влияе върху управленските решения. Това е постижима цел.
Успя ли новото ръководство на ДСБ да се еманципира от старото? Вие участвате ли със съвети?
Когато ми ги искат, да. И не само от ДСБ – Мартин Димитров вече няколко пъти се консултира с моето експертно мнение. Аз мисля, че така трябва да се прави вдясно. В ДСБ направихме тази крачка, за да дадем шанс на идеи, незагубили своята актуалност, и на хора, които не носят обременеността на старите отношения. Между Радан Кънев и Йонко Грозев например няма нещо, което да стои между тях. Докато между мен и някои други стоят стари случки, които обременяват възможността за съюзяване и по-лесно изработване на общи позиции.
